№ 14708
гр. София, 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110126145 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД,
чрез адв. П.П., срещу „Мимком“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ
размер на 18700 лева, представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за
2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по
описа за 2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски,
за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. по т. д. № 5382 по описа за 2015 г.
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20187810400989 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район
на действие Софийски градски съд, поради погасяването им чрез прихващане с насрещно
вземане на ищеца към „Ковекс“ ЕООД в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен
лист от 24.02.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 8958 по описа за 2016 г. на Софийски районен
съд, Трето гражданско отделение, 82 състав.
В исковата молба се твърди, че за процесните суми в общ размер на 18700 лева бил
издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. в полза на „Ковекс“ ЕООД. В същото време
банката имала вземане срещу посоченото дружество в общ размер на 320347,14 лева, за
което бил издаден изпълнителен лист от 24.02.2016 г. С оглед обстоятелството, че между
ищеца и „Ковекс“ ЕООД съществували две еднородни, насрещни, изискуеми и ликвидни
вземания, на 12.12.2018 г. банката направила надлежно изявление за прихващане до размера
на по-малкото. Същото било изпратено до „Ковекс“ ЕООД чрез ЧСИ С.Х. и било редовно
връчено на дружеството на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 13.12.2018 г. С това вземането на
1
„Ковекс“ ЕООД към банката в размер на 18700 лева било погасено изцяло. В тази връзка
възразява, че към датата на сключване на договора за цесия от 17.12.2018 г. между ответното
дружество и „Ковекс“ ЕООД цедентът не е бил кредитор на банката и не е притежавал
прехвърленото вземане, тъй като същото вече е било погасено чрез извършеното
прихващане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения
иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Мимком“ ЕООД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д. С..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че
на 17.12.2018 г. между „Ковекс“ ЕООД и ответника бил сключен договор за прехвърляне на
вземанията в общ размер на 18700 лева, за които на 12.12.2018 г. бил издаден изпълнителен
лист. Още същия ден – на 17.12.2018 г. „Юробанк България“ АД било уведомено за
извършената цесия и цесионерът „Мимком“ ЕООД депозирал молба пред ЧСИ Г.Д. за
образуване на изпълнително дело по издадения изпълнителен лист. Производството по
изпълнително дело № 20187810400989 било спряно по силата на поискано от банката и
допуснато от съда обезпечение на бъдещ иск. Оспорва твърденията, изложени в исковата
молба, че изявлението за прихващане било достигнало до „Ковекс“ ЕООД на 13.12.2018 г.
Същото било връчено на управителя на посоченото дружество на 27.12.2018 г., т.е. след като
вземането вече е било валидно прехвърлено на ответното дружество. Ето защо моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Юробанк България“ АД, редовно призован, се
представлява от адв. Т.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания изразява становище, че приетите по делото писмени доказателства били
достатъчни за постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Счита, че
банката спазила процедурата по уведомяване на насрещната страна, а останалите аргументи
били подробно изложени в исковата молба. Не претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Мимком“ ЕООД, редовно призован, се представлява
от адв. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва
предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да го отхвърли по мотивите,
изложени в депозирания отговор. Изразява становище, че дори ищецът да е изпратил
уведомлението за извършеното прихващане на 12.12.2018 г., същото било получено от
цедента много по-късно. Претендира направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Страните не спорят, че на 12.12.2018 г. в полза на „Ковекс“ ЕООД бил издаден
изпълнителен лист срещу „Юробанк България“ АД за сумата в общ размер на 18700 лева,
2
представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски; както и че банката
имала вземане срещу „Ковекс“ ЕООД за сумата в общ размер на 320347,14 лева по
изпълнителен лист от 24.02.2016 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело
№ 20168790400507 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, с район на действие
Окръжен съд – Ловеч. Посочените обстоятелства са отделени от съда като ненуждаещи се от
доказване.
От приложено към исковата молба изявление за прихващане от 12.12.2018 г. се
установява, че ищцовото дружество отправило до „Ковекс“ ЕООД изявление за прихващане
на задължението си по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. в размер на 18700 лева със
своето насрещно вземане за сумата в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от
24.02.2016 г. до размера на по-малкото. След извършеното прихващане оставала разлика в
размер на 301647,14 лева, дължима от „Ковекс“ ЕООД към „Юробанк България“ АД, а
вземането на посоченото дружество към банката било погасено изцяло. Писменото
изявление за прихващане било депозирано за връчване на „Ковекс“ ЕООД в кантората на
ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие Софийски градски съд, на 12.12.2018 г. Видно от
представена разписка, съдебен секретар Х.С. посетил адреса на управление на дружеството
на 13.12.2018 г. в 10,30 ч., като не открил лице, което да приеме книжата със задължение да
ги предаде на адресата. Връчителят разговарял с човек от съседен офис, който казал, че от
дружеството скоро не били отваряли и не ги е виждал. С удостоверение изх. №
70815/19.12.2018 г. ЧСИ С.Х. приела, че били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК,
поради което разпоредила документите да се приложат по делото и да се считат за редовно
връчени на „Ковекс“ ЕООД на 13.12.2018 г.
Не се спори по делото, че на 17.12.2018 г. между „Ковекс“ ЕООД и ответното
дружество бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) с предмет вземанията на
цедента срещу банката по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. Видно от уведомление с вх.
№ 1494/ 17.12.2018 г., на същата дата цедентът „Ковекс“ ЕООД уведомил длъжника
„Юробанк България“ АД на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, както и че
занапред „Мимком“ ЕООД се явявал надлежният кредитор да получи изпълнение.
Не се оспорва и обстоятелството, че на 17.12.2018 г. по молба на ответника, в
качеството му на цесионер на вземането по изпълнителния лист от 12.12.2018 г., било
образувано изпълнително дело № 20187810400989 по описа на ЧСИ Г.Д. с взискател
„Мимком“ ЕООД и длъжник „Юробанк България“ АД. С писмо изх. № 00079/03.01.2019 г.
ЧСИ Г.Д. уведомил ответника, че с резолюция от 02.01.2019 г. производството по
изпълнителното дело било спряно по силата на издадена в полза на „Юробанк България“ АД
обезпечителна заповед по гр. д. № 80277 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 65
състав. Съобщението било връчено на процесуалния представител на ответника на
03.01.2019 г.
3
От разписката към придружително писмо изх. № 69298/12.12.2018 г. на ЧСИ С.Х. се
установява, че изявлението за прихващане на „Юробанк България“ АД било връчено лично
на управителя на „Ковекс“ ЕООД – С.Щ. в кантората на съдебния изпълнител на 27.12.2018
г.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По обективно съединените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда правото на длъжника в изпълнителното
производство да оспори вземането по изпълнението. Процесуално легитимирани страни в
производството по иска с правно основание чл. 439 ГПК са страните в изпълнителното
производство – ищец е длъжникът, който твърди пълно или частично погасяване на
вземането, чийто носител е ответникът – взискател. По своя характер искът по чл. 439 ГПК е
отрицателен установителен и се основава на твърденията на ищеца, че не дължи
престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт. Този иск е средство за защита на
длъжника в хода на висящ изпълнителен процес срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки.
Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, респ. настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Освен това следва да бъде посочено, че предмет на исковата
защита по чл. 439 ГПК не са разноските в изпълнителния процес, тъй като същите не се
обхващат от силата на пресъдено нещо на решението, което се изпълнява. Предмет на
предявения отрицателен установителен иск е единствено вземането по изпълнителното
основание, което установява правото към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните.
В настоящия случай ищецът се позовава на изявление за прихващане, отправено след
влизане в сила на решението, с което в полза на „Ковекс“ ЕООД са присъдени разноски в
общ размер на 18700 лева. В съдебната практика се приема, че за да е допустим искът с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тази хипотеза, изявлението за прихващане, на което се
позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в
производството по постановяване на съдебно решение относно пасивното вземане
(вземането, което се изпълнява принудително). Наличието или липсата на ликвидност на
активното вземане се проверява в производството по чл. 439 ГПК, като при постановено в
друго производство влязло в сила съдебно решение, с което се установява съществуването
на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това
решение. Независимо от начина на установяване на активното вземане и от начина на
осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на
изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е
4
могло да бъде извършено – когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне
изпълняемо (вж. Решение № 50160 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2248/2019 г., І т. о., ВКС).
При съобразяване на цитираната съдебна практика и с оглед обстоятелството, че
изявлението за прихващане е направено от „Юробанк България“ АД на 12.12.2018 г., т. е.
след влизане в сила на съдебното решение относно пасивното вземане (това на „Ковекс“
ЕООД към банката), то предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се явява допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г.,
ОСГТК, ВКС е прието, че институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД.
Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е
вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на
прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо.
След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може
и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към
активното вземане. Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да
породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-
малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от
тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т. нар. в практиката и
доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие,
трябва да достигне до адресата. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“,
изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. Действието на
прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от
тях, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се
извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.
Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса или извън него, е
без значение за обратното действие на погасителния способ.
Основният спорен по делото въпрос е кога е бил уведомен цедентът за извършеното
прихващане и дали същото е произвело действие с оглед прехвърлянето на процесното
вземане от „Ковекс“ ЕООД в полза на ответното дружество. Ищецът твърди, че изявлението
за прихващане било връчено на цедента на 13.12.2018 г. на основание чл. 50, ал. 2 ГПК,
позовавайки се на извършената от ЧСИ С.Х. правна преценка. Преди всичко следва да бъде
посочено, че констатациите на съдебния изпълнител за приложение на посочената
разпоредба не обвързват съда. В съдебната практика се приема, че условие за редовност на
връчването по чл. 50, ал. 2 ГПК е съобщението, респ. призовката да е изпратено на вписания
в търговския регистър адрес и да е установено, че търговецът е напуснал този адрес. Този
ред за връчване е приложим, когато търговецът е променил адреса си на управление и не е
изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в търговския регистър, т. е.
новият адрес е неизвестен (вж. Решение № 69 от 17.06.2024 г. по к. т. д. № 533/2024 г., ІІ
т.о., ВКС, Решение № 23 от 20.02.2024 г. по к. т. д. № 1456/2023 г., І т.о., ВКС, Решение №
5
60165 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 966/2021 г., III г. о., ВКС). В настоящия случай връчителят
– служител на съдебния изпълнител не е установил, че „Ковекс“ ЕООД е напуснало адреса, а
е събрал сведения, че „скоро“ негови представители не са били забелязани там. Това обаче не
означава, че дружеството се е преместило и не е вписало новия си адрес в търговския
регистър. Съдът намира, че доколкото на адреса е имало офис на „Ковекс“ ЕООД, но не е
намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, то е бил приложим редът по чл. 50,
ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, но по делото няма данни за залепване на уведомление. Доколкото
не са били налице процесуалните предпоставки за приложение на фикцията за връчване по
чл. 50, ал. 2 ГПК, то не може да бъде прието твърдението на ищеца, че изявлението за
прихващане било редовно връчено на цедента на 13.12.2018 г. Видно от приложена към
отговора на исковата молба разписка към придружително писмо с изх. № 69298/12.12.2018 г.,
изявлението за прихващане е било връчено лично на управителя на „Ковекс“ ЕООД на
27.12.2018 г. Тази дата следва да бъде приета за момента, в който изявлението на ищеца за
прихващане е достигнало до цедента. Направените в тази насока възражения в отговора на
исковата молба се явяват основателни.
Междувременно, на 17.12.2018 г. пасивното вземане – това на „Ковекс“ ЕООД към
банката, било прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество, като още същия ден
длъжникът бил уведомен за това от цедента на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Независимо от
това настоящият съдебен състав намира, че прихващането е породило своето правно
действие по следните съображения. В съдебната практика последователно се приема, че
прехвърляне на вземане (цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има
за цел да измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става
страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора
за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат.
Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът
не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата
правна защита е съхраняване на възраженията му – правопогасяващи и отлагателни, които
може да противопостави – арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. При наличието на две насрещни
изискуеми парични задължения недопустимо е извършената от едната страна цесия да лиши
другата страна по правоотношението от материалноправните възражения, които е могла да
релевира на първоначалния кредитор, освен ако длъжникът е приел цесията. И това е така,
защото с овластяването на новия кредитор да получи изпълнение и уведомяването на
длъжника от предходния кредитор за настъпилото частно правоприемство между
кредиторите, облигационната връзка не се променя от обективна страна – по отношение на
нейното основание и предмет (вж. Решение № 93 от 08.07.2024 г. по т. д. № 2717/2022 г., I
т. о., ВКС, Решение № 50160 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2248/2019 г., I т. о., ВКС и
цитираната в същите съдебна практика).
Установеното в чл. 103, ал. 3 ЗЗД право на длъжника да извърши прихващане на
задължение към цесионера с вземане, което има към цедента, е едно от изключенията, които
законодателят е предвидил от изискването за насрещност на двете вземания, предмет на
6
компенсацията. Такова право обаче не възниква, съответно се погасява при изразено от
длъжника съгласие с цесията към момента на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД или в по-
късен момент – непосредствено след като цесията е породила действие спрямо длъжника. В
тази връзка непротиворечиво в практиката се приема, че правото на длъжника при съобщена
му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към
цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с
цесията. За упражняване на правото на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил
съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като
непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява на изразено съгласие с нея.
Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на
такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира
(вж. Решение № 330 от 11.02.2019 г. по т. д. № 2839/2017 г., II т. о., ВКС, Решение № 247
от 02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г., ІІ т. о., ВКС).
В настоящия случай няма нито данни, нито твърдения ищецът – длъжник да е изразил
съгласие с извършената цесия. Напротив, само няколко дни след получаване на
уведомлението за прехвърлянето на вземането от „Ковекс“ ЕООД, а именно на 20.12.2018 г.
банката е подала молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, позовавайки се на
извършеното извънсъдебно прихващане, а на 15.01.2019 г. е сезирал съда с претенцията си,
предмет на настоящото исково производство. При тези данни настоящият съдебен състав
намира, че „Юробанк България“ АД е запазила правото си да компенсира задължението си
към цесионера със свое вземане срещу цедента. Компенсаторният ефект на изявлението се
простира и по отношение на приобретателя на вземането, след като прихващащият
(носителят на активното вземане) не се е отказал изрично от възражението си. Двете
вземания са парични, като са станали ликвидни и изискуеми на 30.11.2018 г. с постановяване
на Определение № 546 от същата дата по т. д. № 1592/2018 г. по описа на ВКС, Търговска
колегия, І т. о., което е окончателно и не подлежи на обжалване. При съобразяване на
приетото в задължителната съдебна практика обратно действие на компенсаторното
изявление следва, че същото е породило своя правопрекратителен ефект и двете вземания са
се погасили до размера на по-малкото, считано от 30.11.2018 г.
С оглед изложеното съдът намира, че „Юробанк България“ АД не дължи изпълнение
на вземането на взискателя „Мимком“ ЕООД по изпълнително дело № 20187810400989 по
описа на ЧСИ Г.Д., тъй като същото е погасено изцяло чрез прихващане с извънсъдебно
изявление на длъжника. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на
сумата в общ размер на 18700 лева се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на разноските:
В исковата молба е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски, но не е представен списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество е извършило разноски в размер на 748 лева за внесена държавна такса. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Мимком“ ЕООД
7
следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Юробанк България“ АД сумата в размер на 748
лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор П.Н. Д.а и
прокуриста М.И.В., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул.
„Околовръстен път” № 260, не дължи на „Мимком“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Л.Т.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
АДРЕС, сумата в общ размер на 18700 лева, представляваща направените по т. д. № 5382
по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д.
№ 2265 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав,
и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо
отделение разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. по т. д. №
5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20187810400989 по описа на ЧСИ Г.Д.,
рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им чрез
прихващане с насрещно вземане на ищеца към „Ковекс“ ЕООД в общ размер на 320347,14
лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 8958 по описа за 2016 г. на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 82 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Мимком“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Л.Т.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
АДРЕС, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор П.Н. Д.а и прокуриста М.И.В., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата 748 (седемстотин
четиридесет и осем) лева, представляваща направените по делото разноски за внесена
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8