РЕШЕНИЕ
№ 1840
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110120850 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.
422 ГПК от „Юробанк България“ АД срещу В. А. А. за признаване на установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 08.03.2021 г.
по ч.гр.д. 11014/2021 г. по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
460,16 лв. – неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта №
VC280058/28.08.2018 г. за периода от 02.05.2019 г. до 22.02.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 108,43 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 02.05.2019 г. до 12.01.2021 г.; 3/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от
319,26 лв., представляваща дължими такси от 163,26 лева за периода от 02.05.2019 г. до
22.02.2021 г. и сумата то 156,00 лв. разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че вземането - предмет на делото,
произтича от сключен между страните договор за издаване на кредитна карта №
VC280058/28.08.2018 г. с разрешен лимит от 500 лева. Сочи се, че на 02.05.2019 г.
ответникът преустановил плащане на дължими по договора вноски за главница и
лихва, като е изпаднал в забава. Твърди се, че е допуснато просрочие на 22 вноски за
главница и лихви, считано от 02.05.2019 г., поради което на осн. чл. 20.2 от Общите
условия към договора, банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
12.01.2021 г., когато поканата за доброволно изпълнение заедно с уведомление за
1
предсрочната изискуемост били връчени на ответника. Твърди се още, че на 25.03.2021
г. между страните било сключено допълнително споразумение за погасяване на
задължението чрез една вноска в размер на 500 лева, ежемесечни вноски в размер на
по 100 лева и последна изравнителна вноска. Ответникът не изпълнил поетите
задължения по споразумението за погасяване на сумите.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за сумите, за
които вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че са
останали дължими, съобразявайки погасяванията след образуване на делото.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 48350/01.06.2022 г. е връчено на
ответника на 29.09.2022 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства. Следва обаче да се посочи, че
доколкото не е налице оттегляне на част от предявените искове, то на осн. чл. 235, ал.
3 ГПК следва да бъде съобразено погасяването след депозиране на исковата молба,
като исковете в тази им част бъдат отхвърлени. Такова е направеното искане и на
процесуалния представител на ищеца, чието искане в откритото по делото съдебно
заседание е да бъде постановено неприсъствено решение за установяване на вземането
съобразно изчисления от вещото лице като непогасен размер, както и да бъдат
присъдени разноските по делото.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице, съобразявайки всички
извършени плащания, е посочило, че единствено непогасени суми по делото са
главница в размер на 345,69 лева и разноските от исковото производство. Искът за
главница следва да бъде уважен до посочения размер, като останалите предявени
искове бъдат отхвърлени. В полза на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /125 лв. държавна такса
и 280 лева възнаграждение за вещо лице/.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание чл. 235 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК ГПК, че В. А. А., ЕГН **********
дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК ********* сумата от 345,69 лева,
2
представляваща непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта №
VC280058/28.08.2018 г. за периода от 02.05.2019 г. до 22.02.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2021 г. до погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 460,16 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
108,43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.05.2019 г. до
12.01.2021 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл.
10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 319,26 лева, представляваща дължими такси от 163,26
лева за периода от 02.05.2019 г. до 22.02.2021 г. и за сумата от 156,00 лева разноски за
извънсъдебно събиране на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 11014/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. А., ЕГН ********** да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК ********* сумата от 405,00 лева разноски в
производството по гр. дело № 20850/2022 г. по описа на СРС.
Решението, в неговата отхвърлителна част, подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата част
решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3