Решение по дело №870/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1951
Дата: 15 септември 2022 г.
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20222120100870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1951
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120100870 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Невафолинг” ООД против
„СОК Камчия“ ЕАД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 11849.55 лв. – неплатена
стойност на пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране и
транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, завивки, покривки и др.,
възлизащи на 13344.20 кг., съгласно сключен между страните през 2019 год.
неформален договор, за което е съставена фактура с № 993/15.07.2019 год.,
ведно с мораторна лихва в размер на 2656.30 лв., начислена върху горната
сума за периода от 31.07.2019 год. до 14.10.2021 год., както и законната
лихва, начиная от 22.10.2021 год. до окончателното плащане, за които
вземания по ч.гр.д. № *** год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.1 вр. с
чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от
ЗЗД и чл.286, ал.1 от ТЗ, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и за
присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Представителят на ответното дружество оспорва исковете.
Също ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
Страните не спорят за наличие помежду им на търговски
отношения, във връзка с които са сключвани множество неформални
договори за изработка/услуга - пране, всеки от които обективиран в отделна
фактура, в т.ч. и процесната, при единична цена от 0.74 лв/кг. пране без ДДС.
В тази насока са твърденията в исковата молба и в становището на ответника,
депозирано в съдебното заседание, проведено на 02.06.2022 год.
По повод заявление на „Невафолинг” ООД от 22.10.2021
1
год., по ч.гр.д. № *** год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за исковата сума.
В кориците на това дело се съдържат 9 бр. стокови разписки
за предадено в периода от 01.07.2019 год. до 14.07.2019 год. пране (спално
бельо, хавлии, одеала, завивки, покривки и др.) от „***“ ООД - изпълнител,
на получателите х-л „***“, х-л „***“, х-л „*** и ***“, в.с.“***“, м.ц. „***“, р-т
“***“, р-т „***“, р-т „***“, всички находящи се на територията на „СОК
Камчия“ ЕАД. Всички разписки съдържат подписи за предал, респ. приел
прането.
Общото тегло на прането по стоковите разписки възлиза на
13344.20 кг., което е фактурирано на 15.07.2019 год. в съставената фактура с
№ 993 от същата дата, при единична цена от 0.74 лв./кг без ДДС и 0.888 лв./кг
с ДДС или общо - 11849.65 лв. За получател на услугата е посочено „СОК
Камчия“ ЕАД, но същата е неподписана.
По делото са приети като доказателства хронологичните
регистри за 2019 год., 2020 год. и 2021 год. на „Невафолинг“ ООД и „СОК
Камчия“ ЕАД, както и покана за плащане по 3 бр. фактури, вкл. и с №
993/15.07.2019 год., придружена с обратна разписка за получаването от
служител на ответника на 14.08.2019 год.
Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, според която при ищцовото дружество фактурата е
включена в дневника за продажбите и справка-декларацията по ДДС,
подадена за м.юли 2019 год. Констатирано е, че ищцовото дружество е
издавало и други фактури, за различни периоди, за услуга „пране“, с
получател - ответното дружество, но вземанията по тях са разплатени, както и
че фактурата с № 993/15.07.2019 год. не фигурира счетоводно у „СОК
Камчия“ ЕАД.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковете за основателни.
Страните са търговци по см. на чл.1 и чл.2 от ТЗ и с оглед
безспорността на този факт, следва да се приеме, че са били обвързани от
договор за изработка/услуга - пране, за който е съставена фактура № 993 /
15.07.2019 год. Убеждението у настоящия състав за това се затвърждава
също и от наличните счетоводни документи, от които е видно, че отношения
между страните със същия предмет датират отпреди процесната фактура и
продължават далеч след издаването й, както и че по повечето от тях са
извършвани плащания.
Спорна е дължимостта на вземането за стойността на
услугата по договора, обективиран във фактурата, поради насрещното
твърдение на процесуалния представител на ответника, макар и
несвоевременно релевирано, за неизвършването й.
В тази връзка, отделните договори са търговски сделки, за
които са приложими общите правила на гл.XXI от ТЗ. Оттам - стоковите
разписки са подписани за служители на ответника, в негови обекти;
фактурата за извършената услуга кореспондира с тях и е получена също от
служител на „СОК Камчия“ ЕАД по местонахождение на стопанисвания от
същото курортен комплекс, поради което, съгласно чл.301 от ТЗ, доколкото
липсва изрично противопоставяне от страна на законния представител на
ответника или друго, овластено от него лице, се налага извод, че приемането
е потвърдено. Впрочем, в светлината на цитираната норма, ирелевантно е
обстоятелството, че лицата, подписали стоковите разписки, не били
овластени.
И понеже няма спор относно съществуването на въпросния
договор между страните, предмета му и единична цена на услугата, по който
договор се установи, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си,
на същото се дължи уговорената цена.
2
Само за пълнота - фактурата е достатъчно доказателство за
сключен договор и приемането на доставката по нея, дори и да не е
осчетоводена, ако е подписана от получателя. Осчетоводяването се цени при
липса на положен върху нея подпис за получател/доставчик, а ако е
неподписана и неосчетоводена, за наличието на договор може да се съди и по
други изходящи от страните доказателства, съдържащи техни волеизявления,
чието наслагване да доведе до еднозначен извод в тази насока. Или иначе
казано - фактурата не е единственото възможно доказателство, чието
осчетоводяване и без друго е предоставено на добросъвестността на единия
съдоговорител. В конкретния случай годни са останалите писмени
доказателства и кореспондиращите насрещни твърдения на страните, които в
тяхната взаимовръзка обосновават един и същи извод. Още повече, че както
вече се каза - страните са търговци.
Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД
и чл.286, ал.1 от ТЗ е основателен.
Доказан в своето основание е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД -
за мораторна лихва, начислена върху стойността на извършената услуга. Тя е
приета най-късно на 14.07.2019 год., когато прането е предадено на
служители на ответника, поради което от 15.07.2019 год. последният е
изпаднал в забава, продължаваща и до момента. Понеже липсват данни за
основателния размер на този иск за заявения период - от 31.07.2019 год. до
14.10.2021 год., на основание чл.162 от ГПК, съдът го определя на 2656.30 лв.
Дължима, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е и законната
лихва върху стойността на извършената услуга, начиная от депозиране на
исковата молба на 22.10.2022 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК) год. до
окончателното й изплащане.
На ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се полагат
разноски за производството по ч.гр.д. № *** год. на БРС, в размер на 290.12
лв., а настоящото производство - в размер 1590.12 лв., вкл. държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл. 236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „СОК Камчия“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. Н., на основание
чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.286, ал.1 от ТЗ, дължи на
„Невафолинг” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. М., сумата от 11849.55 лв. – неплатена стойност на
пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране и транспортиране на
спално бельо, хавлии, одеяла, завивки, покривки и др., възлизащи на 13344.20
кг., съгласно сключен между страните през 2019 год. неформален договор, за
което е съставена фактура с № 993/15.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в
размер на 2656.30 лв., начислена върху горната сума за периода от 31.07.2019
год. до 14.10.2021 год., както и законната лихва, начиная от 22.10.2021 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „СОК Камчия“ ЕАД да заплати на „Невафолинг”
ООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1590.12
лв., както и за производството по ч.гр.д. № *** год. на БРС - в размер на
290.12 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)_
4