Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2613
21.06.2019 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17637 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Агрозащита” ООД срещу
„Сезар-3-2014” ЕООД, с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по отделни заявки на ответника му е
продал различни стоки, подробно описани в исковата молба. За всяка отделна
доставка била съставяна фактура. Въпреки получаването на стоките ответникът не
заплатил тяхната цена, поради което дължал обезщетение за забава. Иска се
осъждането му да заплати следните суми:
1. 848 лева- представляваща цена за стоки по
фактура № *******. и 274.78 лева- обезщетение за забавено плащане към
нея за периода от 30.08.2015г. до 07.11.2018г.
2. 1260 лева- представляваща цена за стоки по
фактура № ******. и 408.28 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.08.2015г. до
07.11.2018г.
3. 402.00 лева- представляваща цена за стоки по
фактура № ******. и 126.79 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г.
4. 3182.40 лева- представляваща цена за стоки по
фактура № *******. и 1003.74 лева- обезщетение за забавено плащане към
нея за периода от 30.09.2015г. до 07.11.2018г.
5. 1020.00 лева- представляваща цена за стоки по
фактура № ********. и 321.71 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г.
6. 1315.01 лева- представляваща цена за стоки по
фактура № *******. и 414.76 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г. Претендира се законна лихва от подаването на исковата молба и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК (предвид отразената в товарителницата дата) е постъпил
отговор от ответното дружество, с което се оспорват претенциите. Твърди се
погасяване на задълженията, чрез плащания и прихващания. Иска се отхвърляне на
претенциите. Не претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети - описаните фактури, ведно със стокови
разписки, последните подписани за ответника. Приета е ССЕ и са събрани гласни
доказателствени средства относно цената на една от стоките.
По
въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и
дали тя е основание за плащане на цената на стоката, е формирана трайна съдебна
практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение №
30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. Процесните макар да не носят подписи за
представител на ответника, съгласно приетата ССЕ са осчетоводени и от двете
страни в производството- без фактура №******. С подписването стоковите разписки
и отчитането на фактурите в дневника за покупки, ответникът е изразил
съгласието си с доставката, съобразно отразеното в счетоводните документи. Само по себе си,
отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството ответник и включването им в дневника за
покупки, представляват недвусмислено признание на задълженията и доказва тяхното
съществуване.
В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.
Доставката
на стоките по фактура №***** се установява от представената стокова разписка
към нея. В последната не е записана единствено продажната цена на вещите, но същата
се установява от събраните гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира като конкретни, последователни и непротиворечиви.
Предвид
изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че
всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен
начин. Установява се възникването именно на твърдените в исковата молба
облигационни правоотношения, по които ищецът е престирал – предал е стоките,
предмет на продажбите, при което за ответника е възникнало задължението за
плащане на съответните цени. Всички вземания са изискуеми и дължими, доколкото
стоките са приети.
Главният иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за търсените суми, ведно
със законната лихва от постъпване на исковата молба до погасяването, като
последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира
извод за наличие на главен дълг. Падежът на задължението е настъпил съгласно
чл. 327, ал. 1 ТЗ при предаване на стоката, тъй като не се установява да е
уговорено друго. С оглед на това ответникът е изпаднал в забава от деня следващ
доставката. Не се установява да е настъпило погасяване на вземанията, поради
което ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Конкретният
размер на обезщетението за забава се установява от приетата ССЕ, като:
1. по фактура
№ *******. за периода от 30.08.2015г. до 07.11.2018г. е в размер на 274.76
лева;
2. по фактура № ********. за периода от 30.08.2015г. до
07.11.2018г. е в размер на 408.25 лева;
3. по фактура № *******. за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г. е в размер на 126.79 лева;
4. по фактура № *******. за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г. е в размер на 1003.67 лева.
5. по фактура № *******. за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г. е в размер на и 321.67
лева.
6. по фактура № *******. за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г. е в размер на 414.74 лева.
До този размер
предявените претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като за
разликата над общо 2549.88 лева до 2550.06 лева исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
производство за ДТ, ССЕ и адв. възн. в размер на общо 1900.22 лева по съразмерност.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Сезар-3-2014”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Агрозащита” ООД,
ЕИК *********, следните
суми:
1. 848.00 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № ******. и 274.76 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.08.2015г. до
07.11.2018г.; 2. 1260.00 лева-
главница, представляваща цена за стоки по фактура № ******. и 408.25 лева- обезщетение за забавено плащане към
нея за периода от 30.08.2015г. до 07.11.2018г.; 3. 402.00 лева- главница, представляваща цена за стоки по
фактура № *******. и 126.79 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г.; 4. 3182.40 лева-
главница, представляваща цена за стоки по фактура № *******. и 1003.67 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г.; 5. 1020.00 лева-
главница, представляваща цена за стоки по фактура № *******г. и 321.67 лева- обезщетение за забавено плащане към
нея за периода от 30.09.2015г. до 07.11.2018г.; 6. 1315.01 лева- главница, представляваща цена за стоки по
фактура № ********. и 414.74 лева-
обезщетение за забавено плащане към нея за периода от 30.09.2015г. до
07.11.2018г.; ведно със законната лихва върху главните задължения от подаване на исковата молба на
07.11.2018г. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за забава за сумата
над общо 2549.88 лева до 2550.06 лева
ОСЪЖДА
„Сезар-3-2014”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Агрозащита” ООД,
ЕИК *********, сумата
от 1900.22 лева, представляваща разноски направени в настоящото
производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.