Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен
състав, в
открито заседание на двадесет и седми октомври 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретар Г. Владимирова и с
участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно
дело № 2173/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба от Териториална дирекция Митница Варна срещу решение №
80/04.07.2022 г. на Районен съд – Девня (ДРС), постановено по АНД
№20213120200171/2021 г., с което е отменено наказателно постановление №
49/16.06.2021 г., издадено от с.д. директор на Териториална дирекция (ТД)
„Северна морска“ (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция Митници, с което, на
основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 1 от Закона за митниците
(ЗМ), на „Астра Биоплант“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
10 811,95 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични
държавни вземания.
Касаторът твърди, че решението на ДРС е
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл.
63в от ЗАНН. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства и
направените възражения от страните. Оспорва изводите на ДРС относно вида на
процесната стока, основани единствено на заключението на вещото лице по
назначената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Счита,
че неправилно не е кредитирана изготвената в хода на административно-наказателното
производство митническа лабораторна експертиза, която е приложила всички
възможни методи за идентификация и количествено охарактеризиране на взетата
проба от стоката. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление, а в условията на
евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Девня. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания от насрещната страна
адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание жалбата се
поддържа изцяло чрез процесуален представител.
Ответникът – „Астра Биоплант“ ЕООД, по
съображения, обстойно изложени в депозирана чрез представител по пълномощие
писмена защита и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на контролиращата страна
– Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за недопустимост на
обжалваното решение поради постановяването му спрямо ненадлежна страна. В
условията на евентуалност счита касационната жалба за неоснователна и пледира
решението на ДРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Девня като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд – Варна, като
разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното пред районния съд
наказателно постановление „Астра Биоплант“ ЕООД е санкционирано за това, че на
12.01.2021 г., на митнически пункт (МП) Варна Запад, в митническа декларация за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN
21BG002002043113R3/12.01.2021 г. е декларирало стока – „Отработено масло от
растителен произход за технически цели“, бруто тегло 120210 кг, нето тегло
109250 кг, вложена в контейнери №№ APZU3754765, CMAU0551034, CMAU1648630,
TGBU2417180, BMOU2110760, с код по ТАРИК
1518 00 95 90, ставка на митото в размер на 2 %, приложима спрямо декларираната
държава на произход Обединени арабски емирства, начислени и заплатени публични
държавни вземания в размер на 3 161,38 лева мито и 32 602,08 лева
ДДС, общо 35 763,46 лева, вместо код по ТАРИК 1518 00 99 90, със ставка на
митото при държава на произход Обединени арабски емирства (ERGA OMNES) в размер на 7,7 % и дължими държавни вземания в
размер на 12 171,33 лева мито и 34 404,07 лева ДДС, общо
46 575,40 лева, вследствие на което е избегнато частично плащане на
публични държавни вземания в размер на 9 009,95 лева мито и 1 801,99
лева ДДС, общо 10 811,95 лева. За гореописаното срещу дружеството е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който
деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на
деянието, административно-наказващият орган (АНО) е издал атакуваното пред
районния съд наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото
доказателства ДРС е приел, че не е доказано извършването на описаното в АУАН и
в наказателното постановление административно нарушение – митническа измама,
тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен
извод, че процесната стока следва да се класира под друг код по ТАРИК, различен
от посочения в митническата декларация. Констатирал е разширително тълкуване на
решение на Съда на Европейския съюз по
дело С-571 /2012 и правилата за тарифно класиране на стоки. Счел е, че е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН, тъй като след издаване на наказателното постановление е последвала
промяна в Комбинираната номенклатура на ЕС за 2022 г., съгласно която код
15180095 важи за негодни за консумации смеси или препарати от животински
мазнини и масла или животински, растителни или микробни мазнини и масла и техни
фракции. Изложил е мотиви, че не е спазен регламентираният в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за образуване на административно-наказателното производство
от отриване на нарушителя. С тези аргументи ДРС е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с
конституирането на надлежния ответник по делото.
С разпореждане № 864/25.08.2021 г.,
постановено по АНД № 20213120200171/2021 г., Районен съд – Девня е конституирал
като ответник във въззивното производство ТД „Северна морска“ (понастоящем ТД
Митница Варна) в Агенция Митници. Видно от протоколите от проведените във
въззивното производство открити съдебни заседания като въззиваема страна по
делото е участвала именно ТД „Северна морска“ (понастоящем ТД Митница Варна) в
Агенция Митници, като спрямо нея е постановено оспореното решение №
80/04.07.2022 г. по АНД № 20213120200171/2021 г. по описа на ДРС.
По аргумент от чл. 61, ал. 1 във връзка
с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) ответник в производството по обжалване на наказателното
постановление пред районния съд е наказващият орган. Обжалваното пред ДРС
наказателно постановление № 49/16.06.2021 г. е издадено от с.д. директор на ТД
„Северна морска“ (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция Митници. Този факт,
съотнесен към посочените норми на ЗАНН, обуславя извод, че в разглеждания
случай, след настъпилата на 23.12.2021 г. законодателна промяна, ответник във
въззивното производство пред районния съд следва да е директорът на ТД Митница
Варна (с предишно наименование ТД „Северна морска“) в Агенция Митници, който се
явява наказващият орган по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН.
Макар производството пред ДРС да е
започнало срещу надлежен ответник – ТД „Северна морска“ (понастоящем ТД Митница
Варна) в Агенция Митници, предвид действащата към момента на образуване на
делото пред районния съд (05.07.2021 г.) и към датата на проведеното първо
открито съдебно заседание (18.11.2021 г.) редакция на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН
(Доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.), съгласно която при разглеждане на делото пред
районния съд се призовава учреждението или организацията, чийто орган е издал
наказателното постановление, с оглед настъпилата в хода на съдебното
производство законодателна промяна е следвало Районен съд – Девня служебно да
конституира и да призове като ответник по делото наказващия орган – директора
на ТД Митница Варна (с предишно наименование ТД „Северна морска“) в Агенция
Митници. Това не е сторено видно от протоколите от проведените на 08.02.2022 г.
и на 30.06.2022 г. (след изменението на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021 г.) открити съдебни заседания, съгласно които като страна по делото
е участвала ТД Митница Варна (с предишно наименование ТД „Северна морска“) в
Агенция Митници, спрямо която е постановен оспореният в настоящото производство
съдебен акт.
След като в производството пред ДРС не
е участвал надлежният ответник /директорът на ТД Митница Варна (с предишно
наименование ТД „Северна морска“) в Агенция Митници/, обжалваното решение е
постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от
НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Следва да бъде отбелязано, че в
производството пред настоящия съд по необходимост е призована ТД Митница Варна
(с предишно наименование ТД „Северна морска“) в Агенция Митници, защото това е
страната, конституирана в производството пред районния съд.
Предвид констатираното касационно
основание решението на ДРС следва да се отмени и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня с участието на надлежните
страни съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.).
При този изход на спора пред
касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане
на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
По изложените съображения, на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80/04.07.2022 г. на Районен съд – Девня,
постановено по АНД № 20213120200171/2021 г., с което е отменено наказателно
постановление № 49/16.06.2021 г., издадено от с.д. директор на Териториална
дирекция „Северна морска“ (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна) в
Агенция Митници, с което, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 1,
т. 1 от Закона за митниците, на „Астра Биоплант“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 10 811,95 лева, представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Девня.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено мнение на съдия Наталия Дичева
по КНАХД № 2173/2022г.по описа на
Административен съд Варна,
шести тричленен състав
Не
съм съгласна с мотивите на мнозинството от съдебния състав, че решението на
РС-Девня следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, за да се
конституира надлежния ответник по делото.
Като
член на състава считам, че са налице основанията предвидени в чл.229 ал.1 т. 1
и т.4 от ГПК вр. §2 ДОПК за спиране на делото,
тъй като е служебно известно, че във ВАС към настоящия момент е на
производство съвместно тълкувателно дело
между ВКС и ВАС №2/2022г., чието решаване зависи изхода на настоящото административно
дело. Основният въпрос, предмет на
разглеждане е: „1. Коя е надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)? 2.Приложим ли е
чл. 221, ал.3 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) в производствата по чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)?"
Считам,
че поставеният въпрос е преюдициален за решаване на настоящото дело и същото
следва да бъде спряно , а не да се отменя решението на ДРС и делото да се връща
за ново разглеждане.
Отделно
от изложеното, с о.с.з, проведено на 27.10.22г. бе поискано и от двете страни
спиране на делото, във връзка с съвместно тълкувателно дело между ВКС и ВАС
№2/2022г., поради което е налице и приложение на разпоредбата на 229, ал.1, т.1
ГПК – по съгласие на страните, вр. чл.144 АПК, която не бе възприета от
мнозинството на състава.
Действително,
разпоредбата на чл. 292 от ГПК, дава правомощието да спре производството по
делото само на Върховния касационен съд, но в случая настоящият тричленен
състав на АС-Варна заседава като касационна инстанция, поради което считам, че
касационния състав разполага с подобна възможност с оглед правилното решаване
на спора.
Мотивирана
от горното, подписах с особено мнение решение по КНАХД №2173 /2022г. по описа
на АС Варна.
СЪДИЯ:……………