МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.А. от гр. Д., ***** *******, е предявено обвинение за това, че на 06.01.2020 г. на ГКПП „Капитан
Андреево“, община Свиленград, област Хасково, дал подкуп /дар/ – парична сума
от 20 евро с левова равностойност 39,12 лева /една банкнота с номинал от 10
евро и сериен номер *******и една банкнота от 10 евро с номинал от 10 евро и сериен
номер *******/, на длъжностно лице, имащо качеството „полицейски орган“, а
именно на С.Т.Т. – ****** в ** **** в **** „**** *****“ при **-***** към РД „*****
****“-***** със специфично наименование на длъжността „****** *****“, за
да извърши действие по служба – да го
пропусне да премине от Република Турция в Република България с У.К. с лек
автомобил марка „Нисан“ с *** рег.№ *******без да има валидна задължителна
застраховка за превозното средство – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият, на когото е предявено
постановлението на разследващия орган за привличане в качеството на обвиняем и
в проведения разпит е заявил, че разбира обвинението и се признава за виновен по него,
не участва в съдебната фаза на процеса. В резултат на проведените спрямо него
издирвателни мероприятия на територията на страната ни и положените усилия за
призоваване и снабдяване с препис от обвинителния акт и от разпореждането по
чл.247б от НПК, беше установено, че той е нарушил наложените мерки за
процесуална принуда – забрана за напускане на пределите на Република България и
отнемане на документите за задгранично пътуване, укрил се е на неизвестен за
съда адрес, поради което намирането му с цел осигуряване на участие в
производството се оказа невъзможно. Затова съдът прие, че е налице хипотезата
на чл.269 ал.3 т.2 от НПК – местоживеенето на подсъдимия, спрямо когото е
наложена забрана да напуска страната, не е известно и след щателно издирване не
е установено. Затова производството беше проведено в отсъствието на А., като
беше преценено, че това няма да затрудни разкриването на обективната истина по
делото, а участието на упълномощения защитник ще гарантира правото му на
защита, ограниченият обем на която е последица от собственото процесуално
поведение на подсъдимия в съдебния стадий на процеса.
Защитникът не оспорва извършването на
деянието и неговото авторство и предлага предвидените в закона кумулативни
наказания да бъдат наложени в размер, близък до минималния.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.А. живее постоянно в ***** *****
и е гражданин на тази държава. От около 10 години работел като *****, а от
година и половина бил нает от **** **** **** „*****“, за което ***** ***** с *****
*****. Един от неговите работодатели бил У.К., с когото на 06.01.2020 година
подсъдимият отпътувал от гр.Черкезкьой за България. Двамата пътували с лек
автомобил марка „Нисан“ с рег.№ *******, а поводът за пътуването им бил
възникнал проблем с друго транспортно средство, собственост на предприятието –
товарен камион, който поради липса на всички необходими документи за товара
престоявал няколко дни на територията на ГКПП „Капитан Андреево“. При влизането
си в страната подсъдимият и неговият спътник се установили на посочения
граничен пункт около 22:00 ч., като в този момент водач на лекия автомобил бил У.К..
В същия момент входящият граничен пункт бил обслужван от свидетелката С.Т. – *****
в *** **** в **** „**** ****“ към **-*** от ****-****. Тя заемала длъжността „****
***“ и изпълнявала служебните си задължения в служебна униформа, носеща
отличителните белези на „***** ****“. Правомощията й били регламентирани в
Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове, приета с
Постановление на МС № 104/20.05.2002 г., Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г.
за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на
контролно-пропусквателните пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи
и обнародвана в ДВ бр.55/21.07.2015 г., а също и в издадената и връчена
длъжностна характеристика. В изпълнение на така регламентираните правомощия и
вменени задължения свидетелката Т. следвало да осъществява граничен
паспортно-визов контрол на влизащите в страната през ГКПП „Капитан Андреево“
лица и превозно средства, като сред основните й задължения било
предотвратяването на престъпления и нарушения на паспортно-визовия режим,
извършване на самостоятелни или съвместни проверки на лицата, превозните
средства и съответните документи, както и недопускането на тяхното преминаване
през държавната граница, когато не са изпълнени условията, предвидени в
съответния нормативен акт. При проверката на документите, касаещи превозните
средства, като граничен полицай, извършващ проверка на първа линия на АРМ № 13,
където изпълнявала длъжността си към 06.01.2020 година, Т. имало правото и
задължението да изисква от водачите на превозни средства документ за
правоспособност за управление на МПС, документ за регистрацията на превозното
средство и неговата собственост, документ за задължителна застраховка и
документи за товара. В случай на установени несъответствия в представените
документи или в случай на непредставяне на съответен документ, на Т. било
възложено задължението да не допуска преминаването на лицата и автомобилите
през границата на страната, както и да ги отклони за втора проверка. В
правомощията на свидетелката се включвало въвеждането в съответната
информационна система на данните на водачите на превозните средства и пътниците
в тях, както и полагането на входящ граничен печат в документите за пътуване,
като при изрядност на последните, тя следвало да пропусне лицата и автомобилите
в страната.
На 06.01.2020 г. около 22,00 часа,
когато подсъдимият и неговият спътник К. с управлявания от втория лек автомобил
марка „Нисан“ се установили на ГКПП „Капитан Андреево“ и се насочили към АРМ №
13, свидетелката Т. изпълнявала там описаните вече служебни задължения. Тя извършила
проверка на личните документи на двамата пътници, а след това и на документите
за автомобила. Регистрационният талон за колата бил поставен в червен кожен
калъф, който К. й подал през отворения прозорец на работното помещение. В хода
на проверката Т. установила, че сред представените й документи липсва
застрахователна полица, удостоверяваща сключена задължителна застраховка за
автомобила „Нисан“ и затова отправила покана да й бъде представена такава. А. и
К. заявили, че не разполагат с такъв документ. Тогава на английски и турски
език Т. им разяснила, че без да имат задължителната застраховка /зелена карта/
те не могат да преминат през границата на страната, а след това им обяснила, че
застраховка могат да сключат във вътрешността – след пункта, след което ги
упътила към гише за застрахователни услуги. Т. задържала личните документи на
двамата, като върнала само калъфа с регистрационния талон, нужен при сключването на застраховката. След разговора си със служителката А. и К.
тръгнали в посока към указаното им гише, но тъй като не успели веднага да го
намерят, А. заявил на своя работодател, че ще „оправи проблема по друг начин“.
Той взел калъфа, в който бил поставен регистрационния талон на колата и сложил
в него две банкноти от по 10 евро. Сметнал, че след като даде парите на Т., тя
ще върне двата паспорта и ще пропусне автомобила, защото целта на пътуването
предполагала оставане в района на граничния пункт, макар за тази цел граничната
служителка да не била уведомена. Така подсъдимият се върнал до АРМ № 13 и
отново през отворения прозорец на гишето предал калъфа на Т.. Тя взела калъфа,
отворила го и видяла двете сгънати банкноти, които А. бил решил да даде като
подкуп, за да бъде пропуснат автомобила без задължителната застраховка. Т.
обаче решила, че А. не е разбрал нейното обяснение и отново го упътила към
мястото за сключване на застраховка, като му върнала талона и поставените до
него пари. Подсъдимият обаче решил да довърши намисленото - да даде подкуп. В
изпълнение на това решение той отново подал калъфа на Т. и настоятелно й
обяснил, че дава двете банкноти, за да бъдат той и работодателя му пропуснати с
автомобила, без да са сключили застраховка. Тогава Т. взела калъфа и го
оставила на работния плот. Уведомила за случилото се свидетеля И.И., „**** ****“
към ГПУ-Свиленград, който малко преди това бил разговарял с К. и го упътил към
офиса, в който може да сключи договор за застраховка. Свидетелят И. посетил
работното място на Т., а след това докладвал на разследващ полицай, който след
като пристигнал на местопроизшествието
извършил оглед, при който били иззети двете банкноти - една
банкнота с номинал от 10 евро и сериен номер *******и една банкнота от 10 евро с номинал
от 10 евро и сериен номер *******.
Така изложената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приложените по делото писмени доказателствени средства и приобщените
веществени доказателства. Информацията, съдържаща се в тези доказателствени
източници, напълно кореспондира с направените от подсъдимия А. самопризнания в
дадените пред органа на досъдебното производство обяснения, които бяха
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК и които изцяло
кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и основно с тези, дадени
от свидетеля С.Т.. Както представеното от Т., така и обясненото от А. е
конкретно, последователно и взаимно допълващо се относно времето, мястото и
начина, при които са били изпълнявани служебните задължения от първата и
относно повода, механизма и средствата на взетото и изпълнено решение за
предоставяне на въпросните банкноти. Детайлен е разказът на свидетелката Т. относно установените служебни отношения с
двете пътуващи през границата лица, на които тя подробно разяснила действията,
които е било необходимо да предприемат, за да преминат с автомобила „Нисан“ във
вътрешността на страната, след което им указала мястото, на което могат да
получат липсващия застрахователен документ. Изцяло кореспондиращ с обясненията
на подсъдимия е и разказът на свидетелката относно повторния опит да упъти
върналия се на работното й място А. и отново да му разясни, че е необходимо до
посети застрахователния офис. В представеното пред органа на досъдебното
производство А. не е отрекъл, че поставянето на банкнотите в калъфа на
регистрационния талон, се е дължало не на неразбиране на дадените му от
граничния полицай указания, а на решението му да „спести“ усилия и ресурс за
сключване на застрахователен договор, тъй като той и К. планирали кратък
престой в страната, който трябвало да завършил в района на граничния пункт.
Така, според разказаното от него, се породило и решението му да предостави на
граничния случай дар, който трябвало да бъде мотивация този служител да изпълни
не по установения ред своите задължения, а именно да него и спътника му в
страната с автомобила „Нисан“ без за последния да е сключена задължителната
застраховка. Настоятелните действия на А. при повторното му посещение на
гишето, където Т. е изпълнявала своите задължения, са илюстрация за
изпълнението именно на това намерение. Той е сложил двете сгънати банкноти от
по 10 евро в калъфа на талона и подал последния на Т., а когато тя го върнала,
обяснявайки отново нуждата от застрахователна полица, отново върнал калъфа с
пояснението, че парите са предназначени за нея, за да бъде удовлетворена преследваната
цел – да бъдат върнати документите за самоличност, а двамата пътника и
автомобила пропуснати в страната. Казаното от подсъдимия, едновременно с
предоставянето на парите и недвусмислената покана към Т. да ги получи, по
несъмнен начин обосновава и преследваната от него цел – полицейският служител
да пропусне да изпълни служебните си задължения. Както вече беше посочено
по-горе, свидетелят С.Т. към процесната
дата е заемала и изпълнявала длъжността „***** ****“ в ** група на *** „***** ****“,
като възложените й длъжностни функции са включвали проверка на личните
документи на преминаващите от Република Турция в Република България лица, както
и проверка на документите, касаещи управляваните от тях превозни средства. Част от последните съгласно разпоредбата на
чл.38 ал.1 т.4 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. е и документът за
задължителна застраховка на автомобила, с какъвто безспорно нито подсъдимият,
нито неговият работодател са разполагали и какъвто е следвало да бъде
предоставен на граничния полицай, за да пропусне той преминаването на
автомобила в страната ни. Именно изпълнението на тези, произтичащи от
длъжностната характеристика на граничния служител, задължения, подсъдимият е
целял да постигне без да предостави изисканата му застрахователна полица –
искал е да бъде пропуснат, след като мотивира свидетеля Т. към вмененото й
служебно действие чрез паричния дар, който е предоставил. В този смисъл е
налице и необходимата съгласно наказателноправната норма връзка между
служебната компетентност на адресата на подкупа и изпълнението на задълженията
на същия, което подсъдимият е преследвал.
Безспорно е също, че свидетелят Т.,
на която подсъдимият е предоставил паричната сума, е „длъжностно лице” по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като тя е изпълнявала служба в
държавно учреждение - в ***-***** към ***** **** „***** ****“-*****”, където е
била назначена на длъжността „****** ****“ и й била възложена трудова функция,
несъставляваща дейност само на материално изпълнение.
Казаното дотук обуславя извода, че
обективните признаци на престъплението по чл. 304, ал. 1 от НК следва да се
приемат за установени. Същото се отнася и за квалифициращия деянието признак по
чл. 304а от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски орган”.
Свидетелят Т. е имала това качество, видно от заеманата от нея длъжност на *****,
както и от обстоятелството, че към инкриминираната дата тя е изпълнявала
охранителна и контролна дейност, които дейности, съгласно разпоредбите на чл.
14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР, се извършват
само от полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган” се съдържа
в разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на изброяването
законодателят е идентифицирал лимитативно кръга от лицата, отговарящи на
изискването за „полицейски орган”, както чрез конкретно посочване, така и с
оглед вида на възложените им функции, като препратката е към разпоредбите на
чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон, включващи охранителната и
контролната функция, с каквато е била натоварена и свидетелят Т.. Към момента
на деянието тя е изпълнявала полицейска дейност, която заради носеното облекло
с характерни обозначителни знаци и съдържанието на предприетата проверка, а от
друга страна позиционирането и типа на работното й място, несъмнено е станала
достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и
обуславящо субективната страна на престъплението, е показател за формираното
отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението му. Т.е.
същият е имал представа както за длъжностното качество на лицето, на което е
дал подкуп, така и за естеството на изпълняваните от полицейския орган към този
момент служебни функции, предопределени от длъжностното му качество на граничен
полицай. Освен това, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е противоправните му последици и е искал тяхното
настъпване. Ето защо, съдът прие, че престъплението е извършено в условията на
пряк умисъл като форма на вината, като в допълнение на казаното по-горе, следва
да се има предвид, че направеното от подсъдимия вербално заявление на
намерението му в контекста на предприетия документален контрол, илюстрира
осъзната връзка между даваната сума и преследваното изпълнение на служебните
ангажименти.
На следващо място, деянието е
останало във втория стадий на умишлената престъпна деятелност, а именно –
опита. Въпреки че подсъдимият е предприел активни действия, които са поставили
началото на изпълнителното деяние по чл. 304, ал. 1 от НК – „даване на дар”,
тази дейност е останала недовършена, защото неследващите се облаги не са били
приети от служителя Т., независимо че същите са попаднали в нейната фактическа
власт /тя е оставила парите върху работния си плот/, т.е. те са излезли от
патримониума на подсъдимия. Реализацията на тази фактическа ситуация изпълнява
коментираната в задължителната съдебна практика /ППВС № 8/81 г./ хипотеза,
съгласно която пълното осъществяване на престъплението „подкуп” предполага две
насрещни прояви – даване и приемане, доколкото то е двустранна сделка,
извършена с користна цел по повод службата на длъжностното лице. Тази
характеристика на подкупа неминуемо изисква постигнато съгласие от двете страни
по сделката относно нейните основни елементи – вид и размер на давания дар,
както и служебното действие/бездействие, което длъжностното лице е предприело
или ще предприеме. Когато такова съгласие липсва и по-конкретно, когато
даденият дар не е бил приет от неговия адресат, престъплението не може да се
квалифицира като довършено, защото не са настъпили предвидените в закона
противоправни последици, изразяващи се в подкупване на длъжностно лице. Освен това,
предвидената в чл. 304, ал. 1 от НК форма на изпълнително деяние „даде”
обосновава резултатна, а не формална по вид престъпна проява. В този случай,
какъвто е и разглежданият, е налице довършен опит, защото подсъдимият е
реализирал съдържанието на инкриминираната деятелност, от която обаче не е
могъл да настъпи съставомерният резултат – приемането на облагата, за да се действа
или бездейства противоправно в служебната сфера. Ето защо, съдът преквалифицира
деянието, в което подсъдимият А. е обвинен, и прие, че то е останало в стадия
на опита – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По първоначално
предявеното обвинение за довършен подкуп подсъдимият беше оправдан.
При определяне на наказанието съдът
отчете обществената опасност на извършеното и сведенията за опасността на самия
деец, смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Подсъдимият А.
е роден на *** година в гр.****, **** ****, гражданин е на ***** ****. Той е с
чисто съдебно минало и добри характеристични данни – **** е, работи като *******,
липсват сведения за други противоправни прояви. В аспекта на процесуалното поведение на подсъдимия се отчете оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното
производство и направеното самопризнание в този стадий на наказателния процес,
разкриващ своевременно проявената самокритичност към извършеното. Отекчаващи
вината обстоятелства не се установиха. Ето защо, съдът прие, че в случая са
налице предпоставки за определяне на наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и затова прецени, че наказание „лишаване от свобода
за срок от четири месеца“ е адекватно на извършеното и подходящо за постигането на преследваните от
закона индивидуални и превантивни цели. При налагане на кумулативно предвиденото
по-леко наказание „глоба“ съдът отчете макар и оскъдните сведения за имотното
състояние на подсъдимия – тези, които могат да бъдат изведени от трудовата му
заетост, възрастта му и семейните му ангажименти. При тези данни беше съобразено, че подходящата
имуществена санкция следва да бъде в размер на 800 лв., който съдът
наложи. Като се прецени, че в случая са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, включително липсата на необходимост
от ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за да
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът отложи изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 307а от НК съдът
отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: една банкнота с
номинал от 10 евро и сериен номер *******и една банкнота от 10 евро с номинал
от 10 евро и сериен номер *******. Вещественото доказателство – оптичен диск, следва да
остане към материалите от делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: