Р Е Ш Е Н И
Е №94
гр.Силистра, 06.11.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет
и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и
с участието на прокурор………...,като разгледа докладваното от с-я М. Славова адм.дело
№139 по описа на съда за 2023г.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.И. ***, подадена чрез
представител по пълномощие адв.Тр.С. ***, срещу
Заповед №РД-14-2500/05.07.2023г. за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл.106а ал.1 т.7 б.“а“ от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), по вид „временно отнемане на удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил“ №*******на жалбоподателя,за срок от една
година.Заповедта е издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“(ООАА) гр.Силистра,а ПАМ е
приложена чрез отнемане на горното удостоверение,със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №01042/05.07.2023г., съгласно
чл.106а ал.2 т.6 от ЗАвтП.
На 05.07.23г. е била издадена и
оспорената заповед, връчена незабавно на водача, вземайки аргумент от което, с
жалбата се твърди,че поради лишаването му от право да подаде писмено възражение
срещу АУАН (арг.чл.44 ал.1 ЗАНН), последният не бил
годен да се обсъжда като надлежно доказателство в случая,защото отразявал
едностранно констатациите на контролния орган,без да се имат предвид
евентуалните възражения на нарушителя.Главният довод в жалбата, обаче, е
свързан с твърдение за нeправилно
приложение на материалния закон,предвид необходимостта от буквално тълкуване на
административно-наказателните норми,вкл. при прилагане на правоограничителните
административни принуди,регламентирани с чл.106а ЗАвтП. В този контекст се
поддържа,че в оспорената заповед,материалната предпоставка за прилагане на ПАМ
била:„не включва електронен таксиметров апарат с ФП в режим отчитане“,а според чл.106а ал.1 т.7 б.“а“ ЗАвтП,съставомерният факт бил -„без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на
превоза“.Релевирано е и възражение относно компетентността на органа, издал поцесната ЗППАМ, доколкото в същата били посочени няколко различни
източници на евентуално делегирано му правомощие, съгласно регламентацията от
чл.107 ал.1 пр.“посл.“ ЗАвтП, което обаче, не се
поддържа в съдебно заседание.
Поради твърдяната материална
незаконосъобразност на заповедта,вкл. несъответствието ѝ с целта на
закона, защото се явявала непропорционална по разума на чл. 6 АПК,се настоява
за нейната отмяна.Поддържа се оплакване,че оспорващият бил понесъл за едно и
също нарушение,задвижило две автономни/независими едно от друго
производства,както процесната административна принуда,лишаваща го за
продължителен период от време от средства за издръжка на семейството му,така и
наложеното му наказание (също с имуществен еквивалент и отражение върху
доходите му), което намира за несправедливо. Ето защо настоява за отмяна на
оспорения акт.
Ответникът по жалбата - Началникът на Областен отдел“Автомобилна
администрация“ гр.Силистра, в препроводително писмо вх.№894/26.07.23г.
до АС-Силистра и, лично в съдебно заседание, поддържа неоснователност на
оспорването.Счита, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен
орган,в предвидената с чл.107 ал.1 ЗАвтП писмена форма, при отсъствие на
процесуални нарушения. Намира заповедта за съответна на материалния закон и
неговата цел,защото ПАМ по чл.106а ал.1 т.7 б.“а“ ЗАвтП е насочена към водача,извършващ
правнорегламентирани таксиметрови превози на пътници,която
регламентация иманентно изисква- притежаване на удостоверението за регистрация
по чл.6 ал.1 ЗАвтП и задължително оборудван като таксиметров лек автомобил,вкл.
с таксиметров апарат с фискална памет.
При
проверката било установено, че жалбоподателят притежава горното удостоверение и
автомобилът му е оборудван съгласно чл.21 ал.1 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз
на пътници (Обн.ДВ,бр.109/99г.,посл.изм.ДВ,бр.9/21г.),но извършвайки процесния превоз на
четирима пътници на 05.07.2023г., апаратът не е бил включен в режим на отчитане
на услугата,т.е. формално активираният апарат с фискална памет (светела е в зелено лампичката,а
не в червено,както следвало, ако броячът отчита пробега и времето), не е работил
в никакъв режим - нито на отчитане,нито на регистриране,ако последното е
свързано само с отброяване на превозите за определено време. Ето защо настоява,
като законосъобразна, оспорената заповед да бъде потвърдена от съда.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във вр. с чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП).Съдът,като обсъди
изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото,извършвайки
проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок от чл.149 ал.1 АПК;от лице с правен интерес от
оспорването;срещу подлежащ на съдебен контрол акт (чл.107 ал.2 ЗАвтП);при
спазване на изискванията от чл.150 и чл.151 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Заповед №РД-14-2500/ 05.07.2023г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.106а ал.1 т.7 б.“а“ и ал.2 т.6 ЗАвтП, издадена
от началника на ООАА Силистра и разпореждаща „временно отнемане на
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ на Д.И.И.,
за срок от една година. ПАМ е приложена чрез отнемане на посоченото
удостоверение №1018303, със съставянето на АУАН №01042/05.07.23г., подписан без
възражения от жалбоподателя. На същата дата (05.07.23г.) е издадена и
оспорената заповед,връчена му незабавно.В съдебно заседание не се поддържа
оплакването, че поради лишаване на нарушителя от правото му на възражения срещу
АУАН в срока от чл.44 ал.1 ЗАНН,същият не бил годно доказателство за
релевираното нарушение на чл.38 от Наредба №34/99г. Това право, макар и
нормирано в друг процесуален закон, подлежащо на реализиране по друг ред,извън
настоящото производство, не е било упражнено от жалбоподателя,видно от
представеното Наказателно постановление №38-0005992/04.09.2023г. (л.31-л.32) и фискален
документ за платена глоба, наложена със същото, в редуциран размер (80 на
сто),съгласно изричното указание в НП.Следователно,по установените факти от
контролните органи на автомобилната администрация, оспорващият няма възражения.
Спорът е за правото.
С
административната преписка е представена Заповед №РД-01-553/23.11.21г. (л2) на
изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“, комуто е възложена
нормативно компетентността с чл.107 ал.1 ЗАвтП,както и правомощието да я
делегира на други длъжностни лица в съответната администрация.Съгласно т.I.7 от приложената заповед,началниците на областни
отдели „Автомобилна администрация“ в регионалните дирекции „Автомобилна
администрация“, могат да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а
ЗАвтП, което сочи на установена материална, териториална и по степен
компетентност на органа, издал процесния акт. (Вж.Решение №5050/27.05.22г.,адм.д.№257/22г.,
на ВАС, VIIО)
Обжалвана заповед е издадена в изискуемата от
закона мотивирана писмена форма,която съдържа, от външна страна, реквизитите от
чл.59 ал.1 и ал.2 АПК,като отговаря и на изискванията от специалния чл.107 ал.1
ЗАвтП. Не се установя да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като видно от административната
преписка е, че процесуалните права на жалбоподателя са били гарантирани в хода
на цялото производство, чиято еманация е потърсената съдебна защита посредством
настоящия процес.
Главният
спорен момент е свързан с твърдение за нeправилно приложение на материалния закон,предвид
необходимостта, според жалбоподателя, от стриктно тълкуване на
административно-наказателните норми,вкл. при прилагане на ПАМ,регламентирани с
чл.106а ЗАвтП (stricto sensu), доколкото това било най-желаният и най-често
прилаган способ за интерпретация на законовите разпоредбите, с цел установяване
на действителната воля на нормотвореца. В този ракурс
поставен спора, налага обсъждане на точната материалноправна предпоставка от
нормата на чл.106а ал.1 т.7 ЗАвтП,даваща основание на ответния орган да приложи
процесната ПАМ. Релевираното съдържателно разминаване/несъвпадение между използваните
съществителни нарицателни имена „отчитане“ и „регистриране“ в оспорената ЗППАМ
и в закона,не е годно да обоснове извод, различен от постановения с процесния
акт.
Това
е така, защото, видно от мотивите на същия е, че при извършена проверка на
05.07.2023г. от инспектори в отдел „Контрол“ към РДАА гр.Русе е установено: Д.И.И. извършва таксиметров превоз на пътници със собствен лек
автомобил „***********“ с рег.№*******, от категория М1, който е обозначен и
оборудван като таксиметров автомобил,съгласно чл.21 ал.1 Наредба №34/99г.,вкл.с
електронен таксиметров апарат с фискална памет, марка E.ТА 100/F1 с №******* и фискална памет №*******,притежаващ
Разрешение №***************за извършване на таксиметрови превози на пътници,
издадено от Община гр.Силистра (л.17).На процесната дата, при спиране на
автомобила за проверка, в същия са били установени четирима пътници, като не е
бил включен електронният таксиметров апарат в режим отчитане, което се
потвърдило и от приложения отчет на водача №5942от 05.07.23г. от 11:01 часа
(л.13). При спазване изискванията от чл.44 ал.1-ал.2 АПК контролните органи са
взели писмено сведение от една от пътуващите гражданки с жалбоподателя (л.16),
която е потвърдила, че наетият таксиметров автомобил я е взел от спирката в центъра
на с.Айдемир; пътувала е до центъра на гр.Силистра, с уговорката да заплати на
водача цената на автобусния билет от 1 лев. В оспорената заповед е налице
позоваване на АУАН №01042/05.07.2023г.,видно от констатациите в който е,че към
момента на проверката, в автомобила на жалбоподателя, са пътували четирима
пътници (посочени имена в акта),вкл. далата писменото сведение К.М.Т.. При
горните фактически констатации актосъставителят е
възвел административно обвинение в следния вид:“След наемане на лек таксиметров автомобил „***********“ с рег.№*******
от пътниците,водачът Д.И. не е включил таксиметровия апарат ******* с фискална
памет 4607201“. Не е визиран никакъв режим на работа на апарата,а
констатацията е:„не е включил“.Нормативното изискване от чл.38 Наредба №34/99г.
за таксиметров превоз на пътници, посочен за нарушен в АУАН, е: „След наемане на автомобила водачът
задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия
маршрут,освен ако пътникът не пожелае друго.“ Съгласно ТР №16/31.03.1975г.,
ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия него, в препроводителното писмо или друг
документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия орган.В оспорената
заповед има недвусмислено препращане към мотивите на АУАН №01042/05.07. 2023г.
(л.8), като за прилагане на процесната административна принуда е релевирана
предпоставката от чл.106а ал.1 т.7 б.“а“ ЗАвтП,съдържаща иманентно условието:„без включен таксиметров апарат в режим […]“. Щом същият изобщо не е бил включен към момента на
проверката 10:53ч.,според записването в АУАН и приложения отчет на водача
(л.13), а жалбоподателят е превозвал четирима пътници в оборудвания си като таксиметров
автомобил,вкл. с електронен таксиметров апарат с фискална памет, то следва,че
възражението за съдържателно несъответствие между използваните в закона и в
процесната ЗППАМ съществителни нарицателни имена „отчитане“ и „регистриране“,
следва да бъде отклонено.
Установява
се материалната предпоставка от чл.106а ал.1 т.7 ЗАвтП,тъй като процесният
таксиметров превоз на четирима пътници от с.А.до гр.Силистра, на 05.07.2023г.
жалбоподателят е извършвал без включен таксиметров апарат, с уговорката пътниците
да му заплатят цената на автобусния билет от 1 лев.Срещу констатациите в АУАН
оспорващият не е възразил, не е оспорил и издаденото въз основа на същия НП
(л.31), като е заплатил и редуцирания размер на наложената му глоба. Сведенията,
дадени от К.Т.са саморъчно написани; подписани са от нея и приподписани
от контролния орган (инспектор в РДАА-Русе М.М.-Д.-актосъставител) и представляват редовно събрани
доказателства в производството пред административния орган, съгласно регламентацията
от чл.44 ал.1-ал.2 АПК.Те установяват заплащането на превоза,което е същностна
характеристика на таксиметровия превоз. По аргумент от чл.171 ал.1 АПК,същите следва
да бъдат ценени от настоящия съд,тъй като са еднопосочни,безпротиворечиви
и логически последователни, корелиращи с останалите
доказателства по преписката,вкл. времето и мястото на извършената проверка
(таксито е било спряно за проверка по бул.“Т.“, срещу бензиностанция „Б.“,
движещо се от с.А.в посока към центъра на гр. Силистра; цената на автобусния
билет от съседното село А.до гр.Силистра е 1 лев и т.н.) Ето защо, настоящият
състав приема,че се установява с категоричност факта на извършван таксиметров превоз
на четирима пътници без включен таксиметров апарат от жалбоподателя на
процесната дата. По хипотеза „таксиметров“ е превозът на пътници срещу
заплащане, извършван от регистриран превозвач или от водач, извършващ дейността
от името на регистриран превозвач,но за своя сметка,с лек автомобил,до
определена от клиента цел, съгласно дефиницията от §1 т.26 ДР ЗАвтП. (Вж.Решение
№ 407/19.01.22г.,адм.д.№9553/21г. на ВАС, VIIО).
Административната принуда е наложена с цел преустановяване на установеното с АУАН №01042/05.07.23г., административно нарушение на чл.38 Наредба №34/ 99г.,изразило се в извършване на таксиметров превоз на пътници, без включен таксиметров апарат,непосредствено след наемането му.Освен превантивен характер същата има за цел временно ограничаване на евентуално противоправно поведение в рамките на нормативно определения срок.
Водачът,
настоящ жалбоподател, не оспорва фактическите установявания на ответния орган,
но счита, че наложената му административна принуда е непропорционална, защото
го лишавала за един продължителен период от време, от възможността да реализира
доходи от таксиметрова дейност,с които да осигурява издръжката на семейството
си.
При
горните фактически установявания настоящият състав намира от правна страна
следното: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и
при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, което сочи, че не е засегнат от някое от основанията по чл.146 т.1-т.3 АПК.
Съгласно
чл.6 ал.1 ЗАвтП таксиметров превоз на пътници се извършва от водач, който притежава
удостоверение за регистрация,каквото е именно отнетото с оспорената ПАМ. За
преустановяване на административните нарушения се прилагат административните
принуди, предвидени в чл.106а ал.1 ЗАвтП. Същите по дефиниция са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определен кръг
правоотношения.Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяващи задължения.Тяхната цел е да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 ЗАНН).Правният
резултат,целен от закона с прилагането на ПАМ по чл.106а ал.1 ЗАвтП, е преустановяване,респ.
недопускане извършването на таксиметрови превози без включен такси-метров
апарат в рамките на определения в закона срок (в случая - за една година). Прилагането
на атакуваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието
на материалноправните предпоставки по чл.106а ал.1 т.7
ЗАвтП.Същата е приложена съответно на материалния закон и по реда от чл.106а
ал.2 т.6 ЗАвтП. За да е осъществена хипотезата на чл.106а ал.1 т.7 ЗАвтП е
необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: положителна - извършване
на таксиметров превоз на пътници и отрицателна - същият да се извършва без
включен таксиметров апарат с ФП непосредствено след наемане на автомобила.По
делото са установени и двете пред-поставки,което сочи на правилно приложение на
материалния закон.Ето защо, наложената ПАМ се основава на установените факти по
делото и закона,като е съответна и на нормативната цел.Индивидуализирането на
административната принуда по отношение на нейния размер,е въпрос за
приложението на материалния закон,който в случая я е дефинирал еднозначно и
като вид и като срок,поради което не подлежи на друго обсъждане. Разноски не са
поискани и такива не се присъждат.
В обобщение настоящият състав приема, че оспорената
заповед е законосъобразно издадена,поради което подлежи на потвърждаване,воден
от което и на основа-ние чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.И. ***,с ЕГН:****** 5583,
срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-2500/05.07.2023г., издадена от Началника
на ОО“Автомобилна администрация“ гр. Силистра,с която на основание чл.106а ал.1
т.7 б.“а“ от Закона за автомобилните превози, временно е отнето, за срок от
една година, удостоверение „Водач на таксиметров автомобил“ №*******на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: