Решение по дело №310/2020 на Районен съд - Плевен

Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 109 от ЗС, която регламентира т. нар. негаторен иск. Последният представлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 31/                84 год. от 06. 02. 1985 год., ОСГК, основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните, ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Впоследствие горните правни положения са доразвити в приетото тълкувателно решение № 4/ 2015 год. от 06. 11. ***год., ОСГК, съгласно т. 3 от което за уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това въздействие създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по- големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/. В конкретния случай всички кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице. Безспорно по делото е, а и видно от приложения констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижими имоти № ***, ***, рег. № ***, дело № *** год. по описа на ****** с район на действие П.ския районен съд, че ищецът В.Ц.Х. се легитимира като съсобственик /заедно с Б.Ц.Х. и Р.Ц.Х./ на самостоятелен обект- сграда с идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № *** год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., ***, ***, самостоятелният обект се намира в ***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой ***, с предназначение: ***, който обект съгласно документ за собственост представлява първи партерен етаж от двуетажна жилищна сграда в дворно място, находящо се в гр. П., от около 338 кв. м., съставляващо парцел *** в стр. *** по плана на града. Горното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът притежава необходимата активна материалноправна легитимация по предявения иск, с който защитава свои самостоятелни права, а не се явява процесуален субституент на останалите съсобственици. В тази връзка следва да се отбележи, че по негаторния иск съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216 ал. 2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Безспорно по делото е, а и видно от приложения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***,               ******год. по описа на *** *** с район на действие П.ския районен съд, че ответницата Б.Й.К. е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № *** год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., ***, който обект съгласно документ за собственост се намира в североизточната част на полусутеренен етаж, който попада в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ***, а съгласно нотариален акт за собственост имотът е описан като ***, находящ се в гр. П., ***, намиращ се в североизточната част на полусутеренния етаж, находящ се в дворно място, съставляващо УПИ *** в *** по плана на града с площ от *** Не се спори между страните, че през 2019 год. при строително- ремонтни работи в имота на ответницата са извършени и процесните действия, предмет на настоящото производство, а именно: монтирана е външна метална врата на жилището на ответницата, чието отваряне е навън- към входната площадка и е премахнат ключ за осветление. Видно е, че тези действия са предприети без знанието на ищеца В.Ц.Х. и въпреки изричното противопоставяне на другия съсобственик Б.Ц.Х., която в подадения отговор на уведомление до ответницата с дата ***год. /л. 10 от делото/ изрично е заявила, че стената, на която се намира ключът за осветление на антрето, е нейна собственост, както и че входната врата на имота на ответницата следва да се отваря навътре, за да не се препречва пътя към нейното жилище. Очевидно е, че ответницата също е имала претенции за собственост към стената, на който е бил разположен ключът за осветлението, което е отразено и в приложеното уведомление с дата 19. 09. 2019 год., и в изготвената докладна записка от *** от ***- П., в която е отразено, че при разговор с ответницата на ***год. същата е заявила, че е повикала ел. техник, който е отстранил ел. ключ върху стена, която е нейна собственост. В хода на съдебното дирене ответницата не е ангажирала доказателства, установяващи нейното право на собственост върху стената, върху която е бил разположен демонтираният ключ за осветление. От друга страна в заключението на вещото лице С.С. е посочено, че процесният ключ е бил поставен на южния зид на пристройката към етаж първи, който не е обща част, тъй като не представлява ограждащ зид на жилищната сграда, а е изграден допълнително за обособяване на антрето. При тези обстоятелства съдът приема, че извършеният от страна на ответницата демонтаж на ключа за осветление има характера на неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 от ЗС, което препятства ищеца да упражнява спокойно правото си на собственост. Това се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели *** и Б.Х., от които се установява, че процесният ключ е бил единствената възможност да се включи осветлението както за входната врата, така и за две съседни помещения. Следователно при неговата липса в тъмната част на денонощието и особено през зимния сезон, когато видимостта е силно намалена, за съсобствениците се създават значителни затруднения да се придвижват, да отключват вратите на жилищата си и да извършват други дейности, като същите са принудени да ползват фенерче, телефон или други подръчни средства. Поради това съдът счита, че в тази му част предявеният осъдителен иск по чл. 109 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Аналогично е положението и с останалата част от исковата молба.                        От показанията на разпитаните свидетели *** и Б.Х. е видно, че при отваряне на металната врата на жилището на ответницата се възпрепятства напълно достъпа на ищеца до неговия жилищен имот. В показанията на свидетеля *** се съдържат сведения, че по време на извършвани ремонти в жилището на ответницата външната метална врата е стояла отворена продължителни периоди от време. Самият свидетел посочва, че на него лично вратата е попречила да излезе поне 20 пъти в сутрешните часове /л. 87 от делото/. От заключението на вещото лице се установява, че създадените за останалите собственици на обекти в сградата пречки не са единствената негативна последица от поставянето на процесната метална врата: със същата е заградена площ от *** от дворното място, което е собственост на собствениците на етажи първи и втори. Съгласно решение № *** от *** год. по гр. дело № ***/ ***год., II г. о., предмет на разглеждане по което е бил случай идентичен на настоящия, в хипотеза, при която от една страна е налице неправомерно завземане на общи части на сградата, а от друга е налице начин на отваряне на външна метална врата, създаващ затруднение за спокойно отваряне на входната врата на съседно жилище и за достъпа до последното, несъмнено се касае за пречки по- големи от обикновените, обуславящи уважаване на негаторния иск. Не е необходимо това увреждащо състояние по чл. 109 от ЗС да се проявява непрекъснато, ежедневно, достатъчно е наличието на потенциална опасност за смущаване ползването на собствения имот на ищеца. Затова и обстоятелството, че понастоящем ищецът живее в друго населено място и че създаденото вследствие действията на ответницата фактическо положение смущава ползването на собствения му имот само в периодите на пребиваване в  гр. П. не е основание да се отрече правния му интерес от предявяване на иска за преустановяване на тези увреждащи действия и за възстановяване на предишното състояние.

Останалите поставени в хода на съдебното дирене въпроси- за наличието на определени отклонения при изграждането на обектите в съсобствената жилищна сграда от одобрения архитектурен проект, за липса на строителни книжа за пристройка /антре/, за евентуални пропуски при кадастралното отразяване на имотите на страните и т. н.- нямат пряко отношение към възникналия правен спор. Дори и да се приеме, че част от изградените постройки са незаконни същите отговарят на изискванията за търпим строеж /строени са преди 31. 03. 2001 год./  и не подлежат на премахване и забрана за ползване, а и тези обстоятелства не оправдават нарушенията на правнозащитения интерес на ищеца като съсобственик.