Р Е
Ш Е Н
И Е № 260021
гр.Враца, 05.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 01.02.2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Веселка Николова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 11 по описа за 2020година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца е
сезиран с искова молба с вх.
№892/30.01.2020г., депозирана от Г.А.К., ЕГН **********, чрез пълномощника му
адвокат Й.Д. ***" АД, вписан в Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***. В
молбата се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30
000,00 (тридесет хиляди) лв.-главница, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 04.02.2015 г.
, ведно със законната лихва върху вземането от 04.02.2017 г. до окончателното
изплащане на присъденото обезщетени. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер.
Предявените обективно съединени осъдителни искове са
с правно основание чл. 226 ал.1 във вр. с чл.223, ал.2, изр.първо от КЗ/отм./,
във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две
експертизи - съдебно-автотехническа експертиза и комплексна съдебно-медицинска
експертиза.
В депозираната искова молба се твърди, че на
04.02.2015 г., около 13:00 ч., в гр. Враца, на ул. "Мито Цветков",
пред дом № 1, вдясно на пътната лента за движение, се намирал спрял за престой
л.а. „Мерцедес 300 ТД", с peг. № ВР
***ВБ, като на мястото на водача, се намирал Л. Ц. Н.. Поддържа се, че по
същото време и място, се намирал и ищецът Г.А.К. като пешеходец. В един момент
водачът на автомобила решил да потегли, като предприел маневра движение назад,
без да се убеди, че зад автомобила му няма хора, при което ударил пресичащия
пътното платно отдясно наляво пешеходец Г.К., вследствие на което той политнал
и паднал на асфалта на лявата си страна. Сочи се, че за настъпилото ПТП били
уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОД
на МВР - гр. Враца и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители
съставили Констативен протокол за ПТП с № 1469530/04.02.2015 г., а спрямо
виновния водач било взето административно отношение - съставен му е АУАН №
695021/04.02.2015 г.
Твърди
се, че вследствие на гореописаното ПТП пострадалия Г.К. е получил следните
травматични увреждания според първоначалната медицинска документация:
1.Контузия
на лява тазобедрена става - разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни, прераснала впоследствие в
аваскуларна некроза на лява бедрена глава - разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг 30 дни;
2. Разкъсно-контузна рана на
ляв долен крайник - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания за период по-дълъг от 30 дни;
3.
Мозъчно сътресение - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания за период по-дълъг от 30 дни;
4.Едностранна
ингвинална херния, вследствие на падането на терена и травматичното сътресение
на органите - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания
за период по- дълъг от 30 дни;
5.
Окципитална нервалгия - разстройство на здравето, причинило физически болки,
страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни;
6.
Спондилоартроза на шийни прешлени на нива С4-С5, С5-С6 и С6-С7 - разстройство
на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията
за период по-дълъг от 30 дни;
Според
изложеното в исковата молба, след настъпване на ПТП ищецът е откаран по
спешност в МБАЛ "Хр.Ботев" АД - гр. Враца, извършени са му множество прегледи и
консултации, с цел диагностициране на състоянието му. Същият е постъпил в
лечебното заведение с оплаквания от остри и нетърпими болки в областта на
левия си долен крайник. След извършване на всичко необходимо е установена
контузия на тазобедрена става, като ищеца е насочен към лечебно заведение за
извънболнична помощ.
Няколко
дни по-късно, на 10.02.2015 г., ищецът е осъществил консултация с невролог,
тъй като не се чувставал добре, изпитвал пронизващи болки в главата. Установено
е налично мозъчно сътресение, както и разкъсно-контузната рана в областта на
лява тазобедрена става, като е насочен към консултация с хирург. Приложено му
е медикаментозно лечение.
Наведени
са и твърдения, че близо година по-късно, тъй като болките в лявата тазобедрена
става така и не отминали, обемът на движения така и не се повишил, той решил
отново да потърси лекарска помощ. На 25.05.2016 г., пострадалия е осъществил
консултация в Медицински институт - МВР гр.София, където му е извършена
компютърна томография на тазовите кости, като е установена аваскуларната
некроза на лява бедрена шийка, изразяваща се в клетъчна смърт на костни
компоненти, довеждаща ограничени и болезнени движения. Освен непрестанните
болки, които изпитвал в левия си крайник и в главата, ищеца забелязал подуване
в слабинната област и чувствал дискомфорт, поради което на 25.10.2016 г.,
осъществил преглед, като била установена едностранна ингвинална херния без
непроходимост или гангрена, което налагало планово оперативно лечение.
Твърди
се, че на 11.12.2017 г., ищеца отново посетил специалист, тъй като започнал да
изпитва болка от главата към врата.
Поддържа
се, че три години след инцидента, на 23.04.2018 г., ищецът е настанен за
лечение в Медицински институт - МВР - гр.София, тъй като е имал оплаквания от
болка в шията, силна болка в лявата част на главата, ограничена подвижност и
размазано виждане. В лечебното заведение са му извършени множество прегледи и
параклинични изследвания, извършени са му електромиография, ехография на коремни
органи, компютърна томография на шиен гръбнак и рентгенография на шийни прешлени.
Установена е окципитална нервалгия. Приложено му е медикантозно лечение. Сочи
се, че на 28.04.2018г., К. е изписан от лечебното заведение,като са му дадени
препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, спазване режим на покой,
прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Поради наличните травматични
увреждания са му дадени препоръки да избягва всякакви физически и психически
натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.
В
исковата молба са наведени и доводи, че въпреки проведеното лечение, ищецът
продължава да изпитва болки в областта на получените травми. Движенията в
левия му долен крайник са силно ограничени. Острите болки и чувството за
скованост го карат да се затруднява при изпълнението на най- елементарни физически
дейности. Освен това, постоянните болки в главата, световъртежът, затрудението
да се концентрира и задържи вниманието си при изпълнението на най-елементари
ежедневни дейности, го карат да се чувства безполезен. С цел овладяване на
болковия синдром и към момента той приема обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. Нуждае се от почти постоянната подкрепа и съдействие на своите
близки за осъществяването на най-елементарни действия, като хигенното си и
битово обслужване.
Според
ищеца към датата на ПТП л.а. „Мерцедес 300 ТД", с per. № ВР
*** ВК е притежавал валидна застраховка "Гражданска Отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/02/114003033150, със срок на действие от
12.12.2014 г. до 12.12.2015 г., сключена със ЗД "Бул Инс" АД, поради
което ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така
предявената претенция.
В
срока по чл.367, ал.1 ГПК ЗД "БУЛ ИНС"АД чрез адв.М.Г. САК е депозирало отговор, с който оспорва
предявеният иск по основание и размер. Твърди, че претендираните с исковата
молба суми в размер на 30 000 лева са силно завишени и не отговарят на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.
Оспорва
механизма на настъпилото ПТП, тъй като представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по
случая КП за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта
"Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Сочи се, че съставения
протокол за ПТП е само за материални щети без пострадали лица, съгласно наредба
Наредба
№ 13-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и
няма доказателствена сила за ответника, по аналогия от чл. 188 ГПК. Твърди, че
без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой
от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва
се наличието на осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от
неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача
на МПС. Твърди се, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца
за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и
главно доказване. Оспорват се правните доводи на ищеца за допуснати от водача
на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Наведени
са и доводи, че ищеца, в качеството му на пешеходецът е пресичал пътното платно
на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и
преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Нарушавайки
горните разпоредби пострадалият се е поставил сам в опасност, като поведението
му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се, че
настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал поне в степен
50%.
Оспорват се твърденията, че
в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба
телесни повреди - по вид и степен. Оспорва се, че същите са резултат на
реализираното ПТП, тъй като няма данни и доказателства по делото ищецът да е
претърпял твърдените от него увреждания. Оспорва всички твърдения на
пострадалия в тази насока. В случая се касае за ЛТП.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение иска за главница и иска за лихва.
С допълнителната искова молба, ищецът заявява, че
поддържа исковата си молба и направените с нея доказателствени искания. Сочи,
че оспорването от страна на ответното дружество относно механизма на настъпване
на ПТП е неоснователно. Поддържа се, че е абсурдно твърдението на
ответната страна относно това, че водачът на л.а. "Мерцедес 300 ТД"
не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и че по отношение на същия е налице случайно
събитие по смисъла на чл. 15 от НК.
Твърди се, че е
неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат и че пострадалия сам е завишил риска от собственото си увреждане,
неспазвайки разпоредбите на ЗДвП. На следващо място се изтъква неоснователност на
оспорването на ответника относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП. Напълно
неоснователно е възражението, релевирано в писмения отговор на исковата молба
за изтекла погасителна давност на вземането. Правата по застрахователния
договор, отнасящи се до застраховки „Гражданска отговорност" се погасяват
с изтичането на пет годишна давност от датата на настъпване на събитието, като
същото в конкретния случай е настъпило на 04.02.2015 г., а исковата молба е
постъпила в съда на 30.01.2020 г.
В срока по чл. 373 ал.1 ГПК от ответника ЗД
"БУЛ ИНС"АД не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения препис от Констативен
протокол за ПТП № 1469530/04.02.2015г се установява, че дежурният при РУ на МВР
Враца е посетил настъпилото на 04.02.2015г към 13,00ч ПТП гр. Враца, ул. "Мито Цветков" срещу №1. В протокола е посочено, че ППС с peг. № ВР
*** ВК марка Мерцедес 300 ТД с посочени номер на рама и свидетелство за
регистрация, собственост на „Нана-2005” ЕООД, управляван от Л.
Ц. Ц.извършва маневра движение назад без да се убеди , че пътя зад него е
свободен и реализира ПТП като блъска пешеходеца
Г.А.К..
В приложения лист за преглед
на пациент в спешно отделение се установява, че на 04.02.2015г на ищеца е извършен
прелед в спешното отделение от 13.11ч до 13.46ч, при който е констатирано, че
същия като пешеходец е пострадал при сблъскване
с лек автомобил. Оплаква се от болка в областа на десен долен крайник.
От представения амбулаторен
лист №000059 от 10.02.2015г е видно, че при
посещение на ищеца в лечебното заведение е констатирано открита рана в
тазобедрената става. В него е отразено, че
преди седмица пациента е претърпял ПТП и получил нараняване на лява ТБС и лява коремна половина. От същата дата е представен
и амбулаторен лист №000259, издаден от невролог, в който е отразена основна диагноза мозъчно сътресение без открита
вътрешночерепна рана.
Към
исковата молба е представено съдебномедицинско удостоверение №30/2015г,
издадено от д-р Федя Т. на 11.02.2015г. В удостоверението е отразено, че прегледа се извършва по желание на лицето Г.А.К.,
който съобщава, че на 04.02.2015г към 13.00ч
е претърпял ПТП - бил блъснат от МПС на
заден ход, при който паднал на земята. При прегледа не са установени видими
травматични увреждания. Оплаква се от
болки в областта на тила, в областа на таза, като болката е по-силна в
лявата част. Оплаква се и от болка в
областта на пояса.
В
приложеното образно изследване от 25.05.2016г е описано, че при извършената рентенорафия са
открити дегенеративни промени в ацетабулумите. Субхондрална киста в лява
тазобедрена шийка. Клинична диагноза - Аваскуларна некроза на лява бедрена
глава.
В
амбулаторен лист от 25.10.2016г се установява, че на ищеца е поставена основна диагноза :Едностранна или
неуточнена ингвинална херния без непроходимост или гангрена. В амбулаторния
лист е вписано още, че от около 10м с
болка в лява инг. област. Болката се засилва при напън и кашлица. Насочен е към
плановово опер. Лечение.
В
амбулаторен лист от 11.12.2017г е снета
анамнеза: оплаква се от главоболие, болки във врата и световъртеж с гадене и
повръщане. Палпаторна болка в областта на двата фронтални синуса повече в ляво.
От епикрикриза, издадена от Медицински институт
–МВР- Централна клинична база Клиника по нервни болести е видно, че ищецът е
бил на болнично лечение от 23.04.2018г
до 28.04.2018г.с окончателна диагноза : С50.1 Атипично лицева болка.
Окцитипална невралгия. Деформираща спондилоартроза на шийните прешлени. При
престоя в болницата е извършено компютър томографска изследване, при което е
констатирана клинична диагноза : Дискова болест. КТ находката е както при
деформираща спондилоартроза.
От ОД на МВР-Враца е
изискана административно-наказателната преписка по издаване на АУАН серия Т №
695021/04.02.2015 г. В същата се съдържа Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ от 04.02.2015г, съставен на
Л. Ц. Ц., затова, че на 04.02.2015 г около 13.00ч в гр. Враца на ул. "Мито Цветков" срещу №1, като водач на лек
автомобил Мерцедес 300 ТД с peг. № ВР *** ВК , собственост на „Нана-2005” ЕООД, като предприема
маневра движение назад без да се убеди , че пътят зад него е свободен и
реализира ПТП като блъска намиращия се зад МПС-то пешеходец Г.А.К.. Въз основа на този АУАН е издадено и
Наказателно постановление №15-0967-000234 от 12.02.2015г в което е
отразено, че водача на лекия автомобил е
извършил нарушение на чл.40 ал. 1 ЗДвП, поради което му е наложено
административно наказание глоба. Към преписката е приложен коментираните по-горе
протокол
за ПТП № 1469530/04.02.2015г и лист за преглед на пациент в спешно отделение.
По
делото са допуснати и изслушани две експертизи: комплексна съдебно медицинска и
съдебно автотехническа експертиза. Заключенията на експертите не са оспорени от
страните и се приемат от съда като обективни и компетентни.
Вещите
лица д-р Г.К. – специалист ортопедия и травматология и Д.Д.-специалист по
неврология са изготвили комплекснта медицинска експертиза след запознаване с
медицинските документи и личен преглед на ищеца.
Според
вещите лица в приложената медицинска документация на К. не са описани и
отразени видими травматични увреждания ,които да са получени при ПТП на
процесната дата.
Поставената
диагноза контузия в областта на тазобедрената става, може да бьде приета само
при доказване по безспорен начин с данни от свидетели на инцидента за падане от
ищеца в следствие на блъскане от л.а. ,т.е. механизъм от удар с или върху твърд
тъп предмет ,като същата му е причинила болка за няколко дни. Назначена е
терапия с обезболяващи и същия е напълно възстановен от травмата. Прогнозата е
благоприятна.Поставената диагноза Мозъчно сътресение може да се приеме при
наличие на доказателства/данни от очевдци към момента на инцидента/.Поставената
диагноза Окципитална невралгия не кореспондира с момента на травмата и няма
травматична генеза.
К.
страда от дегенеративно ставни заболявания, които не са в причинна връзка с
процесното ПТП.Няма трайни увреждания на нервната система.
Според
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, произшествието
е протекло през светлата част от денонощието на 04.02.2015 година около 13,00
часа в гр. Враца на ул. „Мито Цветков“ срещу №1 при ясно време и нормална
видимост.
Платното
за движение на улица „Мито Цветков“в района на произшествието е прав
хоризонтален участък, покрит със сух асфалт, двупосочно, с ширина 6,5 метра,
без хоризонтална маркировка. В района на местопроизшествието ул.„Мито Цветков“
е с двупосочна организация на движението до кръстовището с ул. „Г. Пенчев“,
след което става еднопосочна. До левият тротоар е организирана платена зона за
паркиране за МПС.
От
двете страни на платното за движение има изградени тротоари с височина на
бордюра 15 см, като десния пред дом №1 е с ширина 1,9 метра, а левия 1,7 метра.
Пешеходни
пътеки в района на кръстовището няма.
Пострадалият
пешеходец Г.А.К. *** към момента на настъпване на произшествието е пресичал
платното за движение на ул. „Мито Цветков“ в посока от левия към десния тротоар
(пред дом №1) в непосредствена близост до кръстовището с ул. „Г. Пенчев“.
Посоката
и направлението на движението на лекия автомобил „Мерцедес 300 ТД“ и пешеходеца
е показано на скицата.
Инициалния
контакт е бил в областта на задната част на лекия автомобил „Мерцедес 300 ТД“ и
лявата странична част на пострадалия пешеходец. Лекият автомобил
„Мерцедес З00 ТД“ с рег.№ВР***ВК към момента на настъпване на произшествието се
е движел на заден ход по платното за движение на ул. „Мито Цветков“ със задната
си част насочена в посока към кръстовището с ул. „Мито Цветков“ с ул. „Г.
Пенчев“ - запад - изток. Надлъжната ос на автомобила е била разположена
успоредно на надлъжната ос на ул. „Мито Цветков“.
Пострадалият
пешеходец Г.А.К. *** към момента на настъпване на произшествието е пресичал
платното за движение на ул. „Мито Цветков“ в посока от левия към десния тротоар
(пред дом №1) в непосредствена близост до кръстовището с ул. „Г. Пенчев“.
Инициалният
контакт е бил в областта на задната част на лекия автомобил „Мерцедес 300ТД“ и
лявата странична част на пострадалия пешеходец.
Скоростта
на движение в момента на удара на лекия автомобил „Мерцедес З00 ТД“ с
пешеходеца е била около 16 км/ч.
Ако
водачът на лекия автомобил „Мерцедес 300 ТД“ е извършил маневрата движение
назад по начин и момент, когато това е безопасно т.е. когато е бил напълно
убеден, че пътят зад автомобила е свободен, нямало да настъпи ударът с
пешеходеца Г.А.К. ***.
В
резултат на удара под действието на инерционните сили пешеходецът е отхвърлен в
източна посока, след което е паднал и се установил на платното за движение на
ул. „Мито Цветков“ близо до десния тротоар.
В
резултат на станалото ПТП пешеходецът Г.А.К. *** е получил наранявания, описани
в медицинските документи.
От
техническа гледна точка вероятната причина за станалото ПТП е водачът на лекия
автомобил „Мерцедес 300ТД“ с рег.№ВР***ВК, който при маневра „движение назад“
не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен, поради което е блъснал
пешеходеца, който е пресичал платното за движение зад него от дясно на ляво по
посока на движението на автомобила.
Пешеходецът
не е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил „Мерцедес З00 ТД”
при движение със скорост от около 16 км/ч. Ударът на пешеходеца при станалото
ПТП е бил предотвратим за водача на лекият автомобил „Мерцедес 300ТД” с
аварийно спиране при възникване на опасността за движението. Разрешената
за движение максимална скорост в населено място за МПС е 50 км/ч. Пострадалият
пешеходец не е пресичал на пешеходна пътека, такава в района на кръстовището не
е имало. Пострадалият пешеходец е имал пряка видимост към лекия
автомобил „Мерцедес 300ТД” преди и в момента на удара. Могъл е да избегне
ПТП, като преустанови пресичането на платното за движение на ул. „Мито Цветков“
преди да слезе от тротоара, на който се намирал.
За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ф. Т. приятел на Г.К.. Знае, че преди време
той претърпял пътно-транспортно произшествие. От пострадалия знае, че при ПТП-то кола е
връщала на задна скорост и го е блъснала, като го е подхвърлила. Не видял Г., в
деня на инцидента, а след това. Било му лошо, лежал, боляла го глава, имал
непоносимост към светлината. Виел му се свят също. Според него, след инцидента Г.
си бил вкъщи един-два месеца. През този период го посещавал веднъж в седмицата.
Постоянно се оплаквал от главоболие и световъртеж. Заради таза накуцвал при
натоварване. В момента се оплаква от болки в таза и от главоболие. Заради
оплакванията му, лично го карал до МВР-болницата в гр. София на преглед, където
го приели на лечение. Няколко дена след катастрофата лично го карал в град
Враца на невролог. Твърди, че преди инцидента Г. не се е оплаквал от главоболие
и от световъртеж. Не е чул преди това да е имал и проблеми с таза и крака.
За изясняване на механизма на ПТП-то е изслушана Т. В. С., която през 2015г е работила към „паркинги и гаражи” гр. Враца. Същата в
с.з. заявава, че не си спомня нищо за случая, тъй като е било много отдавна.
При така изяснената фактическа обстановка
по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно по чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен
договор по задължителна застраховка "ГО",както и предпоставките на
чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите,спрямо
увредения - авторство;
противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това поведението на
водача на МПС.Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
Между
страните не се спори, че лекият автомобил „Мерцедес З00 ТД“ с рег.№ВР *** ВК
към момента на настъпване на произшествието е имал валидна застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователната полица № BG/02/114003033150,
със срок на действие от 12.12.2014 г. до 12.12.2015 г., сключена със ЗД
"Бул Инс" АД, при действието на отменения Кодекс за застраховането.
Липсва спор и по въпроса за настъпването на процесното ПТП на 04.02.2015г., при
което е ищецът е бил ударен от лекия автомобил „Мерцедес З00 ТД“, който към
момента на настъпване на произшествието се е движел на заден ход по платното за
движение.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С депозирания
отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е възникнало
вследствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Счита, че не
е доказана по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил „Мерцедес
300ТД“ за настъпване на ПТП.
Съдът след анализ на събраните доказателства счита, че същите в достатъчна степен обуславят извод за настъпване на пътно-транспортно
произшествие при описания от ищеца механизъм.
От АУАН серия Т № 695021/04.02.2015 г. и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление №15-0967-000234 от 12.02.2015г се
установи, че Л. Ц. Ц., на 04.02.2015 г около 13.00ч в гр. Враца на ул. "Мито Цветков" срещу №1, като водач на лек
автомобил Мерцедес 300 ТД с peг. № ВР *** ВК , собственост на „Нана-2005” ЕООД, като предприема
маневра движение назад без да се убеди , че пътят зад него е свободен и
реализира ПТП като блъска намиращия се зад МПС-то пешеходец Г.А.К.. С тези действия водачът на
лекия автомобил е извършил нарушение на чл.40 ал. 1 ЗДвП.
В тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза. Според вещото лице от техническа гледна точка вероятната причина за станалото ПТП е водачът на лекия автомобил „Мерцедес 300ТД“ с рег.№ВР***ВК, който при маневра „движение назад“ не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен, поради което е блъснал пешеходеца, който е пресичал платното за движение зад него от дясно на ляво по посока на движението на автомобила.
Пешеходецът не е попаднал в опасната зона на
спиране на лекия автомобил „Мерцедес З00 ТД” при движение със скорост от около
16 км/ч. Ударът на пешеходеца при станалото ПТП е бил предотвратим за водача на
лекият автомобил „Мерцедес 300ТД” с аварийно спиране при възникване на
опасността за движението.
При конкретния механизъм на ПТП без съмнение
може да се направи извод, че водачът на застрахования автомобил, е допуснал
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – преди да предприеме движение назад водачът
е длъжен да се убеди че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и чл. 40, ал.1
и 2 от ЗДвП - "По време на движението си на заден ход водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности".
Съдът намира, че са налице и другите
кумулативното дадени елементите на фактическия състав на деликта. Установява се от представения лист за
преглед на пациент в спешно отделение, извършен в деня на инцидента, че ищецът с диагноза контузия в тазобедрената става и се е
оплаквал от болка в областта на десен долен крайник след претърпяно ПТП.
Съгласно заключението на вещите лица по
допусната комплексна съдебно медицинска
експертиза в приложената медицинска документация на К. поставената диагноза
контузия в областта на тазобедрената става, може да бъде приета само при
доказване по безспорен начин с данни от свидетели на инцидента за падане от
ищеца в следствие на блъскане от л.а..Поставената диагноза Мозъчно сътресение
може да се приеме при наличие на доказателства/данни от очевидци към момента на
инцидента/.
По делото няма събрани свидетелски показания на очевидци присъствали на инцидента за установяване
на обстоятелствата, че регистрираните травматични увреждания са получени от
претърпяното ПТП на 04.02.2015г. Разпитаният е свидетел Т. В. С., като
лице работещо на този участък в този ден, няма спомени за случилото се ПТП, а
св. Ф. Т. не е видял Г., в деня на
инцидента.
С оглед установената при първичния преглед
контузия в тазобедрената става и предвид заключението на вещото лице по САТЕ,
че пешеходецът е отхвърлен в източна посока, след което е паднал и се установил
на платното, съдът приема, че са налице наранявания на ищеца, получени именно
от претърпяното от него ПТП.
Всичко това пораждаща основание за ангажиране
отговорността на прекия причинител - застрахован в ответното дружество, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", на основание чл.223,
ал.2, изр.първо от КЗ/отм./, следва да бъде ангажирана,
като предявения иск за неимуществени вреди се явяват доказан по основание.
От събраните по делото доказателства се установява
и противоправно поведение на пострадалото лице, което обективно е допринесло за
вредоносния резултат. Съгласно заключението на САТЕ пострадалият е имал пряка
видимост към лекия автомобил „Мерцедес 300ТД” преди и в момента на удара. Могъл
е да избегне ПТП, като преустанови пресичането на платното за движение на ул.
„Мито Цветков“ преди да слезе от тротоара, на който се намирал, с което е
нарушил задълженията си, визирани в чл. 113 ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП.
При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях
е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението
на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта.
С оглед на така изложеното, настоящият
съдебен състав приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като
определя приноса на пострадалия размер
на 25 %. При определяне на по-голяма отговорност на водача на автомобила, съдът
отчита по-голямата отговорност на водачите на превозни средства, която ЗДвП им
поставя за осигуряване на безопасността на движението /чл. 5, ал. 2,
чл. 20,
чл. 116 от ЗДвП/, както и тежестта на допуснатото от него нарушение.
Пешеходецът нарушавайки правилата на чл. 113, ал.
1, т. 1 от ЗДвП сам се е поставил в риск. Наистина пострадалият пешеходец
не е пресичал на пешеходна пътека,но тъй като такава в района на кръстовището
не е имало. Това обстоятелство не води до увеличаване на процента на
съпричиняване, тъй като съгласно
§
6 т. 54 от ДР на ЗДВП
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, причинените морални страдания и др.
В случая при
определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
на ищеца, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания от
получените травматични увреждания.
В исковата
молба се претендира обезщетение за следните
наранявания:
1.Контузия на лява тазобедрена става -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период
по-дълъг от 30 дни, прераснала впоследствие в аваскуларна некроза на лява
бедрена глава - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания за период по-дълъг 30 дни;
2. Разкъсно-контузна рана на ляв долен
крайник - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за
период по-дълъг от 30 дни;
3. Мозъчно сътресение - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
4.Едностранна ингвинална херния, вследствие
на падането на терена и травматичното сътресение на органите - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период по- дълъг от 30 дни;
5. Окципитална нервалгия - разстройство на
здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за
период по-дълъг от 30 дни;
6. Спондилоартроза на шийни прешлени на нива
С4-С5, С5-С6 и С6-С7 - разстройство на здравето, причинило физически болки,
страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни;
От събраните
писмени доказателства, изслушаните КСМЕ и САТЕ може да се приеме, че ищецът в резултат на ПТП
е претърпял Контузия на лява тазобедрена става и Мозъчно сътресение. Контузията на тазобедрената
става се установява от лист
за преглед на пациент в спешно отделение, а мозъчното сътресение от представения амбулаторен лист от 10.02.2015г. и показанията
на св. Ф. Т., който твърди, че е посещавал ищеца след инцидента и същият е бил
с главоболие, имал непоносимост към светлината, а преди инцидента Г. не се е
оплаквал от главоболие.
По отношение на
другите посочени травми не се събраха безспорни доказателства, че същите да са
резултат от претърпяното на 04.02.2015г ПТП. Този извод следва и от
заключението на КСМЕ, която категорично установява, че поставената
диагноза Окципитална невралгия не кореспондира с момента на травмата и няма
травматична генеза. Не може да се приеме и твърдението на ищеца, че контузията лявата
тазобедрена става е прераснала впоследствие в аваскуларна некроза на лява
бедрена глава, тъй като няма данни за
проведено лечение, а и вещото лице травматолог е категорично, че ищеца страда
от дегенеративно ставни заболявания, които не са в причинна връзка с процесното
ПТП. Едностранната ингвинална херния е регистрирана повече от 1 година и 8м
след ПТП-то, а в самия амбулаторен лист е отразено, че лицето има оплаквания от
10м. В листа за преглед на пациент в спешно отделение няма отразена
Разкъсно-контузна рана на ляв долен крайник.Докато мозъчното сътресение може да не е установено в първоначалния
преглед, тъй като няма видими външни белези, то Разкъсно-контузната рана не би
могла да не бъде отчетена от преглеждащия.
Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съдът по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 7500, 00 лв. Съдът приема, че получените от ищеца травми са леки, тъй като
средната и тежката телесни травми са съставомерни при ПТП и на причинителите ги
лица се търси наказателна отговорност, а в случая няма твърдения и данни в тази
насока.При определяне на
обезщетението съдът съобрази
характера на причинените физически увреждания – мозъчно сътресение, в резулат на което съгласно показанията на свидетеля на ищеца му било лошо, лежал, боляла го глава, имал
непоносимост към светлината, виел му се свят. Бил си вкъщи един-два месеца,
през който период постоянно се оплаквал от главоболие и световъртеж, а заради
таза накуцвал при натоварване.
Предвид установеното
съпричиняване следва определеното
обезщетение да бъде редуцирано с 25% или
на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение от 6000лева.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -04.02.2015год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на
деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1
от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава от датата-04.02.2017год. е
основателна.
От страна на ответника е направено възражение
за изтекла погасителна давност, както по отношение на главница, така и по
отношение на претендираните лихви. Съдът намира възражението за погасяване на
вземането за главница за неоснователно, тъй като към момента на предявяване на
исковата молба/30.01.2020г./ не е бил изтекъл предвидяния в закона пет годишен
давностен срок, тъй като деянието е извършено на 04.02.2015г. По отношение на
вземането за лихви, същото се погасява с кратката тригодишна давност, но в
случая лихви се претндират от 04.02.2017г, т.е. и в тази част възражението е
неоснователно.
При този
изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ПК на ищеца следва да бъдат присъдени
и направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковата претенция. Направените разноски възлизат на сумата от 1830лева
/1200лева - държавна такса, 600лева – депозити за вещи лица и 30,00лева -
разноски за призоваване на свидетел/. Искът е уважен на 20%, поради
което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 457,50лева.
Видно от
представеният по делото договор за правна защита и съдействие/л.19/, адвокат Й.Д.
от САК е предоставил на ищеца безплатна
адвокатска помощ и съдействие по чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,поради което на основание
чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.Й.Д.,***,
претендираното минимално възнаграждение, определено по реда чл. 7
ал.2 т. 3 от Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
а именно в размер на 630,00лв.
Предвид отхвърлянето на иска в една част, ищецът следва да
заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът е направил 1700,00 лева
разноски по делото /1500лева
адвокатско възнаграждение и 200лева депозит за вещо лице/. Следва да се
отбележи, че неоснователно е искането за присъждане на ДДС върху договореното
възнаграждение от 1500лева, тъй като по делото липсват данни за заплащането на
ДДС. При отхвърлени 80,00% части от иска, ищецът дължи да заплати на ответника сумата от 1360,00лева.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.А.К.,
ЕГН **********, по сметка с IBAN: ***, сумата от 6 000лв./ шест хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в следствие на ПТП от 04.02.2015г., причинено
от Л. Ц. Ц., като водач на л.а.
„Мерцедес 300 ТД", с peг. № ВР
***ВК, който към този момент е имал
действаща застраховка гражданска отговорност съгласно полица полица № BG/02/114003033150,
със срок на действие от 12.12.2014 г. до 12.12.2015 г., сключена при ЗД "Бул Инс" АД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 04.02.20217
г. до окончателното изплащане на обезщетението; както и сумата от 457,50лева, направените
разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в
останалата част до пълния размер от 30 000лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД "БУЛ ИНС" АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Й.Д.,***, адвокатско възнаграждение от 630,00лв. /шестстотин и тридесет лева/
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********,***" АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 1360,00лв. / хиляда триста и шестдесет лева/, представляваща направени
разноски за отвхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: