РЕШЕНИЕ
№ 2028
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110108820 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. ……. № …., срещу П. Н. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. К. р., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 370,86 лева, представляваща ½
част от незаплатена стойност за ползвани ВиК услуги за периода от 20.01.2021 г. до
10.05.2023 г. по партида с абонатен номер 1505628 за обект на потребление, находящ се в гр.
В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., по издадени фактури в периода от 18.02.2021 г. до
12.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед № 3176/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 г. по ч. гр. дело № 6617/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 37,34 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
20.03.2021 г. до 20.05.2023 г., за която сума е издадена Заповед № 3176/30.05.2023 г. за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 г. по ч. гр. дело № 6617/2023 г. по описа на
Районен съд - Варна, 52-ри състав.
Ищецът „В. и к. - В.” ООД излага в исковата молба, че ответницата П. Н. В., заедно с
М. Н. Г., е титуляр на партида с абонатен № 1505628 за обект на потребление, находящ се в
гр. В, ...., бл. ...., вх. ...., ап. ..... Съответно, в качеството си на потребител, на основание чл. 5,
т. 6 от Общите условия на дружеството, дължи половината от цената на предоставените от
ищеца водоснабдителни и канализационни услуги за обекта за процесния период, които не е
заплатила. Твърди се, че незаплатените от ответницата услуги за посочения обект за периода
от 20.01.2021 г. до 10.05.2023 г. са в общ размер на 370,86 лева, като поради неплащане в
срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ, върху сумата е дължима и лихва за забава в размер на 37,34 лева
за периода от 20.03.2021 г. до 20.05.2023 г.
Сочи се, че за горните суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК в съда, въз
основа на което е образувано ч. гр. дело № 6617/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-
ри състав, и е издадена Заповед № 3176/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, за ищеца се е породил
правен интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на вземанията си.
Претендира присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна П. Н. В., чрез назначения й по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Оспорва предявените претенции по основание и
размер. Счита, че не става ясно дали претенцията обхваща задължението за консумирана
вода, съответно за какъв период, или в претенцията са включени и съдебни разноски.
Отделно, твърди, че имотът е собственост на ответницата П. Г., М. Г. и Т. А., като при това
положение общо начислените за обекта суми от 741,73 лева – главница, и от 74,34 лева –
лихва за забава, следва да бъдат разделени на три части. Оспорва представения протокол от
02.07.2024 г., като счита че не става ясно в какво качество е присъствало лицето М. Д., както
и че липсва идентификация на същото.
Настоява за отхвърляне на предявените претенции.
В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД се
представлява от юрисконсулт П. В.. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата П. Н. В. се представлява от адв. И. Д. от АК –
Варна, особен представител. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на
същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание Разпореждане № 20140/30.05.2023 г. по ч. гр.д. № 6617/2023 г. по описа
на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 3167/30.05.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът П. Н. В., ЕГН
**********, да заплати на заявителя „В. и к. - В.“ ООД сумата от 370,86 лева,
2
представляваща ½ от незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 20.01.2021
г. до 10.05.2023 г. по партида с абонатен № 1505628, за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., за която сума са издадени фактури в
периода от 18.02.2021 г. до 12.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 37,34 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 20.03.2021 г. до 20.05.2023 г., както и сумата от 37,50 лева, представляваща ½ от
сторените в заповедното производство разноски.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ищцовото дружество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес и с оглед предмета на предявените претенции, за успешното провеждане на исковете
ищецът следва да установи, че има качеството на доставчик на ВиК услуги, респективно че
ответницата има качеството на потребител на такива за процесния имот; размера на
претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в това число отчет на потребеното количество вода, както и
начисляването на стойността на потреблението по утвърдените от КЕВР за съответния
период цени; изпадането на потребителя в забава и размера на лихвата за забава. От своя
страна ответницата следва да докаже правопогасяващите си възражения.
С чл. 8, ал. 1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните, е уредено, че получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за
получаване на услугата ВиК се определят: правата и задълженията на оператора и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната
вода и отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията.
Отношенията на ищеца „В. и к. - В.“ ООД, в качеството му на ВиК оператор, с
потребителите на предоставяните от него водоснабдителни и канализационни услуги са
уредени с представените по делото Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Определение
в същия смисъл е дадено и в §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г.
Видно от справка № 642756/20.05.2023 г. от Агенция по вписванията, на 05.02.2001 г.
в СВ – Варна, е вписано придобиването на имота с административен адрес: гр. В, ж. к. ....,
бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., от Т. К. А., ЕГН **********, М. Н. Г., ЕГН **********, и П. Н.
Г., ЕГН **********, като не е налице последваща разпоредителна сделка със същия.
Установява се от служебно изисканата справка от НБДН относно лицето Т. К. А., че същата е
починала на 05.04.2007 г., с оглед на което към настоящия момент собственици на имота са
М. Н. Г. и ответницата П. Н. В..
Задължение на потребителите, според чл. 33, ал. 2 от ОУ, е да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на
същите, след което, съгласно чл. 44 ОУ, е дължимо обезщетение за забава в размер на
3
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на горното, за ответницата, като потребител на ВиК услуги за ½ от процесния
обект, е възникнало облигационно задължение за тяхното заплащане.
Видно от Справка за недобора от 18.02.2021 г. до 20.05.2023 г. на частен абонат №
1505628 с титуляри П. Н. Г., ЕГН **********, и М. Н. Г., ЕГН **********, клиентски №
1505628, водомер № 03505, за обект с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ....,
извършван е ежемесечен реален отчет на потребените количества вода, като същите са
калкулирани по утвърдените за съответните периоди цени от КЕВР, съгласно представените
по делото, а и публично достъпни Решение № Ц-46/30.12.2020 г. – касаещо цените за
периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г., Решение № БП-Ц-13/29.06.2022 г. - касаещо цените
за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., Решение № Ц-32/30.12.2022 г. - касаещо цените
за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Начислени с 26 бр. фактури за периода от
18.02.2021 г. до 12.05.2023 г. са общо 178 куб. м вода (начално показание за процесния
период 417 куб. м, крайно показание 595 куб. м) на стойност 741,73 лева с вкл. ДДС. По
делото няма данни абонатът да е възразил по повод начислените му количества вода,
съобразно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 34, ал. 1 от ОУ; не са
наведени и твърдения за извършени плащания за процесния период. При това положение
съдът намира, че сумата е дължима. Респективно, предявеният иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи ½ от задължението - в размер на 370,86 лева, е основателен и следва да бъде уважен.
Възражението на особения представител на ответницата, че сумата е недължима,
доколкото не са представени доказателства за потребление от ответницата в лично качество
на горното количество вода, е неоснователно, тъй като относимата законова уредба,
цитирана по-горе, не влага такъв смисъл в понятието потребител на ВиК услуги.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за
установяване дължимостта на сумата по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.05.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Съдът, при извършени изчисления с лихвения калкулатор, достъпен на официалния
уеб сайт на НАП, установи, че коректно е калкулиран и общият размер от 74,69 лева на
законната лихва за забава върху вземанията по процесните фактури за периода от падежа на
всяка от фактурираните суми, определен съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, до 20.05.2023 г.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че ответницата дължи ½ от
посочената сума – в размер на 37,34 лева, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски се следват на ищцовото дружество. Процесуалният
му представител претендира такива за заповедното производство в размер на 37,50 лева
(половината от присъдените разноски с издадената Заповед № 3167/30.05.2023 г., доколкото
заповедното производство е водено срещу П. Н. В. и М. Н. Г.), както и за държавна такса,
депозит за възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство. Видно от наличните по делото платежни нареждания, внесени са
държавна такса в размер на 100 лева и депозит за особен представител в размер на 500 лева.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 422
ГПК, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че П. Н. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К. р., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., дължи на „В. и к.-В.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ……. № …., сумата от
370,86 лева (Триста и седемдесет лева и 86 ст.), представляваща ½ част от незаплатена
стойност за ползвани ВиК услуги за периода от 20.01.2021 г. до 10.05.2023 г. по партида с
абонатен номер 1505628 за обект на потребление, находящ се в гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ...,
ет. ....., ап. ...., по издадени фактури в периода от 18.02.2021 г. до 12.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 3176/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 г. по ч. гр.
дело № 6617/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 422
ГПК, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. Н. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К. р., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., дължи на „В. и к.-В.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ……. № …., сумата от
37,34 лева (Тридесет и седем лева и 34 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава
в размер на законната лихва, начислени за периода от 20.03.2021 г. до 20.05.2023 г. върху
главниците за потребени ВиК услуги на обща стойност 370,86 лева за периода от 20.01.2021
г. до 10.05.2023 г. по партида с абонатен № 1505628, за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., за която сума е издадена Заповед №
3176/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 г. по ч. гр. дело №
6617/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, П. Н. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К. р., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., да заплати на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ……. № …., сумата от 737,50
лева (Седемстотин тридесет и седем лева и 50 ст), представляваща съдебно-деловодни
разноски, от които 37,50 лева за заповедното производство и 700,00 лева за исковото такова.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5