Р Е Ш
Е Н И
Е №16
гр. Кюстендил, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на десети декември две хиляди деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Р. С. след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 440/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*“ № *, бл.**, вх.В обжалва
решение №338/20.05.2019 г., постановено по гр.д. №2103/2018 г. по описа на ДнРС,
с което са отхвърлени предявените от
дружеството срещу И.К.Л., ЕГН: **********, с адрес: п.к. *, гр. Б., ул. „*, бл.
*, ет.**, ап. * и С.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: *** искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на
ищеца сума в общ размер на *лева по сключения между страните на 19.09.2016 г.
договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2637/2017 г. по описа на РС –
Д., като неоснователни. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен
съд е
неправилно. Основното твърдение е, че неоснователно и недоказано е
твърдението на съда, че след прекратяването на договора за потребителски кредит
настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането не е изрично обявена на длъжниците. Искането е за отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете. Направено е искане за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се
оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на
решението на районен съд.
С определение от 27.09.2019 г., постановено по
настоящото дело, окръжен съд е оставил без движение исковата молба, с указание
ищецът да посочи от какви компоненти се състои вземането в размер на *** лв. С
писмена молба вх. № 7206/17.10.2019 г.
исковата молба е уточнена, като е посочено, че общото неизплатено
задължение по договора е в размер на ** лв., което включва отделни неизплатени
задължения, както следва: главница, представляваща отпуснатата сума в размер на
*лв.; договорно възнаграждение в размер на *лв. и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на *лв.
Съдът е изпратил препис от молбата на насрещната
страна. В срок е постъпил писмен
отговор, в който се оспорват твърденията в въззивната жалба и молбата-
уточнение.
В съдебно
заседание особеният представител на въззиваемите И.Л. и С.Л. е изразил становище
за неоснователност на въззивната жалба и е направено искане за оставянето й без
уважение.
Въззивната жалба като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията
на закона се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображения:
На 19.09.2016г. между страните е сключен договор за потребителски кредит за сума в
размер на *лв., срок от 24 месеца, размер на вноска- *лв., годишен процент на разходите- *%, годишен
лихвен процент- *, лихвен процент на ден- 0* %, дата на погасяване- 3-то число
на месеца и дължима сума в размер на ** лв. Страните са се договорили и за
закупуване на т.нар. допълнителен пакет услуги на стойност *лв., с размер на
вноска от ** лв., при което общото задължение е определено в размер на *лв., а месечната вноска-
в размер на ** лв.
Видно от
представеното по делото споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги от 19.09.2016 г. е, че в този пакет услуги са включени: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна датата на падежа и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Липсват доказателства, че
въззиваемите са използвали посочения вид услуги.
Няма спор по
делото, че размерът на погасеното от ответниците задължение е в общ размер на *лв.-
погасени са само шест пълни вноски в размер на по *лева, при което на основание
т.12.3 от ОУ, при които е сключен договорът за потребителски кредит, е
прекратен на 11.07.2017г.
С представените по делото два броя уведомителни писма, изходящи от ищцовото дружество, се установява че ответниците по делото са уведомени, че договорът за кредит № ********** е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Няма доказателства, че уведомлението е достигнало до знанието на ответниците.
Приложено е
ч.гр.д. №2673/2017 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на
чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по
чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението и издадената
въз основа на него заповед за изпълнение, претендираното вземане е за главница
в размер на *лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Спорът във
въззивното производство се свежда до това дали е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение. В тази връзка следва да се посочи следното:
В т. 18 на ТР №
4 /18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вземането,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми
длъжника, става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от момента
на получаване на изявлението на кредитора от длъжника, като това обстоятелство
в исковото дело може да се установи с всички доказателства, допустими от ГПК. В
настоящия случай се установява, че ищцовото дружество е отправило изявление за
обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми, но липсват доказателства, че то е достигнало до
знанието на ответниците, поради което
съдът приема, че кредиторът не е
упражнил надлежно правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение по кредита.
Следва да се
посочи обаче, че от представения по делото погасителен план към договора се
установява падежът на всички вноски по погасителния план, като видно от същия
падежът на последната предвидена вноска е 03.10.2018 г. Приложение в случая намира разрешението на ТР
№ 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съобразно което
предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за потребителски кредит, поради предсрочна изискуемост може
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. В случая е настъпил окончателния падеж на
всички вноски по договора, от което следва извод за дължимост на всички
неизплатени суми.
В
производството по иск по чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на сумата, за
която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това
следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и
установителния иск. В конкретния случай общият размер на претендираните суми по
заповедното и установителното производство съвпада, но е налице разлика в
основанието, на което се претендират сумите. По заповедното производство не е
претендирано вземане, основано на договорно възнаграждение и вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, което води до извод за неоснователност на иска за
установяване на такива вземания, за които няма издадена заповед за изпълнение.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на ищеца главница по договора за потребителски
кредит е основателен за сумата *лв. (съгласно уточнителната молба. Ето защо
решението в тази част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което се уважи за посочената сума. За разликата до пълния размер от *лв.
искът е неоснователен, поради което
решението в тази част ще се потвърди.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят направените от ищеца разноски по
водене на делото /за държавна такса – * лв.,
възнаграждение за особен представител- * лв. и юрисконсултско
възнаграждение – * лв.- за първоинстанционното производство, както и за
въззивното –държавна такса- *лв., юрисконсултско възнаграждение – * лв. и
възнаграждение за особен представител- *лв../ съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на * лв.за двете съдебни инстанции.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответниците по иска следва да бъдат
осъдени да заплатят направените от ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, разноски
по ч.гр.д. № 2673/17 г. по описа на ДнРС /в размер на * лв. държавна такса и *
лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважения установителен иск в
размер на **лв.
Мотивиран от
горното, Кюстендилски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 338/20.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2103/2018 г. на ДнРС в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „*“ № *, бл.* *, вх.*, иск срещу И.К.Л., ЕГН: **********,
с адрес: п.к. *, гр. Б., ул. „*, бл. *, ет. *, ап. * и С.Т.Л., ЕГН: **********,
адрес: ***, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата *лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит №
********** от 19.09.2016 г., предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч. гр. д № 2673/2017 год. на ДнРС
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че И.К.Л., ЕГН: **********, с адрес: п.к. **, гр. Б., ул. „*, бл. *,
ет. *, ап. * и С.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, дължат солидарно на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**“ № * бл.**, вх.* сумата *лв., представляваща
главница по договора за потребителски
кредит № ********** от 19.09.2016 г., предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч. гр. д № 2673/2017 год. на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И.К.Л., ЕГН: **********, с адрес: п.к. *,
гр. Б., ул. „*, бл. *, ет. *, ап. * и С.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплатят на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „* № * бл.*, вх.* със седалище гр. С., сумата *лв., представляваща сторените в
заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА И.К.Л., ЕГН: **********, с адрес:
п.к. *, гр. Б., ул. „*, бл. **, ет. *, ап. * и С.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплатят на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ** със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „**“ № *, бл.*, вх.* със седалище гр. С., сумата
*в., представляваща сторените в
исковото производство разноски за двете съдебни инстанции
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.