Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/
30.06.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесета и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия
Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2810 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано въз основа на жалба на Л.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Х.П.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез техния процесуален представител адв. Б.Д. *** срещу Решение №
2405 – 10/24/23,24 от 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, влязло в сила на
15.09.2010 г., с което е одобрен ПУП – ПРЗ на кв. „Свети Никола“ – Варна в
частта относно имот с идентификатор ************** по КККР на гр. Варна.
Жалбоподателите посочват, че до приемането на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“
гр. Варна, одобрен с Решение № 2405 – 10/24/23, 24 от 30.06.2010 г. на Общински
Съвет – Варна, влязъл в сила на 15.09.2010 г. недвижимия им имот е бил с площ
от 1305 кв.м., като вследствие на приемането на плана от имота са им били отнети
534 кв.м., представляващи 39 %, вместо предвидените 25 %. Намират решението, с
което е приет цитирания ПУП – ПРЗ за нищожно, като навеждат един основен
аргумент в защита на своята позиция, а именно, че в плана се предвижда да бъде
изградена улица, започваща имот с идентификатор 10135.2526.682 до имот с идентификатор
10135.2526.702, но не е отчетен факта, че всички тези имоти, които би следвало
„да обслужва“ улицата вече имат достъп до път. Според жалбоподателите
предвиденото по плана и отчуждаването за изграждане на улица не представлява
социална инфраструктура по арг. на пар. 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, като също така
акцентират, че административния орган е превишил правомощията си, приемайки, че
за улица от имота следва да се отнемат повече от 25 % от площта му. Поради
гореизложените съображения молят за провъзгласяване на нищожността на Решение №
2405 – 10/24/23,24 от 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, влязло в сила на
15.09.2010 г., с което е одобрен ПУП – ПРЗ на кв. „Свети Никола“ – Варна в
частта относно имот с идентификатор ************** по КККР на гр. Варна.
Ответната страна Общински съвет Варна не е депозирала писмен отговор на
жалбата.
В проведеното на 02.06.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2810 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна, жалбоподателите
Л.И.Г., Х.П.Г. и В.П.Г. не се явяват лично, а се представляват от своя процесуален
представител адв. Б.Д. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания
и моли за прогласяване на нищожността на оспореното решение на Общински съвет Варна.
В проведеното на 02.06.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело №
2810 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна, ответната страна Общински
съвет Варна се представлява от своя процесуален представител адв. Р.Н. ***,
която моли за отхвърляне на оспорването, застъпвайки становище в своята
пледоария, че решението на Общински съвет Варна не страда от такива тежки
пороци, които да обуславят прогласяването му за нищожно.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Жалбоподателите Л.И.Г., Х.П.Г.
и В.П.Г. притежават собствеността върху поземлен имот с идентификатор **************
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 82
– 92/ 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 1365 кв.м., с административен
адрес: гр. Варна, ж.к. „Бриз“, местност „Св. Никола“ – обстоятелство видно от
приложения Нотариален акт *** г. на нотариус Р.К., с район на действие: Районен
съд – Варна и приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 23774 от
01.09.2020 г., издадено от район „Приморски“ към община Варна.
С Решение № 2405 – 10 по
протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет при Община Варна, на
основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА вр. чл. 129, ал.1 от ЗУТ, чл. 16, ал. 1
от ЗУТ и Специфични правила и норми на гр. Варна, и по предложение на Кмета на община
Варна с вх. № Д – 2 – 9200/671/22.02.2010 г., е одобрен план за регулация и
застрояване (ПУП – ПРЗ) на кв. „Свети Никола“ гр. Варна. Решението е било прието
с 32 гласа „за” и нула гласа „против” и „въздържали се”, т.е. с нужния кворум
за присъствие и за неговото гласуване.
От приложената обяснителна
записка към плана е видно, че с него се определят площи за изграждане на обекти
на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленени площи,
обединени в зелена система и на общи мрежи, и съоръжения на техническата
инфраструктура. Отразено е също, че с ТУП от 1998 г. територията на кв. „Св.
Никола” е била определена като зона за обитаване и отдих. Процедурата по
изготвяне на ЗРП през 1991 г. е била прекратена преди одобряването му. През
2002 г. е бил разработен ПУП – ПРЗ – предварителен проект и приет от ЕСУТ. През
2008 г. е влязъл в сила ПНИ на местността и е възложено разработването на
окончателния ПРЗ. ЕСУТ при Община Варна на заседание от 17.09.2009 г. е
разгледал възраженията срещу плана и е отразил решенията си в протокол № 48. С
решение по протокол № 49/12 – 13.12.2002 г. на ЕСУТ при Община Варна е приет
проекта за ПУП – ПРЗ на местност „Св. Никола”.
Видно от приетите
доказателства, проектът за ПРЗ е изработен двуфазно – фаза предварителен и фаза
окончателен проект в съответствие с чл. 46 ал. 4 Наредба № 8/14.06.2001 г. на
МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Предварителният
проект е приет с решение на ЕСУТ на Общински съвет Варна по протокол № 49/12 – 13.12.2002
г. Относно окончателния проект е поставено отлагателно условие той да се
изработи след одобряването на плана на новообразуваните имоти и влизането му в
сила. През 2008 г. Община Варна (в качеството си на възложител) сключва с дружеството
„Ригелс” ООД (в качеството на изпълнител) договор за изпълнение изработването
на ПРЗ на СО „Св. Никола”, чийто предмет е изработването на плана във фаза
окончателен проект. Видно от предложение на Кмета на община Варна,
окончателният проект на плана е приет от ЕСУТ по протокол № 7/10.02.2009 г. В
съответствие с чл. 128, ал. 2 от ЗУТ, проектът е съобщен на заинтересуваните
лица посредством обявление в Държавен вестник, публикуван е в два местни
ежедневника „Черно море“ и „Морски труд“, поставен е и на таблото в сградата на
район „Приморски“, като направените възражения са обсъдени и частично приети за
основателни на заседание на ЕСУТ, решенията по които са обективирани в протокол
№ 48/17.09.2009 г. След направени корекции Общински съвет Варна по предложение
на Кмета на община Варна в изпълнение изискванията на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ на
свое заседание от 23, 24 и 30.06.2010 г., по протокол № 24, е приел процесното
решение № 2405 – 10. Нарочно задание за изработване на процесния ПУП – ПРЗ не е
изготвяно, като за такова е послужила Концепцията за устройство на северните
приградски територии на Варна от 1999 г. и последващата концепция от 2001 г. за
изработване на ПРЗ на зона за вилен отдих и обитаване „Св. Никола” – Варна,
послужили и двете за задание при възлагането на плана.
От изготвената от вещото
лице инж. В.А. СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че от ПИ ************** се вземат 535 кв.м. и той
остава с площ 830 кв.м. По този начин в процентно отношение от имота се вземат 39
%, като лицето на новообразувания парцел става 65 метра, но възражението срещу
размера на площта, която се отнема от имота не е релевантно на въпроса за
нищожността на акта, като в случая се установи, че самият процесен недвижим
имот продължава да отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.
19 от ЗУТ, касателно неговата площ и лице, дори след отнемането на 39 % от неговата площ.
От правна страна, съдът
намира за установено следното:
В случая съдебният контрол
за законосъобразността на оспореното решение се ограничава единствено до
изследване на основанията за неговата нищожност. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в теорията
и съдебната практика е възприет критерият, че такива са основанията за незаконосъобразност,
предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено тежки. Т.е. нищожен е само този административен акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на своето издаване,
не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно гореизложеното и
с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
е изградила критерии кога един порок води до нищожност и съответно кога същият
води до унищожаемост на съответния акт. Некомпетентност на органа да издаде
акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание
за нищожност само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за
нарушения на административно – производствените правила, но те представляват основания
за нищожност само в случай, че са толкова съществени, в резултат на което
нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който
изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на
посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само
до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да
се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
Разпоредбата на чл. 129,
ал. 1 от ЗУТ в приложимата й редакция, действала към момента на одобряване на
оспорения с жалбата ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“ в гр. Варна (ред. ДВ
бр.17/2009 г.), възлага одобряването на подробните устройствени планове в
компетентност на общинските съвети, което се извършва с тяхно решение.
Териториално компетентен да одобри съответния план е общинския съвет на
общината, в границите на която са ситуирани недвижимите имоти, предмет на плана
– в случая това безспорно е Общински съвет Варна. Това обстоятелство се извежда
от общо уреденото с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 т. 11 от ЗМСМА правомощие на
общинските съвети в областта на устройственото планиране. Изключенията от
уредената в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ компетентност на общинските
съвети са предвидени в следващите три алинеи на чл. 129 от ЗУТ (ред. ДВ
бр.17/2009 г.), които предвид териториалния обхват на процесния ПУП – ПРЗ и обекта
на регулирането му, са изцяло неприложими в случая.
Съгласно действащата към
момента на одобряване на плана редакция на нормата на чл. 27, ал. 2 ЗМСМА (ред.
ДВ бр.69/2006 г.), заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват
повече от половината от общия брой на общинските съветници. Същевременно
приложимата при одобряването на плана редакция на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА (ред.
ДВ бр.69/2006 г.) посочва, че решенията на общинския съвет се вземат с явно
гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници.
Правомощието на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА не е обхванато
от разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА (ред. от ДВ бр.69/2006 г.),
поради което те са напълно неприложими при вземането на процесното по делото
решение.
От проследената нормативна
уредба с основание може да се заключи, че за да е законосъобразно процесното
решение на Общински съвет Варна, за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Св.
Никола“, на заседанието, на което е взето, трябва да са присъствали повече от
половината от общия брой на съветниците, и от присъстващите общински съветници
повече от половината трябва да са гласували в подкрепа на него, като не е
необходимо гласуването им да е било поименно, т. е. решението трябва да е взето
с обикновено мнозинство на общинските съветници и при наличието на кворум за
провеждане на заседанието. От приложените към административната преписка писмени
доказателства (поименни списъци на присъствалите общински съветници на Двадесет
и четвъртото заседание на Общински съвет Варна, проведено на 23, 24 и
30.06.2010 г., и протоколите от заседанието) е видно, че и в трите дни е бил
налице необходимият кворум за провеждане на заседанието, тъй като според
поименните списъци във всеки от един дните са присъствали повече от половината
от общия брой на общинските съветници, който е 51. Самото Решение под № 2405 – 10
е взето по време на последния ден (30.06.2010 г.) от Двадесет и четвъртото
заседание на Общински съвет Варна, като в негова подкрепа са гласували 32 на брой
общински съветници от общо присъстващите 35. Следователно, решението е прието с
изискуемото от закона обикновено мнозинство и при наличието на необходимия
кворум за провеждане на заседанието. Спазването на нормативно въведените
изисквания за кворум и за наличие на обикновено мнозинство при гласуване на
решението обуславят законосъобразното упражняване на регламентираното в чл. 21,
ал. 1 т. 11 от ЗМСМА правомощие на Общинския съвет, а оттук и валидността на
взетото решение. Предвид този факт, може да се заключи, че оспореният по делото
ПУП – ПРЗ е одобрен от компетентен административен орган, поради което не може
да се претендира нищожността му на това основание.
Планът е одобрен с
изискуемото от закона решение на компетентния колективен административен орган,
като съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Правилника за организацията и
дейността на Общински съвет Варна, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация (приет с решение № 17 – 6 (6)/03. 08.12.2003 г.)
решението е обективирано в изготвения протокол от заседанието на Общински съвет
Варна и е подписано от Председателя на Общинския съвет, каквото е изискването
на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на
Общински съвет Варна, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация.
Решението е с ясно и
разбираемо съдържание, като одобреният с него ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“
съдържа и необходимата графична част.
В целостта си направените въз
основа на доказателствата по делото фактически констатации и правни изводи
обуславят неоснователността на предприетото оспорване на процесния ПУП – ПРЗ с
искане за обявяването му за нищожен.
На практика останалите
възражения, наведени в жалбата и застъпени в пледоарията на адв. Б.Д., а
именно, че от имота са отнети 39 %, вместо предвидените в закона 25 % от
неговата площ, както и, че предвиденото прокарване на улица, без да се спазват
законовите изисквания за това, доколкото не е бил отчетен факта, че всички
имоти, които новопроектираната улица обслужва имат достъп до път са възражения,
които касаят единствено основания за унищожаемост на акта, но в никакъв случай
не представляват пороци, които да доведат неговата нищожност.
В тази връзка следва да се
има предвид, че според общото правило, регламентирано в чл. 16, ал. 4 от ЗУТ,
при образуването и определянето на урегулираните поземлени имоти планът се
съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им
граници. Това означава, че за всеки поземлен имот с плана за регулация се
образува урегулиран поземлен имот с нови граници и площ, намалена с не повече
от 25% от площта на имота преди урегулирането му. Конкретното му
предназначение, характерът и начинът на застрояване на новообразуваните
урегулирани имоти се определя с проекта за ПУП и се съобразява с ограниченията
за застрояване на съответната устройствена зона. Решението на комисията по чл.
210 ЗУТ е с характер на административен акт, а не на волеизявление по чл. 21,
ал. 5 от АПК – част от производството по издаване на ИАА, поради което и
съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ подлежи на самостоятелно оспорване пред
административния съд. Практиката на ВАС и до изменението на чл. 16 от ЗУТ
приема, че такова решение следва да е налице към момента на одобряване на ПУП
по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Респективно, като акт на комисията по чл. 210 ЗУТ, същото
подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С промяната на нормата това разбиране
се затвърждава – в същата изрично е посочено, че решението на комисията се
съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва пред съда. Според
досегашната практика на ВАС, решението по чл. 210 от ЗУТ, съобщено на
заинтересованите лица и влязло в сила следва да предхожда одобряването на плана
по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, т.е. решението можеше да се обжалва преди издаване на
заповедта за одобряване на плана и неговото стабилизиране като административен
акт следваше да предхожда издаването на тази заповед. С промяната е предвидено
решението на комисията по чл. 210 ЗУТ да се обжалва заедно с плана. В настоящия случай решение по чл. 210 вр. чл.
16, ал. 4 ЗУТ не е налице, допуснатото нарушение, при оспорване на плана в
срок, би довело до отмяната му, като незаконосъобразен. Това нарушение на
материалния закон обаче отново следва да се подчертае не е толкова съществено,
че да обоснове нищожността на оспореното решение. Относно възражението на адв. Б.Д.,
направено в изготвените от нея писмени бележки, че Община Варна не е
предоставила равностоен имот, съдът съобразява, че плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ
има незабавно отчуждително действие. Той не е бил оспорен като
незаконосъобразен, влязъл е в сила, поради което възможността за обезщетение на
собствениците на имота по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ се явява преклудирана.
Съдът няма причина да не
се довери на заключението на вещото лице инж. В.А., който в отговор № 6 на
изготвената съдебно – техническа експертиза е посочил три варианта, които са
икономически по – благоприятни от сегашното трасе, предвид по – малката ширина
и площ, които се засягат, но отново следва да се акцентира, че това е порок на
плана, който касае неговата икономичност, но този порок не влече валидността на
оспореното решение на Общински съвет Варна.
По – скоро, за жалбоподателите
остава отворена възможността да поискат изменение на ПУП – ПРЗ за процесния
имот по реда на Глава 7, Раздел 4 от ЗУТ, като изложат съображенията си за
целесъобразност.
В обобщение съдът намира,
че Решение № 2405 – 10/24/23,24 от 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна,
влязло в сила на 15.09.2010 г., с което е одобрен ПУП – ПРЗ на кв. „Свети
Никола“ – Варна в частта относно имот с идентификатор ************** по КККР на
гр. Варна не страда от пороци, които да обуславят неговата нищожност, поради
което и предприетото оспорване срещу него от страна на жалбоподателите Л.И.Г., Х.П.Г. и В.П.Г. следва да бъде отхвърлено.
По отношение разноските.
С оглед изхода на делото, в
тежест на жалбоподателите Л.И.Г., Х.П.Г. и В.П.Г. следва да бъдат възложени
сторените от ответната страна Общински съвет Варна разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. Р.Н. *** в размер на 900 лева, съгласно представения на
л. 64 от делото договор за правна защита и съдействие.
Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от адв. Б.Д. се явява
неоснователно, доколкото сумата от 900 лева, представлява минималния праг на
възнаграждението, предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят в условията
на солидарност парична сума в размер именно на 900 лева на ответната страна.
С оглед гореизложеното и
на основание разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л.И.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Х.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.П.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Решение № 2405 – 10/24/23,24 от 30.06.2010 г. на Общински
съвет – Варна, влязло в сила на 15.09.2010 г., с което е одобрен ПУП – ПРЗ на
кв. „Свети Никола“ – Варна в частта относно имот с идентификатор **************
по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА Л.И.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Х.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.П.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** в условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на Общински
съвет Варна парична сума в размер на 900 лева (деветстотин лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по адм.
дело № 2810 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: