Решение по дело №1431/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260155
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330101431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                         Р Е Ш Е Н И Е

№260155/26.3.2021г.                     26.03.2021 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                             ХVI - ти граждански състав

На двадесет и шести февруари                    две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

Председател: Г.Г.

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Г.

гражданско дело № 1431  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

         Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т.В.В. против детска градина ” *** ” – Я., с искане да бъде обявена за недействителна клаузата с 6 – месечен срок за изпитване  в допълнително споразумение към трудов договор № *** год., както и искане да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед № *** год.  и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението в ответната детска градина- *** и осъждане на ответната детска градина да й заплати обезщетение за оставането й без работа, но не повече от шест месеца.  

Ищцата посочва, че с трудов договор № *** г. била назначена на длъжност *** в детска градина „***“ гр.Я., като в същия било отбелязано, че трудовия договор е срочен до провеждане на конкурс. С допълнително споразумение от 15.10.2019 г. към трудовия договор № *** г., трудовия договор бил трансформиран, като в т.8 било посочено, видът, а именно трудов договор за неопределено време, като била включена незаконосъобразна клауза, с която било определен срок за изпитване шест месеца. Във връзка с въведеното извънредно положение от 16.03.2020 г. до 30.03.2020 г. ищцата твърди, че била принудена да използва част от платения си годишен отпуск, като след този период до 09.06.2020 г. била в отпуск по болест, като редовно представила болничните си листове пред работодателя си. На 09.06.2020 г. се свързала с работодателя си по имейл за да разбере кога да се яви на работа, като директора на посочената детска градина и отговорила,че следва да се яви на работа на 10.06.2020 г., за втора смяна от 12.00 ч. При явяването си на работа била много изненадана, когато директора й връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ. Ищцата заявила на работодателя си, че заповедта за прекратяване на трудовия и договор е незаконосъобразна, но въпреки това такава заповед и била връчена. Твърди се, че в случая било шиканозно упражняване на права, като било необяснимо защо работодателя изчакал да минат шест месеца и половина, в които работила на заеманата от нея длъжност от 02.09.2019 г. до 16.03.2020 г. Също така не било обяснимо защо била принудена да използва платения си годишен отпуск и едва след приключване на отпуската по болест, била освободена от длъжност. Твърди се, че назначаването на *** за няколко месеца и освобождавайки ги преди летните месеци била редовна практика на Директора на посочената детска градина, като по този начин спестявала от фонд „работна заплата“ , с оглед на това,че през лятото били сформирани сборни групи и било необходимо по-малък брой ***. Счита се, че неправилно била използвана разпоредбата на чл.71 КТ. С трудов договор № *** г. била назначена на длъжност *** в детската градина, като в същия било отбелязано, че договора е срочен до провеждане на конкурс. С допълнително споразумение към трудовия договор от 15.10.2019 г. същият бил трансформиран,като в т.8 било посочено, че трудовия договор бил за неопределено време, като била включена неправомерно клауза, с която бил определен срок за изпитване 6 месеца. Твърди се, че съгласно константната практика на ВКС законодателя давал право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване, като изменението на трудовото правоотношение не можело да съдържа клауза с нов срок за изпитване, като уговорката по чл.70, ал.1 КТ имала еднократно приложение. Ограничението по чл.70,ал.5 КТ обхващало не само случаите, когато срока за изпитване се уговарял повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключвал нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника  да изпълнява работата вече била проверена. Твърди се, че според чл.70,ал.5, вр. с ал.1 КТ за една и съща работа с един работник  или служител в едно и също предприятие можело да се сключи само един трудов договор, а именно първоначалния със срок за изпитване, преди окончателното приемане на работа. Това отговаряло и на смисъла на закона, според който страните по трудов договор трябвало да се убедят във възможностите да го изпълнява, както от страна на работника, така и от страна на работодателя, който следвало да се убеди в качествата на работника. Поради тази причина срока не бил фиксиран, като било отбелязано максимална продължителност до шест месеца, като всяка от страните можела да го прекрати без предизвестие, когато пожелаела. В трудовия договор ищцата била назначена без срок за изпитване, като допълнителното споразумение от 15.10.2019 г. не се явявало втори трудов договор. С него обаче се изменяла характера на работата и длъжността която заемала, като по тази причина същото не можело да се приеме като основание за поставяне на изпитателен срок. Още повече, че със същото се трансформирал трудовия договор от срочен в безсрочен, което по своята същност означавало, че работодателя бил приел, че работника е годен да изпълнява възложената му работа, като ищцата приела, че работата била подходяща за нея. Това противоречало на константната практика на ВКС, според която уговорката за изпитване можело да има само веднъж при първоначално сключване на трудов договор. В чл.70,ал.5, вр. с ал.1 КТ изрично се забранявало след първоначалното сключване на трудовия договор, както и във втори и последващ договор да се поставяло срок за изпитване. Твърди се, че по тази причина клаузата от допълнителното споразумение, с което била поставен срок за изпитване била недействителна и била в грубо противоречие с материалния закон и константната съдебна практика. Заповедта за прекратяване на трудовия договор № *** г. на Директора на детската градина, с която на основание чл.71,ал.1 КТ било прекратено трудовото правоотношение била незаконосъобразна и била издадена без валидно основание. Реда за прекратяването на безсрочен трудов договор бил различен от този  по реда на чл.71, ал.1 КТ.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат. Счита се, че предявения иск бил допустим, но изцяло неоснователен. Издадената заповед за прекратяване на трудовия договор с ищцата била законосъобразна и правилна. Ответника спазил всички законни процедури относно прекратяването на безсрочен трудов договор със срок за изпитване, което право по силата на цитирания текст по чл.71,ал.1 КТ, било предоставено в полза на работодателя. Ищцата била назначена по трудов договор № *** г. на длъжност „ ***“ в ДГ „***“ гр.Я.. Основанието за сключване на трудовия договор бил по смисъла на чл.68, ал.1, т.4 КТ, до провеждане на конкурс за заеманата от ищцата длъжност.  Същата постъпила на работа на 02.09.2019 г., на която дата бил влязъл в сила договора. С оглед настъпили промени в Община- Я., такъв конкурс, не бил предвиден да се проведе, поради което и на основание КТ, страните се съгласили и подписали допълнително споразумение на 15.10.2019 г., към трудовия договор, като по взаимно съгласие са променили само и единствено т.8 от трудовия договор, като същия да се считал за сключен за неопределено време, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, като останалите клаузи по трудовия договор били непроменени. В приложението на чл.70,ал.1 КТ в практиката на ВКС константно се приемало,че срок за изпитване можело да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, като видът на трудовия договор било без значение за действителността на клаузата за изпитване. Същевременно , за да възникнело валидна уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизите по чл.66,ал.1 КТ, следвало по ясен и недвусмислен начин да било посочено, че трудовото правоотношение било със срок за изпитване- т.е. да се отразяло цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70,ал.1 КТ, или да се възпроизведяло текстово основното съдържание на нормата. В тази насока са посочени решения на ВКС по чл.290 ГПК. Срока за изпитване можела да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор бил без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните можело да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение можело да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението можело да се отрази в отмяната на договорна клауза, в допълване с нова клауза, или при промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче можело да бъде само изрично, чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретна клауза. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ, изменението на трудовия договор по взаимно съгласие можело да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаряло и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Нямало пречка страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза. Това било така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката за срок за изпитване били различни и отделни клаузи. Със сключване на допълнителното споразумение към основния срочен трудов договор клаузата за изпитване действала, като не се сключвал нов договор със срок за изпитване, така както твърдяла ищцата. Цитираната в исковата молба практика на ВКС от страна на ищцата била неотносима към конкретния казус, като касаела съвсем различна хипотеза, при която договора бил прекратен и на негово място бил сключен нов трудов договор със срок за изпитване, като лицето заемало една и съща длъжност. Срокът за изпитване за работодателя, започвал да тече, считано от 15.10.2019 г., тъй като допълнителното споразумение към трудовия договор влязло в сила, считано от тази дата. От посоченото в исковата молба ищцата ползвала законен отпуск, считано от 16.03.2020 г. до 27.03.2020 г., като след тази дата била в отпуск по болест, който продължил от 30.03.2020 г. до 09.06.2020 г. Освен това ищцата била в платен отпуск за периода 23.12.2019 г. до 31.12.2019 г., т.е. в размер на 4 работни дни. Също така била в болнични в периода от 06.11.2019 г. до 15.11.2019 г.- 10 дни, от 20.01.2020 г. до 24.01.2020 г.- 5 календарни дни, от 25.01.2020 г. до 31.01.2020 г.- 7 календарни дни. Съгласно правилото , предвидено в разпоредбата на чл.70, ал.4 КТ, в срока за изпитване не се включвало времето, през което работника или служителя бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която бил сключен договора. Ищцата се явила на работа на 10.06.2020 г. на която дата и била връчена оспорената Заповед № *** г. за прекратяване а трудовия договор, издадена на основание чл.71, ал.1 КТ. Твърди се, че издадената заповед била законосъобразна и правилна. Ответника спазил всички законни процедури, относно сключването на основния трудов договор, допълнителното споразумение към основен трудов договор и неговото прекратяване. В тази връзка предявения иск относно оспорената  Заповед № *** г. за прекратяване а трудовия договор, издадена на основание чл.71, ал.1 КТ, бил неоснователен и недоказан, като при издаване и връчване на заповедта били спазени законовите изисквания относно прекратяване на трудовото правоотношение.      

Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски за производството.

В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и  процесуалния й представител.

Ответникът оспорва иска, чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява  между страните, а същите и не спорят , че ответницата била назначена с трудов договор № *** г. на длъжност „***“ и изпълнявала посочената длъжност в ДГ“***“ гр.Я.. Трудовия договор между страните бил сключен на основание чл.68,ал.1,т.4 КТ, срочен договор до провеждането на конкурс. Също така страните не спорят, че на 15.10.2019 г. между тях било сключено допълнително споразумение към трудов договор № *** г., като в т.8 на посоченото допълнително споразумение било предвидено, че трудовия договор се сключва за неопределено време, със срок на изпитване 6 месеца. В трудовото досие на ищцата се намира още едно допълнително споразумение към трудов договор № *** г. от 02.01.2020 г., което е представено като писмено доказателство с исковата молба, което е идентично с допълнителното споразумение от 15.10.2019 г. От личното трудово досие на ищцата са представени заповедите за разрешен платен отпуск, както и болничните листове в които е била в отпуск по болест. Със Заповед № *** г. на основание чл.71,ал.1 КТ трудовия договор за ищцата бил прекратен, считано от 10.06.2020 г., като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени- до изтичане на срока за изпитване, работодателя можел да прекрати трудовия договор, без предизвестие. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищцата на 10.06.2020 г.

Ищцата е представила копие от трудова книжка, видно от което в периода 02.09. 2019 г. до датата на уволнението 10.06.2020 е изпълнявала  длъжността „***“ при ответника.

 В ЛТД на ищцата се съдържат още длъжностна характеристика за длъжността „***“ от 16.09.2019 г., утвърдена съгласно заповед № *** на Директора на посочената ДГ, получена от ищцата на 09.2019 г., длъжностна характеристика за длъжността ***, с която ищцата е запозната и връчена на същата на 02.09.2019 г.

По делото е приета като писмено доказателство служебна бележка, издадена от Агенцията по заетостта с изх.№ *** г., от която се установява, че ищцата е регистрирана като търсеща работа лице в периода 15.06.2020 г. – 14.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният  са обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал.4,вр. с ал.5 КТ и чл. 344,ал.1, т. 1, т.2 и т.3  КТ.

Съгласно чл. 74 от КТ – трудов договор, който противоречи на закона или на колективния трудов договор или го заобикаля е недействителен.

Така предявеният иск съдът намира за допустим. По отношение на възражението на пълномощника на ответника, че ищеца предявява втори иск по чл.74 КТ, след възобновяване на делото, настоящия съдебен състав намира следното. Съгласно практиката на ВКС по искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението, като с иска за признаване на уволнението за незаконно ищеца отрича потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответника – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В този смисъл са решение № 665 от 01.11.2020 г. по гр.село № 242/2009 г.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.дело № 1224/2010 г.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.дело № 475/2011 г.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.дело № 882/2011 г.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.дело № 1532/2010 г., всичките на IV г.о. на ВКС и др. В решение № 64 от 22.05.2019 г. по гр.дело № 1414/2018 г., на III г.о. на ВКС по чл.290 ГПК е прието, че недействителността на трудов договор, респективно на негови клаузи, може да бъде релевирано с иск или възражение- чл.74 КТ. В случая от съдържанието на подадената искова молба се установява, че първоинстанционния съд е бил сезиран с доводи в тази насока, като възражението се приема за неоснователно от настоящия съдебен състав.

В настоящия случай съдът приема, че клаузата от допълнителните споразумения към трудов договор  № *** г. от 15.10.2019 г. и 02.01.2020 г., в т.8, че трудовия договор се сключва за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца, като в допълнителното споразумение от 02.01.2020 г. е добавено- 15.04.2020 г. е недействителна, поради заобикаляне на закона. В настоящия случай работодателя е знаел,че ищцата е годна да изпълнява възложената й длъжност „***“, като нито в ЛТД на същата, нито бяха представени доказателства в тази насока, че същата е негодна. Или макар формално да не противоречи на чл.70,ал.5 КТ, защото сключения договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за изпитване, включена в допълнителните споразумения в т.8 не преследва типичната й и позволена цел да провери годността на работника за изпълняваната работа. С нея не се цели проверка на годността на ищцата да изпълнява възложената й работа като ***, като при условие,че работодателя е знаел, че същата е годна да изпълнява възложената й работа, като в тази насока нито се твърди, нито са приложени доказателства,че същата е негодна. Преследваната с клаузата крайна, далечна цел е непозволена- да се прекрати трудовия договор с ищцата по облекчения за работодателя ред на чл.71,ал.1 КТ по причина, които не са свързани с изпълнението на работата й. Иска по чл.74 КТ е основателен и следва да се уважи, като се обяви недействителността на клаузата за срок за изпитване в посочените допълнителни споразумения към трудовия и договор, поради заобикаляне на закона. От тук уволнението на ищцата,извършено на основание чл.71,ал.1 КТ е незаконно и следва  да се отмени на основание чл.344,ал.1 т.1 КТ.

Само за пълнота следва да се отбележи, че тази клауза в допълнителните споразумения към трудов договор  № *** г. е договорена два пъти, веднъж в допълнително споразумение от 15.10.2019 г. и веднъж  от 02.01.2020 г., в т.8, че трудовия договор се сключва за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца, като в допълнителното споразумение от 02.01.2020 г. е добавено- 15.04.2020 г., което е недопустимо.

Доколкото трудовия договор  № *** г. е бил сключен като срочен на основание чл.68,ал.1,т.4 КТ- до провеждане на конкурс и ответника работодател не представя доказателства за изтичането на срока на договора, то с оглед изхода на спора по иска за отмяна на незаконното уволнение, ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност  „***“ в ДГ „***“ гр.Я.. В тази насока следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба пълномощника на ответника твърди, че с оглед настъпилите промени в община-Я., такъв конкурс не бил предвиден да се проведе, но в тази насока не бяха представени никакви гласни и писмени доказателства.

Основателен е и иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа на ищцата, което обстоятелство е установено от извършената констатация на трудовата книжка. Ищцата е получавала трудово възнаграждение в размер на 1085 лв.,поради което дължимото обезщетение за периода от 6 месеца назад от 10.06.2020 г. до 10.12.2020 г. / констатация от трудовата книжка и приетата като писмено доказателство служебна бележка от Агенцията по заетостта, че ищцата не работи по трудово правоотношение/ е в размер на 6 510, 00 лв., като до тази сума иска е основателен, като над тази сума до предявения размер за сумата от 8250,00 лв. същия е неоснователен. Това е така защото ищцата за горницата над сумата от 6 510, 00 лв. / за  сумата от 290,00 лв. месечно / , не представя никакви доказателства, нито е поискано експертиза в тази насока, въпреки указаната й тежест да докаже размера на брутното трудово възнаграждение, за полученото за месеца, преди уволнението.

Следва да се присъди и законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от датата на исковата молба до окончателното плащане,тъй като подаването на исковата молба представлява и покана за плащане и поставя длъжника в забава.                    

По разноските:

Предвид пълното уважаване на исковете по чл. 344,ал.1,т.1, т.2 КТ и   частично  уважаване на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски, съразмерно. По делото са представени доказателства, че ищеца е направил разноски в 1200,00 лв. – адвокатско възнаграждение, като не е посочил точно какви са разноските за всеки един от исковете, като следва да се приеме, че за всеки от предявените искове адвокатското възнаграждение е в размер на по 300, 00 лв. С оглед на това и частичното отхвърляне на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1136, 72  лв.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ответника също има право на разноски,касаещо отхвърлителната част по иска по чл.344,ал.1,т.3 ГПК. По делото са представени доказателства, че ответника е направил разноски в размер на 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение, като не е посочил точно какви са разноските за всеки един от исковете, като следва да се приеме, че за всеки от предявените искове адвокатското възнаграждение е в размер на по 100, 00 лв. С оглед на това и частичното отхвърляне на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 21, 09   лв.

 

На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС , държавна такса по уважените три иска в размер на общо 90,00 лв. и по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ в размер на 260,40 лв. или общо сумата от 350,40 лв.

          Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в допълнителните споразумения към трудов договор  № *** г. от 15.10.2019 г. и 02.01.2020 г., в т.8, че трудовия договор се сключва за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца, като в допълнителното споразумение от 02.01.2020 г. е добавено- 15.04.2020 г., сключени между Т.В.В. *** и ДГ „***“, гр. Я., ул. ***, ЕИК ***.

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОННО на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ уволнението на Т.В.В., ЕГН ********** на длъжност „ ***“ в ДГ“***“ гр.Я.,ул.“***, ЕИК ***, извършено на основание чл.71, ал.1 КТ, със Заповед № *** г. на управителя на последното, връчена на 10.06.2020 г.  

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,ал.1, т.2 КТ Т.В.В., ЕГН **********  на работа,на длъжност „ ***“ в ДГ“***“ гр.Я.,ул.“***, ЕИК ***.  

ОСЪЖДА ДГ“***“ гр.Я.,ул.“***, ЕИК ***  да заплати на Т.В.В., ЕГН ********** на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ обезщетение за оставянето й без работа, поради незаконно уволнение за периода 10.06.2020 г. до 10.12.2020 г. в размер на 6 510, 00 лв., в едно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ за разликата над 6 510, 00  лв. до предявения размер за сумата от 8250,00  лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. 

ОСЪЖДА ДГ“***“ гр.Я.,ул.“***, ЕИК ***  да заплати на Т.В.В., ЕГН **********  сумата от 1136, 72    лв. - разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН ********** да заплати на ДГ“***“ гр.Я.,ул.“***, ЕИК ***  сумата от 21, 09       лв. - разноски за настоящата инстанция.

  ОСЪЖДА ДГ“***“ гр.Я.,ул.“***, ЕИК *** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 350,40  лв. – държавна такса.

                                                                                                                                                      

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: