Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 21.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 2023 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК.
Ищецът ********, гр.
София посочва, че на 14.12.2016 г.
между него и „Аксес Файнанс“ ООД, е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г., по силата на
което вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ****от
07.08.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника А.Б.Г., е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно Договорa за кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 100,00
лв. под формата на разрешен кредитен лимит, а кредитополучателят се задължил да
го върне. В случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават
размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции
увеличават максималния размер на кредитния лимит. Кредитополучателят е усвоил
сума в общ размер па 3768,50 лв.
Страните
са договорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи
договорна лихва в размер, посочен в Договора, която се начислява ежедневно. Поради
забава при заплащането на текущото задължение, на кредитополучателя е начислена
договорна лихва в размер на 94,88 лв., за периода от 12.08.2014 г. до
09.03.2016 г.
Според
Договора за кредит, ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа, същият следва да представи на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство.
При неизпълнение на това задължение, дължи неустойка в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. На кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 79,72 лв. за периода от 06.02.2016 г. –
09.03.2016 г.
Договорът
за кредит предвижда, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият е длъжен и да заплати сума в размер на 15
% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението
му до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на тази сума, кредитополучателят
дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за
всеки ден до заплащане на сумите. В случая, на кредитополучателя е начислена
такса разходи за събиране в размер на 82,50 лв. за периода 06.02.2016 г. –
09.03.2016 г.
Съгласно
договора, ако кредитополучателят не е заплатил минимум 15 % от одобрения си
кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, цялото задължение става
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила на 09.05.2016 г.,
като от тази дата кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за
забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На длъжника е
начислена лихва за забава в размер на 122,11 лв. за периода от 09.05.2016 г. до датата на входиране на
задължението в съда.
Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна
изисуемост, дължи на кредитодателя такса от 120,00 лв. за разходите на кредитодателя
за лице, което осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
кредит към Дружеството. Сумата, погасена до момента, е в размер на 3435.75 лв.,
с която са погасени договорна лихва в размер на 65,90 лв. и главница в размер
на 3369.85 лв.
Следователно ******** претендира от длъжника
А.Б.Г. сума в общ размер на 831,96 лв., от които главница в размер на 398,65 лв.,
договорна лихва в размер на 28,98 лв., неустойка в размер на 79,72 лв., такса
разходи събиране в размер на 82,50 лв., такса разходи за дейност на служител в
размер на 120,00 лв. и законна лихва за забава в размер на 122,11 лв.
По
искане на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите искове.
Иска се: да бъде признато
от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение,
дължи на ищеца следните суми:
- главница в размер на 398,65 лева,
- договорна лихва в размер на 28,98 лева за периода от 08.01.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
- неустойка в размер на 79,72 лева за периода от 06.02.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
- такса разходи събиране в размер на 82,50 лева за периода от 06.02.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
-
такса разходи за дейност на служител в размер на 120,00 лева,
- законна лихва за забава в размер на
122,11 лева, считано от 09.05.2016
г. до датата на подаване на заявлението в районния съд,
- ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Особеният представител на ответника е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че ангажираните с исковата
молба писмени доказателства не са достатъчно основание да се приеме
категорично, че ответникът дължи претендираните суми и то в предявения размер.
Посочва се още, че договорът за кредит е сключен на 07.08.2014 г., а
цесионерът – ищец може да встъпи в правата на цедента за събиране на вземания
по договори за кредит, сключени след 07.11.2014 г. Освен това, дори да се
приеме, че ответникът дължи една част от претендираните суми, то вземанията на
ищеца за 2014 г. и 2015 г. са погасени по давност.
Предвид заявеното в отговора на особения представител на ответника, съдът е
приел с доклада си по делото, че спорът е относно наличието и размера на задълженията
на ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в
писмена молба поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в
цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява се от назначения му за
особен представител адв. Ц. П., МАК, който намира предявения иск за частично
основателен. Претендира направените по делото разноски за отхвърлената част.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 703/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 511
от 15.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника – А.Г., за сумата от 831,96 лв., представляваща: главница в размер на 398,65 лева, договорна лихва в размер на 28,98 лева; неустойка в размер на 79,72 лева; такса разходи събиране в размер на 82,50 лева; такса разходи за дейност
на служител в размер на 120,00 лева,
законна лихва за забава в размер на 122,11
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.04.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането и разноски в размер на 225,00 лв., направени
по заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 26.09.2019 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба договори за кредит и
за цесия и приложенията към тях, се установява облигационно отношение между „Аксес
Файнанс“ ООД и А.Г.. Впоследствие вземанията на дружеството към Г. са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото лице, което съдът приема
като обективно и пълно, се установява, че задължението на кредитополучателя А.Г.
е в размер на 826,71 лв., от които 398,65 лв. главница; 29,66 лв. договорна
лихва от 08.01.2016 г. до 09.03.2016 г.; 77,50 лв. неустойка от 06.02.2016 г.
до 09.03.2016 г.; 118,40 лв. законна лихва от 09.05.2016 г. до 12.04.2019 г.;
120,00 лв. разходи за служител; 82,50 лв. такса разходи.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, което е изготвено въз основа на
доказателствата по делото. Заключението не е оспорено от страните и е прието от
съда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва
да докаже възраженията си – че не дължи плащане.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на договор, по който ответникът дължи
определени суми. След прехвърляне на вземането по договора за кредит /за която
цесия длъжникът е надлежно уведомен/, съответните суми се дължат на ищеца по настоящото
производство.
Спорно по делото е дали ответникът дължи всички посочени
в исковата молба суми, доколкото особеният му представител по същество твърди,
че една част от тях са погасени по давност, а именно – вземането за периода от
2015 г. до 05.10.2016 г. С разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е прогласено, че
с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания. Както обаче правилно се посочва в писмената
защита на процесуалния представител на ищеца, за да е налице периодично
плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, произтичащи
от общ юридически факт. Всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице едно неделимо задължение
за плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части, по аргумент на противното от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. В този смисъл е Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г.о., ГК. Ето защо съдът намира, че възражението на особения
представител на ответника – адв. П. за погасяване на част от вземанията по
давност, е неоснователно.
В случая ищецът е предявил искане: да
бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед
за изпълнение, дължи на ищеца сумата от общо 831,96 лв., от които:
-
главница в размер на 398,65 лева,
- договорна лихва в размер на 28,98 лева за периода от
08.01.2016 г. до 09.03.2016 г.,
- неустойка в размер на 79,72 лева за периода от 06.02.2016
г. до 09.03.2016 г.,
- такса разходи събиране в размер на 82,50 лева за периода от 06.02.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
-
такса разходи за дейност на служител в размер на 120,00 лева,
- законна лихва за забава в размер на
122,11 лева, считано от
09.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд,
От заключението на вещото лице, прието като обективно
и пълно, се установява, че задълженията на ответника Г. са за сумата от общо
826,71 лв., от които:
-
главница в размер на 398,65 лева,
- договорна лихва в размер на 29,66 лева за периода от
08.01.2016 г. до 09.03.2016 г.,
- неустойка в размер на 77,50 лева за периода от 06.02.2016
г. до 09.03.2016 г.,
- такса разходи събиране в размер на 82,50 лева за периода от 06.02.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
-
такса разходи за дейност на служител в размер на 120,00 лева,
- законна лихва за забава в размер на
118,40 лева, считано от
09.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд.
Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните. В него е посочено, че общо дължимата
сума от Г. е в размер на 826,71 лв., а не както
е претендирано от ищеца - 831,96 лв.
Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена до сумата от 826,71 лв.,
а за остатъка 5,25 лв. да бъде отхвърлена.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 1250,00 лв.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, че същият дължи на ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, ********,
представлявано от Д.Б., сумата 826,71 лв., от които:
- главница в размер на 398,65 лева,
- договорна лихва в размер на 29,66 лева за периода от 08.01.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
- неустойка в размер на 77,50 лева за периода от 06.02.2016 г.
до 09.03.2016 г.,
- такса разходи събиране
в размер на 82,50 лева за
периода от 06.02.2016 г. до 09.03.2016 г.,
- такса разходи за дейност на служител в размер
на 120,00 лева,
- законна лихва за
забава в размер на 118,40 лева,
считано от 09.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд
- ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/12.04.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, като
ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, ********, представлявано
от Д.Б., деловодни
разноски за заповедното и исковото
производство, общо в размер на 1250,00
лв. /хиляда двеста и петдесет лева и 00 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: