№ 505
гр. Ловеч, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100690 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от „Кредито“ООД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1407, район
„Лозенец“, *** представлявано от Р. Н. Т., чрез пълномощника си адв.П. А. против П. Г. П.
от с.С., Община-гр.Ловеч, в която посочва, че доверителят му е подал заявление по чл.410
ГПК, въз основа на което е образувано Ч.гр.дело №113/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
шести граждански състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
произтичащо от Договор за кредит №OL00100671 от 05.07.2024 год. срещу П. Г. П. с ЕГН-
********** и адрес : с.С., Община-гр.Ловеч, ул.“*** да заплати на кредитора
"Кредито"ООД, с ЕИК : ********* и адрес : гр.София, Столична община, бул****, следните
суми : сумата 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща главница - чл.1 от Договор за
кредит №OL00100671 от дата 05.07.2024 год., ведно със законна лихва за период от
22.01.2025 год. до изплащане на вземането, сумата 59,44 лева (петдесет и девет лева и 44
стотинки), представляваща договорена лихва върху главницата за период от 05.07.2024 год.
до 05.11.2024 год., съгласно колона 5 на Погасителен план /Приложение 1/ към Договор за
кредит №OL00100671 от дата 05.07.2024 год., сумата 20,38 лева (двадесет лева и 38
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за период от 06.11.2024 год. до
22.01.2025 год. по Договор за кредит №OL00100671 от дата 05.07.2024 год., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляващи съдебно-деловодни разноски, по
Ч.гр.дело №113/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч, шести граждански състав.
1
Твърди, че след връчване на заповедта на ответника е постъпило възражение в срок.
На основание чл.415, ал.1 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за
„Кредито“ООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу ответника.
Пояснява, че паричните им претенции се основават на подписан индивидуален
договор за паричен заем №OL00100671 от 05.07.2024 год., сключен от разстояние, при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 05 11.2024 год. между „Кредито“ООД и П. Г. П., във
връзка с което е предоставена заемната сума от 700 лева на ответника.
Относно задължението им за доказване сключването на договор от разстояние
заявява, че договорът е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР по следния начин : след
регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ООД и направен избор за вида
кредит, от „Кредито“ООД е изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща,
съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го
декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла е описано, че ако
заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез
отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и
попълване на цифрите от получения от ответника CMC, който играе ролята на ел. подпис
съгласно уговореното между страните.
Подписването на договора от страна на длъжника се осъществява чрез въвеждането
на CMC, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя, за което
прилага и попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит.
При подписване на договора с въвеждане на изпратения CMC се счита, че договорът
е сключен от страна на клиента, а „Кредито“ООД получава в програмата си статус на
кредита „потвърден", за което прилага извлечение от регистър искания със статус
„потвърден“ на договора.
Относно задължението заемодателя да е предоставил, съответно заемополучателят
да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, пълномощникът на „Кредито“ООД
предоставя платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърдителен
имейл.
За настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер е видно от
стр.1 на договора, в която са посочени параметрите на кредита, а именно :
1.ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА : 700.00 лева
2.ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА : 40.10%
3.ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ : 48.36%
4.ЛИХВА : 59.44 лева
5.ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ : 118.62 лева
6.НЕУСТОЙКА : 177.94 лева
7.БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ : 4
8.РАЗМЕР НА ПОГАСИТЕЛНАТА ВНОСКА : 264.00 лева
9.ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА : 1 056.00 лева
10. СРОК НА КРЕДИТА : 4 месеца.
Към договора е представен и погасителен план, който адв.А. моли съда да се приеме
също като доказателство за настъпила изискуемост и размер на претенцията.
Сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда
сума от 118.62 лева и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои
веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му /стр.5 от
договора/. Тази такса не е присъдена от съда, издал заповедта за изпълнение, не е предмет за
доказване в настоящото производство и няма да се установява. Относно служебната
2
проверка на съда спрямо недействителност на договора или на отделни негови клаузи, при
произнасянето си, моли да се има предвид, че ищцовото дружество е спазило изискването на
чл.10, ал. от ЗПК, тъй като договорът е сключен от разстояние в писмена форма, на траен
носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на
договора е Montserrat 12 - като за прегледност са използвани функциите на WORD-Bold,
Italic, Underline за по-голяма четливост каквато е целта на закона.
Счита, че такса за експресно разглеждане на кредита не следва да бъде включвана в
ГПР, тъй като тя по никакъв начин не обуславя отпускането или не на кредита и не е част от
разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Допълнителната услуга за
експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава
шансовете на кредитополучателя да получи кредит /т.2.7. от стр.9 от договора/.
Сумата за експресно разглеждане на кредита е описана в преддоговорната
информация и посочена като сума на стр.1 от договора и в погасителния план ясно и точно.
Твърди, че преди сключване на договора е дадена възможност на потребителя да прочете
предоставения проект на договор, да го измени като представи свой проект, да го откаже или
да го подпише. Според него потребителят очевидно се е съгласил с ясните и точни условия
на договора и го е подписал, но не е върнал нищо по усвоения кредит до настоящия момент.
Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на
кредитора и е описана в Условията и Параметрите на Договора за кредит.
В т.2.6. и т.2.7 на стр.9 е постигната договореност между страните, че таксата за
експресно разглеждане на кандидатури по т.2.5 се дължи от кредитополучателя само в
случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането
за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Тя не е задължително условие за получаване на
кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.
Позовава се на Европейският съд, който постановява, че всички разходи, свързани с
кредит, които са задължителни за потребителя, трябва да бъдат включени в ГПР, като
подчертава значението на прозрачността и правото на потребителя да бъде информиран за
всички такси и условия. /Дело С-453/10 от Европейския съд/.
Счита, че съдът следва да анализира дали дадена такса е задължителна или
опционална, и как това влияе върху Годишния процент на разходите (ГПР). С Решение
№301 от 2020 год. на ВКС (Гражданска колегия) съдът установява, че ако една такса не е
задължителна за получаването на кредита и клиентът може да избере дали да я плати
(например, за бързо разглеждане на заявление), тя се счита за опционална и не трябва да
бъде включена в ГПР.
С Решение на ВКС №45 от 2017 год. (Търговска колегия) е прието, че опционалните
такси (например такса за допълнителни услуги) не трябва да се включват в ГПР, ако не са
задължителни. Таксите трябва да бъдат ясно разграничени в договора, а клиентът трябва да
има възможност да избере дали да се възползва от тях.
В Решение на Районен съд по дело №176/2019 год. (Пловдивски районен съд), съдът
установява, че опционални такси не могат да бъдат включвани в ГПР, ако те не са
задължителни за ползването на кредита.
Подчертава, че горе цитираните национални решения са в унисон и с европейската
практика, например Решение на Европейския съд по дело С-76/10 (Дело Perenicova и
Perenic), с което европейския съд постановява, че такси, свързани с допълнителни услуги по
потребителски креди не трябва да бъдат включвани в ГПР, ако те са опционални и не са
задължителни за получаването на кредита. С оглед изтъкнатото дотук счита, че такса
експресно разглеждане е опционална, като при предоставянето й са изпълнили изискването
клиентът да бъде ясно информиран за нея и да поиска изричното й предоставяне след
прочитане на информационното съобщение, преди да се вземе решение, което установяват с
предоставения документ.
3
Видно от представената справка от системата на „Кредито“ООД за попълнен CMC и
платежното нареждане е, че задължението на заемодателя не е изпълнено и до датата на
подаване на настоящата искова молба.
Ответникът не е извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване
на падежа /05.11.2024 год./ до настоящия момент. До подаване на заявлението ответникът е
бездействал виновно, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от
страна на кредитодателя. Виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от
време е обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в размер
на 20,38 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 06.11.2024 год. до 22.01.2025 год.
посочена в справката по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в
истинността на горе твърдяното, да се произнесе със съдебен акт, по силата на който да бъде
признато за установено по отношение на ответника П. Г. П., ЕГН-********** от с.С.,
Община-гр.Ловеч, ул.“***, че към него съществува изискуемо вземане на „Кредито“ООД,
ЕИК : ********* въз основа на индивидуален договор за паричен заем, произтичащо от
Договор за кредит №OL00100671 от 05.07.2024 год. за следните суми : сумата 700,00 лева
(седемстотин лева), представляваща главница - чл.1 от Договор за кредит №OL00100671 от
дата 05.07.2024 год., ведно със законна лихва за период от 22.01.2025 год. до изплащане на
вземането, сумата 59,44 лева (петдесет и девет лева и 44 стотинки), представляваща
договорена лихва върху главницата за период от 05.07.2024 год. до 05.11.2024 год., съгласно
колона 5 на Погасителен план /Приложение 1/ към Договор за кредит №OL00100671 от дата
05.07.2024 год., сумата 20,38 лева (двадесет лева и 38 стотинки), представляваща лихва за
забава върху главницата за период от 06.11.2024 год. до 22.01.2025 год. по Договор за кредит
№OL00100671 от дата 05.07.2024 год., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин
лева), представляващи съдебно-деловодни разноски, по Ч.гр.д. №113/2025 год., по описа на
РС-гр.Ловеч, шести граждански състав.
Моли в полза на, „Кредито"ООД, ЕИК : ********* да бъдат присъдени направените в
настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, съобразно списък, включващ
и направените във връзка с издаване на Заповед за изпълнение разноски по Ч.гр.д.№113/2025
год. по описа на РС-гр.Ловеч, шести граждански състав.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба вх.
№8047/02.07.2025 год. от П. Г. П., чрез пълномощника му адв.Д. Г. от АК-гр.Ловеч, в който
от името на доверителя си счита предявения иск за допустим, но относно основателността
му – го намира неоснователен. С исковата молба ищецът претендира доверителят му да бъде
осъден да заплати сумата от 1 204,82 лева, представляваща сбор от : 700,00 лева главница,
59,44 лева договорна лихва, 20,38 лева лихва за забава, 25 лева държавна такса и 400 лева
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Изрично уточнява, че по кредита
доверителят му е заплатил сума в размер на 700 лева, като твърдението им се доказва чрез
признание на ищеца, видно от приложената към исковата молба справка от 10.04.2025 год.
Твърди, че договорът е недействителен и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
доверителят му не следва да дължи нищо от претендираните суми в настоящото
производство. Договорът за заем е недействителен, поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като в случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна
услуга е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР
/индикатор за общото оскъпяване на кредита/ - чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, който съобразно
правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
4
лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни – чл.19, ал.5 от
ЗПК. Твърди, че този извод се налага и от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно т.2 „обща сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя. В този смисъл цитира практиката на СЕС – решение по дело С-686/19,
където в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички
разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни
на кредитора, включително комисионните, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. В случая възнаграждение за допълнителни услуги е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 48.36% , въпреки че е включено в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл.19, ал.1 от ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане,
ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е
установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при
определяне на ГПР. Кредитодателят е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на
кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил ГПР, без да включи в него
значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги. Така уговорената
такса не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност
на уговорката за плащането й /аргумент чл.9, ал.5 от ЗПК/ и липса на основание за
дължимост на това вземане. Счита, че невключването на разхода за услуги в оповестения
ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно навежда
твърдения, че клаузите не са индивидуално уговорени, същите са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.
Т.а разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Според чл.3 на тази Директива неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на ал.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
5
доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора
намира, че може да се направи обоснован извод, че договора е бланков и изготвен при
предварително посочени от кредитора условия. В този смисъл и доколкото процесният
договор за заем е недействителен, а доверителят му е заплатил сумата от 700 лева преди
завеждане на делото /видно от приложената от ищеца справка от счетоводството му/, то
предвид текста на чл.23 от ЗПК, счита, че претендираните от ищеца суми са недължими, а
исковете му – неоснователни. Моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна.
В съдебно заседание ищецът „Кредито“ООД, редовно призован, не изпраща
представител, но сезира съда с писмено становище, в което Управителят Р. Т. моли съда да
разгледа делото в отсъствие на техен представител.Моли за уважаване на исковата
претенция с присъждане на сторените по делото разноски, за които прилага списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът П. Г. П., редовно призован, не се явява лично. Пълномощникът му адв.Д.
Г. сезира съда с молба, в която моли да се даде ход на делото и то да се гледа в тяхно
отсъствие. Моли за отхвърляне на исковата молба с присъждане на съдебно-деловодните
разноски, в съответствие с приложение списък по чл.80 от ГПК.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства,
както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установени
следните факти :
Въз основа на подадено до РС-гр.Ловеч заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№917/22.01.2025 год. от заявителя „Кредито“ООД, ЕИК :
********* срещу длъжника П. Г. П. от с.С., Община-гр.Ловеч е образувано Ч.гр.дело
№113/2025 год. по описа на съда, по което е издадена Заповед рег.№52/23.01.2025 год.,
съгласно която длъжникът П. Г. П. следва да заплати на кредитора „Кредито“ООД, ЕИК :
********* сумата 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща главница - чл.1 от
Договор за кредит №ОL00100671 от дата 05.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от
22.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 59,44 лева (петдесет и девет лева и 44
стотинки), представляваща договорена лихва върху главницата за период от 05.07.2024 г. до
05.11.2024 г., съгласно колона 5 на Погасителен план /Приложение 1/ към Договор за кредит
№ОL00100671 от дата 05.07.2024 г., сумата 20,38 лева (двадесет лева и 38 стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата за период от 06.11.2024 г. до 22.01.2025 г.
по Договор за кредит №ОL00100671 от дата 05.07.2024 г., както и държавна такса в размер
на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева
(четиристотин лева), представляващи съдебно-деловодни разноски. В заповедта е посочено,
че вземането произтича от следните обстоятелства : Договор за кредит №ОL00100671 от
дата 05.07.2024 г., с падеж 05.11.2024 г., сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Тъй като длъжникът е сезирал заповедният съд с възражение в срока по чл.414, ал.2
от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, съдът
6
се е произнесъл с разпореждане №613/04.03.2025 год., с което е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предупредил е заявителя, че
при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 04.03.2025 год.
и получен от оперативен мениджър Иван Грозданов на 24.03.2025 год., видно от разписката
за връчване на съобщението с приложенията, приложена в заповедното производство, а
исковата молба е входирана в РС-гр.Ловеч под №4864/22.04.2025 год., т.е. подадена е в
законният едномесечен срок, което я прави допустима за разглеждане.
Ищецът се позовава на Индивидуален договор за потребителски кредит
№ОL00100671, сключен на 05.07.2024 год. между кредитора „Кредито“ООД и клиента П. Г.
П., при следните условия : сума на кредита - 700.00 лева; срок на кредита - 4 месеца; лихвен
процент по кредита - 40.10%; годишен процент на разходите - 48.36%; лихва - 59.44 лева;
такса за експресно разглеждане - 118.62 лева; неустойка - 177.94 лева; брой на погасителните
вноски – 4; размер на погасителната вноска - 264.00 лева или общата стойност на
плащанията възлиза в размер на сумата 1 056.00 лева. Според клаузите на договора
сключването на договора за потребителски кредит става онлайн в личния профил на
кредитополучателя, по следния начин : след коректно попълнена апликационна форма и в
случай, че кредитополучателят е одобрен от кредитора, кредиторът изпраща на е-mail
адреса на кредитополучателя проект на Договора за кредит, съдържащ предложение по
всички въпроси, касаещи страните. След получаване на проекто-договора,
кредитополучателят има тридневен срок да направи промени по цялото му съдържание. Ако
кредитополучателят е съгласен с всички клаузи на договора и не желае промяна на нито
една от тях, кредиторът му изпраща чрез СМС потвърждаващ код, който след въвеждането
си прави активен бутон „Подпиши“ в профила на кредитополучателя.
Договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила след въвеждане на уникален
код, който кредиторът е изпратил на кредитополучателя под формата на СМС. Уникалният
код се въвежда от кредитополучателя в личния му профил, създаден в платформата на
кредитора и служи като потвърждение за сключване на договора. Страните изрично са се
съгласили въвеждането на уникалния код, потвърждаващо приемането на Договора за
кредит, да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП. С цел липса на
всякакво съмнение, с въвеждането на уникалния код от кредитополучателя, се счита, че
същият е подписал всяка страница на Договора за кредит, доколкото същият е представен на
траен носител в подсигурен РDF формат и който не позволява да бъде изменян. След като
кредитополучателят потвърди сключването на договора, посредством въвеждане на
уникалния код, изпратен му с СМС от кредитора, кредиторът незабавно превежда сумата по
кредита по следната лична банкова сметка на кредитополучателя : IBAN :
ВG04ТBIВ93101093499502. В случай, че кредитополучателят е заявил получаване на сумата
на ръка, то в момента на потвърждаване на договора, кредитополучателят може да получи
заемната сума в офис на Еаsy Pay. Всички плащания се считат извършени от момента на
получаването им или от момента на превеждането на сумата по конкретно посочена банкова
сметка. В случай на направено частично плащане сумите се погасяват в следния ред :
разноски, лихва, главница. В този договор, приложен от ответника с отговора на исковата
молба е уточнено както представлява ГПР, как следва да се изчисляват сроковете за всяко
действие, как е формирана таксата за експресно разглеждане, неустойката, кога е налице
неизпълнение на договора за кредит, правата и задълженията на страните –
кредитополучател и кредитор, каква е отговорността на страните, какви са обезпеченията,
начина на издължаване на заема, както и случаите, в които договорът се прекратява.
7
Към Индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00100671/05.07.2024 год. е
приложен Погасителен план – Приложение №1 с начална падежда дата 05.08.2024 год. и
краен падеж – 05.11.2024 год., при заплащане на месечна вноска от страна на клиента в
размер на 264,00 лева.
Налице е и Стандартен европейски формуляр – Приложение №2 към чл.5, ал.2 от
ЗПК, в който са описани идентификационни данни и данни за контакт на кредитора,
описание на основните характеристики на съответния кредит, разходите по кредита, както и
други важни условия по договора за кредит, а също и допълнителна информация при
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Установява се от разписка за извършено плащане №2000000419786769/05.07.2024
год., че наредителят „Кредито“ООД е превел в полза на П. Г. П. чрез платежно нареждане за
кредитен превод в „Ти Би Ай банк“АД сумата в размер на 700,00 лева съгласно Договор за
кредит от 05.07.2024 год.
По обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.79 от ЗЗД.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
предмет на установяване в настоящото исково производство е съществуване на задължение
на ответника П. Г. П. да върне дължими от него по Договор за потребителски кредит
№ОL00100671/05.07.2024 год. суми, за който договор се твърди, че е сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ и
отношението между страните е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Легалната дефиниция на понятието „Договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние” е дадено в чл.6 от ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от систама за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон е
предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР информация.
Освен това тъй като както се посочва в исковата молба се касае за договор за кредит,
то по правната си същност този договор е реален и фактическият състав на сключването му
завършва с предаване на парите или вещите, като тежестта на доказване на предаване на
определената договорна сума на ответника е в тежест на ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретният казус не може да се приеме, че
между „Кредито“ООД и П. Г. П. действително е възникнало облигационно правоотношение
по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит
№ОL00100671/05.07.2024 год. и то при условията на ЗПФУР.
8
Съгласно чл.18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация по чл.8 от същия закон на потребителя, както и че е получил
неговото съгласие за сключването на договора. За доказване на тези обстоятелства
приложение намира разпоредбата на чл.293 от ТЗ, а в случаите с електронни изявления се
прилага Закона за електронния документ и електронен подпис /понастоящем Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. В чл.18, ал.3 на ЗПФУР се
предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Не на последно място съдът намира, че в конкретният казус и при наличието на
наведени в исковата молба твърдения за облигационни правоотношения, възникнали от
договор за кредит, следва да намерят приложение текстовете на ЗПК. Съгласно чл.10 от ЗПК
договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Процесният
договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е
допустимо съгласно ЗПФУР. По делото обаче липсват и не са представи електронни записи,
от които да се установи по безпорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищцовата страна. Съгласно чл.2 и
чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/,
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е този по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014 год. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28.08.2014 год./, наричан Регламент /ЕС/ №910/2014.
Този регламент определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление.
Според Решение №70/19.02.2014 год. на ВКС по гр.д.№868/2012 год., IV г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, електронното изявление, се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ - електронен подпис е електронен подпис по смисъла на
чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 . Съгласно посочената разпоредба „електронен
подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва,
за да се подписва. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електорен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението /чл.180 от ГПК/.
9
С оглед на изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС по
този въпрос, съдът намира, че в случая не е налице валидно сключен договор за кредит.
Видно от представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
№ОL00100671/05.07.2024 год. е, че той не носи подписа на ответника, но доколкото същият
се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени
чрез средствата за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни
документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 от ГПК. Същите обаче само
на хартиен носител, не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка
между страните, за което тежестта на доказване е на ищеца, който трябва да установи и
получаването на съгласието на потребителя за сключване на процесния договор за кредит.
Недоказаността на всички тези факти е достатъчно основание за съда да отхвърли
претенцията на ищцовото дружество срещу ответника, без да обсъжда възраженията на
процесуалния представител на ответника за недействителност на договора поради
неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Следователно след като ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, в съответствие с
текста на чл.153 от ГПК, то съдът приема, че исковата му претенция се явява неоснователна
и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на
ищеца за присъждане на разноските, направено в настоящото исково и предходно
проведеното заповедно производство.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски
в размер общо на сумата 880 лева, включващи 480 лева адвокатско възнаграждение с
включен ДДС за исковото производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80
от ГПК и 400 лева адвокатски възнаграждение за подаденото в заповедното производство
възражение.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредито“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, п.к.1407, район „Лозенец“, *** представлявано от Р. Н. Т., чрез
пълномощника си адв.П. А. против П. Г. П., ЕГН-********** от с.С., Община-гр.Ловеч,
ул.“***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.79 от ЗЗД, за
признаване на установено по отношение на ответника П. Г. П., ЕГН-********** от с.С.,
Община-гр.Ловеч, ул.“***, че към него съществува изискуемо вземане на „Кредито“ООД,
ЕИК : ********* въз основа на индивидуален договор за паричен заем, произтичащо от
Договор за кредит №OL00100671 от 05.07.2024 год. за следните суми : сумата 700,00 лева
(седемстотин лева), представляваща главница - чл.1 от Договор за кредит №OL00100671 от
10
дата 05.07.2024 год., ведно със законна лихва за период от 22.01.2025 год. до изплащане на
вземането, сумата 59,44 лева (петдесет и девет лева и 44 стотинки), представляваща
договорена лихва върху главницата за период от 05.07.2024 год. до 05.11.2024 год., съгласно
колона 5 на Погасителен план /Приложение 1/ към Договор за кредит №OL00100671 от дата
05.07.2024 год., сумата 20,38 лева (двадесет лева и 38 стотинки), представляваща лихва за
забава върху главницата за период от 06.11.2024 год. до 22.01.2025 год. по Договор за кредит
№OL00100671 от дата 05.07.2024 год., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин
лева), представляващи съдебно-деловодни разноски, по Ч.гр.д. №113/2025 год., по описа на
РС-гр.Ловеч, шести граждански състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Кредито“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, п.к.1407, район „Лозенец“, *** представлявано от Р. Н. Т., чрез
пълномощника си адв.П. А. против П. Г. П., ЕГН-********** от с.С., Община-гр.Ловеч,
ул.“*** за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски в настоящото исково и в
заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „Кредито“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, п.к.1407, район „Лозенец“, *** представлявано от Р. Н. Т., чрез пълномощника си
адв.П. А. да заплати на П. Г. П., ЕГН-********** от с.С., Община-гр.Ловеч, ул.“*** сумата в
размер общо на 880 /осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, от които 480 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС за исковото
производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и 400 лева
адвокатско възнаграждение за подаденото в заповедното производство възражение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№113/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11