Решение по дело №5267/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1651
Дата: 15 март 2018 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20161100105267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.03.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 5 267 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.“ АД да заплати:

1. на Г.С.И.:

а) 250 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.08.2015 г., плюс законната лихва от 01.08.2015 г.;

б) 16 492,93 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.08.2015 г., плюс законната лихва от 01.08.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокатско дружество „В., У.и П.“ - 6 119,29 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 10 659,70 лева държавна такса и 144,47 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Г.И. е със съдебен адрес - адвокат Г.В.,*** - а ЗК „О.-К.Б.“ АД е с адрес в гр. **********[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Г.И. срещу ЗК „О.-К.Б.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250 000,00 лева до 500 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Община Л.да заплати на ЗК „О.-К.Б.“ АД на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите 50 000,00 лева обезщетение за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Г.И. и 0,50 лева обезщетение за изплатено обезщетение за имуществени вреди на Г.И.. Искът за обезщетение за изплатено обезщетение за неимуществени вреди е предявен като за 50 000,50 лева, като частичен от 250 000,00 лева, а искът за обезщетение за изплатено обезщетение за имуществени вреди е предявен като частичен за 0,50 лева от 8 246,47 лева. Община Л.е с адрес в гр. *********. Съдът ще издаде изпълнителен лист в полза на ЗК „О.-К.Б.“ АД само след като последният представи доказателство, удостоверяващо плащането на Г.И. на търсените суми.

 

[4] ОТХВЪРЛЯ обратния иск на ЗК „О.-К.Б.“ АД по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Г.И. за разликата над 50 000,00 лева до 50 000,50 лева.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 020,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. Ако ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула: 100,00/7 200,00Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[7] В искова молба от 27.04.2016 г. Г.И. заявява, че е пострадал от ПТП, настъпило на 01.08.2015 г., причинено от Д.Д.. Вследствие на ПТП е била ампутирана лявата подбедрица на ищеца, от което той е претърпял неимуществени и имуществени вреди.

 

[8] Гражданската отговорност на Д.Д. е била застраховане при ответника ЗК „О.-К.Б.“ АД (О.). Ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова Г.И. моли съда да осъди О. да му заплати 500 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 16 492,93 лева обезщетение за имуществени вреди. Ищецът търси и обезщетение за забава от датата на ПТП – 01.08.2015 г. – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2.              На ответника

 

[9] О. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Д.Д. не е предизвикал ПТП;

2. увреждането, заявено от Г.И., не е вследствие на ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. ПТП е настъпило поради неравност на пътя или евентуално и от нея. Затова О. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 88-89).

 

[10] О. е предявил и обратни искове срещу Община Л.(Общината) за 50 000,50 лева неимуществени вреди, като част от 250 000,00 лева, и за 0,50 лева обезщетение за имуществени вреди, като част от 8 246,47 лева. Той твърди, че Ое имала задължението да се грижи за процесния път, но, тъй като тя не е правила това, пътят е бил с неравност, която също е причина за ПТП (обратната искова молба, л. 96-97; уточнителната молба, л. 180; молба за увеличение на иска, л. 292; определението на съда за допускане на увеличението, л. 306-гръб).

 

3.              Насрещни твърдения на ищеца

 

[11] Г.И. е оспорил писмения отоговор. Той е заявил, че това, че ПТП е било предизвикано от Д.Д. и, че от него ищецът е претърпял увреждания, довели до ампутирането на подбедрицата му, се установява от влязлото в сила споразумение по наказателното дело. Той също твърди, че е претърпял описаните от него неимуществени и имуществени вреди (допълнителната искова молба, л. 100-105).

 

4.              По писмения отговор на ответника по обратния иск

 

[12] Ое оспорила обратния иск. Тя е заявила, че не е имало неравност на пътя, тъй като пътят е бил ремонтиран, и единствената причина за настъпването на ПТП е било поведението на Д.Д.. Затова Омоли съда да отхвърли обратния иск (писмения отговор, л. 115-117).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[13] Не се спори, че Г.И. е бил роден на *** г. Той е бил активен спортист и ученик в 11 клас, като е искал да следва в Германия (показанията на свидетеля Пенев, л. 279-гръб).

 

[14] На 01.08.2015 г. Г.И. е пътувал на предната лява седалка на лек автомобил „ОПЕЛ ТИГРА“, управляван от Д.Д. *** със 107 км/ч при максимално допустими 50 км/ч (споразумението по наказателното дело, л. 36-38). На ул. „К.“ е имало неравност на пътя, повдигане с около 10 см и широчина около три метра. Когато Д.Д. е преминал през нея с лекия автомобил „ОПЕЛ ТИГРА“, поради високата скорост автомобилът се е повдигнал от земята, Д.Д. е загубил контрол върху управлението му и автомобилът се е ударил в електрически стълб, извън пътя (заключението на вещото лице М. и разпита му, л. 284-291, 304). Не се спори, че, ако Д.Д. е управлявал автомобила с до 50 км/ч, той би могъл безпрепятствено да премине през неравността на пътя (протокола от с. з. на 15.12.2017 г, л. 305-гръб). Не се спори, че ул. „К.“ е била общински път.

 

[15] От удара Г.И. е получил:

1. контузия на гърдите и корема;

2. контузия на десен бял дроб с наличието на кръв в дясна гръдна половина;

3. счупване на лявата бедрена кост в средната ѝ част с разместване на фрагментите;

4. открито многофрагментно счупване на лявата голямопищялна кост с разместване на фрагментите;

5. контузия на таза;

6. разкъсване на кръстните връзки и външната връзка на лява коленна става;

7. разкъсно-контузна рана по предната страна на дясна подбедрица и ходило;

8. пареза на лявата вокална плика. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Д.Д. е била застрахована при О..

 

[16] Г.И. е постъпил в болница, където, за да установят кръвотечението от коремните органи, лекарите са отворили оперативно корема му. От това той има около 30-сантиметров белег на корема. Те са поставили и дренаж за отстраняване на насъбралата се кръв в дясната гръдна половина. Лявата му бедрена кост е била открито наместена и фиксирана с метална остеосинтеза, а лявата му подбедрица на ниво горна трета е била ампутирана.

 

[17] Ищецът е търпял болки и страдания за една година, като през първите три месеца те са били с голям интензитет. В момента той има двусантиметрова анатомична рана на върха на ампутационния чукан и ограничен обем в движението на лявата коленна става – свиване от 55 градуса, при норма от 145 градуса. Този ограничен обем на движение ще остане за постоянно. Г.И. има три сантиметров белег по дясното ходило, както и широк плосък белег на дясното бедро от отнета кожа за извършване на кожна пластика на ампутационния чукан. Все още не е отстранена металната остеосинтеза от лявото бедро на ищеца. Ищецът има болки в кръста, както и фантомни болки в ампутираната част на левия крак. Вбъдеще той може да има такива при натоварване и промяна на времето (основното и допълнителното заключение на д-р С., л. 217-227 и л. 269-270).

 

[18] Няколко месеца Г.И. не е ходил на училище, а след това се е явявал на изпити. Той се е придвижвал трудно до училище и близките му са му помагали. Провалили са се плановете му да продължи обучението си в Германия и да се занимава активно с баскетбол. Продължително време той е посещавал психолог, а все още провежда рехабилитация по три пъти седмично (показанията на свидетелите П.и С, л. 279-280).

 

[19] Вследствие на уврежданията и случилото се Г.И. е със значително изразена интроверсия и ограничаване на обичайната житейска активност; повишени са невротичното му ниво и вътрешната му ранимост, като има прояви на емоционална потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет. Той усеща пустота и разрив с другите хора. Психичното му състояние показва тенденция към балансиране и приспособяване към новия живот, който му се налага да води, но чувствата за ощетеност и непълноценност ще останат трайни (заключението на вещото лице Златарева, л. 211-216). Ищецът е заплатил 16 520,23 лева за лечението си (разходните документи, л. 53-64 и л. 67-76).

 

[20] На 09.10.2015 г. Г.И. е поискал от О. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди (молбата, л. 48-50). На 16.11.2015 г. той е поискал от О. да му заплати и обезщетение за имуществени вреди (молбата, л. 52). Не се спори, че О. не е заплащал на Г.И. обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, претърпени от него.

 

[21] Г.И. не дължи държавна такса и разноски. По делото той е бил представляван безплатно от адвокат. О. е заплатил: 2 004,00 лева държавна такса по обратния иск (л. 111 и л. 293); 670,00 лева за вещи лица (л. 182-183, л. 295); 60,00 лева за свидетел (л. 161). Той е бил представляван от юрисконсулт. Ое заплатила: 300,00 лева за вещи лица (л. 148 и 175); 1 280,00 лева за адвокат (л. 118). Съдът е заплатил 280,00 лева възнаграждения за вещи лица (л. 134-гръб).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[22] Г.И. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/ неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1. Г.И. е участвал в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на Г.И.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Д.Д. (съдът приема това, тъй като влязлото в сила споразумение на наказателния съд е задължително за настоящия съд по отношение на това обстоятелство), а неговата гражданска отговорност е била застрахована при О.;

4. от уврежданията Г.И. е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

5. О. не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[26] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-01.08.2015 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на увредения; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[31] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[4] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[5] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[6] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[7]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[8]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[9]. Увеличението от 27.12.2012 г. до 01.08.2015 г. е 31,03% (380,00-290,00/290,00), а от 15.06.2014 г. до 01.08.2015 г. е 11,76% (380,00-340,00/340,00).

         

[32] Съдът установи, че към момента на ПТП Г.И. е бил на 18 години. От ПТП той е получил:

1. контузия на гърдите и корема;

2. контузия на десен бял дроб с наличието на кръв в дясна гръдна половина;

3. счупване на лявата бедрена кост в средната ѝ част с разместване на фрагментите;

4. открито многофрагментно счупване на лявата голямопищялна кост с разместване на фрагментите;

5. контузия на таза;

6. разкъсване на кръстните връзки и външната връзка на лява коленна става;

7. разкъсно-контузна рана по предната страна на дясна подбедрица и ходило;

8. пареза на лявата вокална плика.

 

[33] Г.И. е постъпил в болница, където, за да установят кръвотечението от коремните органи, лекарите са отворили оперативно корема му. От това той има около 30-сантиметров белег на корема. Те са поставили и дренаж за отстраняване на насъбралата се кръв в дясната гръдна половина. Лявата му бедрена кост е била открито наместена и фиксирана с метална остеосинтеза, а лявата му подбедрица на ниво горна трета е била ампутирана.

 

[34] Ищецът е търпял болки и страдания за една година, като през първите три месеца те са били с голям интензитет. В момента той има двусантиметрова анатомична рана на върха на ампутационния чукан и ограничен обем в движението на лявата коленна става – свиване от 55 градуса, при норма от 145 градуса. Този ограничен обем на движение ще остане за постоянно. Г.И. има три сантиметров белег по дясното ходило, както и широк плосък белег на дясното бедро от отнета кожа за извършване на кожна пластика на ампутационния чукан. Все още не е отстранена металната остеосинтеза от лявото бедро на ищеца. Ищецът има болки в кръста, както и фантомни болки в ампутираната част на левия крак. Вбъдеще той може да има такива при натоварване и промяна на времето.

 

[35] Няколко месеца Г.И. не е ходил на училище, а след това се е явявал на изпити. Той се е придвижвал трудно до училище и близките му са му помагали. Провалили са се плановете му да продължи обучението си в Германия и да се занимава активно с баскетбол. Продължително време той е посещавал психолог, а все още провежда рехабилитация по три пъти седмично. Вследствие на уврежданията и случилото се Г.И. е със значително изразена интроверсия и ограничаване на обичайната житейска активност; повишени са невротичното му ниво и вътрешната му ранимост, като има прояви на емоционална потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет. Той усеща пустота и разрив с другите хора. Психичното му състояние показва тенденция към балансиране и приспособяване към новия живот, който му се налага да води, но чувствата за ощетеност и непълноценност ще останат трайни.

 

[36] Съдът откри две решения на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от ампутация на крак, вследствие на ПТП от 2012 и 2014 г. С тях САС е определил обезщетения от:

- 180 000,00 лева за събитие от 27.12.2012 г.[10];

- 250 000,00 лева за събитие от 15.06.2014 г.[11]. Съдът не обсъжда решението, представено от О., тъй като увреждането по него е от много по-ранен период – 2010 г.

 

[37] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди на Г.И.. Така съдът приема, че 270 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г.И.. Ето защо съдът осъжда О. да заплати на Г.И. 250 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 500 000,00 лева.

 

[38] Г.И. търси и 16 492,93 лева обезщетение за имуществени вреди. Съдът установи, че Г.И. е заплатил 16 520,23 лева за лечението си. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда О. да заплати на Г.И. 16 492,93 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2.              По обратните искове на О.

 

[39] О. е предявил искове за 50 000,50 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от 250 000,00 лева, и за 0,50 лева обезщетение за имуществени вреди, като част от 8 246,47 лева. Те са предявени като евентуални, ако съдът уважи исковете на Г.И.. Съдът уважава исковете на Г.И.. Затова съдът дължи произнасяне по обратните искове на О..

 

[40] Исковете са по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[41] Съдът установи, че ул. „К.“ е била общинска улица. Следователно ответникът Ое следвало да я подържа в състояние, което не позволява възникването на ПТП (по това не се и спори). Съдът установи, че автомобилът на Д.Д. е напуснал пътното платно, което се е дължало на две причини: наличието на неравност на пътя, 2. високата скорост на автомобила. Следователно неравността на пътя също е довела до настъпването на ПТП. Ако Д.Д. е управлявал автомобила с до 50 км/ч, ПТП не би настъпило. Затова съдът приема, че допринасянето на неравността на пътя за настъпването на ПТП е 20%. Оне е изплащала обезщетение на Г.И. или О..

 

[42] Налице са предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди за 50 000,00 лева. Съдът осъжда О. заплати на О. 50 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до 50 000,50 лева. Налице са и предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за имуществените вреди за  3 298,59 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Ода заплати на О. 0,50 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2.              По разноските

 

[43] Г.И. търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищеца за 266 492,93 лева при предявен размер от 516 492,93 лева. Затова съдът осъжда О. да заплати на адвокатско дружество „В., У.и П.“ 6 119,29 лева адвокатско възнаграждение (516 492,93-100 000,00х0,02+3 530,00х266 492,93/516 492,93). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда О. да заплати и 10 659,72 лева държавна такса и 144,47 лева възнаграждение за вещи лица.

 

[45] Ответникът О. също търси разноски, които той е направил основно по обратния си иск. Те са за 2 734,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава обратните искове на О. за 50 000,50 лева при предявен размер от 50 001,00 лева. Затова съдът осъжда Ода заплати на О. 2 733,97 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия:



[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2]Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

 Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[4] Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[9] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[10] Решение на САС 763-2015-8-ми с-в по гр. д. 239/2015 г. Съдът е установил, че от ПТП 51-годишната ищца е получила: травматичен шок; мозъчно сътресение; контузия на белия дроб; счупване на срамната кост вляво; счупване на външния епикондил на лявата раменна кост; смачкване на дясната подбедрица и бедро; контузия на лявото бедро и подбедрица. Травматичният шок на базата на получената съчетана травма е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузията на белия дроб е наложила поддържането на изкуствена белодробна вентилация за пет дни. Смачкването на десния долен крайник е наложило ампутация на бедрото на ниво горна трета, което е довело до постоянна загуба на десния долен крайник. Контузията на лявото бедро и подбедрица е наложила многократни оперативни интервенции по повод тежките възпалителни усложнения, причинили обезобразяване на крайника.

При ищцата е било проведено комплексно оперативно и медикаментозно лечение, включващо и кръвопреливане и плазмопреливане. След ампутацията на десния крак, впоследствие поради наличен кожен дефект се е наложило оперативно лечение с несвободна и свободна кожна пластика. Възникналите възпалителни усложнения в областта на ампутационния чукан са наложили също оперативни намеси за отстраняване на некротични тъкани и абцеси. По отношение травмата на левия долен крайник са били извършени оперативни намеси с анестезия за отстраняване на некротични тъкани, както и кожна пластика за покриване на ранените повърхности. По отношение счупването на външния епикондил на лявата раменна кост е била извършена кръвна репозиция по оперативен път, като след наместването същото е задържано с поставяне на метален имплант. Лечението на счупването в срамната кост е било консервативно - покой на легло, който е проведен с оглед останалите интервенции в различните клиники, където ищцата е била лекувана.

Интензивните болки и страдания, включително и по повод множеството оперативните намеси, са довели до интензивни болки и страдания за период около една година. Впоследствие същите са започнали да намаляват своя интензитет до достигане на едно постоянно ниво, което ще остане до края на живота на ищцата, предвид и факта, че до края на живота си тя ще трябва да се придвижва с протезиран десен долен крайник или в инвалидна количка. Оздравителният период е бил за минимум една година, като възстановителният период, в случай, че се включи и направата на първа протеза, привикването към нея и обучение на ходене с нея, отнема средно още около година. Невъзстановима е липсата на долен крайник, протезирането само подпомага стоежа и придвижването, но не може напълно да го възстанови. Увредите в другия крайник са били възстановени. Ищцата е имала белези, които са били частично поправими с пластична хирургия. От свидетелските показания се установява, че лечебният и възстановителният период при ищцата е бил съпроводен с изключително силни болки, особено раните на левия крак. Ищцата е продължавала да изпитва болки, придвижвала се е с инвалидна количка, нуждаела се е от постоянен придружител, като съпругът и дъщеря й са прекъснали работата си в чужбина. Дъщеря ѝ е спряла да работи, за да се грижи за нея.

[11] Решение на САС 583-2017-10-ти с-в по гр. д. 6163/2016 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 28-годишният ищец е получил: многофрагментно открито счупване и размачкване на меките тъкани на дясната подбедрица. Тези увреждания са довели до прекъсване на кръвоносните съдове и нерви на дясната подбедрица по-надолу от раната до степен, че не е могло да бъде извършено оперативно възстановяване и се е наложило крайникът да бъде ампутиран. По време на болничното лечение ищецът е бил опериран, като са били извършени: 1. ампутация на дясната подбедрица; 2. изрязване на нежизнените тъкани на ампутационния чукан и мускулна пластика; 3. свободна кожна пластика на ампутационния чукан. По време на домашно-амбулаторното лечение ищецът е ходил на контролни прегледи, превръзки, провеждал е раздвижване и обучаване за ходене с протеза. Той е имал атонична рана на ампутационния чукан, което е наложило извършването на нови две операции за изрязване на нежизнените тъкани и мускулна пластика, както и свободна кожна пластика за покриване на кожния дефект. Възстановителният период при ищеца е продължил около 10 месеца. На 14.04.2015 г. той е бил пенсиониран по болест и му е била определена 75 % трайно намалена работоспособност пожизнено. Ищецът е усещал фантомни болки в отрязаната част на крака. Понякога те са били значителни и трудно са се повлиявали от лекарства. Постепенно с отминаване на времето те са щели да намалеят. Това е могло да продължи и няколко години след ампутацията. След ампутацията на крака е било необходимо изработване на протеза, за да е можел пострадалият да се движи и обслужва. Протезирането обикновено е започвало, когато отокът на чукана е бил овладян и шевовете са били зараснали (от четири до шест седмици след хирургичната операция).