Определение по дело №74/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 147
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20237160700074
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 174

гр. Перник, 24.03.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в закрито заседание  проведено на 24 март 2023 г., в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ АТАНАСОВА- АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от съдия Антония Атанасова-Алексова                    административно дело № 74 / 2023 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. Глава тринадесета „ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА“ от  АПК и е образувано по касационна жалба подадена

ОТ: Д.И.К. с ЕГН **********

и адрес: *** Искър

ПРОТИВ: Определение №164/27.02.2023 г., постановено по

гр.д.№ 1106 / 2022 г. по описа на  PC - Радомир

С което е оставена без разглеждане жалбата на Д.И.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,.****, против отказ на ОСЗ - Радомир, обективиран в писмо с изх. № ПО-15-4500-1/16.05.2022 г. и отказ на ОСЗ - Ковачевци, обективиран в писмо с изх. № 22-1/12.07.2022 г., за извършване на процедура по разделяне на поименни компенсационни бонове по чл. 19в, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на М.С.Я.и е прекратено производството по гр. дело № 1106/2022 г. по описа на Радомирския районен съд.

В жалбата се подържа, че при произнасянето си съдът неправилно възприел, че е предявила претенции да се разделят поименните компенсаторни бонове на М.С.Я.по реда на чл.19 ал.1 от ППЗСПЗЗ, тъй като и двете поземлени комисии са се мотивирали, че чл.19 ал.1 от ППЗСПЗЗ не предвижда подобен ред, какъвто централният депозитар е посочил. Тъй като в изложението на искането си била оспорила този подзаконов нормативен акт, които накърнявал личната собственост, тъй като не било предвидено всеки лично да разполага със своята собственост, а именно личният наследствен дял от поименни компенсаторни бонове. Поради което  моли да се приеме, че има наличие на оспорване на подзаконов нормативен акт и да се дадат указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът неправилно бил определил, че писмото от ОСЗ-Ковачевци и писмото от ОСЗ - Радомир са индивидуални административни актове и срокът им за оспорване е 14 дни. В този вид тези писма имали характер на обикновена кореспонденция и не носели всички реквизити относно формата на индивидуален административен акт определени в чл.59 от АПК. Липсвали реквизитите на акта по чл.59 от АПК ал.2 т.1 т.2,т.4,т.7, а за писмото от ОСЗ- Ковачевци липсвало и дата - т.8. Логото в горният край на писмата счита, че не може да се приеме, като изпълнение на т.1. поради което за такъв вид кореспонденция - обикновени писма нямало срок за обжалване.

С оглед на това, че било необходимо да се вкарат тези писма във някаква правна рамка, то съдът след като ги приел за индивидуален административни актове, сочи че в същите липсват елементи от формата определени по чл.59 от АПК, което възпрепятствало своевременното им обжалване и моля да й се възстанови срокът за обжалване, считано от датата на завеждане на искането пред пернишкият административен съда, а именно 14 дневен срок от 26.08.2022 г. и за двете писма или по преценка на съда. Искането е входирано с № 2610/26.08.2022 г. и е образувано адм.д .№332/22 г.

Тъй като не бил указан срок за обжалване, считам че този факт може да се приравни към чл.140 ал.2 от АПК и следвало срока да бъде удължен по преценка на съдът със шест месеца от датата на получаване на съответното писмо.

Моли да бъде отменено обжалваното Определение №164/27.02.2023г. постановено по гр.д. № 1106 / 2022 г., гр. Радомир, като неправилно и незаконосъобразно.

Моли по преценка на съдът да се възстанови срокът за обжалване по реда на чл.161 от АПК или бъде удължен със шест месеца съобразно чл.140, ал.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 230, от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване против съдебен акт които преграждат по-нататъшното развитие на производството, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе предвид следното:

За да разгледа производството районният съд приел, че е образувано по жалба на Д.И.К. против отказ на ОСЗ - Радомир, обективиран в писмо с изх. № ПО-15-4500-1/16.05.2022 г. и отказ на ОСЗ - Ковачевци обективиран в писмо с изх. № 22-1/12.07.2022 г., за извършване на процедура по разделяне на поименни компенсационни бонове по чл. 19в, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на М.С.Я., които по своята същност се явяват индивидуални административни актове, поради което след извършена проверка за редовността на подадената жалба е констатирал, че същата не е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,  а спазването на преклузивния срок за обжалване а абсолютна процесуална предпоставка допустимост и неспазването на срока има за последица погасяване правото на оспорване, поради което оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото.

Като съобрази съдържанието на оспорените писма, настоящият съдебен  състав намира, че те не представляват по характера си индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност от съда. Писмата не съдържат властнически волеизявления, които едностранно да поражда или да са в състояние да породят промени в правната сфера на М.С.Я.. Те не водят до неблагоприятни за нея правни последици, нито пораждат права или задължения в правната й сфера. / В този смисъл и Решение № 7156 /  14.05.2019г. по адм. дело № 11437/2017г. III отделение на ВАС /.

Писмата дават конкретно отговор, на начина по който може да се извърши желаното от заявителя действие - реално извършване на процедурата по унаследяване на компенсаторни инструменти по смисъла на чл. 19в ал. 4 от ППЗСПЗЗ, направено от М.С.Я.със заявление с вх. № 79 от 12.05.2022 г., подадена до ОСЗ Радомир, която впрочем представлява искане за разделяне на общата депозитарна разписка на всички наследници или по колена, както е посочено в самата нея. Като изхожда от тяхното съдържание настоящият състав приема, че те има уведомителен и разяснителен характер, предвид което жалбата срещу тях е недопустима, тъй като законодателят не е предвидил в правомощията на административния орган извършването на делба / разпределение на компенсаторните инструменти на наследниците на правоимащо лице. Законодателят е създал необходимите законови условия за обезщетяване на правоимащите лица и за използването на компенсаторните инструменти в раздържавяването, но упражняването на предоставените права е в правомощията единствено на техните притежатели.  Дали  притежателите на компенсаторни инструменти ще ги използват по тяхната номинална стойност, съобразно законоустановените изисквания, или ще ги продадат (на регулиран пазар), зависи единствено от тях.

За пълнота на изложението, с оглед наведеното с подадената жалба възражение, че в изложението си отправно до съда жалбодателката била оспорила подзаконов нормативен акт, който накърнявал личната собственост, тъй като не било предвидено всеки да разполага лично със своята собственост, следва да се посочи, че в Глава Десета, Раздел ІІІ от АПК е предвиден нарочен ред за оспорване на подзаконовите нормативни актове, а тезата на жалбоподателя за възможността за инцидентното им оспорване в хода на настоящото производство – не може да бъде възприета, най-малкото защото влиза в противоречие с принципа за правна сигурност, още повече заявена за първи път пред настоящата инстанция.

Доколкото настоящият съдебен състав, счита че оспорените с жалбата писма не представляват по характера си индивидуални административни актове, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, не следва да разглежда и наведените възражения относно не указването за срок им на обжалване и искането за възстановяване на срока за обжалването им.

С оглед изложеното макар и с различни правни мотиви първоинстанционното определение се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Тъй като не е напарвано искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на осн. чл. 235 от АПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила Определение №164 / 27.02.2023 г. на Районен съд Радомир по гр.д.№ 1106 / 2022 г. по описа съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.                                                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:

1. /п/

2. /п/