Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4394
17.12.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14710 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание член 439
ГПК.
Ищецът П. Х. Ч., ЕГН
********** ***, представляван от а. Е.И., е предявил срещу „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* иск за признаване за установено недължимостта
на вземане на ответника, представляващо: сумата от 1 172,68 лева,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2000г. до 31.10.2003 г.; сумата от
264,78 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2000г. до 13.11.2003
година, ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2003 година до
окончателното изплащане, както и сумата от 15,00 лева, разноски, като погасени
с тригодишната погасителна давност. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че
ответникът е образувал частно гражданско дело № 10984/2003г. по описа на
Районен съд – Пловдив, по което ищецът е бил осъден да заплати сумата от 1 172,68
лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2000г. до 31.10.2003 г.; сумата от
264,78 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2000г. до 13.11.2003
година, ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2003 година до
окончателното изплащане, както и сумата от 15,00 лева. На основание издадения
по ч. гр. дело изпълнителен лист
ответникът бил образувал изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ – П., което
е било продължено под № *** по описа на ***. Прави се възражение, че вземането на
ответника е погасено с тригодишната погасителна давност, която давност била изтекла
след приключването на съдебното дирене в производството, в което е издадено
изпълнителното основание.
В писмения
отговор ответникът сочи, че искът е недопустим, доколкото вземанията не са
претендирани от ответника и са били счетоводно отписани.
Твърди се, че
преди да бъде получена настоящата искова молба, на 21.09.2018 г., . е поискано прекратяване на изпълнителното дело
по описа на ****, ето защо ищецът няма правен интерес за предявяване на иска.
В случай обаче,
че съдът прецени, че искът е допустим, се заявява признание на иска, доколкото
от ищеца не се претендират исковите суми, като недължими. Прави се искане на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските по делото да бъдат възложени на ищеца,
доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Прави се възражение
за прекомерност на уговореното и платено адв. възнаграждение от ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявеният установителен иск е
допустим, тъй като само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес от предявяването
му.
По основателността на иска:
Видно от представените писмени
доказателства – изп. лист от 22.11.2003г., издаден от ПРС, ХІІІ гр.с. и молба
от Г. и. д. на Топлофикация-Пловдив ЕАД, е било образувано изп. дело № *** по
описа на *** при ПРС. По това изп. дело извършеното от съдия – изпълнителя
действие е изпращането до длъжника на призовка за доброволно изпълнение ,
връчена на длъжника на 27.01.2004г. Това действие на съдия-изпълнителя не
прекъсва погасителната давност, т.к. не
е от кръга действия, квалифициращи се като изпълнителни, така както бе
застъпено в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. ОСГТК. При лежаща върху
ответника доказ. тежест да установи прекъсването на давността в изп. процес, не
бяха ангажирани доказателства, като поведението на ответника е било в
диаметрално противоположна посока – той се е възползвал от хипотезата на член
433, ал. 1, т. 2 от ГПК да поиска прекратяване на изп. производство срещу
длъжника, което е станало факт с разпореждането на *** от 28.09.2018г.,
приложено по делото. Ето защо искът като основателен следва да се уважи поради
изтичане на тригодишната погасителна давност, приложима за задълженията на
потребителите за предоставените от дружеството топлофикационни услуги, като
повтарящи се действия, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто падеж
настъпва пред предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми.
Възражението на ответника, че не е дал
повод за завеждане на делото е неоснователно, доколкото искът е допустим и
доколкото прекратяването на изп. дело е станало след завеждане на исковата
молба в съда и основанието му за прекратяване е по молба на взискателя, така че
във всеки един последващ момент, последният би могъл да образува ново изп.
производство срещу ищеца, негов длъжник.
Възражението
на ответника за размера на адв. възнаграждение е неоснователно, т.к. то е уговорено между страните на основание член
38, ал. 2 от ЗА.
С
оглед уважения иск на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева държавна такса и
300 лева адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено между П. Х. Ч.,
ЕГН ********** ***, представляван от а. Е.И. и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
с ЕИК ********* недължимостта на вземане на ответника, представляващо: сумата
от 1 172,68 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2000г. до 31.10.2003 г.; сумата от
264,78 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2000г. до 13.11.2003
година, ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2003 година до
окончателното изплащане, както и сумата от 15,00 лева, разноски, за които суми
е издаден изп. лист по ч. гр.д. № 10984/2003г. на ПРС, ХІІІ гр.с., като погасено
с тригодишната погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД с ЕИК ********* да заплати на П.Х.Ч.,
ЕГН ********** сумата от 350
лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оргинала!
РЦ