РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. *********, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от И.К.С., ЕГН **********; В.Я.И., ЕГН **********; М.Я.Т.,
ЕГН **********; и С.Я.Т., ЕГН ********** от гр. ********** всички чрез адв. А.М. - САК
се обжалва Решение № 260124 от 23.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 794/2020г. по описа
на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от И.К.С., ЕГН ********** от
гр.*******, ул.*******.№****, В.Я.И., ЕГН ********** от гр.**********,
ул."*********" №**, М.Я.Т., ЕГН ********** от гр.**********, ул.*********** № *** и
С.Я.Т., ЕГН ********** срещу ЗАД"АРМЕЕЦ" АД, вписано в TP при АВ под ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул."Стефан
Караджа"№2, представлявано заедно от изп.директори М.И. и К.В., осъдителни искове: с
правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да им заплати суми от по
сумата от 5 000 лв. - част от вземания в размер на по 40 000 лв. за всеки ищец,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на техния брат М.Я.И., настъпила в
резултат на ПТП от ********, виновно причинена от застрахования по задължителна
застраховка „ГО" при ответника водач, ведно със законната лихва върху сумите за периода
от постановения отказ - 30.11.2019 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
Въззивниците считат решението за неправилно и постановено в противоречие с
1
материалния закон и със задължителната съдебна практика на ВКС. Считат за неправилен
извода на ЯРС, че между ищците и починалия им брат не е съществувала много
изключителна и близка емоционална връзка, която да надхвърля представите за обичайните
взаимоотношения между братя и сестри. Излагат се съображения, че изводът на съда е
неправилен и противоречи на събраните в хода на производството доказателства. Излагат,
че първоинстанционният съд не взима предвид обстоятелството, че макар и да са създали
впоследствие собствени семейства, ищците са най-близки родственици на М.И., тъй като от
малки за тях той е бил главата на семейството и в него припознават баща си. Позовават се
на TP 1/2016 г. по ТД 1 /2016 г. на ОСГТК на ВКС като посочват, че в него е прието, че
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките.
Молят ЯОС да отмени обжалваното решение като неправилно и да постановите
друго, с което да уважи предявените от ищците частични искове изцяло и да осъди „ЗАД
Армеец" АД, гр. София да им заплати обезщетение в размер на по 5000 лв. за всеки от тях,
част от цялото вземане в размер на по 40 000 лв. за всеки от тях. Молят да бъде отмено
решението на ЯPC и в частта за разноските и да бъдат присъдени разноски и адвокатски
хонорар за оказана безплатна правна помощ и за двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от „ЗАД
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан
Караджа № 2, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Й..
В отговора се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и
съображения, че решението е законосъобразно и обосновано. Моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди обжалваното решение.
Претендират се направените във въззивната инстанция разноски, включително
възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.78, ал. 8 от ГПК.
В с.з. страните не се явяват и не се представляват. От пълномощника на
въззивниците - адв. М. от САК е постъпила Молба вх. № 2349/13.09.2021 г., с която моли
съдът да разгледа делото в отсъствие на адвоката и другия пълномощник на въззивниците,
като е заявено, че поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на въззиваемата страна,
няма доказателствени искания и са изложени съображения по съществото на спора. В
случай на отхвърляне на въззивната жалба е заявено оспорване на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна с доводи за прекомерност, съгласно Наредба №
1/2004 на ВАдС.
От пълномощника на въззиваемата страна - юрисконсулт Й. е постъпила писмена
Молба вх. № 2366/13.09.2021 г., с която настоява съдът да даде ход на делото в негово
отсъствие. Заявено е оспорване на въззивната жалба и са изложени съображения по
съществото на спора с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
2
настоящата инстанция.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е установено, че с влязла в сила на 11.07.2018 г. присъда №73 от
25.06.2018 г. на Ямболския окръжен съд по НОХД №150/2018 г. Д.Д.Д. е признат за
виновен в това, че на **********. около 19:30 часа в гр.******в.ж.к.*********, на
кръстовище, образувано между ул.******* и улица, водеща към фирма ********, при
управление на л.а. „Тойота Авенсис" с peг. № У 6465 АС, е нарушил правилата за движение
по пътищата визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
М.Я.И. настъпила на 21.08.2016 г..
От представените по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №
9400-15166/25.07.2018 г., удостоверение изх. № 94-15173/25.07.2018 г. на Община Сливен,
удостоверение изх. № ГС/02-016668/25.07.2018 г. на Община Ямбол и удостоверение изх. №
9400-15169/25.07.2018 г. на Община Сливен, се установява, че И.К.С., М.Я.Т. и С.Я.Т. са
сестри на починалия, а В.Я.И. е негов брат.
От справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на
база на постъпили данни от застрахователните компании на застраховка „ГО” на
автомобилистите се установява, че лек автомобил с рег. № У 6465 АС има регистрирана
застраховка ГО в ЗАД „Армеец” АД за периода 02.12.2015г. до 01.12.2016г.
Представена е претенция, отправена до ЗАД „АРМЕЕЦ” АД от въззивниците, за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им вследствие смъртта на
техния брат М.Я.И. от ПТП-то неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
размер от по 5000 лв. за всеки от тях. В отговор на претенцията, ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД са
изпратили писма изх. № 8700, 8701, 8702, 8703 /30.11.2019 г., с които уведомяват
въззивниците, че застрахователното дружество няма основание да удовлетвори претенцията,
по която е заведена щета № 10016100105099Н, тъй като не са установени особено близки
взаимоотношения с починалия и предвид липсата на проявление на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване.
Представени са и Епикриза ИЗ № 9225 на М.Я.И., изд. от ОАИЛ на МБАЛ „ Св.
Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол и съдебномедицинска експертиза на труп № 207/2016 г.,
изготвена от д-р Т.Ч..
По делото е назначена и изготвена съдебна-автотехническа експертиза, в
заключението по която подробно е описан механизмът на настъпилото ПТП. Вещото лице
дава отговори на поставените въпроси: мястото на произшествието се намира в град Ямбол,
на кръстовището между ул. „******" и пресечката, водеща към фирма ********.
Местопроизшествието представлява „Т" образно кръстовище. Улица „******" е с две
платна, като дясното по посока на огледа е с широчина 7,6 метра, разделено на две ленти за
движение от надлъжна пътна маркировка МЗ (бяла прекъсната линия), като дясната е с
3
широчина 3,3 метра, а лявата 4,3 метра. Към момента на настъпване на произшествието
времето е било ясно, с добра видимост и суха асфалтова настилка. В дясно на пресечката
водеща към фирма „*********", откъм посоката на навлизане в кръстовището на л.а. Тойота
е поставен пътен знак - №Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". На
ул.*******, по посоката на движение на велосипедиста няма поставени пътни знаци.
Атмосферните условия са били оптимални - дневна светлина, суха асфалтова настилка.
Непосредствено преди произшествието водачът на л.а. Тойота е напуснал очертанията на
бензиностанцията и е подходил към ул.*******, с намерение да извърши маневра завой
наляво, в посока с.******. Пострадалият велосипедист се е движил по дясното платно на ул.
„******", в посока центъра на града, около средата му. Вещото лица посочва, че след
настъпване на произшествието не е извършен оглед и съответно не е изготвен протокол.
Това обстоятелство е породило необходимостта от извършване на следствен експеримент,
чийто данни са изходни за определяне на скоростите на движение на двамата участника,
които в.л. е определил. Вещото лице е определило каква е опасната зона за спиране на
автомобила и велосипедиста при установената скорост на движение. Експертизата посочва и
в коя част на превозните средства е настъпило съприкосновението. За велосипеда,
съприкосновението е било в предните му състави - предна капла и гума. За лек автомобил
Тойота инициалният удар е страничен отляво, съсредоточен в левия праг под задна лява
врата. Описано е къде по широчина и дължина на пътното платно е настъпило
първоначалното съприкосновение между автомобила и велосипеда: в.гр.****, на "Т"
образно кръстовище между ул. „******" и улицата водеща към фирма ********, в
непосредствена близост до бензиностанция „Омакс"; велосипедистът се е движил по ул.
„******", в посока към центъра на града, като траекторията му е била около надлъжната
пътна маркировка на дясното платно за движение; лек автомобил Тойота е потеглил от
спряла позиция от улицата, водеща към фирма ********, навлязъл е по ул. „******", с
намерение на водача му да извърши маневра завой наляво в зоната на кръстовището, в
посока с. ******; за велосипеда, инициалният удар е челен, съсредоточен в предните му
състави (предна гума), при което автомобилът се е явил като преграда за движението му; лек
автомобил Тойота инициалният удар е страничен отляво, съсредоточен в левия праг под
задна лява врата; след инициалния удар, велосипеда се е завъртял спрямо вертикалната си ос
по посока обратна на часовниковата стрелка, като дясната част на кормилото на велосипеда
е контактувало със задните лявостранични състави на автомобила; след произшествието,
велосипедът е паднал върху дясното платно за движение, около надлъжната пътна
маркировка, върху левите си състави; след удара автомобилът се е придвижил по платното
за движение, по предварително зададената траектория на движение от водача; мястото на
сблъсък е в зоната на кръстовището, на около на около 14,4 метра след мерната линия и на
около 3,9 метра вляво от мисленото продължение на десния край на дясното платно за
движение. Ако хипотетично се допусне, че велосипедът се е движил в близост до десния
край на платното за движение (при конкретния механизъм на настъпване на
произшествието), той би имал практическа възможност да премине безаварийно зад задните
състави на автомобила, тъй като е имало достатъчен просвет за преминаване.
4
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: А.П.Д.,
И.Ю.Д. и С.Д.С..
Свидетелят С.С. е съпруг на ищцата И.С., познава М.. Заявил е, че често са се
виждали, т.к. живеели в един квартал. Баща му на М. починал много млад и той станал глава
на семейството. Имал три сестри и един брат, който живеел в С.. Свидетелят е посочил, че
са отишли да видят, когато М. го блъснала кола. После го отвели в болницата, където
починал на втория ден. Заявил е, че всички имали много хубави отношения с него. Неговата
съпруга И. много навътре го взела. Били голяма рода и често се събирали по поводи да се
веселят.
Свидетелят А.Д. е заявил, че е зет на ищцата М.Я.Т., като познава М.Я. Заявил е, че
отношенията им били добри, като М. идвал в ******* и посещавал сестра си и й помагал,
тъй като тя била малко болна. Той живеел в ******, а М. в *******, като ходил два пъти в
седмицата през месеца да я вижда, понеже работил и гледа кози, като бил пастир. Ходил и
по празниците да посещава сестра си. Тя е с диабет и той й звънял да я пита как е. Всички
много лошо понесли смъртта на М.. М. вдигнала кръвно, било голяма трагедия, тъй като М.
замествал баща си. Ищците имат техни деца и семейства които живеят при тях в
*****************.
Свидетелката И.Д. е заявила, че познава ищците, като М. е нейна майка. Заявила е,
че В.Я.И. живее през две-три къщи от тяхната и С. от много години живее там, като живеели
всички в един квартал в една махала, а М. живее в ******. Той е неин чичо - вуйчо. Имали
всички много добри отношения, като М. много често идвал на празници, на РД и питал как е
майка й. Майка й имала диабет и кръвно и той идвал да я вижда. Нейната майка тежко
изживяла смъртта му. Той бил в болница, където първия ден бил жив, а след това починал.
Всички били разтревожени и наскърбени. Майка й вдигнала кръвно и била много тревожна.
С. и В. и те дошли, като всички били там. На погребението всички били много разтревожени
и притеснени. Майка й живее в ******* от 50 години, като те много често идвали в ******
при вуйчо й. Всички много го уважавали, защото бил много добър човек.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за
валидно и допустимо.
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
5
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца.
В случая съдът при решаване на делото следва да съобрази постановеното ТР № 1
от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. С ТР № 1/21.06.2018г. по
тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг и лице във
фактическо съжителство. С ТР № 1/21.06.2016г. бе прието, че по изключение всяко друго
лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата
на настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка „Тойота”, модел
„Авенсис” с д.к.№ У6465 АС, валидна към датата на произшествието.
Не е спорно настъпилото на********* в гр. *******, ж.к. „**********“, на
кръстовище, образувано между ул.„******“ и улицата, водеща към фирма „*********“
***застрахователно събитие, както и че то представлява покрит риск по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". По делото е установен механизма на процесното
ПТП от САТЕ. Водачът Д.Д.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1
от ЗДвП. Деянието е извършено виновно от прекия делинквент, при форма на вината
непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати. Безспорно е установено с влязлата в сила присъда по нохд №150/2018г. по
описа на ЯОС, че настъпилата смърт на пострадалото лице М.Я.И., е в пряка причинна
връзка със застрахователното събитие.
Според разясненията, дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
6
ЯОС намира, че от събраните по делото гласни доказателства не се установи между
ищците и починалия да е била изградена изключителна връзка, надхвърляща представите за
обичайните взаимоотношения между братя и сестри. Напротив, установи се, че починалият
е живял в отделно домакинство, в друг град - *******, а трима от ищците живеят в
гр.******, като са се събирали по семейни поводи, което навежда към представите за
изградени помежду им едни традиционни отношения, които не се отличават с
изключителност, която да обосновава присъждането на обезщетения за претърпени от
ищците неимуществени вреди, търпени в резултат от смъртта на брат им. Установи се, че
въззивниците са търпели болки и страдания, които са логично следствие от смъртта на
техния брат, предвид близостта на родствената връзка помежду им, но тези страдания не е
справедливо да бъдат обезщетени поради липсата на предпоставките, очертани в ТР №
1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Жалбоподателите живеят в
отделни домакинства в различни градове, създали собствени семейства, имат собствени
деца, което говори, че връзката им с брат им, е в рамките на обичайното и нормалното и не е
доказана по никакъв начин тази изключителна, трайна и дълбока връзка между братя и
сестри, надхвърляща нормалните представи. В този смисъл, ЯОС приема, че с оглед
установеното по делото не може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания у въззивниците.
Не е доказана връзка, която да предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
за емоционална подкрепа и доверие. В случая няма неимуществени вреди, които да
подлежат на обезщетяване. Предвид изложеното, искът е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно. ЯРС като е обсъдил събраните по делото
доказателства е постановил правилен и мотивиран съдебен акт.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на делото, на въззиваемата страна, която е представлявана от
юрисконсулт, следва да се присъди съгласно чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение, размерът на което не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, което съдът определя в размер на 200 лева.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260124 от 23.10.2020 г. на ЯРС, постановено по гр.д.№
794/2020г. по описа на ЯРС.
7
Осъжда въззивниците И.К.С., ЕГН ********** от гр. ****, ул. „***" № **; В.Я.И.,
ЕГН ********** от гр. *****, ул. „****" № ***; М.Я.Т., ЕГН ********** от гр. *******, ул.
„*******" № **и С.Я.Т., ЕГН ********** от гр. *****, ул. „*****" № **да заплатят на
ЗАД"АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8