№ 1216
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20253110202373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ФИНХЪБ“
ЕАД, чрез изп. Директор К. Б. против НП № 03-2500160/25.04.2025 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото НП е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията си
произхождащи от чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата
основателност и законосъобразност, както и че не е събрал допълнителни доказателства за
извършеното нарушение преди да се произнесе по преписката.На следващо място се твърди,
че не е спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и
мястото където е извършено нарушението,обстоятелствата, при които е извършено както и
доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.Оспорва се и фактическата
обстановка приета от АНО за установена, като се твърди, че са изплатени изцяло дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения на работниците Ралева, Инджов, Димитрова и
Фехим. Твърди се, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна – директора на Д ИТ –Варна, редовно призована, се представлява от юк
Надя Тодорова,оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
размер.Претендират разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
1
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение № 03-2500160/28.03.2025 г., съставен
от Г. Л. – инспектор в ДИТ - Варна и в присъствието на св. М. М.- главен инспектор в ДИТ
Варна е констатирано, че жалбоподателят "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК ********* в качеството си
на работодател, не е изпълнил задължително предписание под № 14 от Протокол №
ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция ИТ Варна, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.
12 КТ относно изискването:“ работодателят да изплати начисленото във ведомостта за
заплати за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск,правото за който не е погасено по давност на лицето Р.С.А. с ЕГН **********,
изпълнявала длъжността „ системен администратор “ във „ФИНХЪБ“ ЕАД с прекратено
трудово правоотношение със Заповед № ZPO0000000089/12.12.2024 г., считано от 13.12.2024
г., съгласно чл.224 ал.1 от КТ вр. чл.228 ал.3 от КТ, с краен срок на изпълнение 06.03.2025 г.
Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – Варна, приключила на
10.03.2025 г., в хода на която не са представени доказателства, удостоверяващи
изпълнението на даденото предписание.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, като препис от него е
връчен на същата дата на управителя на дружеството-въззивник.
Представляващия дружеството не направил възражения при предявяване на акта.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което
на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя "ФИНХЪБ" ЕАД е наложена "имуществена санкция"
в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1
КТ.
При проведения непосредствен разпит на свидетелите Л. и М. установената в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин.
Показанията на свидетелите са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват
неизпълненото от въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства –десет броя сигнали за
нарушения на трудовото законодателство от „ФИНХЪБ“ ЕАД,призовка, идентификационна
карта,Протокол за извършена проверка № ПР2501969/14.02.2025 г.ведомост, трудов договор
№ 36/15.11.2022 г.,Допълнително споразумение от 31.07.2024 г. към трудов договор №
36/15.11.2022 г., Допълнително споразумение от 25.11.2024 г. към трудов договор №
36/15.11.2022 г.,,Заповед № № ZPO0000000089/12.12.2024 г. към трудов договор ТД
TD0000000048/15.11.2022 г. на фирма „ФИНХЪБ“ ЕАД, заявление, Протокол за извършена
проверка № ПР2509742/28.03.2025 г.,Заповед № З-0864/17.10.2022 г., прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Дирекция
Инспекция по труда-Варна, въз основа на Заповед № З-0864/17.10.2022 год. на главния
секретар на ИА ГИТ,като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това е довело до
обезпечаване правото на защита на търговското дружество. В тази връзка, неоснователно е
оплакването за неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като с издаването на НП се презумира,
че наказващият орган е отхвърлил евентуалните доводи срещу съставения акт, като наред с
това в съдебната фаза на процеса съдът е длъжен да даде отговор на всички възражения в
жалбата.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление
на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК ********* е ангажирана
за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което му е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000, 00 / две хиляди/ лева.
По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят "ФИНХЪБ"
ЕАД, ЕИК ********* , в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително
предписание под № 7 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция ИТ Варна,
дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ относно изискването:“ работодателят да
изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец декември 2024 г. парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,правото за който не е погасено по
давност на лицето Р.С.А. с ЕГН **********, изпълнявала длъжността „ системен
администратор “ във „ФИНХЪБ“ ЕАД с прекратено трудово правоотношение със Заповед №
ZPO0000000089/12.12.2024 г., считано от 13.12.2024 г., съгласно чл.224 ал.1 от КТ вр. чл.228
ал.3 от КТ, с краен срок на изпълнение 06.03.2025 г.
3
Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 06.03.2024 г.,
като нарушението е извършено на 07.03.2024 г. в предприятието, находящо се в
гр.Варна,Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на
задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото
законодателство. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява
в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на
изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на
предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като неизпълненото задължително
предписание се състои в задължение за изплащане на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск.
Адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дружеството-жалбоподател в
качеството му на работодател.
Законодателят е предоставил възможността на контролните органи от ИА ГИТ и нейните
структурни подразделения да дават задължителни предписания на работодателите и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /арг. от
чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ/. Всяко предписание следва да съдържа описание на конкретно
допуснатото и констатирано нарушение, като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на
обжалване по реда на АПК. В тази връзка няма спор, че процесното задължително
предписание е дадено в рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - Варна,
поради което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не констатира
липсата на компетентност и форма, предпоставящи неговата нищожност,имайки предвид и,
че жалбоподателят в действителност не е оспорил посочения акт по административен и/или
съдебен ред. В предписанието е очертано с изискуемата се от закона конкретика
извършеното нарушение и е даден срок за отстраняването му, след изтичането на който е
констатирано неговото неизпълнение, с което са налице условията за ангажиране
отговорността на въззивника.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 2000, 00 / две хиляди/
лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е определена в границата от 1 500
до 10 000 лева. Наложеният размер на имуществената санкция е към минималния,
предвиден за нарушението, размер и е съответен на тежестта на нарушението. Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете, че дружеството не е изпълнило предписания
за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетения на множество други служители.
Санкцията е индивидуализирана правилно – изминал е период от няколко месеца, в рамките
на който не е удостоверено изплащането на парично обезщетение за ползван платен годишен
4
отпуск на служителя, което от своя страна изключва приложението на привилигирования
състав на член 415в от КТ.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните
разноски, имайки предвид изричното искане в очертаната насока. Съобразявайки степента
на фактическа и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал,
релевираните възражения в жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото
процесуално представителство на наказващия орган, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв. /арг. от
чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната
помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, РС Варна, 45-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-2500160/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на „ ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ №
16,представлявано от изп. директор К. Д. Б., с което е наложена имуществена санкция в
размер на 2000, 00 лева за нарушение на член 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16,представлявано от изп. директор К.
Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща направените разноски за юрисконсулт в производството
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14 -дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5