Присъда по дело №367/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 24
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20214430200367
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Плевен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
СъдебниАНЕТА ИЛИЕВА ПОПОВА
заседатели:КРАСИМИРА ИВАНОВА
МИТКОВСКА
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
и прокурора Бойко Асенов
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20214430200367 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Н. ЛЮБ. Б. е роден на *** с ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че през месец март 2011 година в ***, при условията на
продължавано престъпление- на два пъти: неустановена дата в периода 01.03-
27.03.2011 и на 28.03.2011, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у СТ. Н. Б. от ***, както следва: на неустановена дата в периода
01.03-27.03.2011г.-, че ще предяви граждански иск за непозволено увреждане
пред Районен съд –Тетевен от името на Н. Ст. Б. и Цв. Р. Б., и ще ги
представлява в качеството си на адвокат по гражданско дело; на 28.03.2011
година- че ще предяви от негово име граждански иск пред Районен съд-
Плевен, във връзка с претенции, произтичащи от неизпълнение на договор за
паричен заем, и ще го представлява в качеството си на адвокат по
гражданското дело - и с това му причинил имотна вреда в размер на 950лв.,
1
поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 НК го
ОСЪЖДА на 1 година /една година/ лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. ЛЮБ. Б., роден на ***г. в с. ***, ***, *** с
висше ***,местоживеене ***, ул. „***”, неосъждан с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през първата половина на 2016
година, в Република ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у СТ. Н. Б. от ***- че ще предяви от негово име граждански иск
за неоснователно обогатяване пред *** и ще го представлява в качеството си
на адвокат по гражданско дело и с това му причинил имотна вреда в размер
на 180лева, която настъпила в ***, поради което и на основание чл.209, ал.1 и
чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на една година лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 НК общо най-тежко наказание от 1
годна лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването така определеното
общо наказание за изпитателен срок от три години.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия Н. ЛЮБ. Б. /със снета
самоличност/ да заплати на гражданския ищец СТ. Н. Б. с ЕГН **********
сумата от 1 130,00лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
27.03.2011г., върху сумата от 300,00лв., от 28.03.2011г. върху сумата от
650лв. и от 01.07.2016г. върху сумата от 180,00лв. до окончателното
изплащане на вземането и 2 000,00лв. - обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 НПК подсъдимия Н. ЛЮБ. Б. /със
снета самоличност/ да изплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата
от 378,52лв. представляваща разноски, направени на съдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. ЛЮБ. Б. да заплати по сметка на Плевенски
районен съд сумата от 125,20лв.- държавна такса по уважения иск.
ОСЪЖДА на основание 189, ал.3 НПК подсъдимия Н. ЛЮБ. Б. /със
снета самоличност/ да заплати на СТ. Н. Б., с ЕГН ********** сумата от
4372,00лв. направени разноски.
2

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Обвинението е против Н. Л. Б., роден на ***г. в ***, ул. „***“ №5, ***, с
*** *** с ЕГН: **********, за това, че :
През месец март 2011г. в ***, при условията на продължавано
престъпление – на два пъти: неустановена дата в периода ***г., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. Н. Б. от ***,
както следва: на неустановена дата в периода ***, че ще предяви граждански
иск за непозволено увреждане пред Районен съд – Тетевен от името на Н. С.
Б. и Ц. Р. Б., и ще ги представлява в качеството си на адвокат по гражданско
дело; на 28.03.2011г.- че ще предяви от негово име граждански иск пред
Районен съд – Плевен, във връзка с претенции, произтичащи от неизпълнение
на договор за паричен заем, и ще го представлява в качеството си на адвокат
по гражданско дело, и с това му причинил имотна вреда в размер на 950лв. –
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, вр. чл. 26 ал.1 от НК, както и за това, че
на неустановена дата през първата половина на 2016г., в Република ***, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. Н. Б. от *** -
че ще предяви от негово име граждански иск за неоснователно обогатяване
пред Районен съд – Ловеч и ще го представлява, в качеството си на адвокат по
гражданско дело, и с това му причинил имотна вреда в размер на 180лв.,
която настъпила в ***– престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.
Представителят на РП Плевен поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение. Счита, че от събраните доказателства на съдебното следствие, по
категоричен начин се потвърждава повдигнатото обвинение. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд в обвинителния акт и да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, в размер на една година и три месеца, като на
основание чл.66 от НК, да се отложи изпълнението на наказанието за срок от
три години. Относно гражданският иск, счита същия за доказан по основание
и размер и съответно да бъде уважен.
Частният обвинител и граждански ищец, С. Н. Б., в хода на съдебните
прения не излага мнениие и становище по обвинението и гражданския иск.
Повереникът му, адв. ***, моли съдът да се произнесе с присъда, с която да се
признае подсъдимия за виновен и да му бъде наложено наказание, каквото му
е било наложено от РС-Ловеч. Моли съдът да уважи изцяло гражданския иск,
който е заведен от С.Б., за претърпениете имуществени и неимуществени
вреди. Моли да бъдат присъдени разноските, представени в списък за
разноски и договор за правна помощ, наред с платежно нареждане, както и да
бъдат присъдени разноските за предишните инстанции.
Защитникът на подсъдимия, адв. В.У., моли да бъде постановена
оправдателна присъда и да бъдат отхвърлени гражданските искове, като
прави и възражение за прекомерност. Излага подробни съображения в тази
насока.
1
Подсъдимият, Н. Л. Б., моли да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за
установено следното :
На 1***., сидетелите Н.Б. и съпругата му Ц.Б., се прибирали с
автомобилиа си от ***. В близост до с.Български извор те претърпели ПТП.
Автомобилът управлявал свидетеля Н.Б.. Предвид факта, че се движили в
тъмната част от денонощието, както и отслабеното зрение на водача, Б. не
успял да види въобще излязлото на пътя животно - бивол. Настъпило тежко
ПТП, в което пострадали и двамата свидетели, а животното загинало. Ц.Б.
била по-тежко пострадала. Бил съставен протокол за ПТП с номер 1178250 и
АУАН с номер 735 от 16.11.10г.. Причина за ПТП бил водач на стадо
животни(биволи), които бил оставил без надзор в обхвата на пътя, в
следствие на което едно от тях пресичайки пътното платно е ударено от
автомобила на Н.Б.. Автомобилът бил предаден на вторични суровини от св.
П.Ц., съученик и приятел на пострадалия С.Б.. През 2011г. св. Б.и решили, че
могат да търсят обезщетение за причинените вреди от претърпяното ПТП.
Решили да се консултират с подсъдимия - адовокат Н.Б., който имал
роднинска връзка с тяхното семейство. Свидетелите *** и *** осъществили
няколко срещи с подсъдимия, преди да вземат решение за завеждане на дело
за заплащане на обезщетение. В периода 01-27.03.2011 г. пострадалият Б. и
свидетелят Б. посетили кантората на подсъдимия Б.. Б. предал сумата от
300,00 лв. на Б. за завеждане на делото във връзка с ПТП. За плащането на
сумата подс.Б. не предоставил разписка на Б. с мотива, че кочанът му е
свършил. След плащането на сумата Б. напуснал кантората на Б. и оставил
него и свидетеля Б. да уточнят подробностите около завеждането на делото
делото.

През 2005г. С.Б. бил сключил договор за банков кредит с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД за сумата от 7 000лв., като същата
предоставил на своя работодател по това време ***, който трябвало да
покрива вноските по кредита. На 17.07.2007г. *** сключил договор за
встъпване в дълг с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което станал солидарен
длъжник по сключения договор за банков кредит от С.Б.. За вземанията по
договора за банков кредит бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№2469/2008г. по описа на РС-Плевен, въз основа на което било образувано
изпълнително дело № 620/2008г. пред ЧСИ ***. По делото към 26.01.2011г.,
чрез удръжки от трудово възнаграждение на С. Н. Б., е събрана сумата от
9705,99лв. На 28.03.2011г. С.Б. сключил договор за правна защита и
съдействие с Н.Б., който трябвало да заведе дело срещу *** пред РС Плевен
2
за сумата от 10000лв., представляващо обезщетение на платеното от С.Б. по
изпълнителното дело. С.Б. и подс. Н.Б. договорили сума за тази услуга в
размер на 650лв., която била предадена на ръка в същия ден от Б. на Б., като
било съставено и пълномощно от подсъдимия за отношенията между тях –
договор за правна помощ и съдействие от 28.03.11г. В договора посочената
сума била вписана от подсъдимия като уговорена, вместо – платена.
В последствие Б.и започнали да се интересуват от това какво се случва
със заведените от Б. дела. По отношение на делото заведено за ПТП, подс. Б.
ги заблуждавал дълго време, че всичко е наред с делото, че се отлага по
различни причини – например – че адвокатът на ответника отсъства, след
известни увъртания, подс. Б. решил да спечели още време и уведомил
пострадалите, че то е спечелено, но сумата от 1200 лв. му се струва
неостатъчна и ще го обжалва в ЛОС, после, че пак е върнато в Тетевен.
Особено внимание следва да се обърне на едно от основанията, сочени от
подсъдимия за забавяне изхода на делото – че съдията, който го разглежда,
лекува детето си в чужбина……… Принуден от постоянните питания на Б.и
за хода на делото за обезщетение от ПТП, подс. Б. дори закарва сем. Б.и до
сградата на РС-Тетевен, като им казва да изчакат в колата и след известно
време се връща при тях и им заявява, че делото е отложено, заради неявяване
на адвоката на отсрещната страна…. По отношение на делото в Плевен,
подс.Б. уведомил С.Б., че е спечелено и има образувано изпълнително
производство. През 2014г. С.Б. решил да прекрати брака си със съпругата си
Валентина Б.. Уговорил се с подс.Б. да го представлява по това дело, като за
услугата уговорили възнаграждение от 400лв., което било платено при
подписване на пълномощното с номер 28496 с дата 01.07.14г. Било
образувано гр. д. № 1107/2014 г по описа на РС Ловеч след молба на подс.Б.
до РС-Ловеч и с решение от 18.09.2014г. бракът между С.Б. и Валентина Б.
бил прекратен. По време на брака си с Валентина Б., С.Б. бил изтеглил кредит
за ремонт на семейното жилище. След приключване на брака им, С.Б.
изплатил остатъка от кредита и решил да потърси част от платеното от
съпругата си. Свързал се с подс.Б., с който се уговорили, отново той да заведе
граждански иск за неоснователно обогатяване против бившата му съпруга и
да го представлява пред съда. През първата половина на 2016г. Б. се свързал с
подс.Б. по телефона, понеже бил на работа в ***, като подс.Б. поискал сумата
от 180лв. за завеждане на делото. Б. помолил майка си Ц.Б. да изтегли сумата
от неговата сметка, с дебитната карта, която той и бил оставил и да я предаде
на подс.Б.. Б. изтеглила сумата от 200лв., като 180лв. от тях предала на
подс.Б.. В началото на 2015г. С.Б. отишъл в кантората на подс.Б. и бил
осведомен от него, че делото срещу бившия му работодател било спечелено в
гр.Плевен и бил издаден изпълнителен лист, който се намирал в ЧСИ св.К. в
гр.Плевен. След това Б. неколкократно посещавал кантората на подс. Б., но
така и не разбрал какво се случва със заведеното изпълнително дело. През
пролетта на 2017г. Б. решил да посети ЧСИ К., за да разбере какво се случва с
делото. Отишъл в гр.Плевен в кантората на К., но след разговор с него
3
разбрал, че няма такова дело заведено при него. С.Б. на няколко пъти се
опитал да се срещне с подс.Б., за да разбере защо в продължение на такъв
дълъг период нищо не е свършено. Даже в безизходицата си помолил св. Ц. да
си уговори среща с подсъдимия, защото не успявал да установи контакт с
него. По този начин постр. Б. успял да се срещне с подс.Б. и да си поиска да
вземе документите, които му бил дал във връзка с делата. Пострадалият Б.
решил да потърси друг адвокат и се свързал със свидетеля Л. през пролетта на
2017г., на която искал да възложи да заведе дело за неоснователно
обогатяване срещу бившата му съпруга. Споделил с нея, че воденето на дело с
такъв предмет е възложил на подсъдимия Б.. Л. направила проверка и
установила, че дело с такъв предмет никога не е образувано от подсъдимия Б..
При справка тя установила, че от името на пострадалия, пред РС Ловеч, през
2014 г. е заведено единствено дело за развод. След установяването на този
факт, Б. изпаднал в състояние на силно и разбираемо раздразнение. Той се
свързал с родителите си като ги посъветвал да проверят лично какво се
случва с делото за ПТП, което подс.Б. трябвало да заведе. След справка в РС-
Тетевен, на 22.05.2017 сем. Б.и установили официално, че няма заведено
такова дело. Междувлеменно С.Б. решил да провери официално дали и
другите дела, с които били ангажирали подс.Б. са заведени. След справка в
РС-Плевен и РС-Ловеч, на 08.08.17г., пострадалият установил официално, че
дела на негово име не са завеждани и липсват такива данни в архивите на
съдилищата. След като разбрал, че делата не са заведени, реагирал гневно,
бил ядосан и заявил на св. Л., че ще си потърси правата. Отишъл да търси
обяснение от подсъдимия. При разговора си с подс.Б. не можал да разбере
точната причина за несвършената работа. Св. Л. изготвила нова искова молба,
въз основа на която на 31.08.2017 г., пред РС Ловеч, е образувано гр. д. №
1855/2017 г., по което производството е приключило с акт по същество. От
разговорите на свидетеля Л. с пострадалия по повод завеждането на делото
срещу бившата му съпруга, тя научила за други дела, които С.Б. имал
намерение да води. Той споделил, че работа по тях е възложил на подсъдимия
Б.. Едното от тях било срещу бившия му работодател, а другото във връзка с
настъпило ПТП. Л. го посъветвала да провери на какъв етап се намират
делата, а ако не са заведени, че за завеждането им е вече късно, тъй като
исковете могат да бъдат посрещнати с възражения за давност. След
направените справки от пострадалия и получената официална информация, че
делата не са заведени, пострадалият послушал съвета на свидетеля Л., да не
завежда исковете. След стореното от подс. Б., пострадалият Б. получил
влошаване на здравословното си състояние, изразяващо се в хипертония,
инсулинозависим диабет, пропушил цигари…
Така установената и възприета от съда фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели С. Н. Б. /вкл. прочетените негови такива от съдебно
заседание на 27.09.18г. по НОХД 301/18 на ЛРС/, П. Н. Ц., С.Р. ***, Н. Х. В.,
4
както и дадените на досъдебното производство показания на Н.Б. и Ц.Б., от
които гласни доказателствени средства се установява времето и мястото на
извършване на деянието, личността на извършителя, начинът на
възбуждането в заблуждение. Всички те са логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви относно главните факти и обстоятелства от
предмета на доказване и подкрепени от останалия доказателствен материал, в
частност писмените доказателства. Показанията на тези свидетели са
обективни, безпристрастни, кореспондират помежду си и съответстват на
приетата от съда фактическа обстановка.
Съдът счита, че не следва да се кредитират изцяло показанията на св.К.,
дадени в съдебна фаза, тъй като същите са изключително вътрешно
противоречиви, объркани и непоследователни, противоречат и на останалите
събрани доказателства по делото. Според съда възниква основателно
съмнение в достоверността на тези показания, което не може да бъде
преодоляно по никакъв начин. Още по-невъзможна става ситуацията с тези
показания, след прочитането на дадените от този свидетел в досъдебното
производство. Въпреки, че е сравнително трудно да се обсъждат показанията
на св. К., следва да се подчертае факта, че би трябвало да се приемат за по-
достоверни показанията, дадени от този свидетел на досъдебното
производство, поради което съдът тях кредитира изцяло, а показанията на св.
К., дадени пред настоящият съдебен състав, следва да се кредитират
дотолкова, доколкото не противоречат на приетата от съда фактическа
обстановка и на другите, приети от съда доказателства.
Съдът не намери основания да не кредитира показанията на свидетеля
И., която споделя за здравословното състояние на пострадалия от 2017г.,
бидейки негов личен лекар.
Показанията на св. Б. по никакъв начин не спомогнаха за изясняване на
фактическата обстановка по делото, в нито един възможен аспект. За съда
остана напълно неясно, поради каква причина е било включено като свидетел
въпросното лице.
Съдът не намери и основания да не кредитира показанията на свидетеля
*** Б., но следва да се посочи факта, че неговите показания също по никакъв
начин не спомогнаха за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия Б., доколкото не
противоречат на останалите събрани доказателства по делото и приетата от
съда фактическа обстановка.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по
реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства по делото.
По делото е изготвена и комплексна психолого-психиатрична
5
експертиза, установяваща невъзможността на свидетеля Н.Б., поради
физическото и психическото му състояние, правилно да възприема факти,
които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения по тях, както и
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си за неопределено време, към дата 27.03.19г.
От така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си
подсъдимият Н. Л. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, през месец март
2011г. в ***, при условията на продължавано престъпление – на два пъти:
неустановена дата в периода ***г., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у С. Н. Б. от ***. На неустановена дата в периода ***,
че ще предяви граждански иск за непозволено увреждане пред Районен съд –
Тетевен от името на Н. С. Б. и Ц. Р. Б., и ще ги представлява в качеството си
на адвокат по гражданско дело и на 28.03.2011г.- че ще предяви от негово име
граждански иск пред Районен съд – Плевен, във връзка с претенции,
произтичащи от неизпълнение на договор за паричен заем, и ще го
представлява в качеството си на адвокат по гражданско дело, като с това му
причинил имотна вреда в размер на 950лв. Както и за това, че на
неустановена дата през първата половина на 2016г., в Република ***, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. Н. Б. от ***, че
ще предяви от негово име граждански иск за неоснователно обогатяване пред
Районен съд – Ловеч и ще го представлява, в качеството си на адвокат по
гражданско дело, и с това му причинил имотна вреда в размер на 180лв.,
която настъпила в ***.
От анализа на показанията на свидетелите С. Н. Б., Н.Б. и Ц.Б. се
доказва пряко, а от показанията на П. Н. Ц., С.Р. ***, Н. Х. В. - косвено, се
потвърждава, че действително пострадалият и неговите родители – Б.и, са
имали контакт с подсъдимия в описания във фактическата обстановка период.
От материалите по проведеното досъдебно производство също се установява,
че *** и Н.Б.и действително са претърпели ПТП, видно от Протокол за ПТП
№1178250, стр. 53 от ДП №555/2017г., като от него се потвърждава и
механизма на настъпването му. Преди подсъдимият да се ангажира със
защита им по делото те няколко пъти са се срещали с него. Множеството
срещи между посъдимия и свидетелите *** и *** обяснява разминаването в
показанията на пострадалия и неговият баща относно това, кой е присъствал,
респективно предал сумата от 300,00 лв. на посъдимия. Свидетелите Ц.Б. и
С.Б. в показанията си заявяват, че средствата са предадени на подсъдимия от
пострадалия Б., след което той е оставил свидетеля Б. да доуточнят с
посъдимия подробностите по делото. Свидетелят Н.Б. твърди, че той и
съпругата му са предали парите. Това противоречие в показанията не е
съществено. Същевременно тримата свидетели в показанията си
непротиворечиво заявяват, че сумата от 300,00 лв., която подсъдимия Б. е
поискал за завеждане на делото във връзка с ПТП-то при с. Български извор, е
6
предоставена от пострадалия, както и че тя е предадена в кантората му, т. е.
несъмнено е установено, че средствата са напуснали патримониума на
пострадалия и в неговата правна сфера е настъпила вредата. За плащането на
сумата подсъдимият не е предоставил разписка на пострадалия. С оглед
отношенията на доверие между родителите на пострадалия и подсъдимия,
които са ги накарали да се обърнат за правен съвет към него, както и
обяснението, дадено от подсъдимия, че са му „свършили кочаните“,
естествено не е довело до усъмняване в действията му. Липсата на кочан не е
аргумент да не са изготви договор и пълномощно, тъй като по отношение на
двете сделки законът не поставя изискване да се извършат на типова бланка,
по утвърден образец. Подсъдимият е имал възможност да предложи
изготвяне на пълномощно за представителство по това дело, но не го сторил,
което е пряка индикация, че той не е имал намерение да реализира поетата
защита на интересите на Б.и. Като адвокат той е бил наясно, че без
пълномощно не може да извърши действия пред съд от името на родителите
на пострадалия. Именно, с оглед тези отношения на доверие, те не са
поискали разписка за платената сума нито в деня на предаването й, нито
впоследствие. В тази връзка не може да се сподели тезата на защитника на
подсъдимия, че понеже назад във времето подсъдимият е предоставял правна
помощ на свидетелите Б.и безплатно, то и в случая той не е получил средства
за поетата защита. Ако това бе така, т. е. защитата да е поета безплатно, защо
ден след възлагането й, договаряйки с пострадалия С.Б. го представлява по
делото, което ще бъде заведено пред РС Плевен, в сключения договор за
правна защита и съдействие, Б. не е вписал, че предоставя защитата
безплатно, а срещу заплащане на възнаграждение от 650,00 лв. Сходна е
ситуацията с договарянето през 2014 г., когато подсъдимият се ангажирал да
представлява С.Б. в бракоразводното дело със съпругата му, отново получава
от него възнаграждение в размер на 400,00 лв. От показанията на С.Б. и Ц.Б.
се потвърждава, че е имало среща между тях двамата и подсъдимия Б. в
периода от 01.03.2011г.-27.03.2011г., в кантората на Б. в ***, на която среща е
била предадена сумата от 300лв. на ръка на подсъдимия Б.. За самата среща в
този период допълнително доказателство се явява казаното от Н.Б. при
разпита в ДП. На самата среща Б. е потвърдил пред тях, че ще се ангажира да
заведе граждански иск за непозволено увреждане пред РС-Тетевен от името
на *** и ***. На 28.03.2011г. С.Б. отново се видял с подсъдимия Б. в неговата
кантора в ***. Поводът за срещата бил гражданскоправен спор между Б. и
неговия работодател ***. Отношенията между Б. и Атанасов се потвърждават
от договор за встъпване в дълг от 16.07.2007г. стр.67 - 68 от ДП, както и от
съдебно удостоверение на стр.66 от ДП, в което се вижда, че действително
С.Б. е претърпял удръжки от трудовото си възнаграждение по образувано
изпълнително дело. При срещата между С.Б. и подсъдимия Б. на 28.03.2011г.
двамата се споразумели Б. да заведе гражданско дело в гр.Плевен и да
предостави процесуална защита на С.Б. във връзка с гражданският спор
между С.Б. и ***. По делото е приложен договор за правна защита и
7
съдействие от 28.03.2011г. стр.64 от ДП, с положени подписи от С.Б. и
подсъдимия Б.. При подписването С.Б. е дал отново на ръка сумата от 650лв.
на Б.. Отношенията си пострадалия и подсъдимия са уредили в договор за
правна защита и съдействие, като пострадалият е овластил подсъдимия с
права да го представлява по делото. При наличие на тези документи, при
учредена представителна власт, подсъдимият обективно е можел да извърши
действия пред съд от името на пострадалия, но въпреки това не е предприел
никакви такива. Видно от писмените доказателства, през 2005 г. пострадалият
е изтеглил кредит от „Райфайзенбанк България” АД. Две години след
изтегляне на кредита, *** се е задължил да отговаря за връщането й,
встъпвайки в дълга на пострадалия. Единственото логично обяснение за това
е представеното от пострадалия, а именно, че след изтеглянето им, средства
по кредита са предоставени в заем на ***. Във вътрешните си отношения,
пострадалия и работодателя му *** са уговорили последния да отговаря на
връщането им пред банката, което обяснява и встъпването му в дълг. Тези
уговорки не са изпълнени, а кредитът изцяло е погасен от С.Б.. Към датата на
възлагане на защита на посъдимия /28.03.2011 г./ целият размер на дълга по
кредита е погасен от Б., за което е ангажирано удостоверение от съдебния
изпълнител. Договорената сума във връзка със защитата по делото пред РС-
Плевен, съдът приема, че е заплатена от пострадалия. Това не е удостоверено
в разписката към договора за правна помощ, но ако тя не е платена, защо
подсъдимият е поддържал заблудата у С.Б., че делото е спечелено, че по него
е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело пред съдебен
изпълнител св.К.. Ако във връзка с поетата защита, подсъдимият не бе
получил договорената сума, той би могъл във всеки един момент да уведоми
пострадалия, че не е предприел действия по реализиране на защита, в какъвто
случай би се реализирала гражданската му отговорност по Закона за
адвокатурата, а не да баламосва с години него и родителите му. Тогава не би
се наложило поддържането на заблуждение за движение по делото, което в
случая е сторено от подсъдимия, с оглед запазване на получените средства за
защита. От писмени доказателства на стр.45-50 от ДП, а именно предоставена
информация от РС-Ловеч, РС-Тетевен и РС-Плевен, се потвърждава, че в
периода от 01.11.2010-24.08.2017г. не са заведени дела от името на Станимир,
*** и Н.Б.и, във връзка с нито един от двата правни казуса, по които е бил
упълномощен подсъдимия Б. на въпросните дати в периода от 01.03.2011г.-
27.03.2011г. и на 28.03.2011г. Чрез своите действия на посочените дати,
подсъдимият е възбудил основателна заблуда у С. Н. Б., с цел да се
облагодетелства, чрез парична сума, като по този начин е осъществил от
обективна страна състава на чл.209, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Престъпната дейност на подсъдимия е проявена с две отделни деяния –
първото извършено на неустанована дата в периода 01-27.03.2011 г., а
второто на 28.03.2011 г., като и двете от тях осъществяват състава на
престъплението измама, засягат един и същи непосредствен обект. С оглед
мястото, времето и начина на извършването им, деянията са осъществени при
8
една и съща обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на
подсъдимия към засегнатите обществени отношения и са извършени през
непродължителен период от време /едно след друго в рамките на месец март
2011 г./, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на първото. Според изложените съображения, двете деяния
безспорно са извършени от подсъдимия при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Вследствие на активното
поведение на подсъдимия у пострадалия са се формирали неверни представи,
проявили се във формата на заблуждение, че подсъдимият ще заведе от името
на родителите му иск за заплащане на вреди от ПТП и от негово име против
бившия му работодател във връзка със заемно правоотношение и ще
представлява, в качеството си на адвокат, него и тях. Тази заблуда е
поддържана до момента, в който пострадалият е извършил действия на
разпореждане, като е заплатил на подсъдимия по първото възложено дело
сумата от 300,00 лв. и 650,00 по второто. Подсъдимият безспорно не е имал
намерения да изпълни поетите ангажименти. Този извод се налага като
единствено възможен, предвид последващото поведение на подсъдимия,
който след получаването на сумите не е предприел никакви действия по
завеждане на тези дела, но е предприел действия, с който е поддържал заблуда
у пострадалия, че е предприел действия по възложените му дела. Именно, с
оглед доверителната връзка, която е изградена между пострадалия и
подсъдимия, дори за делата, по които са налични писмени доказателства за
поети ангажименти по защита от подсъдимия, разписки за плащане на
договорените суми не са налични. От това не следва извод, че тези суми не са
заплатени. Защитникът на подсъдимия поддръжа тезата, че от събрания по
делото доказателствен материал не може да се установи за какво са заплатени
суми от постр. Б. - процесуално представителство, проучване, разходи по
пътуване, такси. Безспорно е, за какво са плащани сумите, а именно – първата
е във връзка с подготовката и воденето на претенцията за заплащане на
обезщетение за вреди, а втората е, за да се заведе дело от името на
пострадалия С.Б. против бившия му работодател ***. Ако това не бе така,
защо подсъдимият ще поддръжа пред свидетелите *** и Н.Б.и тезата, че
делото е заведено, че е спечелено пред първа инстанция, че е обжалвано пред
въззивната инстанция, че се бави произнасянето по него, поради личен
проблем на съдия от състава, че е върнато за ново разглеждане пред първата
инстанция, че ще обжалва размер на обезщетение. Дори, след като от
направените справки в РС Плевен, пострадалият е узнал, че подсъдимият не е
завел възложеното му дело срещу бившия му работодател, подсъдимият е
продължил да отрича, заявявайки, че вземането е възложено за събиране на
ЧСИ. При направената справка в кантората на свидетеля К., пострадалият е
установил, че казаното от подсъдимия не отговаря на истината, т. е., че от
негово име срещу *** няма образувано изпълнително дело за събиране на
присъдени суми, по изпълнителен лист. Ако сумата от 300,00 лв., съответно
и 650 лв., бе предоставена за заплащане на такси и разходи по движението на
9
делото, то би следвало тя да е бързо изчерпана, с оглед множеството
процесуални действия, за които подсъдимият е твърдял, че е извършил.
Логично подсъдимият следваше да се обърне към семейство Б.и, за да поиска
от тях още средства, защото, макар, както той самият твърди, да не им е
вземал пари за извършвани от него правни услуги, не се установи той да е
покривал техни разходи. Именно по липсата на каквито и да било действия на
подсъдимия по изпълнение на поетите от него процесуални ангажименти, е
видно безспорно намерението му да измами пострадалия – да вземе дадените
пари и да не престира абсолютно нищо насреща, освен измислици, някои от
които, особено отвратителни и тежко осъдителни от морална гледна точка,
като посоченото по-горе извинение с лечението на дете на съдия от Ловеч, в
чужбина. Вследствие на въвеждането му в заблуждение, пострадалият е
извършил действия на разпореждане, като е заплатил на подсъдимия веднъж
сумата от 300,00 лв. и втори път сумата от 650,00 лв. В резултат на тези
разпореждания е настъпила имотна вреда, изразяваща се в намаляване актива
на имуществото на пострадалия. От субективна страна подсъдимият е
извършил двете деяния при наличие на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественопасния характер на деянията, съзнавал е, че въвежда в
заблуждение пострадалия, че осъществява поведение, с което у пострадалия
се формират неверни представи за образуване и процесуално
представителство по две дела. Подсъдимият е предвиждал, че в следствие на
поведението му, ще възбуди у пострадалия неправилни представи за
предстоящо образуване на гражданските дела, които използва, за да го
мотивира да заплати адвокатско възнаграждение. Подсъдимият е предвиждал
двете разпореждания на пострадалия, както и факта, че със заплащане на
сумите ще настъпи вреда в имуществото на пострадалия. Съзнавайки
неизбежното настъпване на тази вреда, подсъдимият е целял имотна облага за
себе си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Н. Б., Ц.Б., Н.Б., от
които се доказва пряко, а от показанията на П. Н. Ц., С.Р. ***, Н. Х. В. -
косвено, фактическата обстановка по второто обвинение на прокуратурата.
След развода на пострадалия с неговата съпруга, той е продължил да изплаща
изтегления през време на брака им кредит, средствата от който са вложени в
ремонт на семейното жилище и в закупуването на движими вещи. От
показанията на тези свидетели се установява, че защитата по спора с бившата
му съпруга, пострадалият е възложил отново на посъдимия. Поръчката е
възложена устно. Към този момент пострадалият вече е възложил на
подсъдимия правна защита по делото на неговите родители за причинените
им вреди от ПТП, защитата по претенцията срещу бившия му работодател и
процесуалното представителство по брачното му дело. Последното възложено
дело е приключило, като брака между него и съпруга му, е прекратен, т. е. по
част от възложените дейности вече е бил наличен резултат. В рамките на
първата половина на 2016 г. подсъдимият е поискал от пострадалия сумата от
180,00 лв. за завеждане на дело срещу бившата му съпруга. Към този момент
10
пострадалият е работил като международен шофьор, като седалището на
фирмата, за която работел, било в Република ***. Сумата от 180,00 лв. не е
заплатена лично от пострадалия, а от неговата майка, която я е изтеглила от
сметката му от банкомат в Ловеч. Това се потвърждава от показанията, както
на пострадалия, така и на свидетеля Ц.Б., че докато С.Б. е бил в чужбина,
свидетелят Б. е разполагала с дебитната му карта, теглила е пари от сметката
му и е предала на подсъдимия поисканата от него сумата от 180,00 лв. От
събраните доказателства безспорно се доказа и второто повдигнато
обвинение, а именно, че на неустановена дата през първата половина на
2016г., в Република ***, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Б.
възбудил заблуждение у С. Н. Б. от *** - че ще предяви от негово име
граждански иск за неоснователно обогатяване пред Районен съд – Ловеч и ще
го представлява, в качеството си на адвокат по гражданско дело, и с това му
причинил имотна вреда в размер на 180лв., която настъпила в ***, като по
този начин осъществил от обективна страна състава на чл.209, ал.1 от НК.
Безспорно се доказа и че на неустановена дата първата половина на 2016 г.
подсъдимият е въздействал отново върху съзнанието на пострадалия С.Б.,
формирайки у него неверни представи, че в качеството си на адвокат, ще
заведе граждански иск за неоснователно обогатяване и ще го представлявява
пред РС Ловеч. Подсъдимият е имал знание относно семейния положение на
пострадалия, тъй като е участвал като адвокат в гражданско дело пред РС
Ловеч, в което е прекратен гражданския му брак. Производството по делото е
приключило с акт по същество, т. е. подсъдимият вече е спечелил доверието
на пострадалия, че може да доведе правните му искове до успешен край. Той
е имал представа относно детайлите и развоя на отношенията между
пострадалия и бившата му съпруга, поради което е било напълно естествено
на него да се възложи защита по спора за връщане на сумите по изтеглен през
време на брака потребителски кредит. От прекратяването на брака на
пострадалия до възлагането на делото на подсъдимия за неоснователно
обогатяване, е изминал период от близо две години. Подсъдимият е поискал
от пострадалия заплащането на сумата от 180,00 лв. До този момент
посъдимият е поддръжал заблудата у пострадалия и родителите му, че
възложените му по-рано дела се развиват благоприятно за тях. Формираната
представа у пострадалия, че делата му се развиват добре, също е способствала
за вземането от него на решението да възложи на подсъдимия делото за
неоснователно обогатяване срещу бившата му съпруга. Вследствие на
активното поведение на подсъдимия, у пострадалия са се формирали неверни
представи, проявили се във формата на заблуждение, че подсъдимият ще
заведе от негово име дело за неоснователно обогатяване. Пострадалият е
предоставил на подсъдимия необходимите документи, т. е. обезпечил е
възможността подсъдимият да предприеме действия по изготвяне на искова
молба и внасянето й в РС Ловеч. Обстоятелството, че по повод тези
отношения между страните не е съставен договор за правна защита и
съдействие, не изключва възможността, да е налице въвеждане в
11
заблуждение. При евентуално завеждане на делото, за което подсъдимият се
ангажирал, той е можел да изиска по всяко време от пострадалия да подпишат
пълномощно за процесуално представителство. Въпреки това, действия в тази
насока не са предприети от подсъдимия. Близо година след възлагане
защитата по този гражданскоправен спор, пострадалият случайно разбрал, че
по него не е извършено нищо - не е образувано гражданско дело. Вследствие
на въвеждането на заблудата у пострадалия, той е извършил действия на
разпореждане, като е заплатил на подсъдимия сумата от 180,00 лв. Тя е
изтеглена от сметката му от св. Б. и е предадена на подсъдимия, като в
резултат на това разпореждане е настъпила имотна вреда за пострадалия. От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, съзнавал е, че
въвежда в заблуждение свидетеля С.Б., убеждавайки го, че може да подготви
и заведе от негово име претенция за неоснователно обогатяване, като е
изискал необходимите за това документи. Подсъдимият е съзнавал, че въз
основа на това му активно поведение у пострадалия се формират неверни
представи, че ще предприеме необходимите действия за защита на правата
му, заради които ще вземе решение да се разпореди със сумата от 180,0лв.
Подсъдимият е съзнавал и предвиждал, че вследствие на въздействието си
върху св. Б. ще възбуди у него неправилни представи за действителността,
което и използва, за да го мотивира да се разпореди със сумата от 180,00 лв.
Подсъдимият е предвиждал, че измаменото лице /св. Б./ ще извърши
фактическо имуществено разпореждане със сумата от 180,00 лв., в следствие
на което за него ще настъпи имота вреда. Съзнавайки неизбежното
настъпване на тази вреда, подсъдимият е целял имотна облага за себе си.
Следва да се посочи и факта, че в обясненията си, подсъдимият
признава, че не е завеждал никакви дела на Б.и, с изключение на
бракоразводното такова по отношение на Станимир, бил подготвял такива, но
поради липса на плащане, не ги завел. По-нататък пък заявява, че не е и искал
пари от тях, тъй като имал намерение да се удовлетвори финасово, след
произнасяне на съда по направените и представени пред съда от него
разноски за адвокатски услуги по тези дела, чрез изпълнителни листи, „когато
приключат нещата“! Обърканите и меко казано странни отговори на
подсъдимия, при разпита му от прокурора, прекрасно разкриват и начина му
на изготвяне на договори за правна помощ и очакванията му за получаване на
суми, определени от съда за адвокатски разноски… За настоящият съдебен
състав е крайно смущаващо и уронващо престижа на цялата съдебна система
да преповтаря обясненията на подсъдимия в тази насока или да ги анализира
подробно…… В тази връзка следва да се посочи и представеното и прието по
гр. дело 1107/14 г. на ЛРС пълномощно между подс. Б. и постр. Б.. Прави
впечатление, че то е „оформено“ по същият начин, както и пълномощното по
процесното дело – с „договорено възнаграждение“ – 400 лв…. След това, на
въпрос на прокурора, „възможно ли е св. Б.и да си измислят?“…..подс. Б.
отговаря:“ Има известна истина в тези факти!...“ След това признава и че е
12
поемал ангажимент пред св.Б. да заведе дело във връзка с претенциите за
вреди от ПТП. Много интересно прозвучаха и обясненията на подсъдимия, че
сем. Б.и „от нищото“, поискали тел. номер на св. К., който им бил даден от
адв. У.…Потвърждава и факта, че е возил сем. Б.и в посока Тетевен, макар и
по други причини… Следва да се посочат изрично и показанията на св.д-р В.,
който освен, че потвърждава изцяло с показанията си приетата от съда
фактическа обстановка, разкрива и собствените си „неволи“ от „ползването“
на адвокатски услуги от страна на подсъдимия. Св. В. твърди, че е възложил
на подс. Б. да заведе дело, във връзка с уреждане на трудовите му отношения
с болница в Ловеч, откъдето е бил съкратен. Отново, след дълго увъртане и
заблуждаване на св. В. от страна на подс., става ясно, че Б. не е завел
обещаното от него дело срещу болницата. Последният, според св. В., е взел
трудовото му досие от болницата, което св. В. не намира и до ден днешен.
След година и половина, св. В. проверява в ЛРС дали има заведено дело,
което е поръчал на подс. Б. и когато констатира, че няма заведено такова,
директно прекъсва отношения с него, защото освен всичко друго – дълбокото
лично огорчение, вече е преклудирана и възможността му да заведе такова
чрез друг адвокат. Няма как да не се забележи изключително силната
аналогия на този случай с процесните такива по отношение начина на
заблуждение на клиенти от страна на подсъдимия, които губят и завинаги
възможността да защитят свои права по съдебен ред….
Поради гореизложените съображения, съдът призна за виновен
подсъдимият Н. Л. Б. за това, че :
През месец март 2011г. в ***, при условията на продължавано
престъпление – на два пъти: неустановена дата в периода ***г., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. Н. Б. от ***,
както следва: на неустановена дата в периода ***, че ще предяви граждански
иск за непозволено увреждане пред Районен съд – Тетевен от името на Н. С.
Б. и Ц. Р. Б., и ще ги представлява в качеството си на адвокат по гражданско
дело; на 28.03.2011г.- че ще предяви от негово име граждански иск пред
Районен съд – Плевен, във връзка с претенции, произтичащи от неизпълнение
на договор за паричен заем, и ще го представлява в качеството си на адвокат
по гражданско дело, и с това му причинил имотна вреда в размер на 950лв. –
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
При определяне наказанието на подсъдимия Н. Л. Б., съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и дееца. Налице са
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, доста
напреднала възраст, изминалото време от извършването на престъплението.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема това, че
престъплението е извършено от дееца в качеството му на адвокат, при
осъществяване на дейността му като такъв. Дейността на адвоката е
конституционно регламентирана и изключително важна. Тя е свързана с
13
отстояването и защитата на законни права и интереси на гражданите и следва
да се ползва с високо обществено доверие. С оглед на това, действията по
въвеждане в заблуждение, с цел набавяне на имотна облага, извършени от
адвокат, в кръга на изпълнението на задълженията му като такъв, би следвало
да са доста по-укорими. С тях се подрива доверието към професията адвокат
и адвокатската гилдия, която е призвана да брани, а не да нарушава права,
признати от обективното право. Наред с това, съдът отчита, че първото
престъпление, за което подсъдимият бе признат за виновен е продължавано
по смисъла на чл. 26 НК и като такова е извършено с два отделни акта,
намиращи се в обективна и субективна връзка. Това налага извод, че както
престъплението, така и личността на дееца, разкриват по-висока степен на
обществена опасност. Ръководейки се от горните критерии, в съответствие с
изискванията на чл. 54 от НК, с оглед постигане на целите по чл. 36 НК,
съдът определи наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – на минимума, предвиден в закона, а именно - в размер на
една година лишаване от свобода.
Поради гореизложените съображения, съдът призна за виновен
подсъдимият Н. Л. Б. и за това, че на неустановена дата през първата
половина на 2016г., в Република ***, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у С. Н. Б. от *** - че ще предяви от негово име
граждански иск за неоснователно обогатяване пред Районен съд – Ловеч и ще
го представлява, в качеството си на адвокат по гражданско дело, и с това му
причинил имотна вреда в размер на 180лв., която настъпила в ***–
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. При определяне наказанието на
подсъдимия Н. Л. Б. по това обвинение, съдът съобрази степента на
обществената опасност на деянието и дееца. Налице са смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, доста напреднала
възраст, изминалото време от извършването на престъплението. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема това, че
престъплението е извършено от дееца в качеството му на адвокат, при
осъществяване на дейността му като такъв. Дейността на адвоката е
конституционно регламентирана и изключително важна. Тя е свързана с
отстояването и защитата на законни права и интереси на гражданите и следва
да се ползва с високо обществено доверие. С оглед на това, действията по
въвеждане в заблуждение, с цел набавяне на имотна облага, извършени от
адвокат, в кръга на изпълнението на задълженията му като такъв, би следвало
да са доста по-укорими. С тях се подрива доверието към професията адвокат
и адвокатската гилдия, която е призвана да брани, а не да нарушава права,
признати от обективното право. Ръководейки се от горните критерии, в
съответствие с изискванията на чл. 54 от НК, с оглед постигане на целите по
чл. 36 НК, съдът определи наказанието на подсъдимия за престъплението по
чл. 209, ал. 1, от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – на минимума, предвиден в закона, а именно - в размер на
14
една година лишаване от свобода. Тъй като двете престъпления, за които
подсъдимият бе признат за виновен, са извършени от него преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът прие, че е налице
основание за прилагане на чл. 23, ал. 1 НК и определи на подсъдимия общо
най-тежко наказание между тези наложените му за двете престъпление, а
именно: една година лишаване от свобода. Предвид факта, че подсъдимият не
е осъждан не само към момента на извършване на престъпленията, но и на
постановяване на присъдата, като и предвид доста напредналата възраст,
съдът прецени, че за постигане целите на чл. 36 НК не е необходимо да се
изтърпява ефективно така определеното наказание лишаване от свобода, а
следва, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да се отложи изпълнението му за три
години. Съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо
подсъдимия Н. Л. Б. безспорно могат да се постигнат и с приложение на
института на условното осъждане.

По предявения граждански иск.
В хода на делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 1 130,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
27.03.2011 г. върху сумата от 300,00 лв., от 28.03.2011г. върху сумата от
650,00 лв. и от 01.07.2016 г. върху сумата 180,00 лв. до окончателно
изплащане на вземането и 2 000,00 лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането. Съдът счита, че искът безспорно е
доказан и по основание и по размер, изцяло. С извършените престъпления
подсъдимият е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане,
като е причинил на С.Б. имуществена вреда в размер на 1 130,00 лв., както и
неимуществени вреди - болки и страдания. При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът се ръководи от
критерия справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, като преценява следните
обстоятелства, установени в конкретното дело: естеството и интензитета на
негативните изживявания /гняв, ярост, желание да търси отговорност/,
периодът на болките и страданията, обстоятелството, че деянието е
извършено от адвокат и то роднина, в кръга на изпълняваната от него
дейност; невъзможността пострадалия и неговите близки да получат защита
на някои от правата си пред съд, поради погасяването по давност на
възможността за принуда. С оглед изброените обстоятелства и прилагайки
критерия справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, съдът прецени, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди от
престъплението - 2 000,00 лв. е справедлив и доказан изцяло. Затова и на
основание чл.45 ЗЗД осъжда Н. Л. Б. да заплати на С. Н. Б. сумата от
1130,00лв., ведно със законната лихва 27.03.2011г., върху сумата от 300,00лв.,
15
от 28.03.2011г. върху сумата от 650лв. и от 01.07.2016г. върху сумата от
180,00лв., до окончателното изплащане на вземането и 2000,00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 01.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият Н. Л. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС
направените съдебни разноски по делото в размер на 125,20 лева, както и
направените деловодни разноски от страна на С. Н. Б. в размер на 4372 лв.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият Н. Л. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на ЛРС
направените съдебни разноски по делото в размер на 378,52 лева.
С оглед гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
16
Съобщи за изтекли лични данни