Определение по дело №350/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 983
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193101000350
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./14.03.2019 год.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Павлова

в.ч.т.д. № 350 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на Т.В.П. ***, депозирано пред ВРС на 17.01.2019 год., срещу заповед № 7141/07.11.2014 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14026/2014 год. на ВРС, 39-ти състав.

Длъжникът релевира твърдения, че на 09.01.2019, след получено обаждане и при извършена справка във ВРС, е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и при запознаване с делото констатирал, че длъжностното лице по призоваване е отбелязало залепване на уведомление и че след изтичане на срока и неявяване на лицето е върнало уведомлението в цялост. Твърди се от възразяващия длъжник, че извършеното връчване е нередовно поради: липса на посочени данни за това как връчителят се е уверил, че призоваваното лице не пребивава на адреса, липсват данни да е търсено неколкократно в различно часово време, дали са отрити други лица, пребиваващи на адреса, които да получат съобщението, липса на отразяване екземпляр от уведомлението да е пуснат в пощенската кутия.

Насрещната страна “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на възражението.

 

Депозираното възражение с дата 17.01.2019, като подадено от надлежна страна, основано на неопроверганото твърдение за узнаване за издадената заповед за изпълнение на 09.01.2019 год. /липсва положително твърдение на кредитора за по-ранен момент/ и обосноваващо хипотезата на чл.423, ал.1 т.1 ГПК за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, е процесуално допустимо. По същество, настоящият състав на ВОС го намира за основателно, поради следните съображения:

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с което съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Т.В.П. парично вземане, както и сторените разноски.

          Приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, районният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 7141/07.11.2014 год. и е предприел връчването й на посочения в заявлението адрес на длъжника.

          Видно от приложеното по делото уведомление длъжностното лице по призоваване е посочило, че на 10.11.2014 год. е залепило уведомлението на вратата на жилището поради обстоятелството, че лицето не е открито като на разписката е отразено и обстоятелството, че лицето е било на квартира, като от 5 години апартамента има нови собственици. Извършена е справка за постоянен и настоящ адрес на лицето и пир установяване на различие е предприето връчване по настоящ адрес ***. Изпратеното до длъжника съобщение се е върнало с отбелязване от длъжностното лице за залепена на входната врата на сградата уведомление и отразяване, че по сведение на живущи, такова лице на адреса няма.  

          При така посоченото от длъжностното лице, заповедният съд е приел заповедта за редовно връчена и е разпоредил издаване на изпълнителния лист.

Надлежното връчване на издадена заповед за изпълнение е гаранция за защита правата на длъжника в изпълнителното производство. Това връчване е и една от предпоставките за влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея. Връчването следва да бъде осъществено според общите правила на ГПК за връчване на съобщения и съдебни книжа, като характерът на производството по чл. 423 ГПК възлага в тежест на подалия възражение длъжник да установи твърдяното от него основание за приемане на възражението. В конкретния случай длъжникът твърди наличието на предвиденото в разпоредбата на чл. 423 т.1 ГПК основание, а именно: не надлежно връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ГПК.

За да се приеме за редовно призоваването по предвидения в чл.47 ГПК способ, е необходимо: 1/ ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес; 2/ да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; 3/ да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4/ в уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5/ адресът, на който лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна регистрация и 6/ адресатът да не се яви в двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата. В конкретния случай, съдът намира, че удостовереното от длъжностното лице не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена третата посочено предпоставка, а именно да е пуснато уведомление в пощенската кутия по настоящ адрес на лицето или да е удостоверено липсата на достъп до такава, респективно липсата на такава, препятстватстваща го да пусне екземпляр от уведомлението и в нея, каквото императивното изискване съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.последно ГПК има. Този извод се налага само по отношение на залепеното уведомление по настоящ адрес на лицето, доколкото при удостовереното при залепеното уведомление по постоянен адрес, че лицето е било наемател и жилището има нови собственици, пускането на екземпляр от уведомлението и в пощенската кутия би било безпредметно. Не този извод се следва по отношение на настоящия адрес при така отразеното, че по сведените на живущи такова лице няма на адреса, поради което и следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане на фикцията за връчване при поставянето на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.       

          Съвкупно, настоящият състав на ВОС намира, че е налице твърдяното  от молителя-длъжник основание по т.1 на чл. 423 ГПК, поради което и подаденото възражение следва да бъде прието, а изпълнението – спряно, на основание чл.423, ал.2 изр.2 ГПК. .

          Възразилият длъжник е сезирал съда и с искане за присъждане на разноски в производството по чл.423 ГПК, които настоящият състав на ВОС намира, че не следва да му се присъждат в настоящото производство. Повдигнатият пред въззивния съд спор в производството по чл.423 ГПК има извънреден характер. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК. Характерът на производството по чл. 423 от ГПК сочи, че в същото въззивният съд не действа като редовна инстанция, поради което и чл. 81 ГПК е неприложим. В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 от ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се следват.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражението на Т.В.П. ***, депозирано пред ВРС на 17.01.2019 год., срещу заповед № 7141/07.11.2014 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14026/2014 год. на ВРС, 39-ти състав.

СПИРА изпълнението на заповед № 7141/07.11.2014 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14026/2014 год. на ВРС, 39-ти състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.

        Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

                                                           ЧЛЕНОВЕ: