Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря М. Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№14339 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***.
С. 7, ет.1, чрез процесуален представител – адв. Д.А., срещу Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес *** 14, първоначално кумулативно
активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на реална част с площ от 776 кв.м. от недвижим
имот №100.128 по ПНИ на СО „Т.“, землище гр. А., кад. район 100, одобрен
със Заповед №......, целият имот с площ от 1573 кв.м., находяща се в северната
част на имота, при граници на реалната част: от север: път - №100.521, от
юг: останалата част от имот №100.128, от
изток – имот № 100.129 и от запад: земеделски земи.
Ищците основават правния си интерес от търсената защита и
активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба:
На ищците, като
наследници на С.А.К., с решение №.../26.06.1996г. на ПК – А., е възстановено
правото на собственост по т.5 от решението върху лозе
в землището на гр. А. с площ от 2.500 дка, м. „М.“ /сега СО „Т.“/, попадащо в
терен по пар.4 ЗСПЗЗ, като всеки от ищците притежава ½ ид.ч. от имота.
По помощния кадастрален план към ПНИ, на наследниците на С. К., е отреден и записан стар имот 34. Твърди
се, че този имот попада с площта на реалната част от 776 кв.м. в процесния
имот. Сочи се, че имотът не може да бъде възстановен на ищците, тъй като
процесният имот е записан на ответника. Последният го е придобил чрез
покупко-продажба от к.н.ж. през 1969г. с НА 71а, дело 5663/1969г. Продавачът се
е легитимирал като собственик с НА .., дело 326 от 1966г. по замяна с ТПС, като
по силата на нотариалния акт е придобил четири имота. Ищците оспорват
нотариалния акт на ответника 71а/1969г., твърдейки че описаният в него имот –
лозе – овощна градина с площ от 1000 кв.м. в м. М. не е идентичен с нито един
от имотите, които праводателят му К.Ж., е получил по замяна с ТПС комисия през
1966г. Поддържат, че ответникът се е самонастанил в процесния имот без правно
основание. Твърдят, че с НА 19, дело 6090 от 1966г. К.Ж. е дарил на съпругата
си Стойка Желязкова единия от заменените имоти – лозе от 1.000 дка в м. М. при
граници: п.я., В. С. и гора, описан в т.2 от НА ../1966г. Съпругата му Стойка
Желязкова също е дарила на съпруга си К.Ж. този имот с НА 53/1969г. Твърдят, че
в един и същи ден -26.12.1969г. К.Ж. се е разпоредил два пъти с един и същи
имот – лозе – овощна градина с площ от 1.000 дка в м. М. в полза на други
купувачи – З. Б. и С. Б. с НА 70, дело 5663/1969г., поради което не е можел
втори път да продаде същия имот на Н.Н.. Ищците оспорват КНА на праводателя на
ответника .., дело 326 от 1966г. по отношение на констатациите на нотариуса,
както и че е бил представен Протокол на ТПС – комисия А. от 1958г. Твърдят, че
замяната не е била извършена, а ако е извършена, то не е по надлежния ред и не
е влязла в сила. Твърди се, че нито един от дадените в замяна имоти, не е
идентичен на процесния имот, описан в НА на ответника. Твърди се и че
праводателят на ответника, респ. неговите наследници, са подали заявление в
сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е
бил заменен: лозе с площ от 5.500 дка в м. Кун тепе. В уточняваща молба
твърдят, че К.Ж. не е бил член на ТКЗС, ДЗС, или друга подобна организация, не
е внасял в такива организации свои земеделски земи, нито е имал на това
основание право да получи в замяна други земеделски земи. Ищците поддържат, че
за тях е налице правен интерес от търсената защита, тъй като целият имот е
записан на ответника и това е пречка за продължаване на процедурата по
възстановяване. В евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е придобил на
правно основание 1000 кв.м. от процесния имот, се моли да бъде установено, че
той не е собственик на реалната част до 573 кв.м. Моли се за уважаване на
предявените судебктивно съединени искове по тези съображения и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание исковете се
поддържат.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н.Н., чрез адв. И.А., в
който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва
се твърдението, че стар имот 34 не може да бъде възстановен на наследниците на С.
К., поради причина че процесният имот е записан на ответника. В тази връзка се
излага, че по жалба на ищците против Заповед РД 13-7706-376/07.10.2013г. на
Областния управител за одобряване на ПНИ, било образувано гр.д. 16602/2013г. по
описа на ВРС, по което било прието от съда, че процесните имоти попадат и в
друг стар имот, а в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидена възможност разликата над
1000 кв.м. да се дели на части за присъединяване към различни имоти на различни
възстановени собственици, нито да се отделят за образуване в самостоятелен
имот, или да се присъединяват към такъв на бившите собственици, при условие че
новообразуваните имоти попадат частично в него. Поради това, се оспорва твърдението, че целият имот е записан на ответника
въз основа на НА 71а/1969г. и че това е пречка за възстановяване на имота.
Счита се, че дори да бъде уважен искът, то с оглед мотивите на съда, няма да е
налице законова възможност за възстановяване на имот, удовлетворяващ правата на
възстановените собственици. Отделно от това, се възразява че възстановеният на
ищците имот не е идентичен със стар имот 34, тъй като няма съответствие на
границите. Твърди се, че решението на ПК – А. от 05.02.1993г., с което са се
легитимирали ищците по гр.д. 16602/2013г., е породило конститутивно действие,
предвид което се прави възражение за нищожност и материална незаконосъобразност
на решение №.../26.06.1996г. на ПК – А.. Оспорва се автентичността и валидността
на двете решения, като се твърди че такива не са били издавани, или ако са били
издадени, то при издаването не е спазен предвиденият в закона ред. Оспорва се
наследодателят на ищците да е притежавал собствеността върху възстановения му имот.
Излага се, че ответникът е придобил имота на осн. договор за продажба,
обективиран в НА 71а/1969г., като е осъществявал фактическа власт с намерение
за своене върху имота в границите му, така както са отразени в ПНИ. С оглед на
това, се заявява че ответникът е
придобил 1000 кв.м. от имота на основание покупко-продажба и 573 кв.м. въз
основа на десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и
продължаващо до настоящия момент. В евентуалност, дори да се приеме, че
ответникът не е придобил чрез давност придадените с ПНИ кв.м., то същите
подлежат на заплащане от него съобразно ЗСПЗЗ, предвид наличието на влязъл в
сила ПНИ и не могат да бъдат предмет на собственически права от страна на
ищците. В евентуалност, в случай че
се установи, че ответникът не е придобил собствеността чрез покупко-продажба
през 1969г., се възразява че го е придобил на основание добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия
момент. Счита, че съобразно законовите разпоредби и съдебната практика, давност
върху процесния имот тече от момента на влизане в сила на решението на ПК – А.
от 05.02.1993г. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщено на л.8
удостоверение, наследници на С.А.К., починал през 1977г., са съпругата му Т.Н.К.,
починала през 1982г., и двете им деца Н.С.К. и Я.С.Г..
С решение №.../05.02.1993г. на
ПК, с. А., по т.3 от решението, е възстановено правото на собственост на
наследниците на С.А.К., върху лозе от 2.5 дка, 4 категория, находящ се в терен
по пар.4 на с. А. в м. М., при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. /л.87/. Комисията е с
председател Л. Т. и секретар Я. з., които видно от приобщено на л.128 удостоверение
от 10.07.2019г., издадено от ОД „Земделие“ – гр. Варна, са изпълнявали именно
тези длъжности към датата на решението. В проведното на 09.05.2019г. открито
съдебно заседание ищците са представили оригинала на описаното решение, който
след констатация за пълно съответствие с представения препис, е върнат на
ищците.
С решение №.../26.06.1996г. на
ПК, с. А. е възстановено правото на собственост по т.5 от решението, на
наследниците на С.А.К., върху лозе от 2.500 дка, 4 категория, находящ се в
терен по пар.4 на с. А. в м. М., при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. /л.7/. По
направено оспорване от ответника, е открито производство по реда на чл.193 ГПК
по оспорване истинността на решението. Решението е постановено от комисия,
председателствана от В. Лилова и секретар Я. з., видно от приобщено на л.128
удостоверение от 10.07.2019г., издадено от ОД „Земделие“ – гр. Варна, са
изпълнявали именно тези длъжности към датата на решението.
В издаден документ от ОД „З.“
– Варна въз основа на съдебно удостоверение, е посочено че в ОСЗ – А. не е
налице план на имотите на старите собственици в м. М. към момента на
кооперирането им в ТКЗС, към 1958г., или в по-ранен период. Индивидуализирането
на имотите не е извършено въз основа на план, а чрез провеждането на анкета по
реда на чл.23б ППЗСПЗЗ. Не е налице изработен ПКП на старите собственици на м. М.
/л.105/.
Съобразно удостоверение от
20.05.2019г., издадено от кмета на
Община А., в общината няма данни за наличие на план на земеделските земи на
старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС 1956-1958г. за м. М.,
землище гр. А.. Първият и единствен ПКП на имотите на старите собственици за м.
М. е изработен през 2010г. и е послужил за изработване на ПНИ на част от СО „Т.“
/л.123/.
С нотариален акт №.., том I,
дело №326/05.02.1966г. е признато правото на
собственост на к.н.ж., като придобито по замяна, върху следните недвижими имоти:
лозе от два дка, находящо се в землището на с. А., м. „М.“, при граници: и.л., к.я.
и гора; лозе от един дка, находящо се в същото землище в м. „М.“, при граници: п.я.,
В. С. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на същото село в м. К.,
при граници: и.л., дере и празно място. Описано е, че имотите са му дадени в
замяна от ТПС комисия срещу включеното му в блока на ТКЗС с. А. лозе в м. Кун
тепе от 5.5. дка. Посочено е, че за съставяне на нотариалния акт е представен
препис от протокола на ТПС комисия с. А. от 28.03.1958г. /л.11/. По направено
оспорване от ищците, е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване
истинността на описания нотариален акт в частта, в която е отразено, че е
представен пред нотариуса протокол на ТПС комисия.
От издаден документ от Община А.,
приет на л.124, се установява, че в архива на Община А. не се съхраняват
протоколи на ТПС комисия.
Видно от документ, изготвен от
ДА „Архиви“, Регионален държавен архив – Варна, приобщен на л.33, не се
установяват заявление за членство, опис – декларация на внесени земи и
протоколи на ТПС комисии – А. за заменки на ниви от лицето к.н.ж.. Съобразно
документ, изготвен от ДА „Архиви“, Регионален държавен архив – Варна, приобщен
на л.126, след извършване на проверка на съхраняваните документи, не се
установява заявление за членство, или опис – декларация за влизане в ТКЗС „Г.П.“
– А. на лицето к.н.ж., както и протокол на ТПС комисия за извършена замяна с
негови имоти.
Съобразно издаден документ,
изготвен от ДА „Архиви“, Регионален държавен архив – Варна, приобщен на л.89, в
отдел Държавен архив – Варна не е постъпвал за съхранение протокол на ТПС
комисия – с. А. от 28.02.1958г. От документа е видно, че в държавен архив са
установени две архивни единици, в които са
комплектовани протоколи на ТПС – комисии, които са за периода 1950
-1954г., както и за годините 1955г.,1961г. и 1962г.
Съгласно документ от ОД „З.“
Варна, приет на л.114, к.н.ж., респективно неговите наследници, не са заявили
за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ лозе от 5.5 дка в м. Кун тепе, с. А., за
което не е налице постановено решение.
С нотариален акт №18, том XVIII, дело №6090/ 27.12.1966г., к.н.ж. дарява на сина си Я.К.Н.лозе от 1
дка в м. К., с. А. /л.109/. За този имот е представено заявление за
възстановяване на л.107, както и решение
№1940/19.01.1993г., с което за този имот е възстановена собствеността на
наследниците на к.н.ж. /л.110/, като върху решението е вписана резолюция от
27.04.1994г. да се анулира, тъй като за имота е налице описаният нотариален акт
№18, том XVIII,
дело №6090/ 27.12.1966г. на друг собственик – сина на К.Н..
С нотариален акт №19, том XVIII, дело №6090/ 27.12.1966г., к.н.ж. дарява на съпругата си С.Д. С. лозе
от 1 дка, находящо се в землището на с. А., м. М., при граници: п.я., В. С. и
гора /л.12/.
С нотариален акт №53, том XIII, дело №5276/ 13.12.1969г., С.Д.Ж. дарява на съпруга си к.н.ж. лозе –
праскова градина с пространство от 1000 кв.м., находящо се в землището на с. А.,
м. М., при граници: п.я., В. С., К.Н. и гора /л.13/.
С нотариален акт №70, том XIV,
дело 5663/ 26.12.1969г., к.н.ж. продава на З.
Н.Б. и С. З.в Б. лозе – овощна градина с пространство от 1000 кв.м., находящо
се в м. М., землището на с. А., при граници: В. С., Н.Д.Н., сухо дере и И. и
Драган С.и.
С нотариален акт №71а, том XIV,
дело 5663/26.12.1969г., к.н.ж. продава на Н.Д.Н.
лозе – овощна градина с пространство от 1000 кв.м., находящо се в м. М., с. А.,
при граници: В. С., сухо дере, З. и С. Б. /л.9 и 10/.
Приобщено е в настоящото
производство адм. дело 16602/2013г. по описа на ВРС, от което е видно, че е
отхвърлена жалбата на ищците в настоящото производство срещу заповедта на
областния управител от 2013г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на
м-ст Т. в частта относно ПИ 128,129 и 130.
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че ответната страна осъществява
фактическа власт върху имота, считано от 1969г. до настоящия момент.
Ангажирани са от ищеца гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите А.А.А.и А.Т. А. Първият свидетел
сочи, че родителите на Я. – С. и т., имали имоти в землището на А., два имота в
м. М., един над друг, които били подарък от майката на т. през 1934г., когато
са се женили. Имотите били лозя, съседите им били И. Д., Л. Т., И. К. и Д. П.. Л.
граничи от източната страна, К. е на южната, а И. и Д. П. са от западната. На Я.
баща й внесъл земите в ТКЗС. Не познава К.Ж..
Свидетелят А.Т. А. излага, че
чичо С. и леля т. имали имоти в м. М., две лозя, сега новото име е Т., над А.,
посока Д.. Чувал е, че са от баба Неделя, майка на т., подарък за сватбата.
Съседи били чичо Л. Т., И. Т., долу били И. К. и Д. П.. Внесли лозята в ТКЗС,
едни от последните били, които внесли. к.н.ж. свидетелят не познава.
По искане на ответника са
разпитани свидетелите К.Т. Георгиев и Николай Кръстев Николов. Първият свидетел
твърди, че Н. го познава от 1954г., има място в м. Т., придобил го през
м.12.1969г. Мястото не било оградено като го закупил, след това го оградил.
Редовно си гледа мястото. От южната страна има ограда с един съсед, от
западната страна има дере, от северната страна има борова гора. Има постройка,
която той построил.
Свидетелят Н.К.Н..сочи, че
познава Н. от дете. Има място от 1969г. в м. Т.. Продавачът бил възрастен, имал
три места, продавал ги и трите, единият бил свидетелят, другият Н., а другият
чичо му. Взели местата общо и се разбрали да ги разделят като теглят чоп. Това
място се паднало на Н. и той построил там виличка след три-четири години. Ползва
си имота поС.но. Тогава не им дали скици, пазарлъкът бил на място. Н.
граничинагоре с гората, наляво с дерето, вдясно с път, отдолу е на чичо му
синът – С..
Съобразно заключението на
вещото лице Ж.Б. по приобщената съдебно-техническа експертиза /л.164-175/, процесният
новообразуван имот 128 по ПНИ/2013г., целият с площ от 1573 кв.м., попада върху
части на три стари имота по ПСИГ /2010г., а именно: върху част от 776 кв.м. от
ПИ 34 /стар/, целият с площ от 2542 кв.м.; върху част от 784 кв.м. от ПИ 35
/стар/, целият с площ от 2030 кв.м. и върху част от 13 кв.м. от ПИ 201 /стар/,
целият с площ от 2834 кв.м., представляващ път. Стар имот 34 е записан в регистъра
към ПСИГ / 2010г. на С.А.К., на основание решение .../26.06.1996г. на ПК – А..
За територията на м. „Т.“ отпреди одобряването на ПНИ/2013г., е бил изработен и
ползван от администрацията един единствен план – КП/1990г., който е най-старият
план за тази територия. Вещото лице сочи, че по КП/1990г., имотите, описани в
н.а. ../05.02.1966г., не се идентифицират в обследваната зона, тъй като лицата к.н.ж.,
и.л., к.я., п.я. и В. С. не се срещат като собственици на имоти в обследваната
зона. Вещото лице прави извод, че между имотите, описани в НА ../1966г. и имота
по НА 71А/26.12.1969г. не се установява идентичност, поради липса на три
съвпадащи граници/съседи; между имотите, описани в НА ../05.02.1966г. и НИ 128 по ПНИ също не се установява
идентичност поради липса на три съвпадащи граници; между имота по НА
71а/26.12.1969г. и НИ 128 по ПНИ, може да се приеме, че е налице идентичност
поради съвпадане на три граници – гора, сухо дере, З./С. Б.. Между имота с площ
от 2.500 дка, описан в т.5 от решение №.../26.06.1996г. на ПК А. и процесния ПИ
-34 /стар/ по ПСИГ/2010г. с площ от 2542 кв.м. е налице идентичност поради
съответствие по местонахождение в м. М., землище А., приблизително по площ и
установеното съседство с другия ПИ – 32 Стар, който е идентифициран с плана на
същото лице. Към момента на влизане в сила на решение .../05.02.1993г. на ПК А.
за територията на имотите в предмета на решението не е съществувал план, по
който е можело да бъдат индивидуализирани тези имоти. Между имота по т.3 от
решение №.../05.02.1993г. на ПК А. и имота по т.5 от решение №.../26.06.1996г.
на ПК А., е налице пълна идентичност поради съвпадение на местонахождение
/землище, местност/, площ, три граници и пореден номер от заявлението.
По искане на ответника, във
връзка с оспорване заключението на вещото лице досежно границите на имотите, са
приобщени НА от 1971г., с който к.я. к. продава на Н. М. с. и Величка Калчева с.а
лозе, находящо се в м. М. с площ от 1000 кв.м. при съседи: път, Б.П.Б., Н. Д. и
И. С. /л.156/; НА от 1968г., с който на Д.Я.С. е признато право на собственост,
придобито по замяна, върху лозе в м. М. с пространство от 1 дка, при граници
път и Д. К., бивша собственост на Л. Г. Т. /л.157/; искова молба, от която е
видно, че е образувано гр.д. 10922/2014г. по иска за собственост от трети за
настоящия процес лица срещу ищците, касаещо собствеността върху имот с
идентификатор 100.1538 в м-ст Т.. От
служебно извършена справка се установява, че този иск е отхвърлен с
влязло в сила съдебно решение; НА от 1973г., с който е признато право на
собственост на М. С. С. по мъж Е., върху
лозе при граници п.я. С. и дере; Договор от 1971г., с който М.Е. продава на И.Д.
с. Д.И. с. С. З.в Б. и З. Н.Б. ред от лозето си в м. М. /л.161/; представено е
и удостоверение за наследници на В. Т./С.
И.ова/ Стефанова /л.162/. В открито съдебно заседание вещото лице сочи и че К.Ж.
разполага с 3 дка земя по нотариалния акт от 1966г., а впоследствие се е
разпоредил с 1 дка повече.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявените субективно съединени искове за
собственост, в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно
доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената
защита, като установят наличието на свое защитимо материално право, като
докажат изложените в исковата молба твърдения, че всеки от ищците е собственик
на ½ ид.ч. от процесната реална част от недвижим имот по наследяване и
въз основа на реституция с решение №.../26.06.1996г. на ПК – А., като
реституираният имот попада в процесния имот по ПНИ 100.128 с площ от 776 кв.м.
Ищците, с оглед оспорване на констативния нотариален акт на праводателя на
ответника – НА .., дело 326/1966г., носят тежестта да докажат несъществуването
на признатото от нотариуса право. Следва да докажат и твърденията си, че К.Ж.
се е разпоредил два пъти в един и същи ден с процесния имот, както и че
праводателят на ответника, респективно неговите наследници, са подали в
сроковете по ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на имота, който е бил заменен.
В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое
право на собственост, породено на твърдяните основания /че ответникът е
придобил 1000 кв.м. от имота на основание покупко-продажба и 573 кв.м. въз
основа на десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и
продължаващо до настоящия момент, в евентуалност за целия имот на основание
добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия момент/,
както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи
мотиви относно правния интерес от търсената защита под формата на отрицателен
установителен иск за собственост. Съгласно задължителните указания, дадени с т.1
на ТР от 27.11.2013г. по т.д. 8/2012г. ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес, производството се прекратява. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че наличието
на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба. Излага се, че правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила
на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на
самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в
резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и
разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен
обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на
правния спор. Сочи се и че правният спор накърнява не само
спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата
страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени
нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да
защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това
логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по
делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. С отрицателен установителен иск могат да
се защитават и фактически съС.ия. Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
права.
В светлината на
изложеното, по делото е налице безспорно доказан правен интерес за ищците от
търсената защита с оглед издадените в тяхна полза реституционни решения, като е
установено по делото и не се спори, че са наследници на С.А.К.. От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, по категоричен начин се установи, че реституираният
имот е идентичен на стар имот 34 и попада в процесния имот по ПНИ 100.128 с
площ от 776 кв.м. Този извод се подкрепя изцяло и от ангажираните в полза на
ищците гласни доказателства, като показанията на свидетелите на ищците са
логични, базирани на непосредствени впечатления и съответстващи на останалите
събрани доказателства. А в ПНИ имот 128 е записан на ответника, който заявява
противопоставимо право и оспорва правата на ищците, с оглед на което са налице
предпоставки за произнасяне по същество на предявения отрицателен установителен
иск за собственост.
Следва да се посочи, че развилото се административно
производство по обжалване на заповедта на областния управител за одобряване на
ПНИ не е пречка за защита правата на ищците чрез иск за собственост, напротив,
тази възможност е и изрично закрепена в разпоредбата пар.4к, ал.8, т.1 ПЗР
ЗСПЗЗ, която предвижда, че при спор за материално право, заинтересуваните лица
осъществяват правата си по съдебен ред.
От гореописаните писмени доказателства се установи
издаването и съществуването в полза на ищците на решение №.../05.02.1993г. на
ПК А. /включително представено в оригинал в о.с.з./ и решение №.../26.06.1996г.
на ПК А., с които на ищците е възстановен идентичен съобразно заключението на
вещото лице имот от 2.5. дка в м. М.. От гореописаните издадени документи от ОД
„З.“ се доказа и че именно лицата, подписали реституционните решения, са
заемали длъжностите, описани в решенията към момента на постановяването им. Обстоятелството,
че са издадени две последователни решения не ги опорочава доколкото
съдържанието им е идентично в частта за процесния имот. С оглед на това,
неоснователни са възраженията на ответната страна досежно съществуването и
валидността на двете решения. Досежно материалната законосъобразност на
решенията, настоящият съдебен състав намира, че ответникът може да се брани
срещу нея само във връзка със своите противопоставими права.
Ответникът се позовава на деривативно придобивно
основание – договор за покупко-продажба от 1969г., с който Н.Н. е придобил
имота от К.Ж., който от своя страна се е легитимирал като собственик въз основа
на осъществена замяна по ЗТПС. В евентуалност въвежда като придобивно основание
изтекла в негова полза придобивна давност.
Съдът намира, че ответникът не установи по категоричен
начин притежаваният от праводателя му имот, описан в нотариален акт ../1966г.,
да е идентичен на прехвърления в полза на ответника с нотариален акт 71А/26.12.1969г.,
респективно сделката от 1969г. в негова полза да е породила
вещно-прехвърлителния си ефект. За да достигне до този извод съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, съобразно което имотите, описани в НА ../1966г.
не се идентифицират в обследваната зона по КП 1990г., като между имотите,
предмет на НА ../1966г. и НА 71А/26.12.1969г. не се установява идентичност
поради липса на три съвпадащи граници. Ангажираните в последното по делото
съдебно заседание писмени доказателства също не водят до обоснован извод за
идентичност на имота.
При горния извод
за липса на идентичност между придобития чрез замяна от К.Ж. и продадения от
него в полза на ответника имот, ирелевантно е същестуването на протокол на ТПС
комисия в полза на К.Ж.. Само за пълнота следва да се посочи, че от събраните
писмени доказателства са в посока, че за това лице не се установява заявление
за членство в ТКЗС и опис на внесени от него земи.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че ответникът не
би могъл да се легитимира като собственик въз основа на покупко-продажбата от
1969г., тъй като не се установи пълно и главно праводателят му да е бил титуляр
на правото на собственост именно върху този имот.
По въведеното от ответника възражение за
осъществен в негова полза фактически състав на придобивна давност, както и
твърдението, че реситуционните решения имат конститутивен ефект, поради което
давността е започнала да тече в полза на ответника през 1993г., следва да се
посочи, че процесният имот се намира в терен по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която
хипотеза от значение да се приеме завършена процедура по ресититуция е
заповедта на кмета по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва от момента на издаване на
окончателния административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ на
заявилите право на възстановяване на собствеността, може трето лице,
осъществяващо фактическа власт върху имота, да противопостави възражение за
придобивна давност. В настоящото производство безспорно се установи от
заключението на вещото лице, както и от издадената и описана по-горе
документация от Община А. и ОСЗ – А., че липсват стари планове, по които да се
установи точната индивидуализация на имотите, предмет на реституционните
решения, при което не може да се приеме, че давност е започнала да тече от
момента на издаване на решенията на ПК – А. /в този смисъл са указанията по
приложение на закона в Решение №30/27.06.2017г. по гр.д. №3352/2016г. на ВКС, II г.о., в което е разгледано именно
процесното Решение №.../26.06.1996г. на ПК – А., издадено в полза на настоящите
ищци по въпроса от кой момент може да тече придобивна давност/. В процесния
случай най-ранният момент, от който може да се приеме, че започва да тече
придобивна давност, е заповедта за одобряване на ПНИ в частта за процесния имот
от 07.10.2013г., от който момент до датата на предявяване на исковата молба –
25.09.2018г. не е изтекъл петгодишен период. С оглед на това, въпреки приетото
за безспорно обстоятелство, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
процесната реална част, той не установи свое противопоставимо право и въз
основа на заявеното възражение за изтекла придобивна давност.
Така мотивиран, съдът намира, че в
настоящото производство се установи ищците да се легитимират като собственици
на процесната реална част въз основа на реституция и не се установи
противопоставимо право на собственост на ответника за тази реална част.
Поради това, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен за посочената реална част с площ от 776 кв.м., отразена с
червен контур, защрихована в зелен цвят и заключена между т. А, Б, В и Г от
комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице Ж.Б., находяща се на л.174
от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото
решение.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора отправеното своевременно искане и
представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в общ размер
от 1342.06лв., от които 242.06лв. заплатени държавни такси, 300лв. депозит за
експертиза и 800лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото не е внесъл определеният в последно
съдебно заседание допълнителен размер на депозит за изготвената експертиза от
50лв. в предоставения му срок, поради което е останал задължен за разноски по
смисъла на чл.77 ГПК и следва да бъде осъден на това основание да ги заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес
***. С. 7, ет.1, срещу Н.Д.Н., ЕГН **********
с адрес *** 14, първоначално кумулативно активно субективно съединени отрицателни
установителни искове, че ответникът не е собственик на реална
част с площ от 776 кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Т.“, землище
гр. А., кад. район 100, одобрен със Заповед №......, целият имот с площ от 1573
кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници на реалната част: от
север: път - №100.521, от юг: останалата
част от имот №100.128, от изток – имот № 100.129 и от запад: земеделски земи, която реална част е отразена
с червен контур, защрихована в зелен цвят и заключена между т. А, Б, В и Г от
комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице Ж.Б., находяща се на л.174
от делото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес *** 14 да заплати на
Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата
със съдебен адрес ***. С. 7, ет.1, сумата от 1342.06лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и шест стотинки/,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес *** 14 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща депозит за изготвяне на
експертиза, на осн. чл.77 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: