Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр.Ботевград, 07.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №279 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д.Д., ЛНЧ **********,
притежаващ карта за постоянно пребиваване №*, издадена на 17.11.2017г. от МВР, с
постоянен адрес ***, е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №*от *.*.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ - П., упълномощен
със заповед № *-*от *.*.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева и за
нарушение на чл.123, ал.1 т.3, б.”в” от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1месец В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание Д.Д. се представлява от упълномощения от него адв.К.С.-Д.от САК, която поддържа жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и моли да бъде
уважена, съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната
страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: писмо от РУ-П. до РУ-Е., АУАН №* от *.*.2019г., докладна записка от инспектор
ПК П.А. от 25.03.2019г., протокол
за ПТП №*от 25.01.2019г., заповед №8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на МВР, докладна записка от инспектор
ПК Гр.Г. от *.*.2019г.,
докладна записка от мл.инспектор Цв.Х. от 25.01.2019г., сведение от С.М.С. от 25.01.2019г., сведение от Н.Й.П. от 25.01.2019г., сведение от Д.Д. от 25.02.2019г., писмо от РУ-П. до РУ-Е., призовка до Д.Д., докладна записка от В. М. В. мл.ПИ при РУ-Е. от 25.02.2019г., писмо рег.№*-* от 15.02.2019г. от РУ-П. до РУ-Е.,
писмо, с вх. №
6521/25.09.2019г. от РУ-П. и приложените
към него декларация от Н.Й.П. и докладна записка от инсп. П. А. и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Ц.И.Х. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор
” РУ – П., И.Г.Ц., П. С. А., Г.Н.Г., Н.Й.П.
и С.М.С., се установява следната фактическа
обстановка:
На 25.01.2019г. св.
Н.Й.П. съобщил в РУ - П., че същият ден
около 12.55ч. на път №3009 в участъка
на 3.100км. при управлението на
лек автомобил м.”Фиат Крома” с рег.№******** е бил
ударен в задната лява част от движещия се зад него лек автомобил м.”Хонда” ЦРВ с рег.№********, след което водача на другия
автомобил е напуснал местопроизшествието. От възникналото ПТрП
били причинени единствено материални щети.
По случая полицейски служител при РУ-П. извършил проверка и като водач
на горецитирания л.а. „Хонда”
бил установен жалбоподателя - Д.Д., който е чужд
гражданин, притежаващ карта за постоянно пребиваване в РБ. На 07.03.2019г. св.Ц.
И.Х. - на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – П., единствено в присъствието на св.И.Г.Ц.
съставил срещу Д.Д.
АУАН
№* от *.*.2019г. За съставянето на
акта Д.Д. не бил поканен, а след съставянето му
същият бил изпратен в РУ-Е., където жалбоподателя бил призован, за да бъде
запознат с неговото съдържание и да му се връчи. На 25.03.2019г. Д.Д. ***, където св. П. С. А., Г.Н.Г. му връчили препис от
същия. Тогава Д.Д. отказал да подпише акта, което
било удостоверено с подписа на св.Г.Г..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът
намира, че при провеждането на административно-наказателното производство са
допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Процесният АУАН е бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - в отсъствие на
жалбоподателя, без същевременно да са били налице законовите основания за това.
По делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа за надлежното
връчване на поканата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН
на Д.Д. и въобще за изпращане на такава
покана. По изложените съображения съдът намира, че в случая не е налице
надлежно изпълнена от актосъставителя процедура по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и с издаването на процесния АУАН при приложението на хипотезата на посочената
разпоредба на ЗАНН безспорно е било
накърнено правото на защита на жалбоподателя. Последващото предявяване и
връчване на акта на Петков не може да санира
допуснатото при съставянето му процесуално нарушение. Нарушението е съществено,
защото е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
същият обективно е бил възпрепятстван да упражни правата си, а именно да даде
непосредствени обяснения и да направи възражения при съставянето на акта,
освен тези в законоустановения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. След като законът е
предвидил, че ограничаване правото на възражения при съставяне на акта е
допустимо само в две изрично уредени хипотези, които в случая не са налице,
съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо
основание за отмяна и на издаденото НП.
На следващо място, следва да се посочи, че в случай, че се
приеме, че в действителност съставеният АУАН е бил предявен на жалбоподателя от служителите на РУ-Е., е следвало с оглед на това, че съшият е
чужд гражданин /британски
гражданин/ задължително наличие на преводач, чрез който да се осъществи
превода на съдържанието на акта и същият да се запознае с него, съгласно чл.
43, ал. 1 предложение второ от ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, установяващ субсидиарното приложение на НПК и по – конкретно препращаш
към чл. 142, ал. 1 от НПК, на лице което не владее български език се назначава
преводач. По този начин в конкретния случай на жалбоподателя не е предоставена
възможност да се запознае със съдържанието на акта във всички негови части,
включително за извършеното от него нарушение.
Съгласно чл. 36 от ЗАНН
административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт
за установяване на административно нарушение, именно от този момент
жалбоподателят е бил лишен от възможността адекватно да организира защитата си.
По този начин се ограничава и правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставянето на акта да прави писмени възражения по него, тъй като без
надлежното предявяване на акта не би могъл да се запознае с пълното и точно посочване
на обстоятелствата, свързани с фактическото описание и правна квалификация на
деянието.
По този начин съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Затова същото се явява напълно незаконосъобразно, издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН,
довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е и
незаконосъобразно и следва да бъде
отменено изцяло, като предвид процесуалния характер за основанието за отмяна,
разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№*от 07.05.2019г, издадено от Началник
група към ОДМВР – С., РУ - П., упълномощен със заповед № *-*от *.*.2018г. на
МВР против Д.Д., ЛНЧ **********, притежаващ карта за
постоянно пребиваване №*, издадена на *.*.2017г. от МВР, с постоянен адрес ***,
като незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :