Р Е Ш Е Н И Е
№262153/5.7.2021г.
гр. Варна,05.07.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав,
в публично заседание проведено на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11970 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следно:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на дата
24.09.2020 г., заведена с рег. вх. № 267953 от ищцовото дружество „В. И. К.
- В.- ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В. В., чрез юрисконсулт В. Я.против ответника Г.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***.
Предявеният с
исковата молба иск е специален положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен в
рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на
чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно гр.дело № 5859/2020 год. по
описа на ВРС ХLІІ-ри състав, като исковата молба е приведена в съответствие с
изискванията за редовност по см. на чл. 128, т. 2 ГПК с представяне на
доказателства за доплатена държавна такса.
Отправеното до
съда искане е да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът Г.Р.А. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *, дължи на „В.и к.“ ООД сума в общ размер на 743,53
лв.(седемстотин четиридесет и три лева и 53ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 18.12.2013г. до
23.03.2020г. на адрес *; сума в общ размер на 176,65 лв. (сто седемдесет
и шест лева и 65ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 27.02.2014г. до 12.03.2020г.; както
и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-04.06.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена
Заповед от 08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д .№
5859/2020 г. по описа на ВРС.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на
следните фактически твърдения: В депозираната пред ВРС
искова молба ищцовото дружество релевира, че в качеството си на В и К оператор
съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставял В и К услуги на отв. Г. А. която в качеството си на потребител
ги бил получавала и ползвала на адрес:
*. Ползваните от ответника В и К услуги
на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер * с титуляр Г.А..
Съгласно чл. 5, т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата страна,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът в заповедното производство и ответник в настоящото не бил направил.
Посочено е още, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, ответникът бил длъжен за заплаща
сумите за ползваните В и К услуги в 30-ет дневен срок, след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок потребителят на В и К услуги изпадал в
забава. Твърди се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.06.2020 г. по искане на „ * „ ООД било
образувано ч.гр.д. № 5859/2020 по описа на ХLІІ-ри състав на ВРС срещу Г.А.. В полза на кредитора (сега ищец) била
издадена на 8.6.2020г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника с която РС Варна разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора (ищец в исковото производство) описаните по-горе и в петитума на иска
парични вземания ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда и до окончателното изплащане на вземането
–т.е. дължими суми за ползвани ВиК услуги,които били неплатени от отв. Г. А. в
качеството й на потребител на ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен номер *. Присъдени били и разноските сторени от * ООД в хода на заповедното
дело. Сочи се още, че на 26.08.2020 г. заявителят бил уведомен, че на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищцовата страна суми за главници и лихви, сочи ищцовото
дружество, че са по фактури визирани в таблица № 1 - задължения
по партида с абонатен номер *, с общ размер на главниците от 743,53 лв.и на
лихвите за забава176,65 лв., както следва :
Фактура№,
Дата, Главница, Отчетен период, Лихва, Период на забава:
**********/27.01.14, 26,27
лв., 18 12.13-27.01.14, 16,11лв.,
27.02.14-12.03.20
**********/26.02.14, 26,27
лв., 27.01.14-25.02.14, 15,89 лв., 27.03.14-12.03.20
**********/31.03.14, 26,27
лв., 25.02.14-26.03.14, 15,65 лв., 25.04.14-12.03.20
**********/26.09.16, 288,34
лв., 26.03.14-26.09.16, 98,76 лв.,26.10.16-12.03.20
**********/31.07.18, 157,78
лв.,26.09.16-30.07.18, 24,54 лв.,29.08.18-12.03.20
**********/22.07.19, 77,38
лв.,20.06.19-18.07.19, 4,38
лв., 17.08.19 -12.03.20
**********/17.09.19, 15,48
лв.,19.08.19-16.09.19, 0,63
лв., 16.10.19-12.03.20
**********/18.12.19, 9,29
лв.,19.11.19-16.12.19, 0,14
лв. 15.01.20 -12.03.20
**********/21.01.20, 93,79
лв.,16.12.19-20.01.20, 0,55
лв., 19.02.20- 12.03.20
**********/19.02.20, 13,01
лв.,20.01.19-18.02.20, 0,00
лв., 19.03.20-12.03.20
**********/24.03.20, 9,65лв.,18.02.20-23.03.20, 0,00лв., 22.04.20 – 12.03.20
Общ сбор на главниците 743,53 лв. и общ сбор на лихвите за забава 176,65
лв.
Поради изложеното по-горе ищцовата страна сочи, че за нея е налице правен
интерес от търсената искова защита. Видно от исковата молба ищцовата страна в подкрепа на
твърденията си е направила доказателствени
искания. Обективирано е искане и за присъждане на разноските сторени и по
исковото производство в полза на ищцовата страна.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът Г.А., чрез адвокат М.Н. *** -надлежно назначен особен
представител на ответника, изразява следното писмено становище:
Особеният
процесуален представител на ответника счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан.
В раздел втори от отговора на искова молба е
обективирано становище и възражение по обстоятелствата, на които се основава
иска а именно:
На първо място
адв. Н. акцентира върху факта, че за да бъдат уважени предявените ОСИ специални
положителни установителни искове, в тежест на ищцовото дружество е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответницата е било
възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на
услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от
страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния
период в твърдяното количество. Нито към исковата молба, нито към Заявлението
по чл.410 от ГПК, сочи адв. Н., че не се бил представен документ за собственост
на имот находящ се гр*от който да е видно, че същият е
собственост на Г.Р.А. или друг документ от които да е видно, че същата е
ползвател на този имот. В тази връзка в отговора на искова молба адв.Н. оспорва наличието на облигационна
връзка между Г.Р.А. *** ООД, както и качеството на ответницата на „потребител“ на В и К услуги.
На второ място
адв.Н. сочи, че съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или
физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се
предоставят ВиК услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“, пояснява още
адв. Н., че е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична е и разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на В и К оператора. Сочи се още, че
по делото не е представен талон за пломбиране на водомер, както и че не са
представени страници от карнети, поради което и адв. Н. твърди, че не може
да се прецени дали е извършвано реално отчитане на водомера срещу поставен
подпис от ответницата/нейн представител/ или отчитането е било служебно - в
нейно отсъствие.
По отношение
на представена от ищцовата страна справка по недобора на частен абонат
за периода от 18.12.2013г. до 23.03.2020г. с клиентски номер *, съдържаща
всички издадени в процесния период фактури, на които се основава вземането,
особеният представител на отв. А. – адв.Н. оспорва
съдържанието на представената справка от ВиК, като твърди, че справката
представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила, т. е. удостоверява изявлението на своя автор - издател,
но не обвързва съда с материална доказателствена сила за да бъде прието от съда
за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се
отнася удостоверителното изявление. Твърди се още, че от представената справка
не ставало ясно, дали отчитането на водомера е било извършвано реално или
начислените количества са „ служебни“. В подкрепа на това посочва адв. Н. , че
за период 18.12.2013г. - 27.01. 2014г.; период от 27.01.2014г. - 25.02.2014г.;
период от 25.02.2014г. - 26.03.2014г. - начислена главница за плащане с ДДС е
еднаква сумата в размер на по 26,77 лв. Твърди се от адв. Н., че на ответницата
през период от 18.12.2013г. до 23.03.2020г. не са били връчвани фактури за
доставена вода, че липсват представени доказателства в тази насока, а от
издадените такива не може да се установи, че претендираните количества вода са
реално доставени от ищцовото дружество и консумирани от ответницата.
По отношение
на ангажираните от ищцовата страна и представени с исковата молба :Общите
условия на дружеството, действащи в процесния период, както и решения на
регулационния орган - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, адв. Н.
не се противопоставя същите да бъдат приети като доказателства по делото. По
отношение на доказателственото искане на искане за допускане на съдебно -
счетоводна експертиза с конкретно поставени шест въпроса, особеният
представител на ответницата намира искането за своевременно и надлежно заявено,
като предоставя на съда преценката по необходимостта на провеждането на същата.
Извън изложеното по-горе, особеният представител на ответницата е навел и възражения
за изтекла погасителна давност относно паричните вземания, претендирани
във фактура № ********** от 27.01.2014г.; фактура № ********** от 26.02.2014г.;
фактура № 11318111169 от 31.03.2014г. и фактура № ********** от 26.09.2016г.,позовавайки
се на Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3 от 2011 г. по въпросите за „периодичните плащания“. Предвид
гореизложеното твърдението на особения представител на ответницата е, че няма
възникнало задължение от страна на ответницата към ищцовото дружество по вид,
количество и в размер на сумите по процесиите фактури, съответно и
претендираните лихви и не се дължи заплащане на претендираните суми. При така
изложеното по-горе ответната страна желае ВРС да отхвърли предявените от „*“ ООД срещу Г.Р.А., положителни установителни искове
ведно със искането за присъждане на съдебно - деловодните разноски сторени от
ищеца в заповедното и настоящото производство. И на последно място е
обективирано искане ВРС за определи окончателен размер на възнаграждение на
особен представител.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 04.06.2021 год. ищцовото дружество, представлявано от
юрисконсулт В. Я.моли съда да
уважи иска, считайки същият за доказан както по основание, така и по размер. Позовавайки
се на справка от Агенция по вписвания юрисконсулт Я.сочи, че ответникът е
собственик на процесния имот, придобил го през 2014 г., като такъв се явявал и
потребител по смисъла на Общите условия. Видно било от представените карнети в откритото
съдебно заседание, че потребеното количество се отчитало по реда на Общите
условия, като в карнета бил положен подпис на лице, осигурило достъп, а когато
отчитането не е ставало по реда на чл. 23, ал. 4, отчитането не се прилагало
тогава, когато се използвал електронен карнет. Предвид изложеното, процесуалния
представител на * ООД моли за Решение в този
смисъл и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В същото
съдебно заседание адвокат М. Н. от ВАК , в качеството й на надлежно
назначен особен представител на ответницата А. , моли съда, въз основа на
събраните по делото доказателства да отхвърли предявения иск от „*” срещу Г.А.. Адв. Н. счита, че по делото така, както е
направила възражение в отговора на исковата молба, не са се събрали нужните
писмени доказателства, а именно, че това лице имало качеството на потребител,
че реално били извършени отчетите на този адрес за твърдяните дати. Също така
по делото не били представени и самите фактури, които са издадени. На следващо
място, по същество, адв.Н. твърди, че не станало ясно ответницата въобще и как
някога във времето била уведомявана за издаването на тези фактури. Отделно от
горното, препращайки към отговора, ответницата се позовава на изтекла
погасителна давност за част от фактурите. В този смисъл искането на адв. М. Н.
е съда да отхвърли иска. Предвид изложеното и това, че адв. Н. е особен
представител, моли съда да определи окончателен размер на възнаграждението на
особен представител, като не прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място съдът намира за
необходимо да посочи, че по предявения специален положителен установителен иск,
за доказване и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е
ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело № 5859/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, по описа на ХLII – ри
състав, инициирало
настоящия исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна
експертиза, като в последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е
ангажирало и допълнителни писмени доказателства .
Приобщени
като писмени доказателства са представените с исковата молба заверени
копия на: Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „*” ООД; Решение № ОУ-018/09.06.2006 г. на ДКЕВР, ведно с публикации
във вестник; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „*;
Решение № Ц-9/28.01.2013 г. на ДКЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение №
Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с публикации във вестник; Решение № БП-Ц-3/28.04.2017
г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение № Ц – 34/15.12.2017 г. на
КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц – 20/28.12.2018 г. на
КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц – 37/23.12.2019 г. на
КЕВР, ведно с публикация във вестник; пълномощно; справка за недобора на частен
абонат за периода от 27.01.2014 г. до 24.03.2020 г., за абонатен № *.
В
проведеното първо и единствено открито съдебно заседание са приобщени като
писмени доказателства допълнително ангажираните от ищцовото дружество заверени копия
на: справка № 629581/04.06.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – Варна от 01.01.1993 г. до 04.06.2021 г. по персонална партида №
465313; опис на отчети на абонат № * от таблет, модул, самоотчет, обработен до
04.06.2021 г.; 2 бр. карнети.
В откритото съдебно
заседание е приобщено и заключението от дата
27.05.2021 г. на вещото лице Д.П. по допуснатата ССчЕ , неоспорено от
страните.
При така събрания писмен
доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното :
На база приобщеното като писмено
доказателство частно гражданско дело № 5859/ 2020 г. по описа на ВРС ХLII – ри състав, се установява от фактическа страна следното : С писмено
заявление от дата 04.06.2020 г. ищцовото дружество „ * „ ООД е сезирало РС Варна с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Г.Р.А. *** . Размерите
и основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението като изрично
е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и
неплатени В и К услуги.
В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира и
лихвите, периодите за които се претендират, при яснота че се претендират главни
и акцесорни вземания от длъжника за потребени ВиК услуги .
Констатира се от материалите по частното дело, че въз основа на
Разпореждане № 18233/8.2020 г. по ч.
гр.д. № 5859/2020 г. Председателят на ХLII –ри състав
при ВРС е приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност /л.8-ми от заповедното дело/, поради което е била издадена и
Заповед за изпълнение на парично задължение.
От оригинала на Заповед № 2486
/8.6.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от
Председателят на ХLII– ри
състав (л. 9– ти по частното дело ) се изяснява, че е било разпоредено длъжникът Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „*” ООД, ЕИК *, следните парични
вземания : сумата от 743,53 лв. главница за периода 18 декември 2013 – 23 март 2020 г., сумата от 176,65 лв. лихва за забава за периода
от 27
февруари 2014 г. до 12 март 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 04.06.2020 г. за потребени и фактурирани ВиК услуги от А. за адрес ***-* , отчитани по
партида с аб.номер * за периода 27 януари 2014 година до 24 март 2020 г. Присъдени са били в полза
на заявителя сторените разноски от 25 лв. за платена д.т. и 50,00 лв. минимално
юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .От всички останали
писмени доказателства по частното дело се установява,че заповедта по чл.410 ГПК
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,че заповедният съд е
дал указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалният положителен
установителен иск е предявен в рамките на преклузивния срок .
При така изложеното по-горе исковият
съд приема, че искът е допустим, поради което следва да даде отговор по същество
на спора, дали искът е доказан по основание и размери.
На
първо място следва да бъде посочено, че обективно съединените специални
положителни установителни искове са предявени от „ * „
ООД против ответника Г.А., длъжник в заповедното производство. Факт е, че
ответника в исковото производство, така както и в заповедното не е получил
лично препис от книжата, поради което и при констатиране на предпоставките на
чл. 47, ал.5 ГПК, исковият съд е пристъпил към назначаване на особен
процесуален представител на ответника при условията на чл. 47, ал.6 ГПК и като
такъв е назначен по надлежния ред адвокат М.Н. от ВАК. При така изложеното по-горе
исковият съд следва да даде отговор и на въпросите дали възраженията на
особения представител наведени в
отговора на искова молба са основателни.
Приобщените по делото писмени доказателства представени от
ищцовата страна с исковата молба и в първото открито съдебно заседание доказват
по несъмнен начин наличието на вещно право на собственост на отв. Г. А. върху
имота находящ се в *, считано
от 2014 г./ л. 93/, надлежно извършване на отчети на абонат № 570304 с титуляр
ответницата, извършването не само на реални отчети, а и на отчет с електронен
таблет. Дори и само тези доказателства налагат еднозначния извод, че Г.А. е
имала за исковия период време качеството потребител на ВиК услуги като * ООД й е доставяло услугите на адреса в *и , а потребяваните от абоната ВиК услуги са били отчитани по партида
на името на А., като отчитането е извършвано редовно и посредством таблет. Представените
по делото карнетни листи, приобщени на л. 96, 97 касаят същият абонат , макар и
да са посочени други имена на титуляра на партидата, като съдържат данни за отчетени
количество вода при осигурен достъп от трети лица .
В подкрепа на извода, че страните по спора са страни по договорно
правоотношение са и всички приложени към исковата молба заверени за вярност с
оригинала копия на документи .
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне и по въпроса
доставяни ли са на ответника ВиК услуги за исковия период , потребени ли са и
заплатени ли са. Отговорът на този въпрос съдът намира,че се съдържа при
сравнение на писмените доказателства по делото и приобщената по делото и неоспорена
от страните Съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л.Д.П.. От приобщеното на листи 89 – 91 заключение
на в.л.П. кредитирано напълно от съда като обективно, подробно и безпристрастно
се установява по несъмнен начин, че ответницата А. *** ООД следните парични
вземания: СУМА в общ размер на 743,53 лв. представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 18.12.2013г. до
23.03.2020г. на адрес *, за абонатен номер *, СУМА в общ размер на 176,65 лв. (представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 27.02.2014г. /
падежа на първото главно задължение до 12.03.2020г., като в Справка 1 ,
неразделна част от ССчЕ, в.л. е посочило номерата и датите на фактурите, стойностите
на главници и лихви ,отчетните периоди. В
таблица 2 към ССчЕ в.л. е посочило и отделно размера на задълженията на същия
абонат за периода от 31.07.2018 г. до 24.03.2020 г., общо главници 376,38 лв. и
общо лихви 30,24 лв.(л.91 ) .Видно от т. 3 от заключението на вещото лице П., по документи у ищеца вещото
лице е констатирало, че за абонат на партидата с абонатен номер * е вписана Г.Р.А..
На последно място от т.4 на ССчЕ се
установява, че по тази партида и към датата на изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза, плащане на
процесните фактури не е извършено ,
т.е. паричните вземания , установени по размери и периоди в Справка 1 и 2
не са били платени и към дата 25.05.2021 г.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е
заявен от ищцовото дружество „ * „ ООД
против отв.Г.А. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването на паричните вземания за които в полза на заявителя е била
издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното производство
против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен
, съдът е разпределил доказателствената
тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и
ответната страна,че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на
които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи
положителни за себе си права (съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК ).По предявения специален положителен установителен иск,
предявен в условията на ОСИ, съдът е възложил в тежест на ищеца
да установи и докаже, че между „*“ ООД и ответника Г. А.
е имало валиден договор за ползване на В И К услуги за посочения в заповедното
и исково производства имот, изпълнението по което е извършено пълно и точно от *
ООД за релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това
облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцовата страна съдът е възложил
да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги е
изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на потребление на
отв. А. незаплатените от нея количества потребена вода, респективно услуги; че
е заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК; че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание. Във връзка с релевираните от ответника
възражения, в тежест на ищцовата страна съдът е възложил и да установи и
докаже, че е доставила точно количествата вода описани и в справката за
недобора и петитума на иска, че ответникът е изпаднал в забава и че е налице фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по
чл.410 ГПК. В тежест на ответната страна в случай, че
ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът
установи и докаже основанието на иска си) че е заплатил претендираните суми при
настъпване на падежите. В тежест на отв.А. е било възложено да установи
правопогасяващи или правоизключващи възражения, като за целта се позове на
положителни факти и обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.
При така
разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните по делото доказателства , исковият съд достига до извода от правна
страна, че предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и
вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са изцяло и напълно доказани по основание. За да обоснове този правен извод, по същество на спора, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Общите условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „* ” ЕООД, са одобрени
с Решение № Ц-009/28.01.2013 г. на ДКЕВР, надлежно публикувани . Същите са приобщени по делото, поради
което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са
влезли в сила спрямо страните по спора.
Наличието на договорна
връзка между страните се доказва от всички ангажирани от „* „ООД писмени доказателства
от справките за недобора на частен абонат представени още с исковата молба до
последния представен в открито заседание опис на отчет на абоната .
На това основание съдът
прави извод, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение
с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя
собственик на обекта находящ се в *.
Ответника по иска Г.А. има качеството потребител по смисъла на §
1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, респективно в това си
качество дължи заплащане на предоставените й В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР/КЕВР и въз
основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по
реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.
Факт е, че с отговора на искова молба ответника по иска оспорва
чрез особения си представител на първо място наличието на облигационна връзка
между страните. Представените по
делото справка за недобора на частен абонат с исковата молба, справка от АВ СВ
Варна, справка от отчет на абоната, два броя карнетни листи , вкл. и ССчЕ
обосновават обаче извод, че възражението на ответника за липса на договорна
обвързаност е останало напълно недоказано. Това е така, защото ищцовата страна
е ангажирала доказателства установяващи твърденията на ВиК оператора, че А. притежава
право на собственост върху недвижимия имот, за който при * ООД се води партидата на името на ответницата и по която партида
има непогасени задължения за потребени ВиК услуги. При пълен прочит на
справката за недобора, приобщена на лист 39 – ти, може да бъде установен и
неизгодния за ответницата факт, че същата е имала преди настоящите две
производства сключено споразумение с * ООД,
което означава единствено и само, че дори преди исковия период ответницата е
ползвала доставяните й от * ООД
услуги и поради това дължи съответната цена.
Представените допълнително от ищцовата страна писмени
доказателства като карнетни листи, доказват отново факта на договорна
обвързаност между страните, както и че ответницата не е осигурила достъп на
инкасатора до водомера, това са направили други лица, а впоследствие
потребявана вода е била отчитана посредством таблет .
Ето защо, на база пълния анализ на всички доказателства по делото,
исковият съд приема, че ищцовата страна при условията на пълно и главно
доказване е установила наличието на твърдяната между страните по спора
облигационна връзка .
При така приетото за установено и доказано, исковият съд дължи
произнасяне и по въпроса за размера на задълженията на потребителя на
ВиК услуги за исковия период от време .
Размерите на задълженията на потребителя на ВиК услуги и ответник
по делото са напълно установени по основания и периоди със заключението на
вещото лице Д.П. по допуснатата, неоспорена и приобщена по делото съдебно - счетоводна
експертиза, заключението по която ВРС кредитира напълно като обективно и
компетентно дадено. Вярно е твърденето на особения представител на ответницата,
че по делото не са приложени първичните счетоводни документи, на база на които * ООД търси плащане на потребени и неплатени ВиК услуги, но
първичните счетоводни документи, както е известно, не създават сами по себе си
задължение за плащане. Отделно от горното номерата на фактурите визирани от
ищцовата страна в исковата молба напълно съвпадат със обстоятелствената и
заключителната част на ССчЕ , поради което и ВРС приема, че на база данните при
* ООД и въз основа на заключението
по ССчЕ, може да се изведе единствения извод, че ответницата има непогасени
задължения към ищцовото дружество във визираните от в.л. в Справка 1 и 2
размери, за посочените периоди . Видно от л. 90 – ти първите непогасени три
главни задължения за отчетните периоди 18.12.2013 – 27.1.2014 г. , 27.1.2014 –
25.2.2014 г. и 25.2.2014 – 26.03.2014 г. са в един и същи размер от по 26,27
лв.,, което налага извод, че за тези три подпериода на абоната е начислявано
служебно количество вода. За следващите периоди обаче няма нито една съвпадаща
се сума , което се обяснява с факта, че до имота и обслужващия го водомер е бил
осигурен достъп и установени показанията на водомера, а след това абоната е
преминал на отчет посредством таблет. При тези данни ВРС приема, че за целия
исков период * ООД е установило и доказало, че
абонатът и ответник по иска А. е консумирала доставените количествата ВиК
услуги, но не е платила дължимата се цена, цена равна на сумата от 743,53 лв.
представляваща сбор от главници и на 176,65 лв. сбор от лихви за периода
18.12.2013 – 24.3.2020 г./л.90 -ти /.
При така приетото за установено и доказано , исковият съд дължи
произнасяне и по правопогасяващото възражение наведено от особения представител
на ответницата в срока по чл.131 ГПК за изтекла погасителна давност за част от
претендираните вземания .
За да се произнесе в пълнота по релевираното възражение от
особения представител на ответника относно приложимостта на чл.111 б. „в „ ЗЗД , от правна страна съдът съобразява следното :
Съгласно
действащите между страните общи условия приложими в конкретния случай са
изрично визираните правила в раздел
Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „/ л. 19 от
делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора
и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено отчитането на
водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата норма повелява отчитането
на водомерите да не се извършва в присъствието на в присъствието на потребителя
или на негов представител, в случаи като настоящия –в случаите на дистанционно
отчитане при ползване на електронен таблет .
В обобщение,
на база писмените доказателства по делото, неоспореното и кредитираното като
обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ , исковият съд достига до
извода от правна страна, че е установено и доказано по категоричен начин
твърдението на ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество заявени още
в заповедното производство, надлежно индивидуализирани и по основания и периоди
не са платени .
В този смисъл
от заключението на в. л. П. се установява, че задълженията на ответницата А. по
фактури издадени от * ООД към А. за исковия период за незаплатени ВиК услуги не са
погасени, а размерите йм съвпадат напълно със заявените в заповедното
производство както досежно главниците, така и досежно законните лихви за
забава.
Безспорно е, че вземанията за потребени ВиК услуги съгласно
трайната съдебна практика, а и задължителна такава са периодични плащания и че
за тях се прилага нормата на чл.111 б. „ в „ ЗЗД .
В конкретното производство е несъмнено установено ,че заявлението за издаване
на Заповед по чл. 410 ГПК е било заведено във ВРС на дата 04.06.2020 г. Ето защо всички вземания и за главници и за лихви
попадащи в периода 04.06.2020 г. – 04.06.2017 г. се явяват погасени по
давност с изтичане на тригодишния давностен срок, респ. и
вземанията с още по-отдалечен период от време. Т.е. вземанията за главници и
лихви посочени в Справка 1 от заключението на в.л. П. за първите четири вписани
фактури са погасени напълно по давност.
В тази връзка в.л.П. е изготвило и Справка 2, от която ясно се
вижда, че за периода от 31.07.2018 г. до 24.03.2020 г. задълженията на
ответницата възлизат на общо 376,38 лв. за главници а за лихви на общо 30,24
лв. , като лихвите за забава са начислени отново считано от падежа.
В предпоследната колона на Справка 2
на л. 91 -ви в.л. П. е посочило седемте периода на лихви за забава срещу
всяка данъчна фактура като първия период е от 29.08.2018 г. а последния от
22.04.2020 г. до 12.03.2020 г. Или в обобщение,
непогасените поради изтичане на давностния срок по чл.111 б. „ в „ ЗЗД парични
вземания възлизат на общо 376,38 лв. за периода от 31.07.2018 – 24.3.2020 г. за
главници, а лихвите за забава върху тези главници на общо 30,24 лв. за периода
от 29.08.2018 г. до 12.03.2020 г. За така установените парични вземания,
хронологично визирани в справка 2 към ССчЕ, ОСИ с правно осн. чл. 422 , ал.1 ,
вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86,ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени като
основателни и доказани. Основателността на главните специални
положителни установителни искове за визирания период обуславя и основателността
на искането на ищцовата страна за присъждане на законна
лихва върху главниците от общо 376,38 лв. считано от
датата на подаване на заявлението в съда, съгласно нормата на чл. 86,ал.1 ЗЗД .
Основателността и доказаността на възражението на ответната страна
за изтичане на предвидения в чл. 111 , б. в ЗЗД давностен срок за част от
главните и акцесорни задължения, налага частично отхвърляне на ОСИ за разликите
от установените по делото размери и периоди на главни и акцесорни вземания до
претендираните.
Претендираните парични вземания и в заповедното и в исковото производство
са за главници от общо 743,53 лв. за периода от 18.12.2013 г. до 23.03.2020 г.
и от 176,65 лв. за лихви за забава за периода от 27.02.2014 г. до 12.03.2020 г.
Сравнителния анализ на Справка 1 и 2 към ССчЕ ,пресмятането на давността
по чл. 111 б. „ в „ ЗЗД налагат извода, че за разликата от установения размер
от 376,38 лв. до претендирания от 743,53 лв. за главници, за периода от
18.12.2013 до 31.07.2018 г. и за разликата от установения размер от 30,24 лв. до претендирания от 176,65 лв. за
лихви за забава, за периода 27.02.2014 – 31.07.2020 г.
исковете следва да бъдат отхвърлени поради основателността и доказаността на
правопогасяващото възражение на ответницата, релевирано още в срока по чл.131 ГПК за изтекла погасителна давност.
Т.е. исковете като основателни и доказани следва да се уважат, така както
вещото лице е посочило в Справка 2 за периода от 31.7.2018 г. до 24.03.2020 г.
главници общо 376,38 лв. и за периода от 29.08.2018 – 12.03.2020 г. 30,24 лв.
лихви за забава, ведно със законната лихва за забава върху установения размер
на главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда .
Частичната основателност на иска изисква правилно процентно определяне на
дължимите се в полза на ищцовата страна съдебно – деловодни разноски, както по
заповедното така и по исковото производство .
При предявени искове с цена 743,53 лв. и 176,65 лв. – общо 920,18 лв.,
уважени
искове с цена 376,38 лв. и 30,24 лв., общо 406,62лв , в процентно съотношение
на ищцовата страна следва да се присъдят съдебно - деловодни разноски от 0,44 %
от реално сторените .
За да определи размера на дължимите се в полза на ищцовата страна съдебно
деловодни разноски , съдът отчита факта, че ищцовата страна на л.98- ми е ангажирала
списък по чл. 80 ГПК, неоспорен от особения процесуален представител на
ответника.В списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на * ООД е посочил и по основание и по
размери реално сторените и дължими се разноски както следва 1.По заповедното
производство ищцовата страна претендира разноски от 75 лв. (за платена такса 25 лв. и за юрсконсултско възнаграждение 50,00
лв.)
2.В исковото производство ищцовата страна претендира сумата от 75 лева за
платена такса; 600 лева депозит за особен представител; 120 лева
а депозит за ССчЕ, 50 лева юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК – общо 845 лв. Съдът отчита факта, че юрисконсултското възнаграждение не
може да бъде по-малко от минимума, поради което и определя същото в минимума не
от 50 лева а от 100 лв. съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК . При така определеното
минимално юрисконсултско възнаграждение общия размер на разноските в исковото
производство става равен на 895 лева. При основа от 75 лв. и 895 лв. съответно
за заповедното и за исковото , съдът присъжда припадащата се част от сторените
и дължими от ответницата в полза на * ООД разноски съответно от 33,00 лв. за заповедното производство и от 398,80 лв. за исковото .
Разноските вписани в
Списъка по чл. 80 ГПК са установени и по основание и по размери, поради което
исковият съд ги присъжда в полза на ищцовата страна съразмерно на уважената
част на исковете.
И на последно място съдът
следва да разпореди издаване на РКО в полза на адвокат М.Н. за внесения от
ищцовата страна депозит за осъщественото от адв. Н. процесуално
представителство на ответника Г.А. по
реда на чл. 47, ал.6 ГПК пред настоящата инстанция, а и възнаграждението на
особения представител е винаги дължимо. Размерът на дължимото се възнаграждение
съдът е определил още с Определението си от 6.1.2021 г./ л. 59/ а ищовата
страна е внесла депозита от 600 лв., поради което и съдът разпорежда издаване
на РКО за сумата ,равна на внесения депозит .
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявените специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „*” ООД,
ЕИК *, със седалище и управление:***, представлявано от В. Д. В.-
Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В.Я.против ответника Г.Р.А., ЕГН
**********, с адрес ***, че ответникът Г.Р.А. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен
номер *, ДЪЛЖИ на „В.и к.“
ООД следните парични вземания :
СУМА в общ размер на 376,38 лв.(триста седемдесет и шест лева и
тридесет и осем стотинки ), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 31.07.2018 г. до 23.03.2020 г., на адрес *;
СУМА в общ размер на 30,24 лв.
(тридесет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 29.08.2018 – 12.03.2020 г.
както и законната лихва върху главниците
в установения размер от 376,38 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда-04.06.2020г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед от 08.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д .№ 5859/2020 г. по описа на ВРС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО исковете поради изтекла погасителна давност, съгласно
чл.111 б. „ в „ ЗЗД, като неоснователни и недоказани за РАЗЛИКИТЕ от установените
размери на главници, лихви за забава до претендираните: за разликата от установения размер на главници от 376,38 лв. до претендирания общ
размер от 743,53 лв., за периода от 18.12.2013г.
до 31.07.2018 г.. ;за разликата от установения размер на
лихви за забава от 30,24 лв. до претендирания общ размер от 176,65 лв. (сто седемдесет и
шест лева и 65ст.), за периода от
27.02.2014г. до 31.07.2018 г., на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК ,вр. чл.86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА Г.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „*”
ООД, ЕИК *, със седалище и
управление:***, представлявано от В. Д. В.- Управител, чрез
пълномощника юрисконсулт В.Я., СУМАТА от общо 398,80 лева ( триста деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки )
- представляваща
сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, пред настоящата
инстанция, както и СУМАТА от общо 33,00 лева (тридесет и три лева ) – представляваща сторените от ищцовата страна в качеството й
на заявител в заповедното производство по частно гр.дело № 5859/2020г. по описа на ВРС ХLII-ри състав съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважените части на исковете и на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат М.Н. от ВАК, на основание чл. 47, ал.6 ГПК за СУМАТА от общо 600,00
лева (шестстотин лева)-внесения от ищцовата страна депозит за назначаване на особен
представител на ответника Г.А. за осъщественото процесуално представителство от
адв.Н. в качеството й на особен
процесуален представител на ответника, пред настоящата инстанция.
РКО да се връчи на адв.Н=, при
поискване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: