№ 25
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500658 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ГПК, образувано по частна
жалба на АЛ. ГЮКС. В., ЕГН – ********** срещу Определение № 261
349/05.11.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020 г. на Окръжен Съд – П., с което е
оставено без уважение искането на частния жалбоподател / обективирано в
подадената от него въззивна жалба против постановеното по делото Решение
№ 260 916/18.07.2021 г./ за освобождаване от внасяне на държавна такса и за
предоставяне на правна помощ по чл. 21 т. 3 от ЗПрП / безплатна адвокатска
защита / за въззивното производство поради липса на средства да ги заплати.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт и искане същият
да се отмени и да се постанови друг такъв, с който исканията по чл. 83 ал. 2 от
ГПК и по чл. 95 ал. 1 от ГПК да бъдат уважени.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, тъй като
процесуалното правоотношение е между страната – молител и съда,
процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и
ще се разгледа по същество.
С Решение № 260 916/18.7.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020 г.
окръжният съд е уважил изцяло предявеният от К. срещу А.А. В. иск с
правно основание чл. 153 ал. 1 от ЗПКОНПИ, като от В. е отнето незаконно
придобито в периода 29.5.2009 г. – 29.5.2019 г. имущество на обща стойност
157 419 лв. както следва: 1/ Поземлен имот в гр. П., с идентификатор
*************, застр. и незастр. площ от 154 кв.м., ведно с построените в
него Сграда с идентификатор *************** с площ от 28 кв.м. и Сграда с
идентификатор *************** с площ 83 кв.м.; 2/ Сума в размер на 40 000
1
лв. - представляваща пазарната стойност на придобит през 2014 г. и
отчужден от В. през 2015 г. недвижим имот – СОС / Апартамент /с
идентификатор *******************; 3/ Сумата 35 100 лв. –
представляваща пазарната стойност на придобити и отчуждени в
проверявания период движими вещи / МПС / и 4 / Сумата 3 419 лв. – вноски
на каса, извършени по разплащателна сметка в лева с IBAN
************************ в Ю.Б. АД.
В предварително проведено производство по чл. 116 от ЗПКОНПИ е
наложена обезпечителна мярка Възбрана върху гореописания поземлен имот
и двете сгради в същия / Определение № 2458/28.11.2019 г., пост. по ч.гр.д. №
2772/2019 г. на ОС – П./, чиято пазарна стойност е 79 000 лева.
Против постановеното първоинстанционно решение В. чрез
упълномощния от него адвокат Щ.Т. Ц. е депозирал въззивна жалба, в същата
е заявил исканията си по чл. 83 ал. 2 и чл. 95 ал. 1 от ГПК с довод че не
разполага със средства да заплати държавната такса и адвокатско
възнаграждение, тъй като придобитото от него в проверявания период /
25.09.2009 г. - 25.09.2019 г. / имущество е запорирано, няма имущество
отпреди началото на проверявания период, а след края му и до момента не е
придобивал имущество, нито има работа и доходи, посредством които да
обезпечи заплащането на дължимата за въззивното производство ДТ и
възнаграждението на желания и упълномощен от него адвокат Ц., като
същевременно осигурява и необходимата за себе си и за трите си деца
издръжка.
Представена е декларация за релевантните за исканията му обстоятелства
по чл. 83 ал. 2 от ГПК - съответно по чл. 23 ал. 3 вр. ал. 2 от ЗПрП. Според
същата молителят има две непълнолетни деца / син на 7 години и дъщеря на 6
месеца /, няма работа и доходи, не притежава недвижимо имущество извън
запорираното – предмет на иска, притежава 1 бр. лек автомобил О.А. с година
на производство 1999 г., няма парични средства – налични и/или в банкови
сметки. Представена е Справка от НАП – ТД – П., видно от която последният
му трудов договор от 10.06.2019 г. е прекратен на 13.09.2019г., като
получаваното по него основно месечно възнаграждение е било в размер на
560 лева. Представено е Удостоверение от Д.С.п. – П. за това, че майката на
децата му Д.Д. за периода януари 2021 г. – август 2021 г. вкл. е получила
помощ по ЗСПД помощ в общ размер 1 820 лева.
С оглед така установеното и предвид данните за притежаваното и отнето
от молителя имущество по делото - сред което не фигурират притежавани от
него към настоящия момент парични средства - в наличност и/или внесени
по банковите му сметки, налага се извод че В. не разполага със средства да
заплати адвокатско възнаграждение за въззивното производство, чийто
минимален размер с оглед обжалваемия интерес / 157 419 лв. / е в размер на
4 678 лв. / чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. /. Следователно молбата
по чл. 95 от ГПК е основателна и ще се уважи. Искането обаче този адвокат
2
да бъде определен директно от съда и това да е желания и вече упълномощен
от страната такъв Щ.Ц./ по отношение на който твърди че е включен в
националния регистър за правна помощ / е неоснователно. Съгласно чл. 25 от
ЗПрП решението за предоставяне на правна помощ по чл. 21 т. 3 от същия
закон се взема от органа, който ръководи процесуалните действия / ал. 1 /, но
актът му за предоставяне на правната помощ се изпраща на съответния
Адвокатски съвет, който поименно определя адвокат от националния
регистър за правна помощ /ал. 5 /, като съгласно ал. 6 адвокатския съвет/ а не
съда /разполага с правомощието при поименното определяне на адвоката да
се съобрази с посочения желан такъв от страната, на която е предоставена
правната помощ.
Относно искането за освобождаване от дължимата се на съда ДТ в случая
освен общите правила на ГПК, следва да се приложат и специалните такива
по чл. 157 ал. 2 и чл. 119 ал. 1 от ЗПКОНПИ. Според първо посочената
разпоредба държавната такса за производствата по този закон съдът събира с
решението си / а не предварително / в зависимост от изхода на делото, а
според втората – съдът може да разреши извършване на плащане или на други
разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено
обезпечение в случаите на неотложна необходимост. Съгласно трайно
установената съдебна практика случай на неотложна необходимост по
смисъла на чл. 119 ал. 1 от ЗПКОНПИ е и този, при който ответната страна
следва да заплати съдебни разноски за производството по предявения срещу
нея иск с правно основание чл. 153 ал.1 от същия закон - в случая дължимата
се за предприетото от тази страна въззивно обжалване на
първоинстанционното решение за уважаване на иска държавна такса, чийто
размер възлиза на 3 150 лева. Липсата на достатъчно средства за заплащане на
ДТ не може да бъде пречка за продължаване на производството по делото и
негово приключване в разумен срок. Стойността на имуществото, което се
освобождава следва да съответства на стойността на дължимите се разноски,
като се държи сметка и дали по отношение на това имущество е налице
възможност за бързо осребряване. Ако бързо ликвидно имущество няма
съдът – на основание чл. 157 ал. 2 от ЗПКОНПИ, освобождава страната от
предварително внасяне на ДТ, като постановява че присъждането й ще
извърши с решението си и с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция.
В случая не са налице запорирани парични средства на В., от които съдът
да разреши извършване на плащане на дължимата се за въззивното
производство държавна такса. Освобождаване с цел продажба на
възбранения недвижим имот, съответно на идеална част от него, е също
неоправдано, тъй като той не е бързо ликвиден, а и стойността му / 79 000 лв.
по оценка на вещото лице / не е съответна на таксата. С оглед което и за
обезпечаване последващото развитие на производството по делото в разумен
срок, молителят ще бъде освободен от предварително внасяне на дължимата
се по въззивната му жалба ДТ от 3 150 лева, като същата ще бъде присъдена с
3
въззивното решение по делото в зависимост от неговия изход.
Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно се
отменя и се постановява друго такова, с което на молителят се предоставя
правна помощ и същият се освобождава от предварително внасяне на
държавна такса по депозираната от него въззивна жалба.
Делото се връща на първоинстанционния съд за извършване на
необходимите по нататъшни съдопроизводствени действия.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 261 349/05.11.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020
г. на Окръжен Съд – П., вместо което Постановява:
Освобождава АЛ. ГЮКС. В., ЕГН – ********** от предварително
внасяне на държавна такса в размер на 3 150 / три хиляди сто и петдесет /
лева, дължима се по депозираната от В. въззивна жалба вх. №
281 226/30.08.2021 г.срещу Решение № 260 916/18.07.2021 г., пост. по гр.д. №
413/2020 г. на Окръжен Съд - П., като Постановява че така дължимата се
държавна такса ще бъде присъдена с въззивното решение по делото в
зависимост от изхода на делото.
Предоставя на АЛ. ГЮКС. В., ЕГН – ********** правна помощ по
чл. 21 т. 3 от ЗПрП - безплатна адвокатска защита, за въззивното
производство по гр.д. № 413/2020 г. на Окръжен Съд – П..
Връща делото на същия състав на окръжния съд за извършване на
необходимите по нататъшни съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4