9
и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 2/13.02.2006 година, постановена по Н.о.х.дело № 865/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Манол Михайлов Димитров от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 09.05.2005 год. в гр.Кърджали, причинил на Алкан Мюмюн Салим от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като е постановил веществените доказателства – 1 бр. клещи и 1 бр. метална шина, да се унищожат след влизане на присъдата в сила. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че събраните гласни доказателства в хода на съдебно следствие потвърждавали факта, че на 08/09.05.2005г., около полунощ, на площадката пред заведение "Арда", подсъдимият Димитров е нанесъл удар с дървена бухалка върху дясната ръка на св. Алкан Мюмюн Салим от гр. Кърджали, в областта на дланта, който факт бил установен с показанията на няколко свидетели-очевидци -Мустафа Юмер Али, Недрет Ниязи Али, Алкан Мюмюн Салим, Бюлент Неждет Хасан. Косвено обстоятелствата свързани с това кой и с какво средство е причинил средната телесна повреда на пострадалия Алкан Салим се установявали и от показанията на свидетелите Седат Емин Мюмюн и Серкан Мюмюн Али, които сочели, че именно подсъдимия Манолов, а не някой друг е подгонил с бухалка пострадалия Алкан Салим. Развиват се съображения относно дадените в хода на съдебното следствие показания на пострадалият Алкан Салим, както и на св. Бюлент Хасан и Седат Мюмюн, които отричали съпричастност на подсъдимия към деянието, но които били разпитани пред съдия в хода на досъдебното производство и въз основа на тях, както и на показанията на свидетелите Мустафа Али, Недрет Али и Серкан Али, РП-Кърджали е изградила обвинението срещу подс. Манолов. Прокурора счита, че на свидетелските показания на посочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание чл. 279 ал.1, т.1 от НПК /отм./ и приобщени като доказателство по време на съдебното следствие следва да бъде дадена вяра, тъй като от се подкрепяли изцяло от показанията на свидетелите Мустафа Али, Недрет Али и Серкан Али, а и разпитите им пред съдия в хода на досъдебното производство са били извършени в рамките само на три до осем дни след датата на престъплението, поради което впечатленията на свидетелите от случилото са били съвсем ясни и непосредствени, като не е имало възможност за оказване на влияние върху тяхното поведение в хода на наказателното производство. Индиция за това кои показания на свидетелите А. Салим, Б. Хасан и С. Мюмюн следва да бъдат кредитирани /тези на съдебното или тези на досъдебното следствие/ представлявало и казаното от тях пред разследващия орган от РПУ-Кърджали, предвид на това, че показанията им дадени пред дознателя се припокривали изцяло като фактология с показанията пред съдия в досъдебното производство. Навеждат се доводи, че макар и нито един от останалите свидетели по делото с показанията си да не подкрепя обвинението, не сочел кой друг /ако не подсъдимия/ би могъл да нанесе удара по дясната ръка на пострадалия Алкан Салим, причинил общественоопасния резултат - средна телесна повреда. Изводът от гласните доказателства бил подкрепен изцяло от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, както и другите писменни медицински документи, които обсъдени в съвкупност еднозначно показвали, че телесната повреда на св. Салим е следствие на нанесен удар с твърд предмет /бухалка/, а не е резултат от предшестващо деянието самоувреждане, настъпило от участие на пострадалия в ПТП. Последното не се подкрепяло от гласните доказателства, тъй като нито един от разпитаните свидетели, които са били в компанията на пострадалия Салим непосредствено преди деянието, не сочел обстоятелството същия да се оплаквал от болки в дясната ръка. Тези свидетели обаче, независимо дали пред съдия в хода на досъдебното производство и/или по време на съдебното следствие, потвърждавали факта, че св. Салим по време на сбиването от 09.05.2005 год., е получил удар от подсъдимия Димитров с бухалка в дясната ръка, в областта на дланта /опитвайки се да се предпази от удар в главата/, т.е. установявали наличието на пряка причинна връзка межд¾ деянието на подсъдимия и общественоопасния резултат. Предлага се протестираната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс.Димитров да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК и му бъде наложено наказание "лишаване от свобода", в размер на предложеното от РП-Кърджали в хода по същество при разглеждане на делото от първата инстанция. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Подсъдимият и ответник по протеста Манол Михайлов Димитров от гр.Кърджали оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че е доволен от присъдата на първоинстанционния съд, като моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Димитров обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Вечерта на 08.05.2005 год. срещу 09.05.2005 год. подсъдимият Димитров, заедно със своите приятели свидетелите Димитър Мумджидис, Даниел Христов, Йордан Николов, Дурхан Сюлейман и Емил Колев се разхождали из гр.Кърджали, като се придвижвали с леки автомобили „Фолксваген Пасат" с ДК № К 90 64 АВ, собственост на подс.Димитров, и „БМВ” с английска регистрация, управляван от св.Колев. По същото време в заведението „Арда” /бивше „Ковчега”/, находящо се в кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали, били св.Алкан Салим, Бюлент Хасан, Мустафа Али, Серкан Али, Недрет Али и Седат Мюмюн. Около 01.30 ч. подсъдимия и посочените свидетели, преминавайки покрай посоченото заведение, забелязали на тротоара пред заведението св.Мустафа Али, когото първоначално не разпознали, и който им направил някакъв знак с ръка. На близкото кръстовище двата автомобила, управлявани от подсъдимия и св.Колев, направили обратен завой и спрели пред заведението, в близост до св.Мустафа Али, като подс.Димитров и приятелите му излезли от автомобилите. Подсъдимият и свидетеля Мустафа Али си разменили реплики на висок глас. Междувременно, виждайки това, от заведението излезли свидетелите Алкан Салим, Серкан Али, Недрет Али, Бюлент Хасан и Седат Мюмюн. Посочените лица били в една компания със св.Мустафа Али, и след като видели възникналия спор между техния приятел и подсъдимия, когото познавали визуално, напуснали заведението, като при излизането си всеки от тях взел празни бутилки от бира от намиращите се до врата каси. Двете групи - компанията на подсъдимия и компанията на св.Алкан, се срещнали в непосредствена близост до входа на заведението, при което след като си разменили обиди и закани, излезлите от заведението свидетели започнали да замерват с носените бутилки и с камъни подсъдимия и свидетелите Димитър Мумджидис, Даниел Христов, Йордан Николов, Дурхан Сюлейман и Емил Колев. Последните им отвърнали, като също започнали да хвърлят камъни, след което всички започнали да се бият, като си разменяли удари, дърпали се и се боричкали. Манол Михайлов и св.Алкан Салим също се задърпали, нанасяйки си взаимно удари с ръце и крака, като в един момент се разделили и всеки от тях започнал да се бие с останалите свидетели. В хода на сбиването св.Емил Колев извикал силно и паднал на земята с окървавена глава и оплаквайки се от силни болки в десния крак. Междувременно св.Салим и свидетелите Серкан Али, Недрет Али, Бюлент Неждет, Мустафа Али и Седат Мюмюн се разбягали и напуснали района на заведението. Подсъдимият и свидетелите Димитър Мумджидис, Даниел Христов и Йордан Николов останали на място за да помогнат на своя приятел - св.Колев, който лежал на земята и не можел да движи десния си крак. Непосредствено след това на мястото пристигнал полицейски автопатрул в състав св.Славчо Манолов и св.Тодор Добрев. Последните констатирали, че Манол Михайлов има множество охлузвания по ръцете и след като пристигналия екип на ЦСМП-Кърджали отвел св.Емил Колев, провели разговор с подсъдимия и неговите приятели, от който разбрали, че подсъдимия и компанията му били спрени от св.Алкан Салим и още 4-5 момчета, с които се сбили и които после избягали в неизвестна посока. В 02.20 ч. били извършен оглед на местопроизшествието, при който на тротоара пред заведението се установило наличието на множество счупени стъклени бутилки със зелен цвят; на около 10 метра вляво от павилиона за закуски, находящ се в непосредствена близост до заведение „Арда”, била открита 1бр. метална шина с дължина около 50 см, а до дърво на тротоара пред заведението били намерени и 1бр. метални клещи с червени дръжки. На 09.05.2005 год. св.Салим посетил ЦСМП-Момчилград, където му била оказана медицинска помощ и бил освидетелстван. На свидетеля била извършена и рентгенография. Няколко дни по-късно, на 13.05.2005 год. св.Алкан Салим бил прегледан от д-р Николай Маринов – съдебен лекар, който след разчитане на представената рентгенография от 09.05.2005 год. отразил в съдебномедицинско удостоверение №130 обстоятелството, че при свидетеля е налице кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема и счупване на петата дланна кост на дясната ръка. От заключението на вещото лице Николай Маринов се установява, че на Алкан мюмюн Салим е било причинено кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема и счупване на петата дланна кост на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един - един и половина месеца. Описаните увреждания са били причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по време и начин, описани от пострадалия. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните по делото свидетели Добрев, Манолов, Исмаил, Бюлент Хасан, Седат Мюмюн, Салим и Колев, които съдът кредитира; от показанията на разпитаните по делото св.Сюлейман, Николов, Мумджидис и Христов, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на св.Алиосман Хасан, Юсеин, Вълчев и Шериф, дадени по същото дело на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 279 ал.3, във вр. с ал.1 т.т.3 и 4 от НПК/отм./, които съдът кредитира; от писмените заключения на вещото лице д-р Николай Маринов по назначените съдебно-медицински експертизи и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстан÷ионния съд. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия Димитров и показанията на св.Сюлейман, Николов, Мумджидис и Христов в частите им, с които установяват, че след като били нападнати от компанията на св.Салим чрез хвърляне на бутилки и камъни, подсъдимия и посочените свидетели се оттеглили, без да участвуват във възникналия масов побой, като не били удряли никого. Обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели в тези им части се опровергават от показанията на св.Салим, Хасан, Юсеин и Вълчев, съгласно които при срещата на двете групи е възникнал масов бой, като се биели около 10-15 човека /т.е. толкова, колкото е общият брой на свидетелите/; а освен това от показанията на св.Добрев и Манолов се установява, че след пристигането им на местопроизшествието установили, че подс.Манолов е бил с охлузени ръце. Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционният съд – че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Алкан Салим, Мустафа Али, Седат Мюмюн, Серкан Али, Недрет Али и Бюлент Хасан, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279 ал.3, във вр. с ал.1 т.3 и 4 НПК /отм./, тъй като същите са непоследователни, противоречиви помежду си и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Така, същите съдържат в себе си значителни противоречия относно собственото на посочените свидетели участие във възникналото сбиване, респ. действията на подсъдимия и неговата компания, досежно предметите, които са имали в себе си подсъдимия и св.Сюлейман, Николов, Колев, Мумджидис и Христов /напр.св.Салим в разпита си пред съдия на досъдебното производство заявява, че подс.Димитров го нападнал като в едната си ръка държал бухалка, а в другата железен прът; св. Мустафа Али, Серкан Али и Недрет Али, твърдят, че подсъдимия държал само бухалка, с която посегнал и ударил Салим по ръката; а св.Седат Мюмюн сочи, че подсъдимия държал кол или нещо подобно на бухалка/, както и относно обстоятелствата кой, колко, на кого и какви удари е нанасял. Тези показания на посочените свидетели се опровергават освен от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Сюлейман, Николов, Мумджидис, Христов и Колев в частта им, кредитирана от съда, още и от показанията на св.Алиосман Хасан, Юсеин, Вълчев, Добрев и Манолов, съгласно които е имало бой между двете групи, като приятелите на св.Алкан Салим са взели празни бутилки от бира, напускайки заведението, стъкла от каквито счупени бутилки са открити на местопроизшествието при идването на органите на полицията. Очевидно е желанието по посочените свидетели в показанията им, дадени на досъдебното производство, да затаят истината, прикривайки собственото си неправомерно поведение при възникналият конфликт, което внася значително съмнение в достоверността на показанията им в тяхната цялост. А че такова неправомерно поведение от страна на тези свидетели е налице, безспорно се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от факта на нанесените на св.Колев наранявания по главата и счупване на крака. Не следва да бъдат кредитирани показанията на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд на св.Мустафа Али още и поради обстоятелството, че същият твърди, че излязъл от заведението и отишъл до колата да вземе цигари, когато бил нападнат от подсъдимия и приятелите му; докато самият прокурор в обстоятелствената част на обвинителният акт е приел, че св.Мустафа Али направил знак на преминаващите с двата автомобила по булеварда покрай заведението подс.Димитров и св.Сюлейман, Николов, Мумджидис, Колев и Христов да отидат при него. Още повече, че св. Бюлент Хасан, Седат Мюмюн и самият пострадал – св.Алкан Салим, при разпита им в съдебно заседание установяват, че показанията им на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд не отговарят на обективната действителност, като очевидно за пострадалия св.Салим даването на такива показания е продиктувано от влошените му предходни отношения с подс.Димитров /същите са имали конфликт известно време преди случая в бар „Париж в гр.Кърджали/, а св.Хасан и Мюмюн обясняват дадените от тях показания на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд с желанието си да помогнат на св.Алкан Салим, с когото са приятели /а св.Мюмюн е и братовчед на св.Салим/. Не без значение в тази връзка е и съобразеното и от първоинстанционния съд обстоятелство – че органите на полицията не са установили наличието у подс.Димитров и приятелите му, заварени на местопроизшествието да оказват помощ на св.Колев, на твърдяните в показанията на св. Салим, Мустафа Али, Серкан Али, Недрет Али, Седат Мюмюн и Бюлент Хасан, дадени на досъдебното производство, предмети – бухалки, железни прътове, винкели, ножове, и дори пистолет. От друга страна, правилен е и извода на първоинстанционния съд – че ако при възникналото сбиване подсъдимия и движещите се с него лица действително са били използвали бухалки и железни пръти, то тези техни действия биха довели до нанасянето на значителни тежки телесни увреждания на техните опоненти, каквито в случая не са установени. При така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, същият е направил обоснования и законосъобразен извод, че предявеното на подс.Димитров обвинение в извършването на престъпление по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин. За да направи този краен извод и да постанови оправдателната присъда, предмет на въззивния протест в настоящото производство, първоинстанционният съд е извършил изключително задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни и обосновани съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки причините за това, които се споделят напълно от настоящата инстанция и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната пълнота. С оглед множеството противоречиви доказателства, настоящата инстанция намира, че при установената фактическа обстановка от кредитираните от съда такива, не може да се направи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост извода за осъществяване от обективна и субективна страна от подсъдимия на престъплението, в извършването на което е обвинен. Така, по делото не са събрани безспорни доказателства, установяващи подс.Димитров да е причинил на св.Алкан Салим средна телесна повреда, и то по механизма, възприет от обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт – чрез удар по ръката с бухалка. Нещо повече, изключително съмнение относно авторството и извършването на деянието внася и установеното от материалите по делото обстоятелство – че св.Алкан Салим още на 05.05.2005 год. е посетил ЦСМП – гр.Кърджали, където е бил заведен в амбулаторния журнал под № 5220 от същата дата с диагноза: „Contusio manus dextra”, и е бил насочен в Травматологично отделение на МБАЛ „д-р Ат.Дафовски” – Кърджали със съмнение за счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка. Въпреки, че на посочената дата тази диагноза на св.Алкан Салим не е била потвърдена рентгенологично, изложеното навежда на извода, че още преди датата на инкриминираното деяние св.Салим е имал нараняване в областта на петата метакарпаÙна кост на дясната ръка /именно костта, счупването на която е констатирано при извършената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Маринов, довело до трайно затрудняване движението на ръката, т.е. представляващо средна телесна повреда/. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че св.Салим е участвувал активно във възникналото масово сбиване, сам нанасяйки удари /каквито са показанията му в съдебно заседание/, респ. получавайки такива, и то не само от подс.Димитров, при което биха могли да се направят предположения, че телесната повреда на свидетеля е причинена от удара на друг от биещите се, а не на подс.Димитров, или пък че св.Салим се е самонаранил, т.е. счупването на наранената му кост да е вследствие не на нанесен му удар, а на удар, който самият свидетел е нанесъл на някой от другите участници в боя, и др. С оглед изложените съображения, доводът на прокурора във въззивния протест – че свидетелите не сочели кой друг, ако не подс.Димитров, бил нанесъл инкриминираният удар на св.Салим, е неоснователен. Ето защо съдът намира, че не се установява по несъмнен начин подс.Димитров да е извършил виновно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно: на 09.05.2005 год. в гр.Кърджали да е причинил на Алкан Мюмюн Салим от гр.Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка. С оглед изложеното, и тъй като постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия би почивало на предположения, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК /нов/, то настоящата инстанция възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Димитров деяние по предявеното му обвинение, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/13.02.2006 год., постановена по НОХД № 865/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |