Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.02. 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХII въззивен състав, в публично заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
в присъствието на секретаря Христина
Цветкова и прокурор Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия
ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 4252 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК
С Присъда,
постановена на 18.05.2018г. по нохд №21609/2017г.
на СРС, НО, 13 състав, подсъдимата Б.И.Р. е призната за виновна за това , че в периода 22.05.2013
г. до 20.11.2013 г. в гр. София, в качеството на длъжностно лице - ръководител
на обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършваща и удостоверяваща професионално
обучение, в кръга на службата си, съставила официален документ - Удостоверение
№ 132/13.02.2011 г., издадено за Д.И.И., ЕГН: **********, за завършен курс на
обучение на тема „Агротехнологични критерии и новости при съвременно полско
производство на зеленчукови култури”, в който удостоверила неверни
обстоятелства - че курсът е проведен в 150 часа в периода от 24.01.2011г 12.02.2011г., като такъв курс
за посочения период не е провеждан, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тия обстоятелства, за да бъде представен пред Държавен фонд
„Земеделие” по проект мярка 112, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК), вр. чл. 54 от НК е осъдена на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното
наказание за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата
подсъдимата е призната за виновна и за това, че в периода 22.05.2013 г. до 20.11.2013 г. в гр. София, в качеството на
длъжностно лице -ръководител
на обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършващ и удостоверяващ професионално
обучение, в кръга на службата си, съставила официален документ - Удостоверение
№ 121/13.02.2011 г., издадено за С.В.А., ЕГН: **********, за завършен курс на
обучение на тема „Агротехнологични критерии и новости при съвременно полско
производство на зеленчукови култури”, в който удостоверила неверни
обстоятелства - че курсът е проведен в 150 часа в периода от 24.01.2011 г. -12.02.2011г., като такъв курс за посочения период не е провеждан,
с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства,
за да бъде представен пред Държавен фонд „Земеделие” по проект мярка 112, поради което и на
основание чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), вр. чл. 54 от НК, е
осъдена на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 отНК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимата е призната за невиновна за това, че
в периода
22.05.2013 г. до 20.11.2013 г. в гр. София, в качеството на длъжностно лице -
управител и ръководител на обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършващ и
удостоверяващ професионално обучение, в кръга на службата си, съставила
неистински частен документ като положила подпис от името на П.К.в края на първа
страница в графа „Председател на изпитна комисия“: доц. П.К.” в Удостоверение
за професионално обучение № 487-06/23.05.2013 г. на името на Д.И.И., ЕГН: **********,
и го употребила, като го предала на Д.И.И., която го представила пред Държавен
фонд „Земеделие” по проект мярка 112, за да докаже, че Д.И.И. успешно е
издържала изпит, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимата е призната за невиновна за това ,че в периода 22.05.2013 г. до 20.11.2013г. в
гр. София, в качеството на длъжностно лице - управител и ръководител на
обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършващ и удостоверяващ професионално
обучение, в кръга на службата си, съставила неистински частен документ, като
положила подпис от името на П.К.в края на първа страница в графа „Председател
на изпитна комисия“: доц. П.К.” в Удостоверение за професионално обучение №
490-09/23.05.2013 г. на името на С.В.А., ЕГН: **********, и го употребила, като
го предала на С.В.А., която го представила пред Държавен фонд „Земеделие” по
проект мярка 112, за да докаже, че С.В.А. успешно е издържала изпит, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна за това, че в периода 22.05.2013 г. до
20.11.2013 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - управител и
ръководител на обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършващ и удостоверяващ
професионално обучение, в кръга на службата си, съставила официален документ -
Удостоверение за професионално обучение № 487-06/23.05.2013 г. на името на Д.И.И.,
ЕГН: **********, в което удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Д.И.И.
е преминала дневна форма на обучение за срок 22.04.2013 г. - 17.05.2013 г.,
както и че същата е преминала изпити по теория и практика, като обучението е
проведено дистанционно и изпит не е провеждан, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тия обстоятелства, за да бъде представен пред
Държавен фонд „Земеделие” по проект мярка 112, поради
което и на основание чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕНА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като на
основание чл.66,ал.1 от НК ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното наказание е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна, за това че в периода 22.05.2013 г. до
20.11.2013 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - управител и
ръководител на обучаваща организация „Авалон 52” ЕООД, извършващ и
удостоверяващ професионално обучение, в кръга на службата си, съставила
официален документ - Удостоверение за професионално обучение №
490-09/23.05.2013 г. на името на С.В.А., ЕГН: **********, в което удостоверила
неверни обстоятелства, а именно, че С.В.А. е преминала дневна форма на обучение
за срок 22.04.2013 г. - 17.05.2013 г., както и че същата е преминала изпити по
теория и практика, като обучението е проведено дистанционно и изпит не е
провеждан, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия
обстоятелства, за да бъде представен пред Държавен фонд „Земеделие” по проект
мярка 112, поради
което и на основание чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), вр. чл. 54 от НК е осъдена на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.
като на основание чл.66,ал.1 от НК
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното
наказание е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С
присъдата съдът е определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду
горепосочените четири наказания лишаване от свобода, наложени на подсъдимата Б.И.Р., а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА като на основание чл.66,ал.1 от НК ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното наказание е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата Б.И.Р. да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 288,19 лева, представляваща разноски по
делото.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда, в
осъдителната й част и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от
защитата на подсъдимата Р. с искане за отмяната й като незаконосъобразна и
необоснована и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подзащитната
му да бъде оправдана по всички обвинения за извършени престъпления по
чл.311,ал.1 от НК. В жалбата се развиват доводи за недоказаност , тъй като
експертизата не дава недвусмислен
отговор на въпроса дали документите не са преправени от други лица като са
използвани подписите на подсъдимата. В тази връзка се посочва, че свидетелските
показания също не допринасят за категоричност на извод за вина на Р. като е
необходимо същите да бъдат подложени на внимателна и критична преценка.
Срещу присъдата , в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е
постъпил и протест от прокурор при СРП,
в който се твърди не справедливост на присъдата в осъдителната й част и
неправилност в оправдателната й част. В подкрепа на становището си прокурорът посочва, че наложените наказания в размер на шест месеца
“Лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за срок от три години е ниско и не изпълнява целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК. Аргумент за това са четирите отделени деяния, чрез
които подсъдимата е осъществила състав на престъпления по чл.311,ал.1 от НК и
чрез които е получила имотна облага. Именно изложеното дава основание на
прокурора да счита, че не налице по-висока степен на обществена опасност
на извършените деяния и съответното
справедливо наказания е “лишаване от свобода” за срок от една година за всяко
едно от престъпленията и съответно прилагане на чл.66 и чл.23,ал1 от НК.
По отношение на оправдателната част на присъдата
прокурорът счита, че заключението на комплексната експертиза е категорично, че именно
подсъдимата Р. се е подписала срещу доц.П.К.в оригинална Удостоверения за
професионално обучение №487-06/23.05.2013г, издадено на Д.И.И. и в
Удостоверение за професионално обучение № 490-09/23.05.2013г., издадено на С.В.А.. Тези неистински частни документи прокурорът твърди, че подсъдимата е
съставила, в качеството си на длъжностно лице, управител и ръководител на
обучаваща организация “ А.-**ЕООД.
Подсъдимата е подписала инкриминираните в обвинението Удостоверения вместо
лицето доц.К.. Посочва се, че последното лице е работели във фирма А.-**ЕООД на граждански договор като лектор и
е нямала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 б. “а” и б.”б”
от НК, поради което изявлението й е на частно лице. Подсъдимата подписала
Удостоверенията вместо К. и ги е употребила като ги е предала на И. и А., като
с това е осъществила състав на престъпление по чл.310,ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, за което се иска признаването й за виновна и осъждането й на наказание,
което де е справедливо.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание от 17.10.2019г,
по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелства, от
значение за предмета на доказване по делото не се налага провеждане на съдебно
следствие, поради което не е допуснал разпити на подсъдимия и свидетели, както
и изслушване на експертизи.
В
съдебно заседание прокурора е поддържа протеста на СРП и същевременно оспорва
жалбата на подсъдимата. Счита атакуваната присъдата за правилна и
законосъобразна. В подкрепа на становището си посочва, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че Р. е съставила документ с
невярно съдържание, в качеството си на длъжностно лице и съответно не е
осъществила престъпление по чл.310,ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, тъй като
документите, върху които са положени за Председател на комисията от подсъдимата
не са частни документи, официални, които
подсъдимата не е ползвала.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата и се присъединява
към становището на прокурора относно несъставомерност на обвинението по
чл.310,ал. вр. чл.309, ал.1 от НК. Защитата посочва, че настоящото наказателно
производство е следващо дело водено за
измама срещу двете свидетелки И. и А., с оглед на което техните показания
счита, че следва да бъдат критично
възприети, тъй като по същество представляват защитна теза.Оспорват се и
заключенията на експертизите по делото, тъй като вещото лице обсъжда правни категории извън
неговата компетентност. Отделно от това не е изследвано дали върху подписите на
подсъдимата не е насложен текст, чрез който да е манипулирано съдържанието на документите.
Алтернативно се навеждат доводи за маловажен случай на инкриминираните деяния,
тъй като обстоятелството дали е положен изпит ли и не в края на курса, е правно
ирелевантен., като в този смисъл се посочва, че документите не могат да се ползват във връзка с
удостоверяване посочените в тях
обстоятелствата. Не на последно място се обръща внимание на заявеното от
свидетелствата Панайотова, служителка в ДФЗ, която е категорична, че дори и с
представените от И. и А. документи, двете е нямало да достигнат определения брои
точки, необходими за класирането им по съответните европейски регламенти.
Защитата счита, че в случай, че се приеме , че е налице престъпление, то същото
е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и доколкото е наличие маловажен случай, то е
приложим чл.78а от НК.
В реплика прокурорът счита, че не е
налице продължавано престъпление, тъй
като не е ясна поредността на
съставянето на документите, но дори са бъде прието искането в тази
връзка на защитата, но извършените
деяния не могат да бъдат приети за маловажен случай.
Подсъдимата Р., редовно призован, не взема участие в
съдебното заседание.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени
в съдебно заседание, и в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
провери изцяло правилността на атакуваната първоинстанционна присъда, намери,
че не са налице основания за нейната отмяна, поради следните съображения:
След собствена преценка на доказателствата, настоящият
съдебен състав възприе установената от първата инстанция фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата Б.И.Р., ЕГН: **********, е родена
в гр. ****, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, пенсионерка.
Подсъдимата живее в гр. София, ул. „****.
Подсъдимата Б.Р. била едноличен
собственик на капитала и управител на „А.-**“ ЕООД, вписано в Търговския
регистър с ЕИК: ****. Дружеството имало лиценз за извършване на професионално
обучение и право да издава удостоверения за професионално обучение - център за
професионално обучение. Директор и ръководител на обучаващата организация била
подсъдимата Б.Р..
През 2011 г. Център за
професионално обучение „А.-**“ ЕООД провело обучение на лицата С.М.Х.и Е.С.Ч.на
тема „Регулиране на породния състав на овчето стадо за производство на месо и
мляко в планински и полупланиски райони“ с хорариум 30 часа, дневна форма на
обучение.
Подсъдимата Б.Р., в качеството
й на ръководител на обучаваща организация, издала по образец на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ) удостоверения за завършен курс на обучение - удостоверение №
132/13.02.2011 г. на С.М.Х.и удостоверение № 121/13.02.2011 г. на Е.С.Ч., в които удостоверила, че
тези лица са преминали обучение и успешно са завършили курс на горепосочената
тема в ръководената от нея организация за професионално обучение.
През 2013 г. Център
за професионално обучение „А.-**“ ЕООД провело обучение на А.С.М.и В.С.Н.в курс
„Оператор на компютър“, специалност „Текстообработване“, форма на обучение -
дневна, с хорариум 30 часа. Подсъдимата Б.Р., в качеството й на ръководител на
обучаваща организация, издала удостоверения за професионално обучение, образец
на Министерство на образованието - удостоверение 487-06/11.06.2013г. на А.С.М.и
удостоверение № 490-09/11.06.2013г. на В.С.Н., в които удостоверила, че тези
лица са преминали обучение в ръководената от нея организация.
Подсъдимата Б.Р.
пуснала обява по интернет, че център за професионално обучение „А.-**“ ЕООД
провежда обучение за кандидатстване по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
През 2013 г.
свидетелката Д.И.И. решила да кандидатства по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., тъй като искала да се занимава с производство на гъби. Тя
се свързала с подсъдимата Б.Р. и й обяснила какъв курс на обучение желае да
премине и с каква цел. Подсъдимата Б.Р. казала, че ще й изпрати учебни
материали за обучение, за което свидетелката Д.И. превела сумата от 410,00 лева
по банков път за обучението си . И. получила учебни материали по интернет,
подготвила тема и я изпратила.
В периода 22.05.2013 г. до 20.11.2013 г. в гр. София,
в качеството на длъжностно лице, ръководител на обучаваща организация „А.-**”
ЕООД, извършваща и удостоверяваща професионално обучение, подсъдимата Б.Р., в
кръга на службата си, съставила официален документ - удостоверение №
132/13.02.2011г„ издадено за Д.И.И. за завършен курс на обучение на тема
„Агротехнологични критерии и новости при съвременно полско производство на
зеленчукови култури”, в който удостоверила, че последната е преминала курс на
обучение проведен в 150 часа в периода от 24.01.2011 г.-
12.02.2011 г., въпреки че такъв курс не бил проведен.
В периода 22.05.2013 г. до
20.11.2013 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице , управител и
ръководител на обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършваща и удостоверяваща
професионално обучение, подсъдимата Б.Р., в кръга на службата си, съставила
официален документ - удостоверение за професионално обучение № 487-
06/23.05.2013г. на името на Д.И.И., в което удостоверила неверни обстоятелства,
а именно, че Д.И.И. е преминала дневна форма на обучение за срок 22.04.2013 г.
- 17.05.2013 г., както и че същата е преминала изпити по теория и практика. В
действителност обучението на свидетелката Д.И. било проведено дистанционно и тя
не се била явявала пред изпитна комисия с председател свидетелката П.Г.К..
Наред с това подсъдимата положила подпис от името на свидетелката П.К.в края на
първа страница в графа „Председател на изпитна комисия“: доц. П.К.” в
удостоверение за професионално обучение № 487-06/23.05.2013г. на името на Д.И.И..
П.К.била наета по граждански договор от център за професионално обучение „А.-**“
ЕООД и водела лекции по „Екология и опазване на околната среда“. Обучението по
тази дисциплина се провеждало присъствено под формата на лекционен курс с
хорариум от 15 часа. След обучението не се провеждал изпит и свидетелката П.К.не
била председател на изпитна комисия.
Подсъдимата Б.Р. изпратила на Д.И.И.
двата документа - удостоверение за професионално обучение № 487- 06/23.05.2013
г. на името на Д.И.И. и удостоверение № 132/13.02.2011 г., издадено за Д.И.И..
На 20.11.2013 г. свидетелката Д.И. представила двата документа в ДФЗ в гр.
Кюстендил при кандидатстване по проект Мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“. През
2013 г. свидетелката С.В.А. намерила в интернет „А.-**“ ЕООД, която предлагала
обучение за кандидатства по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Свидетелката С.А. се свързала с подсъдимата Б.Р. и заявила, че иска да премине
курс на обучение, защото е решила да кандидатства по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери 2007-2013“.
Подсъдимата Б.Р. поискала да бъде преведена по сметка на дружеството по банков
път сумата 410,00 лева, след което обяснила, че ще й изпрати учебни материали,
по които да се подготвя вкъщи и след като премине курса, ще й изпрати
удостоверение за завършено обучение. Свидетелката С.А. платила курса и получила
от подсъдимата Б.Р. учебните материали.
В периода 22.05.2013
г. до 20.11.2013 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - управител
и ръководител на обучаваща организация „А.-**” ЕООД, извършваща и
удостоверяваща професионално обучение, подсъдимата Б.Р., в кръга на службата
си, съставила официален документ - удостоверение № 121/13.02.2011г., издадено
за С.В.А., за завършен курс на обучение на тема „Агротехнологични критерии и
новости при съвременно полско производство на зеленчукови култури”, в който
удостоверила неверни обстоятелства - че курсът е проведен в 150 часа в периода
от 24.01.2011 г. - 12.02.2011 г., тъй като такъв курс за посочения период за С.В.А.,
не бил провеждан.
Подсъдимата Б.Р., в
периода 22.05.2013 г. до 20.11.2013 г. в гр. София, в качеството си на
длъжностно лице - управител и ръководител на обучаваща организация „А.-**”
ЕООД, извършваща и удостоверяваща професионално обучение, в кръга на службата
си, съставила официален документ - удостоверение за професионално обучение №
490- 09/23.05.2013г. на името на С.В.А., в което удостоверила неверни
обстоятелства, а именно, че свидетелката С.А. е преминала дневна форма на
обучение в периода 22.04.2013 г. - 17.05.2013 г., както и че същата е преминала
изпити по теория и практика. В действителност обучението било проведено
дистанционно и изпит не бил проведен. В посочения документ подсъдимата положила
и подпис от името на свидетелката П.К.в края на първа страница в графа
„Председател на изпитна комисия“: доц. П.К.”.
След това подсъдимата Б.Р. изпратила на С.В.А.
удостоверение за професионално обучение № 490- 09/23.05.2013 г. на името на С.В.А.
и удостоверение № 121/13.02.2011 г„ издадено за С.В.А.. На 20.11.2013 г.
свидетелката С.А. представила двата документа в ДФЗ в гр Кюстендил при
кандидатстване по проект Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“.
Горната
фактическа обстановка въззивната инстанция
установи въз основа на събрания в
хода но досъдебното производство и приобщен от съда по реда на чл.283 от НПК доказателствен
материал. Правилно след като подсъдимата и нейният защитник са поиска
разглеждане на делото по реда на чл.371т.1 от НПК, първата инстанция, след
съответна преценка на основанията, е одобрила с определение по чл.372,ал.3 от НПК изразеното съгласие да не се провеждат разпити на свидетелите и изслушване
на вещите лица, като бъде ползвано съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното произвоствое, както следва: показанията на свидетелите С.В.А.; Д.И.И.; П.Г.К.;
Д.Й.П.; Е.Й.К.; удостоверение за професионално
обучение № 490-09/23.05.2013г.; удостоверение за професионално обучение № 487-06/23.05.2013г.; удостоверение № 132/13.02.2011 г.;
удостоверение № 21/13.02.2011 г.; писмо изх. № 02-1100/25/19.04.2016 г. на ДФЗ;
писмо изх. № 02-1400/949/22.06.2016 г. на ДФЗ; писмо изх. № 256/27.04.2016 г.
на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО); писмо
изх. № 326/22.06.2016г. на НАПОО; лицензия № *********
на център за професионално
обучение „А.-**“ ЕООД и 9 бр. приложения
към нея регистрационна книга за
издадените документи за завършена степен на образование и придобита
професионална квалификация (започната на 17.01.2011 г.); регистрационна книга
за издадените документи за завършена степен на образование и придобита
професионална квалификация (започната на 03.02.2011 г.); писмо изх. №
3975/24.08.2016 г. на „Еконт - Експрес“ ООД с приложения; удостоверение изх. №
20160822094647/22.08.2016 г. на Агенцията по вписванията (АВ); удостоверение
изх. № 20160822094737/22.08.2016 г. на АВ; удостоверение изх. №20170201121035/01.02.2017
г. на АВ; договор за възлагане на управление от 05.01.2006 г.; писмо изх. №
27/31.01.2017 г. на НАПОО; Експертно решение № 0697/059/26.03.2015 г. на ТЕЛК;
епикриза на подсъдимата; справка за съдимост № 33/08.02.2018 г., издадена от
Бюро съдимост при PC-Елена (най- актуална
по делото); комплексна експертиза № 178/05.05.2016 г.; комплексна експертиза №
434/12.10.2016 г.; комплексна експертиза № 511/28.11.2016 г.
Преценявайки
доказателствената съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че в нея не са
налице противоречия относно фактите, свързани с предмета на доказване по
делото.
Правилно първоинстанционният
съд е преценил доказателствения материал като единна и логична система
позволяваща безспорно установяване на изложените по- горе фактическите
положения Действително по делото не се установява наличие на противоречия в
показанията на свидетелите С.А., Д.И. и П.К., като съдът намира, че чрез същите се изяснява причината и начина на
свързване на А. и И. с подсъдимата, както и съответното предоставяне от
последната на материали за обучение и впоследствие издаване на инкриминираните
удостоверения, след заплащане от свидетелките на предоставените услуги.
Правилно районният съд е отбелязал, че коментираните показания не са дадени във
вреда на подсъдимата, в какъвто смисъл защитата навежда довод и пред настоящата
инстанция. Неоснователно е възражението, че свидетелките А. и И. чрез свидетелските
си показание изграждат защитна теза по друго дело. Следва да се отбележи, че
всяка една от двете свидетелки независимо една от друга съобщават идентични
факти, като тези показания намират потвърждение и в показанията на свидетелката
К., както и в приложените извлечение на А. от банковата й сметка, видно от
което е, че същата е превела по банков път сумата от 410 лв на „А.-**“ ЕООД. В
тази смисъл безспорно се установява, че И. и А. не са преминали курс на
обучение в гр. София, както и не са се явили на изпит.
Чрез
свидетелските показания на П.и К.се установява обстоятелството, че И. и А. са
подали в ДФЗ „Земеделия“ документи включително и инкриминираните за подпомагане
по мярка „112“, за което са получили и официален входящ номер. Действително
съгласно заявеното от тези свидетели, И. и А. и с Удостоверенията, издадени от
„А.-**“ ЕООД , не са получили необходимия брой точки. Същото обаче е неотносимо
към преценката за съставомерността на деянията, вменени на подсъдимата съгласно
обвинението. Ако чрез инкриминираните документи кандидатстващите за подпомагане
по мярка“112“ биха били одобрено, то това обстоятелства би имало значение при
преценка на наказанието с оглед установените вредни последици.
Изготвените
и приобщени по делото експертизи са категорични, че в удостоверение за професионално
обучение № 487- 06/23.05.2013 г. на името на Д.И.И., удостоверение за
професионално обучение № 490-09/23.05.2013 г. на името на С.В.А., удостоверение
№ 132/13.02.2011 г. на Д.И.И. и Удостоверение № 121/13.02.2011 г. за С.В.А.,
подписите за Б.Р. са изпълнени от подсъдимата Б.Р., а подписите за „доц. П.К.”
в удостоверение за професионално обучение № 487-06/23.05.2013 г. на името на Д.И.И.
и удостоверение за
професионално обучение № 490-09/23.05.2013 г. на името на С.А., не са положени
от П.Г.К., а са изпълнени от подсъдимата Б.Р.. Отпечатъците от кръгъл печат в
посочените четири удостоверения са идентични с експерименталните образци на
отпечатъци от кръгъл печат на „А.-**“ ЕООД.
Съдът намира, че изготвените експертизи са обосновани, компетентни и безпристрастни, като не
възприема възражението на защитата, че същите дават отговор на правни
категории. Съдържанието на заключението е обсъдено от съда с оглед приемане на
фактите подписани ли са и от кого инкриминираните в обвинението документи.
Изводите относно истиността на удостоверенията е са направени в обсъждане на
установените фактите от правна страна, като първата инстанция е формирала
същите след преценка на доказателствата по делото. Неоснователно е и
възражението, че не е изследван въпроса дали инкриминираните документи не са
преправени от други лица като се използвани подписите на подсъдимата, тъй като
е изяснено, че печатите на „А.-**“ ЕООД
в четирите удостоверения и подписите в тях са категорично на подсъдимата Р.,
както и че същата е положила подписите за свидетелката К., което изключва
възможността за манипулиране на документите от други лица.
При така установената, в хода на съдебното следствие,
фактическа обстановка, изградена въз основа на събраните доказателства,
въззивната инстанция счита, че по делото са налице категорични и безспорни
доказателства, такива каквито районният съд е приел, установяващи, че подсъдимата
Р. е осъществила от обективна и
субективна страна четири пъти състава на престъплението по чл. 311, ал.
1 от НК.
От обективна страна същата, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
ал. 1, б. „б‘ от НК - ръководител на обучаваща
организация „А.-** ЕООД, която извършва професионално обучение и издава
удостоверителни документи за това, в кръга на службата си, е съставила
два официални документа - удостоверение № 132/13.02.2011 г., издадено
за Д.И.И. и удостоверение № 121/13.02.2011г., издадено за С.В.А., за завършени
курсове на обучение на тема „Агротехнологични
критерии и новости при съвременно полско производство“, в които
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че са проведени курсове от 150 часа в
периода 24.01.2011г.-12.02.2011г., въпреки че такъв не е провеждан.
Подсъдимата Б.Р. в посоченото качество е съставила и още два официални
документа - удостоверение за професионално обучение № 487- 06/23.05.2013 г. на
името на Д.И.И. и удостоверение за професионално обучение № 490-09/23.05.2013
г. на името на С.В.А., в които също удостоверила неверни обстоятелства, а
именно, че Д.И.И. и С.В.А. са преминали дневна форма на обучение за срок
22.04.2013 г. - 17.05.2013 г., както и че са преминали изпити по теория и
практика, което не отговаря на действителността, тъй като обучението е било
проведено дистанционно и изпити не са проведени. Посочените документи са
официални, съгласно чл. 93, т. 5 от НК. Те са издадени от подсъдимата като
длъжностно лице в кръга на службата й, ръководител на „А.-**“ ЕООД, което
дружество е лицензирано да извършва професионално обучение и да издава
удостоверителни документи, съгласно Закона за професионалното образование и
обучение (ЗПОО), по предвидения за това ред по ЗПОО и Наредба № 4/16.04.2003г.
за документите за системата на народната просвета (отм. ДВ, бр. 66/23.08.2016
г., в сила от 23.08.2016 г., но действала към момента на извършване на
деянията). Всички документи са издадени с цел да бъдат използвани като
доказателство за удостоверените в тях обстоятелства пред ДФЗ по проект мярка
112.
От субективна страна подсъдимата Б.Р. е извършила всяко едно от четирите
деяния при форма на вината пряк
умисъл (чл. 11, ал. 2 от НК). Същата е съзнавала
общественоопасния им характер, предвиждала е общественоопасните им последици и
е искала
тяхното настъпване. Подсъдимата Б.Р. е имала представа, че като длъжностно лице
в кръга на службата си съставя всеки един от четирите документа, които по
своята същност са официални, както и че удостоверените в тях обстоятелства са
неверни, т.е. интелектуалният момент на умисъла е налице. Едновременно с това
същата е искала да издаде официалните документи, въпреки че удостоверяват
обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, т.е.
реализиран е и волевият момент на умишлената вина. Всички документи са издадени
с цел да бъдат използвани като доказателство за удостоверените в тях
обстоятелства пред ДФЗ по проект мярка 112, което й е било съобщено от
свидетелките Д.И. и С.А..
Съдът намира за основателен довода
на защитата , че в случая с извършването на четирите отделни деяния,
подсъдимата е осъществила състав на продължавано престъпление по чл.311,ал.1 от НК. Това възражение, макар да
е било поставено на вниманието на първата инстанция ,не е било обсъдено от нея
, в същото време то е свързано с с
необходимостта от по-благоприятно наказателно-правно третиране на подсъдимата и е
основателно. Според чл. 26 НК и утвърдената съдебна практика н по прилагането му (ТР No 3/71
г., ОСНК), когато между две или повече деяния съществува обективна и субективна
връзка, превръщаща последващите от тях в продължение на предходно извършените,
налице е едно продължавано престъпление, в рамките на което отделните деяния не
се третират като самостоятелни престъпления, а следва да се преценяват общо,
взети в съвкупност и с оглед на причинения общ престъпен резултат. В случая
деянията по п.п. 1,2,5 и 6 от обвинението срещу Р. осъществяват
едни и същи по вид престъпления – съотв. по чл. 311,ал.1 НК. Във всеки от отделните случаи подсъдимата е в
качеството си на длъжностно лице е съставяла официален документ, в което е
удостоверявала неверни обстоятлества, с цел да бъде използван този документ
като доказателство за тези обстоятелства. Времевото осъществяване на отделните
деяния покрива изискването на закона за непродължителност на разделящите ги
времеви интервали. Налице е и необходимата еднородност на вината. Липсата на
конкретика в кои момент кой документ от
инкриминнираните е бил съставен от подсъдимата,
не е пречка пред възможността за правно квалифициране на деянията като
продължавано престъпление, по чл.311,ал.1 НК. Еднаквата цел при съставянато на
официалните документи с невярно съдържание е добре очертана, изяснена и е
налична. Това съчетание между обективните и субективните признаци на
деянията ги определя като продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът
намира, че не са налице основание да бъде прието, че в случая извършеното от
подсъдимата престъпление може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Налице са общо четири деяния, за които подсъдимата е получила имотна облага,
преценени в съвкупност броя на деянията и обстоятелството, че същата се е
облагодетелствала чрез съставяне на документи с невярно съдържание. Деянията не
е отличават с незначителност на вредните
последици или липсата на такива,още по –малко с по-ниска степен на обществена опасност.
Въззивната
инстанция намира протеста срещу
присъдата в оправдателната й част като неоснователен. Повдигнатото обвинение е за извършено престъпление по
чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Районният
съдът правилно е посочил, че подсъдимата
в качеството
на длъжностно лице - управител и ръководител на обучаваща организация „А.-**”
ЕООД, извършваща и удостоверяваща професионално обучение, в кръга на службата
си, е съставила неистински документ като е положила подпис от името на П.К.в
края на първа страница в графа „Председател на изпитна комисия“: доц. П.К.” в
удостоверение за професионално обучение № 487-06/23.05.2013 г. на името на Д.И.И.
и в удостоверение за професионално обучение № 490- 09/23.05.2013 г. на името на
С.В.А.. Тези два документи са неистински, в частта им относно подписа на П.К.,
тъй като е установено, че им е придаден вид, че представляват конкретни писмени
изявления на П.К., като действително са подписани от подсъдимата Б.Р.. Обосновано
съдът е приел, че инкриминираните документи в тази си част не са частни. Същите
са официални по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като имената и подписът на
председателя на изпитната комисия са част от задължителното съдържание на
удостоверението по чл. 44, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за
документите за системата на народната просвета (отм. ДВ, бр. 66/23.08.2016 г.,
в сила от 23.08.2016 г., но действала към момента на извършване на деянията)
т.е. председателят на изпитната комисия е длъжностните лица по чл. 93, т. 1, б.
„б“ от НК, защото осъществява ръководна работа по отношение на изпитния процес
в обучаващата организация. Правилно съдът е посочил, че освен това
инкриминираната от държавното обвинение „употреба“ на тези документи чрез
предаването им на свидетелките Д.И. и С.А. е несъставомерна, тъй като с негово
е било необходимо деецът да докаже, че
съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или
някое правно отношение т.е. документът следва да се използва пред субектите, за
които съдържащите се в неистинския документ обстоятелства имат значение за
вземане на определено решение с правно значение. Съвсем правилно е прието, че И. и А., пред които се
твърди, че подсъдимата е използвала документа не могат да бъдат такива лица.
Такива могат да бъдат служителите в ДФЗ, като обаче такова обвинение не е
налице. Твърде се че Д.И. и С.А. са представили инкриминираните две
удостоверения в ДФЗ и то в гр. Кюстендил, което изключва възможността
подсъдимата да ги е представила в гр. София
така както е посочено в обвинението. Липсват твърдения подсъдимата да е
извършила деянията по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК при условията на
посредствено извършителство, каквото в случая не е налице.
С оглед
на изложеното правилно е призната подсъдимата Б.Р. за невиновна и оправдана по по повдигнатите й две обвинения за престъпление по
чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал.1 от НК.
Вземайки предвид, че е налице продължаваното
престъпление за него следва да се определя едно наказание, в конкретния
случай за извършеното от подсъдимата
престъпление по чл. 311, ал.1. чл. 26, ал. 1 НК наказанието следва да е
в размера на наложеното от първостепенния съд общо наказиния – 6 месеца
лишаване от свобода.
Въззивната инстанция намира, че при
определяне на наказанията за всяко едно от престъпленията , за които подсъдимата е бил признат за
виновна първата инстанция е съобразила обществената опасност на конкретните
деяния, свързани със степента на засягане на обществените отношения, обект на
защита и данните за личността на подсъдимата. Правилно са възприети като смекчаващите обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимата, дългия срок на воденото срещу нея наказателно производство, а като отегчаващо обстоятелство получената имотна облага, като при това положение по
делото не са налице основание за
прилагане на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанията на Р..
За
престъплението по чл.311, ал.1 от НК
предвиденото в закона наказание е “Лишаване от свобода” за срок до пет,
предвид което и на основание чл.54 от НК. Въззивната инстанция намира, че
наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което се
отлага за срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК е напълно съответни на
целите, посочени в чл.36 от НК и чрез него ще бъде въздействано на подсъдимата да
осъзнае противоправността на поведението си и необходимостта от спазване на
законите и добрите нрави. В тази връзка е неоснователно искането на прокурора
за завишаване размера на наказанието.
Доколкото
извършените от подсъдимата са преквалифицирани в едно престъпление по
чл.311,ал.1 вр. чл.26, ал.1 от Нк, то е
налице основание за отмяна на присъдата относно определяне на едно общо най-тежко наказание.
В
съответствие с изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените
по делото разноски
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания
първоинстанционен акт, въззивният съд не намери допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл.334‚ т.3, вр. чл.337,ал.1
т.2 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 18.05.2018г по нохд № 21609/2017г. по описа на
СРС, НО, 13 състав, като преквалифицира престъпната дейност на подсъдимата Б.И.Р.
от четири отделни престъпления по чл.311,ал.1 от НК в едно престъпление по
чл.311,ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й я осъжда на наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което отлага на основание
чл.66, ал.1 от Нк за срок от три години.
ОТМЕНЯ Присъдата, в частта относно приложението чл.23,ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда в останалата
й част
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1:
2: