Р Е Ш
Е Н И Е № 137
Гр. Сливен, 24.07.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 544 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от СНЦ „Н. а.
за р. на п. м. м.“, със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., ул. „А.
К.“ № *, представлявано от М.К. срещу Заповед № РД 09-1076/27.11.2019 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, с която е отказано признаване
на сдружение „Н. а. за р. на п. м. м.“
за р. организация.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че заповедта е
издадена в два пункта, без да е мотивирана. Липсвала нормативна база, която да
сочи какъв трябва да е достатъчният обем на популацията за осъществяване на р.
програма за усъвършенстване или запазване на породата, още повече, че р.
програма нямала такава цел. Липсвал и нормативен документ, сочещ колко стада
трябва да са включени, а изискването на законодателя било единствено към
достатъчна по обем популация и то, когато р. цел на р. програма е да
усъвършенства или да запази породата. Не било спорно, че стадото не е
собственост на сдружението, а на друго юридическо лице. В чл. 29 от Закона за животновъдството
(ЗЖ) бил ясно посочен наборът от документи и обстоятелства, които кандидатът
трябва да докаже. Изискване за множество стада не било налице и не било ясно на
какво се базира това изискване на административния орган. Във връзка с мотива
на органа, че списъкът по чл. 29 от ЗЖ с имена на членуващите в организацията,
подписан от всички членове, не представлява обединение на животновъди, се
позовава на Приложение I, част 1б, т. 1,
буква „а“ от Регламент 2016/2012, съобразно който развъдните организации имат
достатъчен брой животновъди, участващи във всяка от техните развъдни програми,
а такъв брой, който да е достатъчен не е записан в никой нормативен документ и
не е ясно по какво комисията е определила, че броят животновъди не е
достатъчен. От акта не ставало ясно коя нормативна база не е спазена и как
административният орган е преценил, че СНЦ не отговаря на тях. На
предварителния отказ на комисията, СНЦ възразило подробно, но никой от неговите
аргументи не бил обсъден от органа. Не били спазени и сроковете за произнасяне
по заявлението.
В открито съдебно заседание оспорващото СНЦ, редовно и своевременно призовано,
не се представлява.
В открито съдебно заседание административният
орган – Министър за земеделието, храните и горите, редовно призован, не се
явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк.
К. Ж., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че заповедта е
мотивирана, като мотивите се съдържат по преписката, в т.ч. доклада на
заместник-министъра, базирана на работата на комисията. При преглед на документите
на СНЦ се констатирало, че основна цел на програмата е съхранение на
генетичните ресурси – запазване на породата, изграждане на генеалогична
структура и увеличаване на популацията на територията на РБългария.
Същото било посочено и в учредителния акт на асоциацията, което не
кореспондирало с изложеното в жалбата. При прегледа на документите и
учредителния акт въобще нямало наличие на стандарт, тъй като съгласно р.
програма, тя се простирала само върху членовете, но юридическото лице не било
член на същата. Липсвали данни това юридическо лице да е подало документи за
членство. Измежду членовете на асоциацията нямало и животновъди, като само едно
физическо лице било земеделски стопанин, но същият работел в сферата на
земеделието. Позовава се на Регламент 2016/2012, където било регламентирано
изискване при подаване на заявлението да се посочат квалифициран персонал зооинженери, които ще развиват и прилагат р. програма.
Посочените две лица били членове на УС на СНЦ и по никакъв начин не отговаряли
на изискванията за персонал, както и не били със специалност „Зооинженер“. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки развива
подробно същите доводи.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото СНЦ „Н. а. за р. на п.
м. м.“ подало Заявление вх. № АО-2169/06.11.2018 г. до Министъра на
земеделието, храните и горите да получи разрешение за извършване на р. дейност
като р. организация. Към заявлението СНЦ приложило Р. програма за съхранение на
генетичните ресурси и развъждане на породата „Местно магаре“, списък и
местонахождение на стадата, включени в р. програма, доказателства по чл. 29 ал.
1 т. 4 от ЗЖ, инструкция за бонитиране на магарета от
породата „Местно магаре“, процедурен правилник, приет съгласно устава на р.
организация, декларация за вписване на животните и водене на родословна книга, декларация,
че животните, обект на селекционната програма ще се идентифицират и декларация
за спазване на принципа на равнопоставеност на членовете, който гарантира
възможност за участие на всеки животновъд, който живее и/или работи в района на
дейността на организацията. В Р. програма като основна цел било посочено
съхранение на генетичните ресурси – запазване на породата, изграждане на
генеалогична структура и увеличаване на популацията „Местно магаре“ в РБългария“. Според приложения към заявлението Списък с
местонахождение на стадата, включени в р. програма, стадото е собственост на
„Мар – Ив 2016“ ЕООД, с местонахождение на стадото – с. С., общ. Сливен и брой
животни в стадото – *** бр. Видно от приложените доказателства по чл. 29 ал. 1 т.
4 от ЗЖ, представляващият СНЦ посочил, че членове на управителния съвет на
Асоциацията и активни деятели по регистрация и идентификация на нововключените животни са двама специалисти с подходящо и
изисквано за целта образование по специалността Животновъдство“ – 1 със специалност
„Зооинженер“ и 1 със специалност „Агроном –
животновъд“.
С писмо изх. № АО-2169/23.01.2019 г.
директорът на Дирекция „Животновъдство“ при МЗХГ по повод подаденото от СНЦ
заявление уведомил същото, че от 1 ноември 2018 г. се прилага пряко Регламент
(ЕС) 2016/2012, в чието Приложение I са посочени
изчерпателно изискванията, на които трябва да отговаря организацията,
включително нейната р. програма, за да се разреши извършването на р. дейност. С
писмото било изискано допълнително представяне на следните документи: да се
опишат подробно обстоятелствата, налагащи възстановяването на породата, да се
представи списък на всички членуващи в организацията, подписан от тях, да се
представи декларация с имената на специалисти – зооинженери,
които ще извършват р. дейност, ведно с документи, отразяващи професионалната им
квалификация, да се представи опис на техническото оборудване и съоръжения,
доказващи възможност за ефективно извършване на р. дейност. В отговор на
писмото, с писмо вх. № АО-2169/04.02.2019 г. представляващият Асоциацията
уточнил, че р. цел, съобразно представената програма е не възстановяване на
породата, а нейното запазване, както и изграждане на генеалогична структура и
увеличаване на популацията. Представил още списък с имената на всички членове
на СНЦ с техни подписи, декларация с имена на специалисти – зооинженери,
които ще извършват р. дейност, както и копия от документи, удостоверяващи
професионалната им квалификация, опис на техническото оборудване и съоръжения,
доказващи възможност за ефективно извършване на р. дейност. В списъка на
членуващите, членове на СНЦ са: М.И.К., К. А. И., д.
Н.Н. Ж., Т. И. К., К.С.Г.,
А.К.К. и Д. П. И.. В представената декларация на
специалистите – зооинженери, които ще извършват р.
дейност в СНЦ, били посочени като такива Т. И. К. и д. Н.Н.
Ж.а, с приложени дипломи за в. о.. Първата от тях удостоверява, че Т. К. е
завършил специалност „Ж.“, с професионална квалификация „А.– ж.“, а Н. Ж. е
завършила специалност „Ж.“ и притежава професионална квалификация „И. по ж.“.
Представен бил и изисканият списък на техническото оборудване и
съоръжения.
Със Заповед № РД 09-1117/21.12.2018
г. министърът на земеделието, храните и горите определил комисия с председател
директор на Дирекция „Животновъдство“ при МЗХГ, която да разгледа заявлението
от СНЦ „Н. а. за р. на п. м. м.“ и да изготви доклад за издаване или отказ за издаване
на разрешение за извършване на р. дейност.
На 28.03.2019 г. председателят на
комисията директор на Дирекция „Животновъдство“ при МЗХГ съставил Доклад от
извършена проверка на място относно декларираните от СНЦ обстоятелства по чл.
29 ал. 1 от ЗЖ. Съгласно същия, комисията е установила в животновъдния обект на
„Мар-Ив-2016“ ЕООД ** бр. магарета в добро физическо и телесно състояние,
идентифицирани с чип и регистрирани в ИС-ВетИС на
БАБХ; към момента на проверката стадото е в по-голям брой – *** животни; не е
представен списък на животните по възраст; към момента на проверката в стадото
има 15 бр. магарешки жребци, *** броя магарици и подрастващи – ** мъжки и **
женски магаренца, като ** % от магариците са бременни в момента; към момента на
проверката няма нови членове в сдружението, като на проверката са присъствали
само двама – Т. К. и д. Н.Ж., а останалите – извън
страната, което съставлявало пречка да се извърши сравнение на подписите им в
приложения към р. програма списък; на комисията били предоставени материалните
активи, нямало наличие на електронна книга и софтуерен продукт за създаване и
поддържане на база данни или определяне на р. стойност, като сдружението било в
процес на проучване каква ще е стойността на разработването на такъв; офисът на
сдружението бил домът на председателя; предоставен бил предварителен договор с
лаборатория за извършване качествен анализ на млякото; на комисията не била
предоставена никаква първична документация на наличните животни.
На 13.05.2019 г. на свое заседание
комисията приела да се изготви доклад до министъра на земеделието, храните и
горите за признаване на организацията за р., след издаване на заповед за
признаване на организацията да се пристъпи към следващия етап от процедурата –
да се разгледа детайлно р. програма и се направи предложение за одобряване на
програмата и издаване на разрешение за извършване на р. дейност или отказ от
одобряване.
На свое заседание на 10.07.2019 г.
комисията разгледала отново заявлението, като преценила, че р. програма,
отнасяща се само до едно стадо и един фермер не може да доведе до запазване и
развитие на породата, включително по отношение на съществуващия риск от епизоотична гледна точка, но и не отговаря на изискванията
за признаване на организацията за р.. Прието било решение, че са налице
основания за отказ.
На 01.08.2019 г. до комисията
постъпило възражение от представляващия СНЦ, в което същият заявил, че стадото
е собственост на „Мар-Ив-2016“ ЕООД, а никъде в документите не било посочено,
че асоциацията е сдружение на животновъди, а съобразно изискванията на
Регламент 2016/2012, развъдните организации имат достатъчен брой животновъди,
участващи в техните развъдни програми, без да е нормирана конкретика относно
приетото от комисията за „достатъчен брой“. Изразил желание комисията да
преразгледа предвидения отказ.
На 12.08.2019 г. комисията приела
решение да се потвърди отказа за признаване на р. организация на основание чл.
29б ал. 2 т. 1 от ЗЖ, вр. с чл. 29 ал. 1 т. 2 и т. 3
от ЗЖ.
С изх. № 93-4470/27.11.2019 г. бил изготвен
и представен за одобрение от министъра на земеделието, храните и горите Доклад
от директор на Дирекция „Животновъдство“ при МЗХГ с формулирано в него
предложение за отказ за признаване на „Н. а. за р. на п. м. м.“ за р.
организация съгласно чл. 29б ал. 2 т. 1 от Закона за животновъдството. Съгласно
този доклад, комисията изразила несъгласие с обясненията към списъците по чл.
29 ал. 1 т. 2 и т. 3, като по т. 2 има само едно стадо, а в р. програма е записано,
че основна нейна цел е съхранение на генетичните ресурси – запазване на
породата, изграждане на генеалогична структура и увеличаване на популацията.
Съобразно доклада, по отношение на т. 3 било отбелязано, че с оглед списъка с
членуващите в СНЦ, в същото има само един животновъд, като комисията приела, че
един животновъд не е достатъчен е това не може да се счита за обединение на
животновъди.
Със Заповед № РД 09-1076/27.11.2019
г. Министърът на земеделието, храните и горите отказал признаване на сдружение
„Н. а. за р. на п. м. м.“ за р. организация.
Актът бил връчен на сдружението на
04.12.2019 г., като жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на
18.12.2019 г.
Към доказателствата е приложен Устав
на сдружение с нестопанска цел „Н. а. за р. на п. м. м.“.
Съгласно писмо изх. №
20-18-975/15.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП офис Сливен, за финансови
2018 г. и 2019 г. лицата Н.Н. Ж.а и Т.И. К. не са
декларирали получени от СНЦ „Н. а. за р. на п. м. м.“ доходи, както и към
12.06.2020 г. за същите няма регистрирани действащи трудови договори, сключен
със същото СНЦ.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата
се преценява като неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Министър на земеделието, храните
и горите, действащ при спазване пределите на своята персонална компетентност и
при наличие на материална такава, регламентирана в разпоредбата на чл. 29б от
Закона за животновъдството (ЗЖ). Съгласно чл. 29б ал. 1 от ЗЖ, министърът на
земеделието, храните и горите със заповед признава или мотивирано отказва
признаването на асоциацията за р.. Следователно, постановеният и оспорен в
настоящото съдебно производство отказ е издаден от персонално и материално
компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание,
което го прави валиден. Освен валидна, атакуваната заповед на министъра на ЗХГ
е издадена и при спазване на всички съществени, нормативно установени административнопроизводствени правила. Съобразно законово
регламентираното изискване на чл. 29а от ЗЖ, при постъпване на заявление за
признаване на р. организация, министърът на земеделието, храните и горите
назначава със заповед комисия, която в 5-месечен срок разглежда приложените към
заявлението документи и представя доклад на министъра за признаване или отказ за
признаване на организацията за р. и издаване на разрешение. В процесния случай
със Заповед № РД 09-1117/21.12.2018 г. министърът на земеделието, храните и
горите е разпоредил сформиране на комисия с поименно определен състав и ясно
определена задача да се разгледа процесното заявление с приложените към същото
документи и се състави доклад с предложение за издаване или отказ за издаване
на разрешение на извършване на р. дейност. Видно от цитираната заповед, в
нейния състав са включени експерти, съобразно изискването на чл. 29а ал. 2 от
ЗЖ, като е извършена (по изискване на чл. 29а ал. 3) проверка на място и е
представен доклад, в който са обективирани резултатите от същата. В настоящия
случай, с оглед изискването на чл. 29а ал. 4 от ЗЖ комисията е уведомила
писмено заявителя, настоящ оспорващ за мотивите за отказ, като същият в
указания срок е представил възражения. Към преписката е приложен и доклад от
председателя на комисията – директор на Дирекция „Животновъдство“ при МЗХГ изх.
№ 93-4470/27.11.2019 г., с изложени в същия мотиви и предложение до министъра
на земеделието, храните и горите да постанови отказ за признаване на
асоциацията за р. организация. Ето защо съдът в настоящия му състав приема, че процесната заповед е и постановена при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Освен валидна, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
издадена в съответствие с материалноправните
изисквания, при следните съображения:
Процесният акт е
издаден с правно основание чл. 29б ал. 2 т. 1 от Закона за животновъдството.
Съгласно тази норма, министърът на земеделието, храните и горите отказва да
признае организацията да животновъдна, когато представените документи не
отговарят на изискванията на чл. 29 ал. 1. В последната разпоредба се съдържат
изисквания относно задължителните приложени към заявлението документи и тяхното
съдържание. Във връзка с този нормативен текст административният орган приема,
че изискването на чл. 29 ал. 1 т. 2 от ЗЖ изисква наличие на „стада“, доказващ
се организацията ще работи с достатъчна на брой популация, а представеният
списък от оспорващото СНЦ не съдържа наличие на такива, а само едно стадо. Този
довод не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 29 ал. 1 т. 2 от
ЗЖ, към заявлението се прилага списък с броя на разплодните животни и
местонахождение на стадата, включени в р. програма, който доказва, че
организацията ще работи с достатъчна по обем популация за осъществяване на р.
програма за усъвършенстване и запазване на породата. Действително, чисто
граматически законодателят е посочил брой стада по – голям от едно, но това не
следва да се тълкува стеснително, доколкото това изискване е регламентирано
като местонахождение, а и няма нормативно определение относно минималния брой
животни, които могат да образуват едно стадо. Вписването на множествена форма в
разпоредбата е указателно, но не и задължително и обединяването на животните в
едно стадо не може да се приеме като несъответно на нормативното изискване.
Употребената от законодателя бройна форма на множествено число е дадена
условно, предопределяйки възможността разплодните животни да са обособени в по
– големи общности и с цел преодоляване на ограничението, което би било
предпоставено при използване на единствено число. Т.е. ползването на
множествената форма за притежаване на „стада“ не е императивно условие за
признаване на р. организация. Заявяването на само едно стадо с достатъчен брой
животни за запазване на популацията и усъвършенстване на породата е достатъчно,
за да отговаря заявителят на изискванията на чл. 29а ал. 1 т. 2 от ЗЖ. Възприетото
от органа в тази насока е формално, при неправилни и несъответни на материалния
закон доводи, формирани при стеснително тълкуване на нормата на чл. 20а ал. 1
т. 2 от Закона за животновъдството.
На следващо място,
за да мотивира отказа си за признаване на настоящия оспорващ за р. организация,
административният орган се е позовал на чл. 29 ал. 1 т. 3 от ЗЖ, приемайки че
СНЦ „Н. а. за р. на п. м. м.“ не представлява обединение на животновъди, с
което не съответства на изискванията на Приложение I част 1 б. „Б“ т. 1а от Регламент (ЕС)
2016/2012 относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия
и въвеждане в съюза на чистопородни разплодни
животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях. Съгласно чл. 29
ал. 1 т. 3 от ЗЖ, към заявлението се прилага списък с достатъчен брой
животновъди, участващи в р. програма, подписан от всички тях. Идентично е
изискването на визираното от органа Приложение I част 1 б. „Б“ т. 1а от цитирания
Регламент. Досежно приложението на тези разпоредби настоящият съдебен състав
споделя доводите на административния орган, при преглед на други съпоставими норми
в Регламент (ЕС) 2016/2012 на ЕП и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно
зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в
Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни
разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) №
652/2014 г. и директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на
определени актове в областта на развъждането на животни (Регламент относно
разплодните животни). Видно е от доказателствата по делото, че сформираното СНЦ
„Н. а. за р. на п. м. м.“ не притежава животните, заявени пред административния
орган, като част от р. програма. Същите са в актива, т.е елемент от търговското
предприятие на трето лице – „Мар Ив“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е член на сдружението. Последното обстоятелство обаче не променя
извода, че СНЦ – заявител не развъжда породата местно магаре. Както правилно е
заявено от процесуалния представител на органа, цитираното търговско дружество
не е член на сдружението и не участва със свои активи в същото. На следващо
място, нормативните изисквания за признаване на р. организация са за достатъчен
брой животновъди, т.е. и тук законодателят е указал, че за съществуването на
такава организация е необходимо в нейния числен състав да участват повече от
един животновъди. В оспорващото СНЦ, съобразно събраните доказателства,
единствено М.К. притежава качеството на такъв и то, като едноличен с.на
цитираното по – горе търговско дружество. Пред органа, а и в хода на съдебното
производство липсват доказателства, че някой измежду другите членове на
сдружението са животновъди. Действително, към заявлението са представени
дипломи за висше образование на двама от членовете с придобити професионални
квалификации „Животновъдство“ и „Инженер по животновъдство“, но относимата материалноправна
уредба изисква за признаване на сдружението като р. организация в същото да
членуват животновъди със свои разплодни животни, т.е. реално извършващи дейност
по отглеждане на животни. В този смисъл са изискванията на чл. 13 от Регламент
(ЕС) 2016/2012, където в т. 1 е поставено условие животновъдите да имат право
на участие в р. програма, когато техните разплодни животни се намират с
стопанства, разположени в рамките на географската територия на р. програма и
техните разплодни животни принадлежат, за чистопородни
разплодни животни към породата или за хибридни разплодни свине – към породата,
линията или кръстоската, които са включени в обхвата на р. програма. Аналогично
е и изискването на Приложение I
част 1 б. „Б“ т. 2а, според която процедурният правилник не възпрепятства
животновъдите, които участват в развъдни програми да имат свобода на селекцията
и отглеждането на своите разплодни животни. Анализа на цитираните норми и
разпоредбата на чл. 29 ал. 1 т. 3 от ЗЖ, на които органът се е позовал, налага
извода, че условие за признаване на р. организация е участието в същата на
животновъди, притежаващи собствени разплодни животни и реално осъществяващи
дейност по отглеждане и развъждане на такива. Наличието на придобита
професионална квалификация в тази насока не е достатъчно, за да се приеме, че
сдружението отговаря на нормативните изисквания за р. организация. Постановеният
в тази насока отказ от министъра на земеделието, храните и горите се явява
законосъобразен, като съобразен с относимите материалноправни изисквания. Липсата на достатъчен брой
животновъди в СНЦ – заявител обуславя извода, че същото не покрива всички,
кумулативно установени от законодателя нормативните изисквания за признаване на
р. организация.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция приема, че оспореният
административен акт – Заповед № РД 09-1076/27.11.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите е валидна, материално и процесуално
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора с отхвърляне
на жалбата, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния
орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева, съобразно нормата на 144 от АПК, във вр.
с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така определената сума следва да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата СНЦ „Н. а.
за р. на п. м. м.“, със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., ул. „А.
К.“ № *, представлявано от М.К. срещу Заповед № РД 09-1076/27.11.2019 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, с която е отказано признаване
на сдружение „Н. а. за р. на п. м. м.“
за р. организация, като неоснователна.
ОСЪЖДА СНЦ „Н. а. за р.
на п. м. м.“, със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., ул. „А. К.“ №
*, представлявано от М.К. да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите, г. София разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: