№ 15136
гр. СС. 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110122421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Т.
С. Й., ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН **********, че дължат на ищеца при условията
на разделна отговорност при квоти от по ½ следните суми: сумата от 2 650,43 лв.
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 417,95 лв. за периода от 01.12.2018г. до 25.10.2021г.,
сумата от 52,25 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020 г, ведно със законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането,
както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,99лв. за
периода от 01.12.2018г. до 25.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64019/2021 г. по
описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. СС. ж.к. „К.п. Г“, бл., вх., ап, аб. №, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове като
неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът реално
е доставял топлоенергия до процесния имот в посочения в исковата молба размер и на
1
посочената цена. Оспорват да са собственици или да имат вещно право на ползване по
отношение на процесния имот. Оспорват наличието на облигационно отношение
между страните. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Считат, че не са изпаднали в забава, доколкото по делото не били представени
доказателства за датата, на която са били публикувани общите фактури по отношение
на процесните отчетни периоди. Сочи, че ищецът не е материалноправно легитимиран
за цената на услугата за дялово разпределение. Поради което молят съда да отхвърли
предявените искове, като претендират и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 422, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процеснияттоплоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. С оглед изричното оспорване от страна на
ответниците, че са в облигационна връзка с ищеца, съдът е указал в тежест на
последния, че следва да докаже, че ответниците имат качеството потребител на
топлинна енергия (собственик, ползвател).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
лице, което има договор с енергийното предприятие по чл.149 ЗЕ, съответно е
собственик на процесния имот или е лице, в полза на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно такова лице би било задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че до
процесния имот реално е доставена топлинна енергия в количества и стойности,
посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претендираните от ищеца размери.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните. Уважил е доказателственото искане на ищеца и е разпоредил
2
да се издаде в полза на ищецасъдебно удостоверение, по силата на което да сдобие с
посочената в исковата молба информация, касаеща собствеността на процесния имот.
Удостоверението е издадено на 08.11.2022 г. Въпреки това ищецът не е ангажирал
никакви доказателства ответниците да са собственици или ползватели на процесния
недвижим имот, както и да са подали заявление за откриване на партида на тяхно име.
Процесуалният представител на ищеца е разполагал с възможността за
снабдяване с съдебни удостоверение за снабдяване с документ за собственост, но
въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест не е предприел активно
процесуално поведение за снабдяване с необходимите документи като не се явява и в
първото по делото открито съдебно заседание.
С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че ищецът не
е доказал при условията на пълно и главно доказване, правнорелевантното
обстоятелство, че именно ответниците са собственици (вкл. като наследници) или
вещни ползватели на процесния имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия
през процесния период, т.е. че са пасивно материално легитимирани да отговарят по
иска, поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат ответниците. В полза на
ответника С. А. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представен по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 53 по делото).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. СС. ул. „Ястребец” № 23Б против Т. С. Й., ЕГН
********** и С. А. А., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. СС. ж.к. „К.п. Г“, бл.,
вх., ап положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в
условията на разделна отговорност при квоти по 1/2, следните суми: сумата от 2 650,43
лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 417,95 лв. за периода от 01.12.2018г. до 25.10.2021г.,
сумата от 52,25 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020 г, ведно със законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането,
както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,99лв. за
периода от 01.12.2018г. до 25.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64019/2021 г. по
описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. СС. ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на С. А. А., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. СС. ж.к. „К.п. Г“, бл., вх., ап, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
3
сумата от 300,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД –„Бруната България“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4