Р
Е Ш Е
Н И Е
N 130
Гр.Велико Търново 09.06.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря С. Ф. и с
участието на прокурора Орманджиева като разгледа
докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10101 по описа на Административен
съд гр.Велико Търново за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 64 / 24.03.2021г., постановено по АНД № 20204120200875 по
описа на ГОРС за 2020г., девети състав, с което е потвърден електронен фиш
серия К № 4148295 издаден от ОД на МВР Велико Търново, с който на М.Р.Л. е наложено административно наказание глоба в размер
на 400лв. на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от
същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от М.Р.Л.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закони. Изложени са подробни съображения
за игнориране на направените доказателствени искания на лицето, което е довело
до недоказаност на нарушението и съответно неправилен извод за
законосъобразност на електронния фиш. За първи път е наведен и довод за
изтичане на срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средството
за измерване, с което е установено нарушението. Поддържа се довода за липса на
ограничение на скоростта поради наличие на пътен знак В 34. Моли се за отмяна
на въззивното решение и отмяна на наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за
оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени
следните факти – от мобилна камера в с.Поликраище, ул.В. Левски № 81 е заснето
движение на лек автомобил с рег. № ***, собственост на М.Р.Л.
със скорост 84 км./ч при разрешени 50 км/ч. в населено място. За нарушението е
издаден електронен фиш на собственика на автомобила.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени,
не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на
електронния фиш, правилно е определен приложимия материален закон, правилно е
определен размера на наказанието, поради което и електронния фиш е потвърден.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
законосъобразност на електронния фиш за съответни на събраните доказателства и
материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора за допуснати от въззивния
съд съществени нарушения на процесуалните правила – несъбиране на доказателства
от значение за установяване на фактите по спора.
Действително
в жалбата е направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза,
която да установи какви пътни знаци има в участъка на нарушението. По това
искане липсва произнасяне от съда в закрито заседание. На проведеното на 24.02.2021г.
открито съдебно заседание нито въззивника, нито
процесуалния му представител поддържат
заявеното искане за експертиза. Налице е отразено в протокола изрично изявление
на страната за липсата на искания и липсата на доказателства. Следователно към
приключването на съдебното следствие липсва изявление и конкретизация на
доказателствените искания и непроизнасянето на съда по тях не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно
е възражението на касатора за липса на валидно установяване на скоростта поради
изтичане срока на удостоверението за одобрен тип средство. Удостоверение №
10.02.4835 на Българския институт по метрология установява одобрението на
устройството на 24.02.2010г. и валидността му до 24.02.2020г. Независимо от
изтичането на срока на валидност на одобрението, ползваното техническо средство
е от одобрен тип, съгласно законовата фикция на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията. В този смисъл са и мотивите на въззивния
съд.
Видно от
изразените многократно становища на касатора и процесуалния му представител у
тях е налице убеждение, че пътен знак В 34 установява край на забраните. Това
убеждение не съответства на нормативно определеното съдържание на пътния знак.
Съгласно чл.83, ал.1 от Наредба № 18 / 2001г. пътен знак В 34 „Край на
ограниченията, въведени с пътни знаци” се използва за отмяна на въведени със
съответните пътни знаци забрани. С този пътен знак не се отменят всички
ограничения и забрани, а само тези, които са въведени с пътни знаци.
Ограничението на скоростта в населено място до 50 км/ч не се въвежда с пътен
знак, а със закон – чл.21, ал.1 от ЗДвП. И в самия електронен фиш е вписан
именно чл.21, ал.1 от ЗДвП като нарушен и в описание на нарушението е вписано,
че ограничението на скоростта е в населено място, а не въведено с пътен знак.
Следователно наличието или не на пътни знаци в населеното място е без значение
за спора, тъй като нарушението не е неспазване на ограничение на скоростта с
пътен знак, а неспазване на ограничението на скоростта в населено място,
въведена в закон. Тази забрана не подлежи на отмяна и не се влияе от пътен знак
В 34, поради което и неговото наличие е ирелевантно. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че видно от представените снимки, на пътната отсечка са
налице пътни знаци, един от които е В 34, независимо, че те не са отразени в представената
от общината схема. Това прави пътните знаци незаконни, но това не оказва
влияние на крайния извод за наличие на нарушение и правилно приложение на
закона от въззивната инстанция.
По
изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на
въззивния съд следва да бъде потвърдено.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64 /
24.03.2021г., постановено по АНД № 20204120200875 по описа на ГОРС за 2020г.,
девети състав,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.