№ / .10.2021 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
като разгледа докладваното от Ралица Андонова ч.кас.АНД № 2204/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба от
„СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Определение № 29/12.05.2021г.
по АНД № 20213120200107/2021г. на Районен съд - Девня, с което е оставена без
разглеждане жалбата им против Наказателно постановление № 11/26.03.2021г. на
директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ и производството по
делото е прекратено.
Частният
касационен жалбоподател е направил искане за разглеждане на настоящото
производство в открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл.234 ал.1 от АПК
действително дава възможност на касационния съд да прецени необходимостта от
провеждане на такова, но този съдебен състав счита, че предвид липсата на
доказателствени искания и доколкото аргументите на касатора са изцяло правни,
такова не е наложително.
Касаторът твърди, че е собственик
на стоките, отнети с оспореното НП, и е вписан като техен получател в
митническата декларация от 09.09.2020г., депозирана от „Терминален оператор“
ЕООД, поради което счита за незаконосъобразен достигнатия то РС – Девня извод
за липса на правен интерес да оспори процесното НП. Излага становище, че
обжалваното прекратително определение противоречи на: чл. 42, чл. 44, пар.1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и
трайната практика на ЕСПЧ; Решение от 04.03.3014 г. на ЕСПЧ – Страсбург по
делото „МИКРОИНТЕЛЕКТ” ООД СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ (Жалба
№ 34129/03 г.); чл. 17 от Конституцията на Р България; чл. 6, т.1, чл.13 и чл.18 на
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; чл. 1 от Протокол
1 към Конвенцията и трайната практика на ЕСПЧ. Счита за неоснователен довода на
районния съд за недопустимост на жалбата с оглед предвиденото изменение на чл.
59, ал.2 от ЗАНН, като се позовава на мотивите за изменението на нормата към
ЗИД на ЗАНН бр. 109/22.12.2020г. – конкретно за спазване на стандартите на
Конвенцията по отношение правото на защита на гражданите в
административнонаказателното производство. Формулирано е искане за отмяна на
оспореното определение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане
спора по същество.
Ответният АНО –
Агенция „Митници“, в писмено становище чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и изтъква, че в митническите документи „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочен като получател, а не като собственик на стоките –
затова и в АУАН, и в НП дружеството също присъства само като получател, поради което
няма правен интерес от оспорването на НП. Поддържа неприложимост на чл.44 от
МКС в настоящия случай с аргумент, че не се касае за решение на митническите
органи по смисъла на чл. 19 от ЗМ, защото стоките са отнети на основание
чл.229, ал.1 от ЗМ. Признава, че Регламент /ЕС/
№952/2013 има пряко действие, но не посочва конкретен вид и размер на наказание,
а при липса на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на
санкциите, държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според
тях са подходящи, в съответствие с правото на ЕС и неговите принципи.
За да се произнесе по жалбата,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С Наказателно постановление № 11/26.03.2021г.
на директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ на „ТЕРМИНАЛЕН
ОПЕРАТОР“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
4 227 609,32 лв. за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ с предмет
на нарушение – „тютюн за пушене“, който представлява акцизна стока по см.чл.
12, ал.1, т.1 от ЗАДС. Отнета е в полза на държавата стоката, предмет на
нарушение – 96 колета, бруто тегло 16 656 кг, 15 360 кг нето – тютюн
за пушене, акцизна стока по чл. 12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова
разписка № 3/13.01.2021г, без посочено лице, от което се отнема стоката. В АУАН
и в НП „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД е посочен като титуляр на режим „транзит“, а „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД фигурира като получател на стоката с позоваване на информацията
в придружаващите митническата декларация документи.
По повод жалбата на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против НП №12/26.03.3021г е образувано АНД №107/21г по описа на
РС – Девня, което е прекратено с обжалваното понастоящем определение №29/12.05.2021г.
след оставяне на касационната жалба без разглеждане като процесуално
недопустима. Единственият аргумент на въззивният съд е, че с оглед изричното
предвиждане на действащата към момента редакция на чл. 59, ал.2 от ЗАНН
дружеството не разполага с право на жалба срещу НП – възможност, предвидена с предстоящото
изменение на същата норма, в сила от 23.12.2021г. Посочено е още, че „ТЕРМИНАЛЕН
ОПЕРАТОР“ ЕООД вече е оспорил същото НП, в резултат на което е образувано АНД №
93/2021г. по описа на РС – Девня.
По частната жалба на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против това определение първоначално е било образувано ч.к.АНД №
1349/2021г. по описа на Адм. съд – Варна, което е прекратено и изпратено на
РС - Девня за изпълнение на задълженията
по чл.213а, ал.1 и сл. от АПК – указване заплащане на дължима държавна такса.
След заплащане на дължимата държавна такса от касатора, жалбата е постъпила
отново в Адм. съд – Варна и е образувано настоящото дело.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Частната касационна жалба е
депозирана в срока по чл.230 от АПК, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, а нередовността й е отстранена, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че макар с въззивната жалба на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да се
твърди и да са изложени аргументи за незаконосъобразност на НП само в частта на
постановеното отнемане на стоката в полза на държавата, а е отправено искане за
цялостна отмяна на НП, ДРС не им е дал указания за конкретизиране на петитума,
и е разгледал допустимостта на жалбата относно цялото НП. С оглед изрично
формулираното искане на дружеството, настоящият съдебен състав също възприема жалбата
им като насочена срещу НП в неговата цялост, т.е. и против частта, с която е
наложена имуществена санкция, и против тази, с което е постановено отнемането.
Определението на ДРС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата
на дружеството против НП № 12/26.03.2021г. на директора на ТД „Северна морска“
при Агенция „Митници“ в частта, в която е наложена имуществена санкция на „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. За „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД действително не е налице правен интерес от
оспорване на НП в тази част, тъй като санкцията не е наложена на него, и
правната им сфера не е засегната. Неоснователно е позоваването на чл. 44, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза - той е неприложим в този случай, понеже
не се обжалва решение по чл. 19 от ЗМ, а НП по ЗАНН.
В противоположен смисъл е изводът на касационния състав досежно обжалваното
определение на ДРС в останалата му част – с която е оставена без разглеждане
жалбата на дружеството против НП в частта за отнемане на стоката в полза на
държавата.
Съгласно чл.223 от ЗМ митническите органи проучват, установяват и наказват
всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото
законодателство, доколкото деянието не представлява престъпен състав, като
съгласно чл.225, ал.1 от ЗМ установяването на нарушенията, издаването на
наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на ЗАНН. Съгласно чл.22 от същия за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. С оглед това
законодателно решение в правомощието на
административния митнически орган е да
постановява отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на митническа
контрабанда. Същите се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, а ако липсват или са отчуждени –
присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност.
Отнемането на
стоки в полза на държавата е част от административнонаказателния процес и е
израз на правомощието на наказващия орган да осъществява държавната репресия. По своета същност то представлява принудителна административна
мярка с наказателна функция, която е част от административнонаказателното
производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление,
което не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. По този въпрос липсват различия в
съдебната практика и в законодателната уредба – именно поради това ЗМ предвижда
обжалване на
наказателните постановления, издадени
от митническите органи, по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. В настоящия случай административното наказание и ПАМ са наложени с едно наказателно постановление на директора на ТД Северна морска, от което следва, че ПАМ подлежи на обжалване
заедно с наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Частният жалбоподател твърди, че
е собственик на отнетата в полза на държавата стока, което следва да бъде
доказано в производството пред въззивния съд по обжалване на наложената с
наказателното постановление ПАМ. Същата пряко засяга правото му на собственост
върху процесната стока, а това налага да му бъдат осигурени ефикасни правни
средства за защита. Така чл. 13 от ЕКПЧОС „Право на ефективни правни
средства за защита“ предвижда, че всеки, чиито права и
свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни
правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и
нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни
функции. Цитираната правна уредба
предвижда защита на правото на
собственост, включително и в случаите,
когато се действа в интерес на обществото и действията са извършени от органи,
на които са вменени властнически функции. В същата насока е Решение С-393/19 на СЕС, според което член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с
член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува
имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без
това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. В този смисъл са и решението на ЕСПЧ по
делото „Микроинтелект“ ООД срещу България, и по
делото ÜNSPED PAKET SERVİSİ SAN. VE TİC. A.Ş. срещу
България.
Изложеното
мотивира извода на настоящия състав, че ДРС дължи разглеждане и произнасяне по
същество на жалбата на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против НП в частта на приложената ПАМ на осн.чл. 1 от Протокол №
1 към ЕКЗПЧОС, чл. 17, ал.3 от Конституцията на Р България и чл. 13 от ЕКПЧОС,
с цел осигуряване максимална защита на претендираното право на собственост на касатора.
Недопустимо е да се приеме, че поради липса на предвидена изрична правна норма
за търсената защита в ЗАНН към настоящия момент,
тя може да бъде осъществена единствено пред ЕСПЧ – напротив, горецитираният
съществуващ процесуален е времево и икономически по-изгоден за страните, освен
това не води до осъждане на Р България. В този смисъл и с оглед хармонизацията
на националното законодателство с практиката и решенията на ЕСПЧ е и
предприетото изменение на чл. 59, ал.2 (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) от ЗАНН, която изрично предвижда допустимост на оспорването на
НП от страна на дружеството, считано от 23.12.2021 г.
В контекста на изложеното следва
да бъдат отбелязани още два въпроса.
Независимо от недопустимостта на жалбата на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против НП в частта на наложената на друг субект имуществена
санкция, и доколкото отнемането на стоката им в полза на държавата е последица
от установеното и санкционирано административно нарушение по чл. 234 ал.1 от
ЗМ, дружеството-касатор има възможност и е допустимо да оспорва мотивите на АНО
относно наличието на осъществена митническа измама изобщо. Аргументите им в
това отношение, обективирани както във въззивната, така и в частната касационна
жалба, са релевантни и следва да бъдат обсъдени и съобразявани от ДРС именно в
контекста на твърдяната от тях незаконосъобразност на постановеното отнемане на
стоката им като предмет на неосъществено/несъставомерно нарушение.
Наличието на друго неприключило производство против НП №11/26.03.2021г –
това по АНД №93/2021г на ДРС, образувано по жалбата на сакнционираното лице, не
е основание за недопустимост на въззивната жалба на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – тя следва да бъде приета за съвместно разглеждане по АНД
№93/2021г (по аналогия с жалбата срещу НП на поискалия обезщетение). В случай,
че производството по АНД №93/2021г вече е приключило и в зависимост от неговия
изход: ако НП е отменено, за касаторите възниква субективното право на увредения да потърси правата си
по реда на АПК и
ЗОДОВ; ако е потвърдено и решението на въззивния съд не е влязло в сила – „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД могат да го
обжалват на осн.чл.63 от ЗАНН вр.чл.210 ал.2 от АПК пред касационния съд; ако
решението е влязло в сила – могат да искат възобновяване на производството по
реда на чл.70 от ЗАНН.
От гореизложеното явства, че
обжалваното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата
на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против НП № 11/26.03.2021
г. на директора на ТД „Северна морска“ при
Агенция „Митници“ в
частта, в която е постановено отнемане
в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението, е незаконосъобразно, което
налага отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Искания за разноски не са
направени.
Предвид изложеното и на
осн.чл.235 от АПК касационният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 29/12.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200107/2021 г. по
описа на Районен съд - Девня, в частта с която е оставена без разглеждане
жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Наказателно постановление №
11/26.03.2021 г. издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция
„Митници“ относно наложена имуществена санкция на „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД,
ЕИК 10396219 в размер на 4 227 609, 32 лева.
ОТМЕНЯ
Определение № 29/12.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200107/2021 г. по описа
на Районен съд - Девня, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на
„СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 11/26.03.2021 г.
издадено от директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, относно
отнемане в полза на държавата стоката, предмет на нарушение – 96 колета, бруто
тегло 16 656 кг и 15 360 кг нето – тютюн за пушене, акцизна стока по
смисъла на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка №
3/13.01.2021 г., и
ВРЪЩА делото
на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия в
отменената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.