Р Е
Ш Е Н
И Е
№
44,
03.02.2020 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд- Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари,
две хиляди и двадесета година , в
състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1897 по описа за 2018 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл. 87, ал.1 от ЗЗД; чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.С.
, твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11333031., като последният се е съгласил да
му бъде отпуснат револвиращ кредит, под формата на
кредитна карта. На 30.12.2015 година, ответникът е активирал предоставената му
кредитна карта, максимален кредитен лимит 1 000 лв., който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции, чрез издадената му кредитна карта.
Върху усвоената сума се начисляват годишна лихва и такси за обслужване.
Кредитополучателят се задължава да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума. Ищецът
твърди, че длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.09.2017 година. Поради горното ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, като в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите 501.68 лв., главница; договорна лихва от 01.09.2017 г. до
07.12.2017 година, върху използваната главница,
в размер на 73.17 лв., сумата от 29.52 лв., обезщетение за забава, за
периода 07.12.2017 г. до 06.07.2018 година. Заповедта на длъжника е връчена при
условията на чл.45, ал.5 от ГПК, поради горното и след дадени указания, ищецът
е предявил настоящите искове и моли съда да постанови решение, с което да
признае съществуване ето им, ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131,
ал.1 от ГПК, ответникът не упражни правото си на отговор. В съдебно заседание
заяви, че е закупил телефон на изплащане, с кредит от ищеца.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.С. ,
твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11333031. Ответникът е сключил и договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и
използване на кредитна карта CREX-11333031 от 26.06.2015 г. Съгласно
този договор, размера на револвиращия кредит е 1 000
лв., като лимита по картата е усвоен от длъжника на 10.02.2016 г.. Минималната
погасителна вноска е в размер на 60 лв., с договорен лихвен процент 35%.
Съгласно изготвената по делото
икономическа експертиза, дължима
главница е в размер на 489.14 лв., договорни лихви са в 57.17 лв., за периода
от 01.09.2017г.до 07. 12.2017г., а
размера на лихвата за забава е 29.54 лв., за периода 07.12.2017 г. до
06.07.2018 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради
факта, че се касае за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на
РБ, исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и
действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание,
както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до
недействителност респективно до нищожност на договора за предоставяне на
потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на
противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се
позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените
установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна
карта. Видно от съдържанието на договора, същият е сключен лично между кредитен
инспектор и ответника, поради което отношенията между страните се уреждат от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да
следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно легалното
определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР
на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че
договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява
на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон
за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Процесният договор отговоря на
изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК.
Процесния договор и към момента съществува, но
изпълнение от страна на ответника по него няма. Същият е изтеглил напълно
одобрения и кредитен лимит, но е преустановил плащанията по него на 01.09.2017
година. Кредиторът е отправил покана за плащане, получена лично от ответницата,
в която е посочен и размерът на задължението по договора за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна
карта. Плащане от страна на длъжника не е последвало. Доколкото договорът е
действителен и удостоверява вземане на ищеца към ответницата относно непогасена
главница и договорни лихви, както и лихви за забава, то предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор са основателни, до размера установен от
вещото лице. Предявеният иск е за установяване на вземане за главница в размер
на 489.14 лв., договорни лихви са в 57.17 лв., за периода от 01.09.2017г.до 07.
12.2017г., а размера на лихвата за забава е 29.54 лв., за периода 07.12.2017 г.
до 06.07.2018 г., е основателен и доказан, следва да бъде отхвърлен като
недоказан до пълния размер по отношение на претендираната
главница и лихва за забава.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските сторени в
заповедното производство, в размер на 75 лв., както и тези в настоящото
производство, в размер на 425 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Ф. , П. ”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
ЖК “М. -4”, Б. П. С. , сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.-
юрисконсулт, от И.И.И., ЕГН **********,***, в размер
на 489.14 лв., представляващи главница по договор за револвиращ,
потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11467939, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.07.2018 г. до изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 704 от 25.07.2018 г., по ч.гр.д.№ 1259/18
по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
установяване на вземането за главница, до пълния размер от 501.68 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Ф. , П. ”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
ЖК “М. -4”, Б. П. С. , сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.-
юрисконсулт, от И.И.И., ЕГН **********,***, в размер
на 57.17 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.09.2017 г. до 07.12.2017
година, за което е издадена Заповед за изпълнение № 704 от 25.07.2018 г., по
ч.гр.д.№ 1259/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА,
като ОТХЪВРЛЯ предявеният иск за
установяване на вземането за лихва, до пълния размер от 73.17 лв. лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Ф. , П. ”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
ЖК “М. -4”, Б. П. С. , сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.-
юрисконсулт, от И.И.И., ЕГН **********,*** в размер
на 29.52 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.12.2017 г. до 06.07.201
година, за което е издадена Заповед за изпълнение № 704 от 25.07.2018 г., по
ч.гр.д.№ 1259/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
И.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Ф. , П. ” , рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
ЖК “М. -4”, Б. П. С. , сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.
- юрисконсулт, направените по ч.гр.д.№ 1259/18 по описа на РСТ разноски, в
размер на 75 лв., и разноски в настоящото производство, в размер на 425 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: