РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Русе, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично съдебно
заседание на 15 март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията АГУШ административно
дело № 581 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „д“, вр. чл. 114, ал. 5 от КСО.
Образувано е по
жалба на Д.Г.И. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Е. З. ***, против
Решение № Ц1040-17-43 от 23.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с
което е отхвърлена жалбата на Д.Г.И. и е потвърдено Разпореждане № РП-3-17-00796772
от 14.08.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
– Русе, с което на основание чл.114, ал. 5 от КСО е постановено прихващането на
сума в размер на 531.00 лева, произтичаща от изискуемо вземане на лицето от
държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за
безработица по чл. 54б от КСО за периода от 09.05.2020 г. до 31.07.2020 г. с
вземане на ДОО, установено по основание и размер с Разпореждане № 131 от
28.03.2011 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е
постановено възстановяване на полученото от Д. И. парично обезщетение за
отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от
18.06.2008 г. до 30.09.2008 г. и от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на
главница 974.29 лева и лихва 515.80 лева, начислена към датата на издаване на
разпореждането.
В жалбата се сочи,
че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни,
тъй като в случая вземането на ДОО, с което е извършено прихващане е погасено
по давност.
Претенцията е да се
отмени оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане.
Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските (л. 24 от делото).
Ответникът в производството
- Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител юрисконсулт Цв.
Р. изразява становище, че следва да бъде съобразено решението по адм. дело №
649/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, което е преюдициално по
настоящия правен спор и е приключило с влязло в сила съдебно решение.
Административен съд
- Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
По фактите
С Разпореждане №
Ц1040-17-43 от 23.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе е отхвърлена
жалбата на Д.Г.И. и е потвърдено Разпореждане № РП-3-17-00796772 от 14.08.2020
г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе, с
което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е постановено прихващането на сума в
размер на 531.00 лева, произтичаща от изискуемо вземане на лицето от държавното
обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.
54б от КСО за периода от 09.05.2020 г. до 31.07.2020 г. с вземане на ДОО,
установено по основание и размер с Разпореждане № 131 от 28.03.2011 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е постановено
възстановяване на полученото от Д. И. парично обезщетение за отглеждане на
малко дете на основание чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 18.06.2008 г. до
30.09.2008 г. и от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на главница 974.29
лева и лихва 515.80 лева, начислена към датата на издаване на разпореждането.
Съдът, след
извършена служебна справка в деловодната система на АдмС – Русе, констатира, че
е образувано административно дело № 649/2020 г. по описа на АдмС – Русе, с
предмет: жалба на Директора на ТП на НОИ - Русе против Решение № 218 от 19.10.2020
г. на Директора на ТД на НАП - Варна. Решението на правния спор, предмет на
административно дело № 649/2020 г. по описа на АдмС - Русе, има значение за
правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото административно
дело.
В производството по
административно дело № 649/2020 г. по описа на АдмС - Русе е установено, че не
е налице право на принудително изпълнение на вземането на ТП на НОИ - Русе,
установено с Разпореждане № 131 от 28.03.2011 г., с което е извършено
прихващане с издаденото Разпореждане № РП-3-17-00796772/14.08.2020 г.,
потвърдено с Решение № Ц1040-17-43 от 23.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, предмет на обжалване в настоящото производство.
Правният спор,
предмет на адм. дело № 649/2020 г. по описа на съда е преюдициален по отношение
на настоящия правен спор, предмет на адм. дело № 581/2020 г. по описа на АдмС –
Русе.
Адм. дело № 649/2020
г. по описа на съда е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което съдът
е отхвърлил оспорването по жалба на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе против
Решение № 218/19.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е
оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №
С200018-035-0285433/14.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
ИРМ Русе, с което е прекратено частично производството по принудително
изпълнение на публични задължения с взискател ТП на НОИ – Русе по изп. д. №
18110003115/2011 г. поради изтекла давност.
Съгласно мотивите на
цитираното решение, на основание чл. 115, ал. 1, изр. второ от КСО, съответно и
чл. 171, ал. 2 от ДОПК (в приложимата редакция), с
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
В настоящия случай с
разпореждане № 131/28.03.2011 г. на ТП на НОИ – Русе, представляващо
изпълнителен титул на процесните публични държавни вземания на НОИ, е
постановено възстановяване на незаконосъобразно получено от длъжника по
изпълнителното дело парично обезщетение за отглеждане на малко дете, отнасящо
се за периода 18.06.2008 г. – 31.12.2008 г. (с прекъсване).
При това положение
погасителната давност за тези вземания започва да тече от 01.01.2009 г., при
което абсолютната давност по чл. 115, ал. 1, изр. второ от КСО, респективно чл.
171, ал. 2 от ДОПК, изтича на 01.01.2019 г.
Посоченото означава,
че към датата на постановяване на разпореждането на публичния изпълнител за
частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземанията
по Разпореждане № 131/28.03.2011 г. на ТП на НОИ – Русе – 14.09.2020 г., тези
задължения са погасени по давност, поради изтичане на абсолютната 10-годишна
давност, за която е без значение прекъсването и спирането на давността.
Прилагането на
абсолютната давност не е обвързано от изискване за възражение от страна на
длъжника. Напротив, съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват
служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2, поради което в конкретния
случай след 01.01.2019 г. липсва правно основание за извършване на каквито и да
е действия по принудително изпълнение на задълженията по Разпореждане №
131/28.03.2011 г. на ТП на НОИ – Русе, както от публичния изпълнител, така и от
взискателя ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Оспореното в
настоящото производство Решение № Ц1040-17-43 от 23.09.2020 г. е връчено лично
на жалбоподателката на 28.09.2020 г., видно от съдържащото се в приобщената към
делото административна преписка известие за доставяне (л. 3 от преписката).
Жалбата срещу обжалвания
акт е подадена чрез административния орган по пощата на дата 09.10.2020 г.,
видно от датата на пощенското клеймо върху представения по делото пощенски плик
(л. 8 от делото).
По правото
Жалбата е подадена в
14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
от надлежна страна и същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореният
административен акт - Решение № Ц1040-17-43 от 23.09.2020г. е издаден от
компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - Директор на ТП на НОИ -
Русе, в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата писмена форма. Потвърденото
с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за извършване
на прихващане на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е издадено също от компетентен
орган, предвид текста на изр. второ на ал. 5 на чл. 114 от КСО. Същото
притежава необходимите по закон съдържание и форма, като в него се сочат както
сумите за прихващане, така и вземането на ДОО, с което се извършва прихващането.
При постановяването
им обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО,
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от
този кодекс или по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението.
Нормата на чл. 114,
ал. 5 от КСО предвижда още една възможност за органите на НОИ, която води до
по-бързото и по-лесно събиране на суми, подлежащи на възстановяване от
осигурените лица, а именно да бъдат прихванати от изискуеми вземания на
осигурения от държавното обществено осигуряване. Според разпоредбата, при
положение, че има такива изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване, задължително се пристъпва първо към прихващане, и едва
тогава това при наличие на остатък – невъзстановени суми по разпореждания се
прилага реда по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
Според общата правна уредба (чл. 103 – чл. 105 от ЗЗД)
прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Същата
следва да намери съответно приложение, доколкото и когато няма специална уредба
в КСО.
Прихващането е средство за принудително
изпълнение на активното вземане /в случая вземането на ДОО/. Според общия
принцип, ако пасивното вземане е несеквестируемо, то не може да бъде обект на
принудително изпълнение и следователно не може да се прихваща. Прихващането има
конститутивен ефект, тъй като погасява двете насрещни вземания до размера на
по-малкото от тях. Действието на прихващането е с обратна сила, т.е. не от
момента, в който направено изявление е достигнало насрещната страна, а от деня,
в който прихващането е могло да се извърши.
Необходимите общи предпоставки за
упражняване на правото на прихващане са наличие
на две насрещни парични вземания, като активното вземане е изискуемо и
ликвидно, а пасивното е достатъчно да е изпълняемо и да не е защитено със законова
забрана като несеквестируемо.
Специалният закон - КСО в чл. 114, ал. 5 поставя
следните изисквания за прихващане по този ред:
вземането на ДОО да произтича от недобросъвестно получени суми за осигурителни
плащания. Вземането да е установено с разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО /не се съставя РА/; да не е погасено доброволно и да е годно за принудително изпълнение /изискуемо и ликвидно/. При
тези предпоставки, КСО дава възможност на НОИ да погаси вземанията си чрез
прихващане на изискуеми вземания на осигуреното лице от ДОО, вкл. вземания,
които по принцип са поставени под закрила, видно от разпоредбата на чл. 114а от КСО. Следователно прихващането по реда на чл.114, ал. 5 от КСО е уредено като
изключение от общото правило. Така създаденият ред за прихващане и принудително
изпълнение на разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията
на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица, е
специален по отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на
публични вземания по ДОПК изобщо. В този смисъл разпоредбата на чл. 163, ал. 1
от ДОПК изрично предвижда изключение от правилото за събиране на публичните
вземания по реда на кодекса, когато в закон е предвидено друго. Такова
изключение е предвидено в чл. 114, ал. 5 от КСО и прихващането на публичното
вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурения от ДОО се извършва с акт на
компетентния орган на ТП на НОИ.
Прихващането на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО по правното си естество и последици се възприема
като способ за и се приравнява на принудително изпълнение, тъй като само
осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори
вземането си, като без съгласието на лицето се осъществява прихващане между
негово задължение към ДОО, със суми, които то има да получава от общественото
осигуряване, в случая парично обезщетение за безработица.
В конкретния казус с влязло в сила
решение по адм.
дело № 649/2020 г. по описа на съда е установено, че задълженията по
Разпореждане № 131 от 28.03.2011 г. на ТП на НОИ – Русе са погасени по давност
и след 01.01.2019 г. липсва правно основание за извършване на каквито и да е
действия по принудително изпълнение както от публичния изпълнител, така и от взискателя ТП
на НОИ – Русе по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
По своята правна
същност давността е период от време, определен по продължителност от закона,
през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то
се погасява.
Правната последица
от изтичането на давностните срокове, установени от чл. 171 от ДОПК, е тази, че
се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, прекратява
се упражняването на претендираното срещу лицето субективно право във всички негови
възможни проявни форми.
Погасява се както правото
да се събере по принудителен ред публичното вземане, така и възможността с него
да се извърши прихващане по реда на чл.114, ал. 5 от КСО, какъвто е и настоящият
казус.
Следователно
незаконосъобразно с Разпореждане № РП-3-17-00796772 от 14.08.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе, на основание чл. 114, ал.
5 от КСО е постановено прихващането на сума в размер на 531.00 лева,
произтичаща от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода
от 09.05.2020 г. до 31.07.2020 г. с вземане на ДОО, установено по основание и
размер с Разпореждане № 131 от 28.03.2011 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО, което след 01.01.2019 г. се явява погасено по давност.
Предвид
гореизложеното, оспореното в настоящото производство Решение № Ц1040-17-43 от 23.09.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Русе, както и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-17-00796772
от 14.08.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Русе, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
По разноските
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е
основателно. Същият е доказал реално направени разноски в производството по
адм. дело № 581/2020 г. по описа на АдмС - Русе за адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00 (двеста) лева, внесено изцяло и в брой по договор за правна защита
и съдействие (л. 7 от делото) и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6
от ДР на АПК,
вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния
осигурителен институт, Националният
осигурителен институт, гр.София следва да се осъди да заплати на оспорващия реално
направените и доказани съдебни разноски в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № Ц1040-17-43 от 23.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, както
и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-17-00796772 от 14.08.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. Софияq да заплати на Д.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 200.00 (двеста)
лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
СЪДИЯ: