Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,22.04.2023г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10073/ 2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове при условията на кумулативност
с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537 ГПК.
ИЩЕЦЪТ- Л.Е.К., ЕГН **********, чрез адв. С.Т. – САК, твърди, че е собственик на
½ ид.част от следния недвижим имот: апартамент в гр. София,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1002.9.6.40
(ЕКАТТЕ - шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири. Кадастрален район -
хиляда и две, Поземлен имот- девет, Сграда - шест, Обект - четиридесет), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: град
София, район „Триадица”, бул. *********(шестдесет и втори), вход „*********,
(втори), апартамент № *** (четиридесет), който самостоятелен обект се намира на
2 (втори) етаж в сграда с идентификатор 68134.1002,9.6, брой надземни етажи 6
(шест), брой подземни етажи 1 (един), предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1002.9, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ от: 68.58 кв. м.
(шестдесет и осем цяло и петдесет и осем стотни кв.м.), състоящ се от една
стая, дневна, кухия и други сервизни помещения. Стар идентификатор: няма, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : 68134,1002.9.6.41
68134.1002.9.6.24, под обекта: 68134.1002.9.6.37, над обекта: 68134.1002.9.6.43
и при съседи съгласно документ за собственост, стълбище, ул. П. К., двор, С.И
Е.С., П.И.Т., заедно с прилежащите м у мазе при съседи: коридор, ул. П.К., В.П.,
М.Я.и заедно с припадащите се към апартамента 1,823% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.1002.9. Посочва, че описаният
недвижим имот първоначално е бил закупен от П.Д. и съпруга й А.С.Д., ЕГН **********,
през 1969 г. с нотариален акт № 78, том XVII, дело № 3278 от 17.06.1969г.,
издаден от I нотариус при Софийски районен съд. Излага, че А.С.Д. починал на
18.02.1983г., като от брака си с П.Д. нямат деца и след смъртта му процесният
апартамент станал изцяло собственост на преживялата съпруга. Тя от своя страна
на 14.09.1994 г. съставила саморъчно завещание в полза на племенника си С.П.Н.,
ЕГН **********, с което му оставила цялото си движими и недвижимо имущество,
включващо апартамент № 40 на II етаж в жилищен блок № 62, в ж .к. „Иван Вазов“
ул. „П.К.“, както и всички движими вещ и находящи се в него. Излага, че на
06.01.2008г. С.П.Н. починал, оставяйки живи роднини само от IV степен -първите
му братовчеди Е.П.П., ЕГН ********** /първи братовчед на С.по майчина линия/ и И.Л.Н.,
ЕГН **********, първа братовчедка на С.по бащина линия, които наследили по 1/2
ид. части от процесния имот. На 08.03.2017г. починала и И.Л.Н., която оставила
като единствен законен наследник сина си- Л.Е.К., ЕГН **********. Ищецът
излага, че въпреки гореизложеното на 13.04.2020г. е съставен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение с № 90, том I,
peг. № 3687, дело № 78 от 13.04.202г. на нотариус М.Ш.-нотариус, с район на
действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на НК под номер 042, с който
акт за собственици на гореописания недвижим имот на основание давностно
владение са признати ответниците Е.П.П., ЕГН ********** и В.Г.П., ЕГН **********.
Сочи, че в действителност Е.П.П. е
собственик на ½ идеална част от гореописания имот, а другата ½
ид.част е негова собственост по силата на наследственото правоотношение. Ищецът
твърди, че майка му И.Л.Н. го е информирала приживе, че е съсобственик на имота
заедно с братовчед си, който като адвокат следвало да управлява имота и да
заплаща режийните по него от сумите, които получава от наем. Тя разчитала на
братовчед си да управлява имота добросъвестно и затова не е търсила от него
обезщетение за ползването на нейната част от същия, както и не се включвала в
управлението на съсобствеността. Казала му, че след смъртта й трябва да се
свърже с него и да поеме нейната част. Предвид изложеното поддържа, че
ответникът е владял само своята ½ ид.част от имота, а по отношение на
тази на неговата майка е осъществявал само държане, поради което в негова полза
не е възможно да е изтекла погасителна давност, както е посочено в издадения
констативен нотариален акт. Навежда, че изненадващо е научил за обява за
продажба на процесния имот, след което е направил проверка в служба по
вписванията по съвет на адвокат и тогава е установил, че имотът е вписан като
собственост на ответниците въз основа на посочения констативен нотариален акт.
След това разбрал и че ответникът не е заплащал разходите по апартамента за
топлоснабдяване, както и данъчните задължения, като предприел действия да
заплати своите за ½ ид.част. Посочва, че в данъчната служба имотът все
още се води на името на А.и П.Д., а в Агенция по геодезия, картография и
кадастър на името на С.П.Н. - чрез
препис от обявено завещание, което той е представил при заявяване на
схемата; П.С. Д. - чрез Нотариален акт №
78, том XVII, дело № 3278 от 17.06.1969г., издаден от I нотариус при Софийски
районен съд и А.С.Д. - Нотариален акт № 78, том XVII, дело № 3278 от
17.06.1969г., издаден от I нотариус при Софийски районен съд. С оглед
посоченото излага, че ответниците не са владели неговата ½ ид.част като
своя, като в тяхна полза не е текла придобивна давност, тъй като са били само
държатели на тази част от имота като предвид горното не са предприели каквито и
да било действия, с които да обективират пред него или пред майка му, че са
променили намерението си и са започнали да своят имота. Твърди, че след смъртта
на майка си многократно е посещавал имота, който след смъртта на С.Н. не е бил
обитаван от никого, като при всичките посещения никой от ответниците не е бил
там и не е проявил спрямо него действия, с които да не го допусне до
съсобствеността му. Сочи, че многократно се е опитвал да се свърже с Е.П., за
да се разберат за издаването на нотариален акт, в който да фигурират и двамата
като съсобственици, но така и не успял. С оглед изложеното намира, че за него е
налице правен интерес да предяви настоящия иск, като моли съда да установи по
отношение на ответниците, че той е собственик на ½ ид.част от процесния
недвижим имот и да ги осъди да му предат владението върху нея. Моли съда да
отмени и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение с № 90, том I, peг. № 3687, дело № 78 от 13.04.202г. на
нотариус М.Ш.-нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписана в
регистъра на НК под номер 042 в частта за неговата ½ ид.част от имота. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – Е.П.П., ЕГН **********, , не
оспорва направените с исковата молба твърдения за това, че П.Д. и съпругът и А.Д.са
били собственици на процесното жилище, както и тези за смъртта и наследниците
наС.Н. и И. Н.. Не оспорва, че на 13.04.2020 година е съставен нотариалният
акт, с който той и другият ответник са признати за собственици на имота на
основание давностно владение. Излага, че ползва еднолично апартамента, отдавал
го е под наем и е придобивал средствата, като в нито един момент към него не са
отправяни претенции за заплащане на обезщетение за ползването и за част от
наемната цена. Излага, че е установил владение над целия имот след смъртта на П.Д.
със знанието и без противопоставянето на останалите наследници, като в тази
връзка твърди, че никога не е имало уговорки между него и майката на ищеца да
управлява имота за нея. Твърди и че ищецът никога не е посещавал апартамента и
никога не е правил опити да се свърже с него по повод спорния имот. Поддържа,
че не му е било известно да е налице завещание в поза наС.Н.. Ремонтирал е
имота със свои средства и без желание от останалите наследници да участват в
разходите, като след смъртта наС.Н. дори го е ползвал като кантора. Твърди, че
е осъществявал непрекъснато, спокойно и явно владение върху целия имот в
продължение на повече от десет години, предвид което е придобил същия по
давност. Оспорва автентичността на завещанието, направено от П.Д. в полза на С.П.Н.
и иска откриване на производство по чл. 193 ГПК. Твърди и че същото е нищожно поради липса на
предвидената в закона форма и че същото е унищожаемо, тъй като към момента на
съставянето му завещателката не е могла да разбира свойството и значението на
извършеното( не е могла да действа разумно).
ОТВЕТНИКЪТ -В.Г.П., ЕГН **********, не
представя отговор на исковата молба в законоустановения срок. В съдебно
заседание посочва, че оспорва иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от
ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, а се установява и от представения нотариален акт № 78,
том XVII, дело № 3278/1969 на I нотариус при
Софийски народен съд, че П.С. Д. и А.С.Д. са придобили собствеността върху
АПАРТАМЕНТ в гр. София, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.1002.9.6.40 (ЕКАТТЕ - шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири. Кадастрален район - хиляда и две, Поземлен имот- девет, Сграда -
шест, Обект - четиридесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД -108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с
адрес на имота: град София, район „Триадица”, бул. *********(шестдесет и
втори), вход „*********, (втори), апартамент № 40 (четиридесет), който
самостоятелен обект се намира на 2 (втори) етаж в сграда с идентификатор
68134.1002,9.6, брой надземни етажи 6 (шест), брой подземни етажи 1 (един),
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1002.9, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ от:
68.58 кв. м. (шестдесет и осем цяло и петдесет и осем стотни кв.м.), състоящ се
от една стая, дневна, кухия и други сервизни помещения. Стар идентификатор:
няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж :
68134,1002.9.6.41 68134.1002.9.6.24, под обекта: 68134.1002.9.6.37, над обекта:
68134.1002.9.6.43 и при съседи съгласно документ за собственост, стълбище, ул.
П. К., двор, С.И Е.С., П.И.Т., заедно с прилежащите м у мазе при съседи:
коридор, ул. П.К., В.П., М.Я.и заедно с припадащите се към апартамента 1,823%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1002.9.
От представеното по делото удостоверение за наследници на А.С.Д., починал
на 18.02.1983 г., се установява, че той е оставил като наследник по закон
съпругата си П.С. Д. ( починала към момента на постановяване на съдебното
решение).
По делото е представено саморъчно завещание, изготвено от П.С. Д. от
14.09.1994 г., с което тя завещава на С.П.Н. – неин племенник- цялото си
движимо и недвижимо имущество. Завещанието е написано на ръка, четливо и носи
дата и подпис след текста, като за негов автор се сочи именно П.С. Д.. Същото е
оспорено от ответника като неавтентично, като освен това са направени
възражения и че при съставянето му завещателката не е могла да разбира и
ръководи постъпките си, както и че липсва предвидената от закона форма. Видно
от представено удостоверение за наследници П.Д. е починала на 23.03.1996 г.,
след което завещанието е обявено с протокол от 06.06.1996 г. на Пети нотариус при СРС.
От представено удостоверение за наследници на С.П.Н. е видно, че той е
починал на 06.01.2008 г. като е оставил наследници по закон дъщеря си И.Л.Н. и
сина си Е.П.П. ( първи ответник). И.Л.Н. е починала на 08.03.2017 г. като е
оставила като единствен наследник по закон сина си Л.Е.К. ( настоящия ищец).
От представения нотариален акт № 90, том. I, рег. № 3687, дело № 78/2020 г. на нотариус М.Ш. с рег. № 042 и район на
действие СРС е видно, че на 13.04.2020 г. ответниците Е.П.П. и съпругата му В.Г.П.
са признати за собственици въз основа на продължило повече от 10 години
давностно владение на АПАРТАМЕНТ в гр. София, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 68134.1002.9.6.40 (ЕКАТТЕ - шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири. Кадастрален район - хиляда и две, Поземлен имот- девет,
Сграда - шест, Обект - четиридесет), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД -108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор
на АГКК, Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на
КККР, с адрес на имота: град София, район „Триадица”, бул. *********(шестдесет
и втори), вход „*********, (втори), апартамент № 40 (четиридесет), който
самостоятелен обект се намира на 2 (втори) етаж в сграда с идентификатор
68134.1002,9.6, брой надземни етажи 6 (шест), брой подземни етажи 1 (един),
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1002.9, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в
документа площ от: 68.58 кв. м. (шестдесет и осем цяло и петдесет и осем стотни
кв.м.), състоящ се от една стая, дневна, кухия и други сервизни помещения. Стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
: 68134,1002.9.6.41 68134.1002.9.6.24, под обекта: 68134.1002.9.6.37, над
обекта: 68134.1002.9.6.43 и при съседи съгласно документ за собственост,
стълбище, ул. П. К., двор, С.И Е.С., П.И.Т., заедно с прилежащите м у мазе при
съседи: коридор, ул. П.К., В.П., М.Я.и заедно с припадащите се към апартамента
1,823% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1002.9.
По делото е представено копие от заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Е.П.П. и Л.Е.К.
за заплащане на по ½ от неизплатени суми, съставляващи цена за неплатена
и получена топлинна енергия. Представено е и съдебно решение, постановено по
реда на чл. 422 ГПК във връзка с издадена по заявлението заповед за изпълнение,
по силата на което е признато за установено, че ищецът и първият ответник
дължат претендираните от топлофикационното дружество суми за потребена топлинна
енергия при равни квоти.
Приложен към делото е и договор за наем от 08.09.2016 г. на процесния имот,
като за наемодател е посочен Е.П.П., както и експертно решение от 20.10.1995
г., с което на П.Д. е призната първа група инвалидност с чужда помощ за срок от
три години.
По делото са събрани и гласни доказателства:
Свидетелят Б.Б.Г.установява с показанията си, че познава от години майката
на ищеца ( И.) и често се виждали. Тя не била добре със здравето и се влошавала.
Около 2012 г. й споделила, че е получила по наследство от някакъв роднина два
апартамента- един на пазара „Димитър Петков“ и един в кв. „Иван Вазов“. Казала
й, че понеже не е добре, ще възложи на неин роднина да се грижи за тях, а като потрябват на Л. (ищеца) щели да се
разберат какво да правят. Веднъж, някъде
през 2017 година, се видели случайно и тя вече била в тежко здравословно
състояние в инвалидна количка. Тогава й казала, че ще трябва да помогне на Л.
да се оправи с апартаментите след като си отиде. Причината за това била, че
свидетелката е юрист по образование. Сочи, че не е посещавала апартамента на
пазара „Димитър Петков“, а само този в „Иван Вазов“. По повод на последния е
помогнала на ищеца с делото, което ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ е завела срещу него и
първия ответник като съсобственици, той платил своята част от задължението,
оправили и данъчните и други сметки. Въпреки че положили усилия никъде не могли
да намерят другия собственик, въпреки че говорили със съседи и дори ходили да
го търсят в другия апартамент, но никой не можел да им каже къде е той и да
говорят с него. Опитали се да говорят и с домоуправителя, но и него не
намерили. Тя оставила бележка, в която посочила коя е и го помолила да се
свърже с нея, но така и никой не се обадил. Това било през 2020 г. Свързали се
с брокера на процесния имот и той им отворил. Търсили и съседите дали нямат
някаква информация за ответника, но нищо не могли да намерят.
Свидетелят М.В.Д., установява с показанията си, че познава ищеца от 2017
г. и той е неин кум. Ходила е в процесния апартамент заедно с него да му помага
да търсят другия съсобственик след като разбрали за делото, заведено по
отношение на тях от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ. Въпреки че го търсили и там, в другия апартамент не могли да го намерят.
Това станало през 2020г. Когато ходили
до втория апартамент видели сина на ответника и се опитали да говорят с него,
но като му обяснили за какво става въпрос той ги изгонил. Никой от съседите не можел да им даде
информация за това къде и как може да бъде намерен ответникът. Свидетелката
посочва, че майката на ищеца била казала, че когато дойде време двамата (ищеца
и първия ответник) ще се разберат. Не уточнява от къде и как има тази
информация.
Свидетелят Б.Й.М.установява с показанията си, че познава ищеца от 7-8
години, работят заедно в строителството. Карал е много пъти ищеца до процесния
апартамент да види майка си и да й помага. Тя живеела там. Ищецът му споделил,
че майка му е дала апартамента на някой да го ползва и да го обслужва и че не
получава наем от него.
Свидетелят Г.Ж.Г.твърди, че познава И., майката на ищеца и него от поне
10-15 години. Не са били близки, тя го е викала да прави ремонт на нейния
апартамент и на процесния имот. Това било преди зимата на 1995 г. В апартамента
живеела една баба на име П., която била роднина на И.. Въпреки това И. го наела
и му платила за работата. Наложила се три пъти от края на есента до Нова година
1995 г. да прави ремонт на различни неща, последният път било свързано с
парното. Когато бил там, „бабичката“ си
изглеждала напълно нормално- „беше си с акъла“, и много й се говорило, карала
ги да пият бира или кафе. По около час поне си говорили и не можели да си
тръгнат.
Свидетелят Х.М.К., който е втори братовчед на ответника Е.П., познавал и него, и баба П.от малък. Тя починала през 1996 г., а
той за последно я видял през 1994 г., когато отишъл да я види, тъй като била
получила инсулт през 1993 г. Вратата му отворила жената, която я гледала. Тя
била в значително тежко състояние, не го познала, била на легло и не се
движела. Свидетелят си спомня много добре, че косата и не била оправена, а тя
иначе винаги била с прическа. В този
момент тя била по нощница, завита и неадекватна. Говорили малко, но в разговора
нямало никаква логика, тя и името му не използвала, а го наричала с някакво
друго име. После в един момент „включила“, че е той. Говорила бавно и не и се разбирало много.
Ръцете й били неподвижни и не можела да се служи с тях. След този ден повече не
я е виждал и тя починала две години след това. Приживе Е. се грижел за нея, той
бил наел и жената, която я гледала. Е. се грижел винаги и за апартамента и
свидетелят си знае, че той го ползва. След смъртта на баба П., направил кантора
там. Свидетелят правил ремонтни дейности от време на време, когато се наложи в
имота. Също така е виждал там и наемател в някакъв момент. Заявява, че не
познава ищеца и майка му и не знае да има каквито и да било уговорки между
последната и Е. по отношение на апартамента.
Свидетелят Б.С.И.установява с показанията си, че живее в блока, в който се
намира процесният апартамент. От там познава и ответника Е. и го е виждал в
самия блок, когато идва. Самият той живее там от 20 години, а Е. засича там от
поне 15 години. Виждал го и във връзка с всякакви ремонти, които се налагали в
блока. Свидетелят смята, че именно Е. е собственик на имота и затова винаги
търси него при нужда да се направи нещо за входа. Виждал е и наематели в
някакви моменти, на които Е. бил хазяин( по техни думи), както и е чувал, че ползва мястото за кантора. Той плащал
изцяло и сметките към ЕС поне от 10 години. Не е виждал никой друг да идва в
апартамента и да претендира да е негов собственик. Не познава ищеца, нито майка
му илиС.Н.. Преди години някаква дама му била оставила бележка, в която
казвала, че е собственик на апартамент и иска да говори с него. Тогава той се
обадил на Е. и му казал какво става и той отговорил, че „ някакви претенции
имат някакви“.
Свидетелят В.Б.К.твърди, че познава Е. от поне 30 години. Запознали като
търсел адвокатски услуги и посетил кантората на Е., която е в процесния
апартамент и винаги е била там, доколкото на него му е известно. Имало преди
около 20 години едно момиче, което живеело в една от стаите, които не се
ползвали за офис. Е. не му е казвал да има друг собственик на имота, като освен
това му е известно, че той е правил голям ремонт на същия във връзка с
ламперията, за което самият свидетел му намерил майстори. Ремонтът се плащал от
Е..
Свидетелят Т.П.Е.сочи, че живее в блока на процесния апартамент от 1997
г. и от поне 20 години е касиер на
входа. Поради това познава и Е., и П.. Когато свидетелката се нанесла в
апартамента си, още живеела П., а после тя починала и за апартамента се грижил Е..
Имало наемател по едно време за около три- четири години, после бил празен. За
всичко, свързано с него, обаче отговарял Е. и той, както и другите собственици
на апартаменти, й оставил телефонния си номер да го търси, когато има нещо за
плащане. Съответно идвал и се разплащал с нея.
Свидетелката мисли, че апартаментът се е ползвал от Е. за кантора, тъй
като е влизала вътре и й се струвало, че е организиран като офис, даже веднъж
имало и клиент. Външно обаче това не било обозначено и до момента и на
табелката на звънеца и пощата си стояли имената на П.и съпруга й.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 108 ЗС досежно ½ ид. части
от процесния недвижим имот, основаващ се на твърдяно настъпило наследствено
правоприемство.
Представеното по делото саморъчно
завещание, от което ищецът черпи правата си, е оспорено от ответника Е.П.П. с твърдението, че не е
написано и подписано от сочения за негов автор завещател. От тези възражения е
видно, че е налице оспорване на
истинност на представен документ по реда на чл. 193 ГПК. В същото време
обаче в настоящия случай оспорването на
истинността на документа покрива фактическия състав на материалноправно
възражение за недействителност на саморъчното завещание по чл.42,
б."б" във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Твърдението, че завещанието не е
написано и подписано от завещателя, представлява оспорване на неговата
истинност /автентичност/, насочено към оборване на формалната доказателствена
сила на подписания частен документ по чл. 180 ГПК. Заедно с това обаче такова
твърдение обективира и възражение за недействителност на завещанието по смисъла
на чл. 42, б."б" ЗН като едностранна правна сделка (виж. решение № 268 от 17.10.2012 г. по гр. д. №
479/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Предвид изложеното съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът, който оспорва завещателния акт, следва да докаже възраженията си. В тази връзка
от събраните по делото доказателства се установява, че от външна страна е
спазена изискуемата от закона форма за действителност на саморъчното завещание,
като същевременно не са събрани доказателства от страна на ответника, от което
да може да се направи извод, че същото не е изписано и подписано от лицето,
което се сочи за негов автор.
Ответникът Е.П.П. е оспорил процесното завещание и чрез възражение за неговата унищожаемост, във връзка с
което съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е
направено от лице, което към момента, в който е съставено, не е било способно да завещава. Способността за
завещаване следва да се прецени с оглед критериите, въведени от чл. 13 ЗН, а именно: завещателят трябва да е навършил 18 години, да не е
поставен под пълно запрещение и да е способен да действа разумно. Изискването
завещателят да е способен да действа разумно има правно значение, когато са
налице другите две условия, предвидени в чл. 13 ЗН - пълнолетие и липсата на
пълно запрещение. Способността за разумно
действие свързва завещателната дееспособност с едно конкретно състояние на личността
по време на извършване на завещателния акт, независимо че формално това лице е
дееспособно с оглед гражданскоправните критерии. В този смисъл, неспособни да
действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради
слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават
нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят
постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно е без значение,
като важното е да е съществувало по време на извършването на завещанието. Доколкото в подобни случаи
завещателят не е лишен с формален правен акт от общата гражданска дееспособност, то по отношение на него се изхожда от
предположението, че той разумно е изразил волята си, поради което
неспособността да се действа разумно към момента на съставяне на завещанието, трябва да се докаже по безспорен начин. Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК този, който оспорва завещателния акт, в случая ответникът, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че към момента на съставяне на
завещанието завещателката е била
неспособна да действа разумно.
При преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че към момента
на съставяне на процесното завещание завещателката не е
била способна да действа разумно. По делото не са представени медицински
документи, които да дават основание да се приеме, че към 14.09.1994 г. П.Д. е имала снижени когнитивни функции, като в тази връзка и разпитаните по делото съседи не дават подобна
информация. Единствените доказателства за евентуална невъзможност на
завещателката да действа разумно са показанията на свидетеля Х.К., който е и
втори братовчед на един от ответниците. Те обаче не се подкрепят от никакви
други данни по делото, поради което съдът намира, че въз основа само на тях не
е обосновано да се приеме, че завещателката не е разбирала свойството и
значението на извършваното и да ръководи поведението си. Показанията
обективират еднократни впечатления, добити в неизвестен момент през 1994 г.,
като останалите доказателства по делото не подкрепят твърдението, че
завещателката е преживяла инсулт през 1993 г., нито че той е довел до
невъзможност от нейна страна да разбира действията си и да ги ръководи. В тази
връзка представеното по делото експертно решение, с което на завещателката е
определена първа група инвалидност с чужда помощ, е издадено на 20.10.1995 г.,т.е. касае период
след съставянето на завещанието и от него, без наличието на специални знания,
съдът не може да изведе извод за наличие на проблеми със съзнанието.
С оглед изложеното съдът приема направените от ответника възражения за
недействителност на процесното саморъчно завещание за неоснователни и
съответно, че представеното по делото завещание съставлява валидна едностранна
правна сделка, която е породила целените правни последици. От събраните писмени
доказателства се установява и че лицето, в полза на което е направено
завещанието, е починало и е оставило двама законни наследници, които са
наследили по ½ от неговото имущество. Единият от тези наследници е
майката на ищеца, която също е починала и е оставила като законен наследник
само него, предвид което въз основа на наследственото правоприемство той е
собственик на ½ от процесния апартамент, като част от наследствената
маса на неговия наследодател.
При този извод следва да се разгледа и възражението на ответниците за
придобиване на процесната част от имота въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна
придобивна давност. В тази връзка следва да се съобрази, че в рамките на
настоящето производство ответниците се легитимират като собственици въз основа
на издаден в тяхна полза констативен нотариален акт. Съобразно приетото с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. при оспорване на признато с нотариален акт право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, какъвто е настоящият случай. Тя следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право
било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било
като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
като докаже, че признатото право е било прехвърлено другиму. За да отпадне
легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик на недвижимия имот.
Съобразно приетото с ТР № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС при съсобственост,
основана на наследяване, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху
имота, е владелец на собствената си наследствена идеална част и държател на
идеалните части на останалите наследници. Завладяването на идеалните части на
останалите сънаследници и промяната в намерението от държане към своене на един от сънаследниците следва да се манифестира явно пред другите, т.е. да се осъществи чрез действия, отблъскващи тяхното владение и установяващи владение за
себе си. В решение № 110 от 20.03.2012 г.
по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че в хипотезата на
съсобствен имот не е достатъчно съсобственикът да ползва сам целия имот според
неговото предназначение, да го поддържа и ремонтира, за да се счита, че
упражнява фактическа власт с намерение за своене, както и че обикновеното ползане
на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение своене. С
решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че осъществяването на ремонт и поддръжка са търпими действия, свързани със запазване на
вещта и ползването й, от които между съсобствениците възникват облигационни
отношения съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, но които не сочат на отричане на правата
на останалите сънаследници и не установяват явно завладяване на тези права.
Видно от събраните в хода на делото доказателства, ответникът Е.П.П. е осъществявал фактическата власт
върху процесния апартамент изцяло, но в нито един момент не е демонстрирал пред
другия наследник –майката на ищеца, респективно самия ищец, че е променил
намерението си и от държател на техните идеални части се е превърнал в техен
владелец. Извършените ремонтни дейности не са от категорията действия, които да
минифестират намерение за своене по отношение на другите сънаследници, още
повече, че не са и доведени до тяхното знание, съобразно с установените по
делото факти. Съответно доколкото владението на другия наследник не е
отблъснато, то в полза на ответника не е текла придобивна давност и същият е
държател на имота. По делото няма данни вторият ответник да е владял имота на
самостоятелно основание. Няма и такива наведени твърдения от негово страна. В
тази връзка съдът съобрази, че при владение на единият от съпрузите, който се
намира в брак при приложение на режима на съпружеска общност, когато придобивната давност е изтекла през време на
брака, се счита, че и двамата
съпрузи са осъществявали съвместно фактическа
власт върху имота и съответно и двамата стават
собственици в режим на съпружеска имуществена общност. В настоящия случай се
установява, че по отношение на първия ответник, който е упражнявал фактическата
власт над процесния имот, не е текла придобивна давност, доколкото същият е
имал качеството на държател на процесните идеални части от недвижимия имот, от
което следва, че не е налице придобиване на право на собственост въз основа на
придобивна давност и по отношение на втория ответник, който е негов съпруг.
При така приетото от настоящия съд предявеният
иск с правно основание следва да бъде уважен изцяло, катопоследица от това е,
че следва да се уважи и претенцията по чл. 537 ГПК за отмяна на констативния
нотариален акт, издаден в полза на ответниците за процесната ½ ид. част
от имота.
По разноските:
При този изход на правния
спор право ищецът има право на направените в хода на делото разноски в размер
на 565,01 лв. деловодни разноски и 3 920 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС в отношенията между Л.Е.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** чрез адв. С.Т. – САК като ищец и Е.П.П., ЕГН ********** и В.Г.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ц.Ч.
като ответници, че Л.Е.К., ЕГН ********** е собственик на ½
ид.част от АПАРТАМЕНТ в гр.
София, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.1002.9.6.40 (ЕКАТТЕ - шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири.
Кадастрален район - хиляда и две, Поземлен имот- девет, Сграда - шест, Обект -
четиридесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД -108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
имота: град София, район „Триадица”, бул. *********(шестдесет и втори), вход „*********,
(втори), апартамент № 40 (четиридесет), който самостоятелен обект се намира на
2 (втори) етаж в сграда с идентификатор 68134.1002,9.6, брой надземни етажи 6
(шест), брой подземни етажи 1 (един), предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.9, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ от: 68.58 кв. м. (шестдесет и
осем цяло и петдесет и осем стотни кв.м.), състоящ се от една стая, дневна,
кухия и други сервизни помещения. Стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : 68134,1002.9.6.41
68134.1002.9.6.24, под обекта: 68134.1002.9.6.37, над обекта: 68134.1002.9.6.43
и при съседи съгласно документ за собственост, стълбище, ул. П. К., двор, С.И
Е.С., П.И.Т., заедно с прилежащите му мазе при съседи: коридор, ул. П.К., В.П.,
М.Я.и заедно с припадащите се към апартамента 1,823% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.1002.9. и ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН **********
и В.Г.П., ЕГН **********, да предадат на Л.Е.К., ЕГН **********,
владението на описания имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ГПК,
нотариален акт № 90, том. I, рег. № 3687, дело № 78/2020 г. на нотариус М.Ш.
с рег. № 042 и район на действие СРС, в частта, с която Е.П.П., ЕГН **********
и В.Г.П., ЕГН ********** са признати за собственици въз основа на давностно
владение на ½ ид. части от АПАРТАМЕНТ в гр. София, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1002.9.6.40 (ЕКАТТЕ -
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири. Кадастрален район - хиляда и
две, Поземлен имот- девет, Сграда - шест, Обект - четиридесет), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -108/13.12.2016г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: град София, район
„Триадица”, бул. *********(шестдесет и втори), вход „*********, (втори),
апартамент № 40 (четиридесет), който самостоятелен обект се намира на 2 (втори)
етаж в сграда с идентификатор 68134.1002,9.6, брой надземни етажи 6 (шест),
брой подземни етажи 1 (един), предназначение: Жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.9, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с
посочена в документа площ от: 68.58 кв. м. (шестдесет и осем цяло и петдесет и
осем стотни кв.м.), състоящ се от една стая, дневна, кухия и други сервизни
помещения. Стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж : 68134,1002.9.6.41 68134.1002.9.6.24, под обекта:
68134.1002.9.6.37, над обекта: 68134.1002.9.6.43 и при съседи съгласно документ
за собственост, стълбище, ул. П. К., двор, С.И Е.С., П.И.Т., заедно с
прилежащите му мазе при съседи: коридор, ул. П.К., В.П., М.Я.и заедно с
припадащите се към апартамента 1,823% идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1002.9.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Е.П.П.,
ЕГН **********, и В.Г.П., ЕГН **********, да заплатят на Л.Е.К., ЕГН **********,
сумите от 565,01 лв.
деловодни разноски и 3 920 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: