О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 10.01.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на десети
януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА
СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8215 по описа за 2013 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „ВИК И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Т.“ АД /в
ликвидация/.
С определение от 01.11.2016 г. по
т.д. № 8215/2013 г. на СГС, VІ-1 състав съдът възобнови производството по
делото и допусна назначаване на особен представител на ответника „Т.“ АД /в
ликвидация/. Със същото определение е указано на ищеца да внесе по сметка на
СГС сумата от 36 770,22 лева – разноски за възнаграждение за особения
представител.
С разпореждане от 24.11.2016 г.
настоящият съдебен състав остави без уважение искането на ищеца за отмяна
определението на съда от 01.11.2016 г. и даде възможност на ищеца да внесе определените
разноски в двуседмичен срок от съобщението, като му е указано, че при
неизпълнение исковата молба срещу „Т.“ АД /в ликвидация/ ще бъде върната.
Разпореждането е надлежно връчено на ищеца на 05.12.2016 г.
В указания от съда срок указанията
отново не са изпълнени. С молба от 20.12.2016 г. ищецът прави искане за отмяна
разпореждането на съда по изложени в молбата причини.
Съдът намира, че не са налице
основания за отмяна разпореждането на съда. Производството по делото е
образувано по иск за попълване масата на несъстоятелност на ищеца „ВИК И.“ ООД.
Разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е изрична и се отнася до невнасяне от ищеца
на държавната такса, но не и за други разноски в производството. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 29 ГПК и разноските по назначаване на особения представител
трябва да се понесат от насрещната страна, която в случая е ищецът. Не са
налице основания и за редуциране размера на определеното възнаграждение, тъй
като същото е изчислено съобразно обжалваемия
интерес.
Изложените в молбата съображения за
злоупотреба с права от ответника не са основания за отмяна на постановеното
разпореждане, нито ищецът може да инициира производство по чл. 266, ал. 4 ТЗ.
Предвид изложеното и доколкото
указанията на съда за внасяне на разноски за възнаграждение за особения
представил не са изпълнени в допълнително предоставения срок, исковата молба
подлежи на връщане.
Така мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба, подадена от „ВИК И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Т.“ АД /в
ликвидация/, поради неизпълнение указанията на съда по внасяне разноски за
особен представител на ответника.
Определението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: