№ 1388
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101970 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю.” ЕООД срещу СТ. СТ. Й., с която
се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за неустойка в размер на
44.50 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
310/2021 г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че между „Б.“ ЕАД и ответницата е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 27.2.2016 г. за ползване на пакетна услуга V. Duo: Internet
+ TV с месечна абонамента такса от 17.80 лева с вкл. ДДС за срок от две години. Заявява, че
въз основа на договора са издадени фактури за отчетен период от 22.9.2017 г. до 20.12.2017
г. на стойност 127.66 лева, които не са заплатени от ответницата, което пък е довело до
едностранното прекратяване на договора и до начисляване на неустойка, от която
понастоящем се претендира сумата от 44.50 лева – сбор от трикратния размер на месечния
абонамент без вкл. ДДС. Сочи, че е придобил вземанията по договора въз основа на договор
за цесия, сключен със „С.“ ООД, което дружество пък ги е придобило от „Б.“ ЕАД.
Ответницата изразява становище за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Не оспорва, че между нея и „Б.“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 27.2.2016 г. с месечна абонамента такса от 17.80 лева с вкл.
ДДС за срок от две години. Заявява обаче, че е върнала предоставеното й оборудване преди
крайния срок на договора, с което на практика едностранно е прекратила последния,
поискала е да заплати своите висящи задължения и е сторила това, като впоследствие не е
получавала от мобилния оператор или от други лица покани, че дължи някакви суми и не е
уведомена за извършените прехвърляния на вземането. Счита, че клаузата за неустойка в
договора за далекосъобщителни услуги за нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
а в условията на евентуалност прави и възражение за изтекла погасителна давност.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена
молба поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
1
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за далекосъобщителни услуги от 27.2.2016г., сключен с
„Б.“ ЕАД, според който ответницата СТ. СТ. Й. е избрала да полза услугата „V. Duo: Internet
+ TV” за адрес: гр. Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 20, Вх. А, ет. 7 при месечна
абонаментна такса от 17.80 лева с ДДС. Договорът е сключен за срок от 2 години, като при
сключването му потребителят е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от общите
условия на „Б.“ ЕАД.
С договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. кредиторът „Б.“ ЕАД е
прехвърлил на „С.“ ООД вземания, произтичащи от договори, индивидуализирани в
Приложение № 1 - неразделна част от договора, в което фигурира и договора за електронни
съобщителни услуги, сключен с ответника. На свой ред, с договор за прехвърляне на
вземания от 1.10.2019 г. цесионерът „С.“ ООД е прехвърлил вземането срещу ответника на
ищеца „Ю.” ЕООД.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че „Б.“ ЕАД и
СТ. СТ. Й. са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като
ответницата е имала качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор,
съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на договора операторът се е задължил да
предоставя на ответницата, в качеството й на абонат и потребител на електронни
съобщителни услуги, договорените основни и допълнителни услуги (телевизия и интернет)
по предпочетените тарифни планове. От своя страна, ответницата е поела задължение да
заплаща за срока на договора съответните месечни абонаментни такси.
В случая от страна на ищеца е представена кредитна сметка № **********/22.12.2017
г., от която не става ясно за какви услуги е начислена сумата от 127.66 лева, формирана като
„баланс по предходни периоди“ – дали за месечни абонаменти такси и за еднократни такси,
или за услуги, извън месечния абонамент, като по делото не са ангажирани и доказателства
за реалното предоставяне на услугите. Но дори да се приеме, че във въпросната сума е
включена единствено уговорената абонаментна такса, представляваща минималната цена,
която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за това, че
операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че
да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, по
делото не е установена другата предпоставка за уважаване на претенцията - надлежно
упражнено право на ищеца да прекрати процесния договор преди изтичане на срока му.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от приложения
договор се установява, че в случай на прекратяване на същия преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, последният дължи неустойка в размер на сумата от месечните абонаменти
до края на този срок, но не повече от три абонамента. В хода на производството обаче, от
страна на ищеца не беше проведено надлежно доказване дали и кога са прекратени
договорните правоотношения между страните по договора и най-вече по какъв начин
кредиторът, който следва да е упражнил правото си да прекрати договора предсрочно, е
уведомил за това другата страна. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на правоотношението. В тази връзка, доколкото по делото не е уговорено друго
между страните, надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
2
правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление
в същата форма. В случая от страна на ищеца не е представената писмена покана, с която
ответницата да е предупредена, че договорът е прекратен или ще бъде прекратен поради
неизпълнение от нейна страна, респ. не са налице доказателства, че подобна покана въобще
е изпращана, а още по-малко – че е получена от ответницата. По тези съображения
настоящият състав на съда намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати процесния договор преди изтичане на срока му. Този резултат не е постигнат и със
заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба, доколкото същите са подадени след
изтичане на срока на договора за далекосъобщителни услуги. Следователно по делото не се
установи предсрочно прекратяване на горепосочения договор, поради което в ползва на
ищеца не е възникнало претендираното вземане за неустойка в претендирания размер от
44.50 лева.
Предвид на горното, съдът намира, че претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ответницата има право на разноски, но в случая
доказателства за извършването на такива не са представени.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.” ЕООД, ЕИК *** за приемане за установено, че СТ. СТ. Й.,
ЕГН ********** дължи на сумата от 44.50 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги от 27.2.2016 г., сключен с „Б.“ ЕАД, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 310/2021 г. на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3