Р Е
Ш Е Н
И Е №2
гр. Видин
11.02. 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд
наказателно отделение, в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: И..И
Членове: Л.Л.
Р.Д.
при
секретаря А.А. и в присъствието на прокурора М.К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.
ВНОХД №291 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази
следното:
С Решение №26, постановено на 10.10.2018г. по н.о.х.д.№54 по описа на
Районен съд – К.подсъдимият И.Ц. ***, ЕГН **********, е признат за невинен в това, че: до обяд на 29. 03. 2018 год. в землището на с. Б., обл. В., чрез
отстрел с личното си огнестрелно оръжие - ловна пушка „********", кал. **** мм, с № ******, законно притежавано с разрешение за носене, съхранение и употреба на
ловно оръжие № *********** год., без надлежно разрешение по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, убил едър дивеч,
посочен в т. I, б. A4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД - един брой диво прасе от
мъжки пол на
стойност 195,58 лв.- престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК във връзка е чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД,
във вр. с т. I, б. A4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД,
поради което го е оправдал.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е постановил разноските
по делото в размер както следва: 185,02 лева за изготвена физико-химическа
експертиза; 45,46 лева за
изготвена съдебпо-балистична експертиза № Б-01;
56,41 лева
за изготвена съдебно-балистична експертиза № Б-02; 35,19
лева за изготвена съдебно - оцснъчна експертиза на ДП остават за сметка на
Държавата.
Относно
Веществените
доказателства както следва: зелен панталон и патрондаш на колана, съдържащ 5бр.патрони, кал. 12;
светлозелена текстилна раница; зелена текстилна раница; 2 бр.ножове./голям и
малък/, поставени в обща кания и текстилна черно-червена раница, съдържаща GPS-тракер и
3 бр.патрони калибър 30-06, както и огнестрелно оръжие- ловна пушка „********", кал. ****** мм, с № **********, съдът е постановил да се върнат на И.Ц.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***; радиостанция
с надпис „ Brondi
multi media" и ловна карабина, марка „*******", кал.********* с № ******** да се върне
на В. П.В., ЕГ11:**********
с адрес: ***; 3
бр.радиостанции „ ******" и ловна карабина, марка „********", кал.********* с № ******* да се върнат на А.К. И., ******** 1:********** с
адрес: ***; и ловна
карабина, марка „*********" , кал.********* с ******* да се върнат на Д.Т. П.., ЕГН:**********; с адрес *** след влизане на решението в сила.
В законоустановения срок Районна прокуратура – К.е подала протест, в
който единствено са цитирани показания
на разпитани по делото свидетели и е посочено заключението на съдебно балистичната експертиза, на базата на които
се твърди, че същите сочат на авторството на престъпното деяние, осъществено от
И.Ц.И..
С
протеста се иска да се разгледа протеста против горепосоченото Решение на КРС,
решението да бъде отменено и бъде постановено ново осъдително решение, с което И.Ц.И.
бъде признат за виновен по поддържаното от
прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК във връзка е чл. 57, ал. 1 от
ЗЛОД, във вр. с т. I, б. A4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от
ЗЛОД.
Видинският окръжен
съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Протестът е подаден в
законоустановения срок от Районна прокуратура – К.., която е страна и има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Окръжният съд след като
прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи във въззивната
жалба и след като извърши служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че
протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата.
Окръжният
съд установи, че първоинстанционният съд е извършил подробна и правилна
преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и
поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен
начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с
повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила, които да са
ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с
оглед на така установената фактическа обстановка, която не следва да повтаря, тъй като я възприема
изцяло, то първоинстанционният съд
правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел,
че подсъдимият не е виновен и го е
оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и
обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно
съставомерността на деянието.
По оплакванията в протеста:
Конкретни формирани оплаквания в протеста няма, в него се цитират
показанията на няколко свидетели, след което е отбелязано, че „Всички тези
доказателства, взети в тяхната взаимовръзка в един относителен кратък времеви
период, наситен с реални събития и взаимосвързани
факти, във реална времева реализиумост, сочат на авторството на престъпното
деяние, осъществено от подсъдимия И.Ц.И.“. Тоест следва де се приеме, че
единственото твърдение в протеста е, че съобразно доказателствата е доказано авторството
на деянието. Ето защо с оглед липсата на други оплаквания, анализ и изводи в
протеста, съдът следва да се мотивира като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на
чл.314 от НПК:
Безспорно е доказано, че подсъдимият И.
И. и свидетелите В. В. А. И. и Д. П. на инкриминираната дата –
29.03.2018г. около 14.00 часа са се намирали в района на местността „*****“,
Видинска област, като са се движели с моторни превозни средства в гориста
местност, северно от пътя от село Б. в
посока към местността „*****“. Движили
са се по двама в автомобил – в
лек автомобил „С****“, управляван от подсъдимия И. се е намирал и свидетеля В.В.,
които след като излезли по черен път от гористата местност на асфалтовия път
поели по пътя за град В.. Втория автомобил „*****“ се е движел по-назад по
черния път и бил управляван от А. И., а пътник бил свидетелят Д. П.. Първият
автомобил бил проверен от свидетелите М. М. и Н. Н. и освен две ловни кучета на
задната седалка намерили и една ловна карабина и три раници, в които се
съдържали пликове с прясно месо и ножове
със следи от червеникава течност. Вторият автомобил бил проверен от свидетелите
П.П. и Г. Т. и в него били открити също две ловни кучета и две пушки, от които
едната в калъф, а другата извън калъф.
Последните двама свидетели са посочили в показанията си пред разследващия
полицай, че А.И. и Д. П. пред тях са заявили първоначално, че четиримата са
ходили на лов, след което твърдели, че са ходели да си пробват ловните кучета
както и че подсъдимият „И.Ц.И. е носел ловна пушка 12калибър, която е
занесъл в дома на баба си в село Б., след
лова се е върнал при тях преоблечен с чисти дрехи и без пушка.“ Първостепенният
съд е констатирал съществени противоречия между показанията на свидетеля П. П.
и Д. П.и е провел очна ставка между тях, от която обаче това противоречие не се
е изчистило. От друга страна, въззивният съд констатира и противоречия и в
показанията на свидетелите - служители на РУ Кула: свидетелят Г. Т., който е
проверявал точно лекия автомобил управляван от Д. П.установява, че „Лицата,
които ние проверихме от джипа казаха, че са си взели кучетата и са ги пробвали
в гората“/л.78 от делото/ както и „Разговарях в РУ-К., след като бяха доведени
лицата А.и Д. и те потвърдиха отново, това което казаха при спирането им пред
мен, че са дошли на мястото да изпробват кучетата си.“, а свидетелят М.М.от
своя страна установява, че „Писмено мисля, че снех обяснение от В. В.. Устно
никой не пожела да даде обяснение.“/л.80 от делото/. Още повече, че от
показанията става ясно, че има две снети писмени обяснения – М. М. е снел
обяснение от Ва. В., а свидетелят До.П. установява, че „Имам спомен, че съм
давал обяснение на М.който записа показанията ми. Категоричен съм, че такива
неща не съм казвал нито на П. П., нито на който и да било друг.“/л.83 от
делото/, но по досъдебното производство няма приложени такива писмени обяснения.
В този смисъл съдът намира, че показанията на свидетеля П.П. относно посочените по-горе факти, се явяват
изолирани и неподкрепени от нито едно от всички други доказателства по делото.
Още по-изолирано е показанието на свидетеля Пл.П., който за първи път в
съдебното следствие е заявил, пак относно показанията на свидетеля Д.Петков, че
„Каза, че И. е убил едно прасе с ловна пушка гладкоцевна, негова
собственост.“/л.80 от делото/, тъй като освен, че да досъдебното производство
не е изложен такъв важен факт свързан с обвинението и конкретно с авторството
на деянието, то както на досъдебното производство, така и на съдебното
следствие подобни данни въобще не са се
установил от нито едни свидетел. В тази връзка правилно първостепенният съд не
е възприел този елемент от фактическата обстановка от обстоятелствената част на
обвинителния акт, където се твърди, че „В присъствието на останалите трима
ловци, самостоятелно обв.И.И. издебнал и отстрелял с личното си огнестрелно
оръжие – ловна пушка „****“, кал******, с №*******, законно притежавано с
разрешение за носене, съхранение и употреба на ловно оръжие №****., един брой
диво прасе от мъжки пол на стойност 195.58лева“.
От изложените по-горе съображения
относно гласните доказателства, въззивният съд намира, че заедно с останалите
съображения на първостепенния съд посочени в неговите мотиви, същият правилно е
стигнал до извода, че от събраните по делото всички доказателства в разглеждани
случай не се установява по един безспорен начин авторството на самото деяние, в
което е обвинен обвиняемия И.Ц.И., тъй като по делото няма нито едно както
пряко, така и косвено доказателство кой точно е стрелял и е убил животното,
чието месо е намерено в трите раници.
По останалите съображения, изложени в мотивите на първостепенния съд,
въззивният съд прие следното:
Първостененният съд е разгледал и обсъдил в последователност и подробно всички събрани по делото доказателства, които
са от значение за обвинението, така както е повдигнато срещу подсъдимия И., а
именно:
-
правилно първостепенният съд е
обсъдил заключенията, дадени в назначената и приета съдебна
ветеринарномедицинска експертиза/л.122 ДП/, която установява, че се касае за
диво прасе, от мъжки пол, по чиято кожа има отвори, за които няма категоричност
тези отвори да са от изстрели с ловно оръжие с голям размер на сачмите; месото
е с не изяснен произход и категоричен
резултат дали се касае за месо от диво или домашно прасе може да бъде направен
чрез специфично типизиране в лаборатория; с оглед на тези заключения, съдът не
може да приеме като категорично
доказателство констатацията, че е имало части от четина, сходна с тази по
намерената кожа и глава при огледа на местопроизшествието, тъй като не
кореспондира с нито едно от останалите специфични изводи, които са с характер
на предположения.
-
правилно първостепенният съд е
обсъдил и заключенията на приетата съдебнобалистична експертиза/л.108 ДП/,
която установява, че и трите огнестрелни оръжия - ловни карабини, собственост
на свидетелите В. В., Ад. И. и Д. П., за
които и тримата имат издадени разрешение, са годни да произведат изстрел и със
същите е стреляно след последното им почистване, а същевремнно от втората
съдебнобелистична експертиза/л.113 ДП/, която касае процесната ловна пушка
марка „*****, кал... с №******** собственост на подсъдимия И., установява, че
тя е огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели и със същата не е стреляно
след последното й почистване. Относно този факт, вещото лице В. в съдебно
заседание е конкретизирало, че не може да бъде определено кога е почистена пушката/л.59
от делото на КРС/. Същата е намерена в дома на подсъдимия на инкриминираната
дата, като нито едно доказателство не
установява как и кога тази пушка, след като се твърди от обвинението, че именно
с нея е отстреляно дивото прасе, се е озовала в жилището на подсъдимия в град В..
Опитите на прокуратурата да установява за колко време се стига от
местопроизшествието до град В.колко време е необходимо да се смаже една такава
пушка, отново са в сферата на предположенията и няма никаква категоричност
относно тези обстоятелства, за да се направи извода, че подсъдимият след
отстрела на прасето, е посетил дома на своята баба в село Б., където се е преоблякъл, след което е пропътувал
разстоянието от село Б. до дома си в град В., почистил е пушката е я оставил
там и отново се е върнал на местопрестъплениетоза да прибере месото.
В тази връзка от заключението на експертизата относно процесното
огнестрелно оръжие, която в т.3 е дала
заключение, че представената за
изследване гилза като обект №1 е част от боеприпас – стрелян ловен патрон и
същият е стрелян с лявата цел на представената за изследване пушка, собственост
на подсъдимия И., в съдебно заседание вещото лице В. В. е пояснило, че не
съществува методика, която да отговори кога е използван боеприпаса. Единствения
ориентир, който дава вещото лице, е този, че след като боеприпаса е
намерен върху снега, то отново се
предполага, че е стреляно след последния снеговалеж, за който факт съдът не
намери доказателства.
-
на фона на гореобсъдените
доказателства, но не и на последно място
следва да се посочат резултатите от химическите изследвания на ацетонови
натривки от двете ръце както на подсъдимия, така и на тримата свидетели В. В., Ад. И. и Д. П.. От приложените протоколи за
това изследване в ДП – л.72 за В. В., л.70за Адриан И. и л.71 за Д. Пе. е видно, че не са установени компоненти от бездимни барути. От Протокол
№37/л.69 ДП/ е видно, че и по двете ръце на подсъдимия И.Ц.И. се са се
установили компоненти, характерни за бездимните барути. Същевременно от
протоколите за изземване на сравнителни образци на ацетоновите обтривки от
двете ръце и на четиримата, това е сторено в същия ден – 29.03.2018г., след
като са били откарани от местопроизшествието в РУ-К.. От тези резултати се
установява, че нито един от четиримата, в това число и подсъдимия, на този
инкримиран в обвинителния акт ден, не е стрелял.
С оглед на тези налични доказателства – гласните такива и обсъдените
експертизи, въззивният съд намира, че първостепенният съд е направил правилните
изводи относно това, че обвинението предявено срещу подсъдимия И.И. по чл.237,
ал.1 от НК не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, тъй като не е
доказано категорично изпълнителното деяние фиксирано в посочената разпоредба,
както от обективна страна – няма както пряко, така и косвено доказателство
относно това кой точно е убил диво прасе, още повече от субективна страна.
Правилно също така първостепенният съд е констатирал факта, че възприетата от
прокуратурата фактическа обстановка описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се доказва от събраните по делото доказателства.
От всичко гореизложено, въззивният съд намира, че твърдението в протеста,
че „Всички тези доказателства, взети в тяхната взаимовръзка в един относителен
кратък времеви период, наситен с реални събития и взаимосвързани факти, във реална времева
реализиумост, сочат на авторството на престъпното деяние, осъществено от
подсъдимия И.Ц.И.“ е неоснователно. Още повече, че не е достатъчно
доказателствата да „сочат“ авторството, а да го доказват по категоричен начин.
Неоснователно е и съображението на представителя на Окръжна прокуратура в
съдебно заседание пред въззивният съд,
че „макар да няма преки данни, свидетелски показания за това, че точно И. е
убил прасето, то има достатъчни косвени улики, които да водят до факта, че
именно И. е убил дивото прасе за което има изготвена експертиза“. От направения
анализ на доказателствата в това число и косвените такива, съдът установи, че
именно взаимовръзката между тях е накъсана, неустановена, и въпреки краткия
времеви период, който е изследван, за част от доказателствата не е установена
именно времевата реализуемост, поради което и се накъсва тяхната връзка и не се
установява по категоричен начин кой точно е убил дивото прасе, и кога е станало
това. Ето защо, съдът намира, че целта на обвинението да преодолее защитата и
да обоснове обвинението по един несъмнен и недвусмислен начин не е изпълнена.
Въззивният съд прие, че всички доказателства, преценени самостоятелно и в
тяхната съвкупност не дават последователност
в причинно-следствената връзка
между действия на подсъдимия и резултата
от престъплението и в това накъсване се налага да се правят предположения,
които водят до съмнения във виновността на подсъдимия И., което е недопустимо
съгласно чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Ето защо този съд намира, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна и
поради това следва да бъде потвърдена, а протеста неоснователен.
Въззивният съд констатира, че първостепенинят съд е озаглавил своя акт
„Решение“, въпреки разпоредбата на чл.32, ал.1, т.1 НК, съгласно която съдът
постановява „присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите
за виновността и отговорността на подсъдимия“, но намира, че това не е
съществено нарушение на процесуалните правила, като взема предвид и се
солидаризира напълно с установената съдебна практика, съгласно която „Макар и
наименован решение, съдебният акт е постановен по реда за постановяване на
присъдите, поради което допуснатото процесуално нарушение е формално и не дава
основание за отмяната му“/Решение от 06.04.2015г. по н.д.№13/2015г., II н.о.,с
докладчик Татяна Кънчева/, както и /Решение №572/08.02.2013г по
н.д.№2122/2012г., III н.о., докладчик Красимир Харалампиев, и Решение №298/18.06.2010г. на ВКС
по н.д.№224/2010г., III н.о., докладчик съдия Кети Маркова. Също така върху същото е изписана
датата на постановяване 10.10.2017г., като съдът прие изписването на 2017г.
вместо 2018г. за техническа грешка, тъй като видно от съдебното заседание, в
което е постановено и обявено решението
е 10.10.2018година.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния
кодекс, Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26, постановено на 10.10.2018г. по н.о.х.д.№54
по описа на Районен съд – Кула.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.