Р
Е Ш Н
И Е
гр.Лом,
7 ноември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд в публично заседание на двадесет и 18 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело № 1405 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2017 година между "***" ООД - клон София и Д.В.И., ЕГН: ********** е сключен Договор за потребителски кредит № 000-КZ-10139766/16032017, като сумата на потребителския кредит е уговорена в размер на 500 лева и кредитополучателят се е задължил да я изплати на 16.04.2017г.
Договорът е сключен съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние като съобразно закона същият е сключен чрез изпращане на електронно писмо с линк на посочен в заявлението от кредитоискателя електронен адрес. След запознаване с условията на договора същият натиснал линк, с което е дал своето съгласие с предоставената информация и е последвало плащане, което е усвоено от него посредством каса на Изипей АД.
За да обезпечи задължението си според Общите условия на "***" ООД - клон София, Д.И. сключил на 16.03.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с ищеца "***" ООД. Според Договора за предоставяне на поръчителство "***" ООД се задължава да отговаря пред "***" ООД, солидарно с Д.И., за изпълнението на всички негови задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.
За поемането на тези задължения от страна на "***" ООД е уговорено възнаграждение в месечен размер на 192,50 лева.
На 16.04.2017 година задълженията по Договора за потребителски кредит с № 000-КZ-10139766/16032017 и Договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 г. станали изискуеми поради настъпването на падежа , като от тази дата кредитът се счита в просрочие. Със същата дата е изискуемо и задължението по Договора за предоставяне на поръчителство с "***" ООД. Към настоящия момент от страна на ответника не е постъпило каквото и да било плащане на падежиралата вноска по кредита.
На 07.06.2017 година към ответника е отправена писмена покана за доброволно плащане на задължението, която е изпратена по неговия постоянен и настоящ адрес. И на двата адреса от пощенската станция е отбелязано, че пратката не е потърсена. Изпратените писма са се върнали в цялост на 29.06.2017г
На 01.09.2017 г. "***" ООД отправило писмена покана за плащане на дължими суми към "***" ООД по Договор за Потребителски кредит с № 000-КZ-10139766/16032017. В поканата е описано, че съгласно чл. 6, ал. 3 от Договор за поръчителство, сключен между "***" ООД и "***" ООД на 16.12.2016 г., "***" ООД има задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя пред "***" ООД за цялото задължение по сключения договор за потребителски кредит, както да отговаря и за задълженията до окончателното и пълното им погасяване, включително и в случая на обявена от страна на кредитора предсрочна изискуемост, като съответно на "***" ООД е предоставен едномесечен срок да изплати дължимите суми.
В резултат на отправената писмена покана на 05.09.2017 г. между "***" ООД и "***" ООД е сключен Споразумителен протокол за прихващане на дължими суми между двете дружества, а именно - суми дължими от "***" ООД - клон София като възнаграждение за "***" ООД, във връзка със събрани суми се прихващат с неизплатени суми - главница и договорна лихва, от страна на кредитополучатели, на които "***" ООД е поръчител, които суми се дължат по Договор за потребителски кредит с N 000-КZ- 10139766/16032017.
Вследствие на така направеното погасяване на задължението на Д.И. по процесния Договор за потребителски кредит от страна на "***" ООД чрез Споразумителния протокол за прихващане от 05.09.2017 г. между "***" ООД и "***" ООД, за "***" ООД възникнало регресното право да търси сумата от 500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 000-КZ-10139766/16032017, ведно с договорната лихва, дължима от 04.01.2017 г. до 13.01.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 16.03.2017Г. ДО 25.09.2017г. , ведно със законната лихва за периода от подаване на ИМ до изплащане на вземането и сумата от 192,50 лв., представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 година, сключен между "***" ООД и Д.И..
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. номер 15945/29.09.2017 г. е поискано снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК.
Районен съд - гр.Лом, е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение № 2048 от 05.10.2017 г. по ч. гр. д. 2560/2017 г.
На 30.03.2018 г. съдът е постановил определение, с което е указано на заявителя "***" ООД, да предяви иск за установяване на вземането съгласно чл. 422 от ГПК.
С оглед на изложеното с прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът - "***" ООД има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника Д.И., за сумата от 799,72 лева, представляваща: 500 (петстотин) лева - главница по Договор за потребителски кредит № 000-КZ- 10139766/16032017, сключен на 16.03.2017 година между "***" ООД - клон София, ЕИК: 8360340510017 и – Д.В.И., ЕГН **********, която главница е погасена от поръчителя "***" ООД, ЕИК *** на 05.09.2017 г. със Споразумителен протокол за прихващане от 05.09.2017 година и съответно е дължима на "***" ООД от страна на Д. Вл.И.; 192.50 лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 година между "***" ООД, ЕИК: *** и Д.И. и 107,22 лева - договорна лихва, дължима за периода от 16.03.2017 г. до 25.09.2018 г., както и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира се за присъждане на направените съдебни разноски в хода на производството по установяване на вземанията на заявителя, включително и заплатената държавна такса и адвокатски хонорар, както и на разноските в заповедното производство.
От страна на особения представител на ответника Д.И. в законния срок е депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло предявения иск. Становището му е, че по така представения иск липсва пасивна легитимация в това производство. Илзалаг се подробни аргументи, като смята, че ако съдът прецени, чи исковото претенция е допустима, то смята същата за неоснователна, като не излага доводи за това.
Особеният представител на ответника не оспорва, че между "***" ООД и "***" ООД е сключен договор за поръчителство от 16.03.2017 г.
Въз основа на изложеното се прави искане да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. д. № 2560/2017 г. на ЛРС, по което въз основа на заявление с вх. № 15945/29.09.2017 г. в полза на "***" ООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2048/05.10.2017 г. против длъжника Д.В.И. за заплащане на сумата 500 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 5.10.2017 г., сумата 192.50 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 107. 22 лева – договорна лихва за периода 16.03.2017 г. – 25.09.2017 г., сумата 25 лв. внесена държавна такса по делото и 360 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поради това, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е дал указания на "***" ООД да предяви иск за установяване на вземането си.
Видно от процесния Договор за потребителски кредит от страна на "***" ООД е предоставен на ответника кредит в размер на 500. 00 лева за срок от 1 месец при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40% годишно и ГПР 49. 02%, съгласно Приложение № 1 към Договора. Последният е сключен при общи условия, които изискват в срок до края на следващия ден от сключването на Договора кредитополучателят да представи на дружеството гаранция по кредита под формата а/ банкова гаранция, издадена от банка; б/ гаранция от небанкова финансова институция и в/ 2 – ма поръчители. В сключения Договор за потребителски кредит с № 000-КZ-10139766/16032017/16.03.2017 г. са конкретизирани и др.условия, а именно обезпечение по договора под формата на поръчителство. Кредитополучателят се съгласява *** ООД-клон София да предоставя на Поръчителя негови лични данни с оглед извършване на оценка на работоспособността му , във връчка със сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Изпълнявайки договореностите, ответника е сключил с "***" ООД възмезден договор за предоставяне на поръчителство като се е задължил за срока на ползване на кредита да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер на 192.50 лева . На последната страница от така сключения договор за поръчителство е записано "за поръчителя": "***" ООД. По делото не е представено пълномощно, по силата на което "***" ООД да има право да сключва договори за поръчителство от името на "***" ООД.
След сключване на изброените по- горе договори с преводно нареждане от 16.03.2017 г. кредитодателя е превел на кредитополучателя сумата от 500 лева на касата и Изипей.
Поради това, че ответника не е заплатил на падежа погасителната вноска от страна на кредитодателя "***" ООД му е изпратена покана за доброволно изпълнение от 07.06.2017 г., върната в цялост.
Поради неплащане от страна на кредитополучателя, "***" ООД е насочило претенцията си към поръчителя "***" ООД, като плащането от страна на дружеството поръчител е оформено чрез протокол за извършване на прихващане на насрещно вземане спрямо кредитодателя.
По описания начин "***" ООД е встъпило в правата на кредитодателя, предявявайки срещу ответника претенция за заплащане на главницата по отпуснатия кредит в размер на 500 лева, за собственото си възнаграждение по договора за поръчителство в общ размер на 192.50 лева и за сумата от 107.22 лева – договорна лихва .
При установените фактически обстоятелства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан единствено до размер на 500. 00 лева, представляваща главницата по процесния Договор за потребителски кредит.
В останалата част относно сумата от 192,50 лева възнаграждение за поръчителя и 107.22 лева договорна лихва, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради това че клаузите, на които се основават тези претенции са нищожни. Съображенията за това са следните:
Относно договора за потребителски кредит с № 000-КZ-10139766/16012017:
Възраженията на особения представител на ответника, че договорът не е подписан по реда на ЗЕДЕП са неоснователни, т. к. сделката е сключена по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, където не се изисква подписване на договора с електронен подпис.
Налице е обаче нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя, още в хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита от страна на "***" ООД представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр предоставен на кредитополучателя е определен на 49. 02 %, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.
С оглед на това и на осн. чл. 23 от ЗПК по този договор кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата сума по кредита, а именно 500 лева.
Заплащайки освен тази сума и претендираната по договора за кредит лихва, поръчителят "***" ООД е платил недължимо и поради това ответникът не му дължи възстановяване на заплатената договорна лихва.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно Споразумителен протокол от 05.09.2017 г. / л. 64 от делото/ поръчителят "***" ООД е заплатил на кредитодателя "***" ООД по договора за кредит на ответника договорна лихва в размер на 96. 11 лева за периода 17.03.2017 г. – 05.09.2017 г.
В същото време предявеното вземане за лихва по ч. гр. д. № 2560/ 2017 г. на ГРС лихва е в размер на 107. 22 лева за периода 16.03.2017 г. – 25.09.2017 г., кореспондираща с претенцията в исковото производство
Неоснователни са доводите на особения представител на ответника, че поради липсата на подпис /вкл. и електронен по реда на ЗЕДЕП / следва да се счита, че между Д.В.И. и "***" ООД не е възникнало облигационно отношение във връзка с възмездното предоставяне на поръчителство от страна на ищцовото дружество. Сключеният договор за предоставяне на поръчителство, е вид договор за поръчка, за който законът не поставя изисквания за писмена форма за действителност или за доказване.
Съдът обаче споделя становището на особения представител на ответника, че сключеният между Д.И. и "***" ООД договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2018 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като освен това намира, че този договор е нищожен и защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК установяваща максимален размер на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство. Изискването за предоставяне на поръчителство от двама поръчители на постоянен трудов договор и с минимален осигурителен доход от 1500 лева /за кредит с главница 500 лева/, предвид средното ниво на работната заплата в страната, също е на практика неизпълнимо, особено за лице с икономическия статус на ответника. При тези обстоятелства за него единствения възможен начин да получи кредит е сключването на договор за възмездно поръчителство.
Показателна за целеното заобикаляне на закона е и претенцията на "***" ООД спрямо длъжника И. не само до размер на вземането, за което дружеството се е суброгирало като поръчител, но и за заплащане на договорна лихва по договора за кредит дори и след датата на суброгацията - чак до момента на предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. Т. е. разграничаването на вземанията по двата договора за кредит и предоставяне на поръчителство е само формално.
На следващо място, както бе посочено и по- горе, договорът за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави. С него, срещу поетото от "***" ООД задължение за поръчителство по процесния договор за потребителски кредит ответника се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 96,11, но не и в претендирания -192,50 лв.
Защитата на потребителя като икономически по- слаб субект е принцип проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. Тъй като в чл. 145, ал. 2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД..
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
В случая кредитоискателят е икономически по- слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които "***" ООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането. Т. е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 г. сключен между "***" ООД и ответника е нищожен на две основания предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.
Нищожността на процесния договор за потребителски кредит , и на договора за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 г. обаче, не се отразява на валидно сключения договор за поръчителство между "***" ООД и "***" ООД.
По силата на този договор "***" ООД е заплатила на кредитодателя "***" ООД единственото съществуващо вземане / на осн. чл. 23 от ЗПК/ срещу ответника в размер на 500. 00 лева, поради което до този размер предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен. За разликата над 500 лева до пълния предявен размер – 799,72 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 600.00 лева, съобразно уважената част на иска, както и разноски в заповедното производство в размер на 385.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422 от ГПК, че Д.В.И., ЕГН **********, представляван по делото от особения представител адвокат В.И.-*** ДЪЛЖИ на "***" ООД, ЕИК *** сумата от 500. 00 лева / петстотин лева/ главница, ведно със законната лихва считано от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2048/05.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2560/2017 г. на ЛРС на осн. чл. 422 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ иска на "***" ООД, с основание чл. 422 от ГПК против Д.В.И./ с посочени по горе данни/ за УСТАНОВЯВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО на вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2048/05.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2560/2017 г. на ЛРС за сумата 192.50 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2017 г. и сумата от 107,22 лв. представляваща договорна лихва за периода 16.03.2017г. до 25.09.2017г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.В.И., представляван по делото от особения представител адвокат В.И. ДА ЗАПЛАТИ на "***" ООД, ЕИК ***, направените в исковото производство разноски в размер на 600 лева , съобразно уважената част на иска, както и разноски в заповедното производство в размер на 385.00 лева съобразно признатото вземане.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
Решението подлежи на обжалване пред МОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: