Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр. Плевен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретар Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 354/2021г. по описа на Административен
съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.220
от Закона за митниците (ЗМ) вр. чл. 44 вр. чл.22 т.7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на
Съюза.
Делото е образувано по жалба от „Крезз“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, чрез адв.О.Б. ***, против Решение към MRN
№19BG002002Н0000753/03.01.2019г., издадено от Директор на ТД „Северна Морска“
към Агенция Митници, с което е отказано да бъде приета митническата стойност на
декларираните стоки №4 и №26 по МД с MRN №19BG002002Н0000753/03.01.2019г.,
определена е нова митническа стойност по митническа декларация
№19BG002002Н0000753/03.01.2019г., извършена е корекция на митническата
декларация и е са начислени за досъбиране държавни вземания – мито в размер на
311,59лева и ДДС в размер на 581,62лева, ведно с лихвите за забава върху
размера на вземанията.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспореното
решение, алтернативно за незаконосъобразност на същото. Твърди се, че съгласно
чл.84в от ЗМ проверката, в рамките на последващия контрол се извършва въз
основа на Заповед за възлагане, издадена от Директора на Агенция Митници или от
оправомощено от него длъжностно лице от АМ, като заповедта следва да съдържа
проверявания период, обхвата на проверката, срока на извършването й. Твърди се,
че от оспореното решение е видно, че липсва каквато и да е информация за
издаване на такава заповед, с оглед установяване правомощията на органите,
извършили конкретната проверка и определили допълнителния размер на мито и ДДС.
Предвид последното се прави заключение, че оспореното решение е издадено от
лице, което не е било оправомощено по надлежния ред. На следващо място се
твърди, че общото правило за определяне на митническата стойност е, че базата
на митническата стойност е договорената или платена стойност на внасяните
стоки, но когато митническите органи имат съмнение в тази стойност могат да
определят по друг ред стойността на внасяните стоки. Цитират се нормите на
чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. и чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2447/2015г. В тази връзка се счита, че на първо място митническите органи
следва да установят и докажат въз основа на кои факти и обстоятелства почиват
техните съмнения, че обявената във фактурите стойност не е действителната, като
съмненията не следва да са произволни, а породени от реални факти, които са
събрани и представени пред проверяващото лице, за да може то да защити
интересите си. Твърди се, че в конкретното производство няма изложени конкретни
факти, нито доказателства за това, че внесената от дружеството стока има
стойност различна от документираната във представените фактури. Сочи се, че
липсва основанието, въз основа на което митническите органи да преминат на
следващата стъпка – определяне на друга стойност на внасяните стоки, както и е
възпрепятствана възможността на дружеството да защити интересите си. В тази
връзка се счита, че процедурата по извършената последваща проверка е проведена
формално, като изначално се явява порочна. Посочва се Решение на СЕС по дело
С-291/2015г., според което правопораждащия факт са доказателства и факти,
водещи до обосновано съмнение за наличие на различна стойност на внесените
стоки. Прави се извод, че митническите органи не са изпълнили изискването на
закона да дадат подходяща възможност на дружеството да изложи становището си,
като се твърди, че е налице неяснота на какво се основават съмненията на
митническите органи. Твърди се още, че е неясен и начина, по който митническите
органи са определили новата митническа стойност на внесените стоки. Сочи се, че
в решението е отразено кои методи не са приложими за определяне на митническата
стойност на внесените стоки. Сочи се още, че според връченият им протокол е
видно, че митническите органи са приложили четвъртия вторичен метод,
регламентиран в чл.74 §3 от Регламент ЕС 952/2013г. Твърди се, че за
дружеството остава неясно кои конкретно методи са използвани, за да се определи
митническата стойност върху внесените от „Крезз“ ЕООД стоки и на каква база са определени
допълнително констатираните мита от 311,59лева и ДДС в размер на 581,62лева.
Сочи се, че за да е възможно дружеството да защити правата си и законните
интереси следва да са информирани подробно за начина, по който са определени
тези стойности и как е достигнато чисто математически до тях. Счита се, че
липсата на такава яснота възпрепятства дружеството да изрази становище по
определените стойности. В заключение се
моли за обявяване нищожност, алтернативно за отмяна на оспореното решение на
Директор на ТД „Северна Морска“ към Агенция Митници.
От ответника, чрез процесуален представител, е депозирано
писмено становище за неоснователност на жалбата. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба
по наведените в нея основания. Моли същата да бъде уважена и претендира
разноски. Представя писмени бележки с доводи за нищожност, алтернативно
незаконосъобразност на оспореното решение.
В съдебно заседание проведено за ответника чрез
видеоконферентна връзка, Директорът на ТД“ Митница Варна“ към Агенция „Митници“
се представлява от юрисконсулт Т.с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна по подробно изложени съображения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, вр. чл.220 от Закона за митниците
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена против акт, който подлежи на
оспорване, при наличие на правен интерес и в законоустановения за това
преклузивен срок, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 03.01.2019г. дружеството вносител „Крезз“ ЕООД
декларира на режим „допускане за свободно обръщение“ 32 бр. стоки, 830 колета,
13973,00 кг бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай,
условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за
свободно обращение са приложени: търговска фактура № DR1811022 от 21.11.2018г.;
коносамент №YMLUM232373615/23.11.2018г.; фактура № 49466/02.01.2019 г. за
терминални разходи; декларация от дружеството, че за стоките не е заплатена
застраховка; пълномощно към фирма „Спед-Консулт“ ЕООД.
Извършена е повторна проверка на митническа декларация MRN
№19BG002002Н0000753/03.01.2019г., при която е установено, че Стока № 4 от митническата декларация е описана както
следва: „РЪКОХВАТКИ ЗА ТОПЛО; -ПО 2БР.(П.19;20) - 5000 К-КТА; - ПО 3БР.
(П.21;22) - 5000 К-КТА; [4=TEMU7626199,РС=20]; ДРУГИ Р-ДИ=19.80ЛВ., код по
ТАРИК **********; държава на произход Китай, 517,50кг. нето, декларирана
митническа стойност за 1 брой в размер на 0,06лв., или 0,15лв. /комплект,
декларирана цена 2,90лв/кг., условие
на доставка CFR Варна. Справедлива цена за ЕС в размер на 13,81лв./кг. Стока №26 от
митническата декларация е описана както следва: „ДОМАКИНСКИ КЪРПИ ПО 3БР. (П.79) – 1800 ПАК;
[4=TEMU7626199,РС=6]; ДРУГИ
Р-ДИ=2.61ЛВ.“, код по ТАРИК **********, държава на произход Китай,
58,20кг.нето, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,05лв.,
или 0,14лв./комплект, декларирана цена 4,24лв./кг.,
условие на доставка CFR Варна. Справедлива цена за ЕС в размер на 12,95лв./кг.
За целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи използват
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години – т. нар. "справедливи цени".
На база извършен анализ и предвид факта, че декларираната цена на стоките е
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, за митническите
органи са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност.
С писмо № 32-49416/13.02.2020 г. от дружеството са
изискани за нуждите на повторна проверка съгласно нормата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоките, което писмо е върнато от
„Български пощи“ със забележка “Непотърсено“, видно от ИДPS9028003WD2 Б. Писмото отново е изпратено чрез куриер „STAR POST“, като същото е върнато със забележка „Лицето
не е намерено на адрес“, видно от ИД **********.
След документално издирване лицето не е намерено на
адреса на управление, поради което на 18.06.2020г. съобщение per. № 32-49416/ 13.02.2020г. е поставено на таблото в
сградата на ТД „Северна морска“ и е публикувано в интернет на страницата на
„Агенция Митници“, а на 03.07.2020 г. съобщението е свалено от таблото.
В определения от митническите органи срок дружеството
вносител не е представило документи във връзка с процесната митническа
декларация относно декларираната митническа стойност на стоките.
Предвид непредставянето от страна на вносителя на
допълнително изисканите му от митническите органи документи, са останали
съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на
процесиите стоки в митническата декларация.
Със съобщение по реда чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
обективирано в писмо рег. № 32-314492/28.10.2020г. Директорът на ТД „Северна
морска“ уведомява дружеството-вносител
за мотивите, на които ще се основава решение на митническите органи
относно митническа декларация MRN №19BG002002Н0000753/03.01.2019г, като му е предоставена възможност за
отговор. Писмото е връчено на 04.12.2020г. на К. Кралев, видно от ИД приложено
на л.36 от делото. С писмото дружеството е уведомено още за
започналото административно производство и му е дадена
възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението,
съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В указания срок
дружеството не е направило възражения относно съобщените му мотиви.
Въз основа
на констатациите по осъществената проверка, направени въз основа на доказателствата,
приобщени в административна преписка,от Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ е издадено Решение към MRN №19BG002002Н0000753/03.01.2019г., с което
е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки №4 и №26
по МД с MRN №19BG002002Н0000753/03.01.2019г., определена е нова митническа
стойност по митническа декларация №19BG002002Н0000753/03.01.2019г., а именно за
стока №4 в размер на 3750,00лв. (5000 комплекта от
2бр.х 0,30лв/компл. и 5000 комплекта от 3бр. х 0,45лв./компл.) и за стока №26 в размер на 594,00лв (1800 бр.комплекта х 0,33лв./комплект), извършена е корекция на митническата декларация и са
начислени за досъбиране държавни вземания – мито в размер на 311,59лева и ДДС в
размер на 581,62лв., ведно с лихвите за забава върху размера на вземанията на основание чл. 59 ал.2 от ЗДДС във вр. чл. 114, пар. 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, като на
основание чл.77, пар.2 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 за дата на
възникване на митническото задължение е определена 03.01.2019г.
За да издаде решението административният орган е счел, че декларираната договорна стойност на
внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средно
статистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, което
поражда съмнения относно точността на митническата стойност на внесените стоки.
Счел е, че това съмнение се потвърждава и предвид непредставянето на договор,
оферти, заявки, платежни документи, кореспонденция и други документи по
сключената сделка, за установяване на това, че декларираната стойност на
стоката представлява действително платената сума при продажбата им за износ за
Съюза. Предвид това е приел, че митническата
стойност на процесните стоки не може да бъде определена съгласно чл. 70 от МКС,
поради което следва да се определи като се приложат последователно букви от а)
до г) от § 2 на чл. 74 от МК, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност. При прилагане на посочения ред
административния орган е счел, че за приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС)
952/2013 за „идентични стоки“ от същия износител еднакви във всяко отношение,
което изключва приложението на хипотезата по чл.74, §2, б. „а“ от регламента. При
изследване метода съгласно чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 и
след направен анализ в национална база данни за оформени митнически декларации
за допускане на свободно обращение
в същия или приблизително същия момент на сходни стоки за стока №4, според
митническия орган, са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности за сходни стоки от същия или други вносители, които не са необичайно
ниски, въз основа на които митническата стойност на стока №4 следва да
бъде определена на основание чл.74 § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013, като
се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN № 18BG002002H0180520/27.12.2018г. –
0,15лв/бр. или 0,30лв/комплект от 2бр. и
0,45лв/комплект от 3бр. За стока №26 административният орган е приел, че след направен анализ в национална база
данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки не са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности от същия и други вносители, поради което посоченият метод не може да
бъде използван. За стока №26 в решението органът е приел също, че и третият
вторичен метод за определяне на митническата стойност не може да се използва
предвид липсата на база за сравнение за единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като не може да се установи
идентичност или сходност на стоките. За стока №26 органът е счел като
неприложим и четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност
на стоките, разписан в чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013,
предвид липсата на данни за разходите за материали, използвани за
производството на декларираната стока, преки и косвени разходи за труд, разходи
за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираната
стока. В обобщение за стока №26 Директорът на ТД „Северна морска“ е приел, че
разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не
могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност, поради което и
предвид чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, същата следва да се определи
чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и
търговията и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и
събрани в хода на административното производство данни. Счел е, че митническите
стойности следва да се основават във възможно най-голяма степен върху
предварително определени митнически стойности, като методите за остойностяване,
които следва да се използват, трябва да са тези, определени от чл.1 до 6 от
Общото споразумение за митата и търговията включително. Посочил е, че във вр. с
чл.144, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 може да се използва
разумна гъвкавост при прилагането на предходните методи, като определената
митническа стойност следва да се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности. Отразил е, че след разширяване на
периода за анализ в националната база данни за оформени митнически декларации
за допускане до свободно обръщение е установено, че други вносители са
декларирали митнически стойности, които са значително по-високи от
декларираните. В заключение е счел, че митническата стойност на стока №26
от процесната декларация следва да бъде определена на основание чл.74 §3 от
Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл.144 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, като се вземе предвид
декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN № 18BG005808H0098545/26.07.2018г. – 0,11лв/бр. или 0,33лв/комплект от 3бр.
Именно това решение е предмет на настоящето съдебно
производство.
По искане на оспорващото дружество, по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие
като обективно и безпристрастно изготвено. Според заключението, плащането на
процесните стоки, описани във фактура от 21.11.2018г. с левова равностойност
29 492,05лв. е извършено на 11.02.2019г., а разходите за транспорт на
контейнери от Нингбо до Варна запад по фактури от 02.01.2019г. на обща стойност
1488,30лв. са платени на 03.01.2019г. Вещото лице сочи, че с Нареждане за
валутен превод до „Райфайзен банк“ от
11.02.2019г. от банкова сметка ***ен превод в размер на левова равностойност
29 492,05лв. Според вещото лице е налице съответствие между платената цена
по доставката в размер на левова равностойност 29 492,05лв. и
декларираната митническа стойност, като конкретно за стока №4- платена левова
равностойност 1500,53лв. и декларирана в такъв размер и за стока №26- платена
левова равностойност 246,94лв. и декларирана в такъв размер митническа
стойност. Вещото лице счита, че счетоводството по отношение на анализираните
документи е редовно водено, отговаря на нормативните изисквания, включително и
за стоки №4 и №26.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Оспореното Решение е
издадено на основание чл.101 § 1 и чл.29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент
(ЕС) № 952/2013 или
Митнически кодекс (МК)), вр. чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ, вр. чл. 5 т.39
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Съгласно чл.101 §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от
митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че
възниква митническото задължение съгласно член 87,
веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. А според чл.87
§1, митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата
декларация или декларацията за реекспорт, посочени в чл.77,
съгласно §1 т.“а“ от който митническо задължение при внос възниква при
поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под
митнически режим допускане за свободно обращение, включително съгласно
разпоредбите за специфична употреба, като митническо задължение възниква в
момента на приемане на митническата декларация /§2/. Регламент (ЕС) № 952/2013г
урежда и случаите, при които се вземат решения без предварително заявление,
като съгласно чл.29 освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, §3, чл.
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Според чл.19 ал.7 от ЗМ, за
целите на прилагане на чл.29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго. Чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
урежда последващия контрол, като съгласно
същия, за целите на митническия контрол митническите органи могат, след
вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията,
подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена
декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за
реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността,
точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Такъв контрол може
да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител,
както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си
дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което
притежава съответните документи и данни за търговски цели. Регламентът сочи, че
решение означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. В процесния
случай митническата декларация от 03.01.2019г., подадена в митническо
учруждение Варна е била предмет на повторна проверка по реда на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, съгласно
която разпоредба за целите на прилагане на чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите
органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и
пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. Тъй като при приемането на митническата декларация,
митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от
декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие точността на
тези данни, съгласно регламента. Предвид гореизложеното и съобразно приложените на л.83-84 от
делото заповеди, оспореното Решение е издадено от компетентен за това орган –
Директорът на ТД „Северна морска“ при спазване на
административно-производствените правила при извършване на повторна проверка по
реда на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ. Ето защо възражението в жалбата, че оспореният акт
е нищожен като издаден от некомпетентен орган е неоснователно.
Решението е издадено в изискуемата писмена форма, но
при липса на конкретни фактически основания, което обосновава и противоречие с
материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Митнически кодекс
на Съвета, Регламента за изпълнение и
вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за
контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.
Съгласно чл.70 § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително
платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил
или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да
плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички
суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата
на внасяните стоки.
Освен това
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16
ноември 2006 г., Compa Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20. Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно
прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата
от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за
изпълнение 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 § 1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл.140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят
декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се
замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
По делото
липса спор по фактите. Спорът между страните е формиран по въпросите дали
митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по
смисъла на чл.140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата
по чл. 141 от същия регламент, във вр. чл.74 §2 б. „б“ от МК за стока №4 и чл.74
§ 3 от МК за стока №26 при определяне на
митническата стойност по процесния внос.
Както е
посочено и по-горе, съгласно чл.140 §1 от Регламент за изпълнение
2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл.70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те
могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, което е
сторено в настоящия случай с писмо от 13.02.2020г. Когато съмненията им не
отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, а такава не е
представена, съгласно чл.140 §2 от регламента, митническите органи могат
да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на
чл.70 § 1 от Регламент № 952/2013г, като в тези хипотези следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
Регламент №952/2013г. В тежест на митническите органи е да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
Наличието
на основателни съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение
подлежи на доказване във всеки конкретен случай (в този смисъл
Решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по АД № 8396/2019г.). На първо
място според съда, в конкретния казус ответникът не
ангажира убедителни доказателства за основателност на неговите
съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от
приобщените доказателства, дружеството-вносител е представило процесните две стоки с фактура, която е
придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от
Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни
относно извършени транспортни разходи и др. Липсва законово задължение за
сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя. От страна
на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно
характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка в
счетоводството на дружеството, при която да се установи има ли налични
количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена.
Видно от заключението на вещото лице, плащането на
процесните стоки, описани във фактура от 21.11.2018г. с левова равностойност
29 492,05лв. е извършено на 11.02.2019г., разходите за транспорт на
контейнери от Нингбо до Варна запад по фактури от 02.01.2019г. на обща стойност
1488,30лв. са платени на 03.01.2019г, а с нареждане за валутен превод до „Райфайзен банк“ от 11.02.2019г. от банкова
сметка ***ен превод в размер на левова равностойност 29 492,05лв.
Установява се още от заключението, че е налице съответствие между платената
цена по доставката в размер на левова равностойност 29 492,05лв. и декларираната
митническа стойност, като конкретно за стока №4- платена левова равностойност
1500,53лв. е и декларираната в такъв размер и за стока №26- платена левова
равностойност 246,94лв. и декларирана в такъв размер митническа стойност. От
прегледаните счетоводни документи експертизата установява, че счетоводството е
редовно водено и отговаря на нормативните изисквания, включително и за стоки №4
и №26, като съгласно Закона за счетоводството, всички счетоводни операции
следва да са документално обосновани - първичните документи по отношение на
плащането е именно банковото извлечение и платежният документ.
Предвид
изложеното съдът намира за необоснован извода на митническия орган досежно
наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл.70 от
МК, а именно съобразно декларираната договорна стойност, представляваща
действително платената или подлежащата на плащане цена.
По
отношение начина на определяне на новата митническа стойност на стока №4:
Митническите
органи са приели, че приложението на хипотезата по чл.74, §2, б. „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. е невъзможно, тъй като не може да се определи
митническата стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на
стоките в кл.31 на митническите декларации, регистрирани в приблизително същия
период е недостатъчно. Счели се, че митническата стойност на тази стока следва
да бъде определена на чл.74, §2, б. „б“ от регламента, тъй като след направен
анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации
за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности
от други вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски. Посочени
са 3бр. митнически декларации на сходни според органите изделия, като е прието,
че митническата стойност на стока №4 следва да бъде определена като се вземе
предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация от
27.12.2018г. - 0,15лв/бр. или 0,30лв/комплект от 2бр. и 0,45лв/комплект от 3бр.
Разпоредбата
на чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда, че при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
чл.74, §2, букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества,
коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. В чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за
изпълнение са дадени определения на понятията „идентични“ и „сходни“ стоки
за целите на определянето на митническа стойност, а именно – стоки,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са
произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се
отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
В тежест на митническия орган и издател на акта е както да
мотивира, така и да докаже наличието на тези предпоставки по чл.74, §2, б. „б“ от регламента. В конкретния случай, според съда, решението на
митническия орган не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на
които е приложен вторичният метод по чл.74 §2 б.„б“ от Регламент № 952/2013г.
Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база
сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на
единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint
Research Centre към Европейската комисия, макар да обосновават основателни
съмнения за верността на декларираната митническа стойност, не доказват
наличието на сходни стоки, внесени на по-ниска цена. В конкретния случай
липсват мотиви защо е прието от митническия орган, че е налице внос на сходни
стоки от значение за определяне на митническата стойност по вторичния метод. По
общото правило на чл.22 §7 от Митническия
кодекс митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно
за заявителя решение. В оспорения акт не е извършен анализ на характеристиките и
съставните материали на стоките, приети за аналог и на тяхното качество. Не е
изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е
приета за достатъчна за определяне на нова митническа стойност. В тази връзка
следва да се посочи, че ответникът се позовава на решение по дело С-291/15 на
СЕС, което обаче се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за
неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл.181а от
Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на
разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл. 74, § 2, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. при прилагане на вторичния метод за определяне на
митническа стойност. В този смисъл е и решение № 10629 от 20.10.2021 по адм.дело №2426/2021г. на ВАС. Предвид изложеното,
съдът счита, че липсата на мотиви на административния акт е съществено
нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за
сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата
облагаема стойност на процесната стока. Последното нарушава правото на защита
на адресата на митническото решение.
По
отношение начина на определяне на новата митническа стойност на стока №26:
Митническите
органи са приели, че не са приложими нито една от хипотезите на 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламент (ЕС)
952/2013г. и митническата стойност на тази стока следва да бъде определена на
основание чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013г., тъй като след разширяване на
периода за анализ в националната база данни за оформени митнически декларации
за допускане до свободно обращение е установено, че от други вносители са
декларирани митнически стойности, които са значително по-високи от
декларираните. Посочени са 3бр. митнически декларации, като е прието, че
митническата стойност на стока №26 следва да бъде определена като се вземе
предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация от
26.07.2018г. - 0,11лв/бр. или 0,33лв/комплект от 3бр.
Съгласно
чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., приложен по отношение тази стока,
когато митническата стойност не може да се определи по § 2, тя се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и
търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял II на МК. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението за прилагане на чл. VII
от Общото споразумение за митата и търговията, когато митническата стойност на
внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на предходните
членове, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват
разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото
споразумение и на базата данни, които са на разположение в страната
вносител.
Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на
ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455,
т.27.
В
конкретния случай за стока №26 в оспореното решение липсват както
доказателства, така и аргументи изложената последователност на действията да е
спазена. Административният орган е направил констатация, че не може да се
определи митническата стойност, въз основан на идентични стоки, тъй като
описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации, регистрирани в
приблизително същия период е недостатъчно, с което е приел за неприложима
хипотезата по чл. 74, § 2, б. „а“ от МК. Относно втория метод
по б. „б“ на § 2 на чл. 74 е посочил единствено, че след направения анализ
в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до
свободно обращение или приблизително същия момента на сходни стоки за стока № 26
не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други
вносители и от същия вносител, поради
което не може да бъде използван този метод. При преценка на приложимостта на
третия и четвъртия метод по б. „в“ и „г“ на § 2 от чл.74 от Регламент №
952/2013 г., е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на
стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в
състоянието, в което е внесена, понеже не може да се установи идентичност или
сходност на стоките и липсват данни за разходи, стойност на материали, разходи
за производство и други допълнителни елементи, както и информация за размер на
обичайната печалба и общите разходи. Посочено е, че поради липсата на данни
относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на
чл.74 §2 б. от „а“ до „г“ от Регламент № 952/2013 г. не могат да бъдат
приложени за определяне на митническата стойност на стоката. В решението са
цитирани правните разпоредби от кодекса, без да се
изложат конкретни факти за процесната стока – физическа
характеристика, качество, търговска марка, размер. При липсата на яснота
относно това какво точно представлява стоката, предмет на внос по МД, възниква
въпросът спрямо какво е извършвано сравнението за идентичност или сходност, за
да се приеме, че тези методи са неприложими. Ангажираните от ответната страна
доказателства не дават задоволителен отговор на този въпрос. Съдът намира,
че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са
изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по
чл.74 § 2 от Регламент № 952/2013г. Липсата на мотиви за неприложимостта
на всички хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74 § 3, на която се е позовал
ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл.74 §3 от Регламент
№952/2013г. представлява последна възможност за определяне на митническата
стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за
прилагането ѝ е да са изчерпани всички други възможности. Тази
предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на
релевантните за нея факти.
Както бе
посочено и по-горе, в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки, което в конкретния случай не е направено. От събраните по
делото доказателства и от заключението по назначената експертиза се установява,
че цената на процесните стоки съответства на декларираната с МД цена, както и
плащането на тази цена, което предопределя приложение на чл. 70, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. но не и на чл. 74, § 2
Регламент (ЕС) № 952/2013 или чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води
до извод за неправилно приложение на закона. В този смисъл е практиката на ВАС,
изразена в Решение № 15563 от 15.11.2019 г. по адм. д. № 6328/2019 г.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е
обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за
изпълнение, вр. чл. 74, § 2, б. “б“ и чл. 74, § 3 от Регламент №
952/2013 г., поради което, като не е приел декларираната стойност на процесните
стоки и е определил нова такава, Директорът на Митница ТД „Северна Морска“
към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт. С
оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно
се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за мито и ДДС
на стоките, за които е подадена митническата декларация, както и лихва върху
определените суми, поради което оспореният акт следва да бъде отменен в
неговата цялост.
При този изход на делото, своевременно направеното
искане за разноски и липса на прекомерност на адвокатското възнаграждение,
следва в полза на оспорващото дружество да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 810лева, съгласно приложен списък на л.222, от които 50лв.
платена държавна такса, 400лв. внесен депозит за вещо лице и 360лв. платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение към MRN
№19BG002002Н0000753/03.01.2019г., издадено от Директор на ТД „Северна Морска“
към Агенция Митници.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София да заплати на Крезз“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. “Емануил Васкидович“ № 67, ЕИК
*********, представлявано от
управителя К.М.К., направените по делото
разноски в размер на 810,00лева (осемстотин и десет лева).
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщение, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ:/п/