№ 379
гр. София , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000553 по описа за 2021 година
Производството по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „СМХ БГ“ООД- гр. София,
чрез пълномощника му адв. С. Ч. от АК-Враца срещу
решение № 260604/09.04.2021 г. по т.д № 420/2021г. на
Софийския градски съд, VІ т.о., 17 състав, с което е оставена
без уважение жалбата на дружеството срещу отказ №
20210222094128/23.02.2021 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията в частта, с която
е отказано вписването по партидата на дружеството в
търговския регистър на обстоятелство, касаещо предвидено в
дружествения договор ограничение на представителната
власт на двама от избраните трима управители на „СМХ
БГ“ООД, изразяващо се в забрана тези лица да сключват
1
самостоятелно от името на дружеството правни сделки с
материален интерес над 50 000 лв.
В жалбата е оспорено становището на състава на
Софийския градски съд, че заявените обстоятелства не
подлежат на вписване в търговския регистър, тъй като са от
значение само във вътрешните отношения между членовете
на дружеството или между дружеството и лица, на които е
възложено неговото управление и представителство.
Изложено е, че при наличие на неколцина управители са
допустими и други „комбинации“, които изключват начин на
представителство, ограничен до възможностите за
осъществяването му само заедно или само поотделно, както и
че нормата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ, допуска възможност за
ограничаване на представителната им власт, уредено с
дружествения договор, „който може да предвижда друго“.
Посочено е, че такъв различен начин на представителство е
уреден в устава на дружеството и той не противоречи на чл.
141, ал. 2 от ТЗ, поради което няма пречка да бъде вписан в
търговския регистър. Поддържа се, че вписването на
установените ограничения създава възможност за защита
интересите на дружеството от евентуални недобросъвестни
действия на управителите, тъй като, макар вписването да е
непротивопоставимо на третите лица, то създава възможност
те да се съобразят с установените ограничения в
представителната власт на двамата управители. Наведен е
довод, че оповестяването на други ограничения, които нямат
действие по отношение на третите лица - чрез вписването им
2
в търговския регистър, е в изпълнение на предвиденото с
нормата на чл. 119, ал. 2, във вр. с т. 6, чл. 115 от ТЗ ,
доколкото в регистъра се вписва начинът на
представителство, независимо от действието му по
отношение на третите лица. Посочено е, че в бланката на
заявление А4 за вписване на обстоятелства в търговския
регистър, освен полетата „заедно“ и „поотделно“, е
предвидено самостоятелно поле „по друг начин“ за описване
на различен начин на представителство. Направено е искане
за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което да бъде указано на Агенцията по вписванията
да извърши исканото вписване относно начина на
представляване, посочен в заявление вх.№ 20210222094128. а
именно - заедно и поотделно, като при сделки с материален
интерес над 50 000 лв., управителите сключват сделки само
заедно с управителя И. В. Г..
Ответникът по жалбата- Агенция по вписванията,
търговски регистър, оспорва нейната основателност. В
писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 25, ал. 4 in fine от ЗТРРЮЛНЦ, чрез
пълномощника ù юрисконсулт К. се поддържа, че съобразно
чл. 119, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 119, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл.
141, ал. 3 от ТЗ, на вписване в търговския регистър подлежи
името на лицето или лицата, които са избрани за управители
на дружеството с ограничена отговорност, а когато
волеизявяващият орган е в състав от повече от един
3
управител, в регистъра се вписва и начинът, по който те
представляват дружеството пред трети лица, който следва да
отговаря и на установените в закона правила за това. С
позоваване на чл. 141, ал. 2 от ТЗ е наведен довод, че други
ограничения на представителната власт, с изключение на
колективно представителство, са непротивопоставими на
трети лица. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя във
връзка с данните по делото, намира следното :
Жалбата е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу
обжалваем съдебен акт и от надлежно легитимирано лице с
правен интерес от неговото обжалване, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
За да остави жалбата на „СМХ БГ“ООД без уважение
съставът на Софийския градски съд е споделил становището
на длъжностното лице при Агенцията по вписванията, че на
вписване в търговския регистър подлежат само такива
обстоятелства, които могат да бъдат противопоставени на
третите добросъвестни лица от момента на тяхното вписване,
респ., че не подлежат на вписване такива, които са от
значение само във вътрешните отношения между членовете
4
на дружеството или между дружеството и лица, на които е
възложено осъществяването на неговото управление и
представителство и които не могат да бъдат
противопоставени на третите лица, каквото е обстоятелството
относно установените ограничения в представителната власт
на някой от избраните управители на дружеството, извън
изключението на чл. 141, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Изложил е
съображения, че по същество със заявлението не е направено
искане за вписване на съвместно представителство от тримата
вписани управители, което дерогира правилото на чл. 141, ал.
2, изр. второ от ТЗ, а ограничение в представителната власт
на двама от вписаните управители, което е установено в
дружествения договор и се изразява в това, че тези лица
нямат правомощието сами да сключват определен вид правни
сделки, които са с материален интерес над 50 000 лв.
Решението е правилно.
От данните по партидата на дружеството в търговския
регистър се установява, че като негови управители са
вписани три лица- С. Г. Г., В. Ф. Ц. и И. В. Г., които са и
съдружници в него- И. Г. с мажоритарен дял от 2400 лв., а С.
Г. и В. Ф. Ц. – с миноритарни равни помежду си си дялове на
стойност 300 лв. Със заявлението, по което е постановен
обжалваният отказ е заявена за вписване промяна в
представителството на дружеството, кореспондираща на
клаузата на чл. 33, ал. 3 от неговия устав, според която
управителите го представляват заедно и поотделно, но при
5
сделки с материален интерес над 50 000 лв., другите двама
управители сключват сделки само заедно с управителя И. Г..
На първо място, настоящият въззивен състав намира, че
от цитираната клауза на чл. 33, ал. 3 от устава не може да се
направи еднозначен извод, дали предвиденото в нея
съвместно представителство при сделки с материален
интерес над 50 000 лв., е между всичките трима
управители, или такава може да бъде сключена от който и
да е от управителите съвместно с управителя Г., т.е.
липсва яснота относно персоналния обхват на
предвиденото в него колективно представителство,
съобразно избрания критерий. Уставът не съдържа и
регламентация на начина на определяне на материалния
интерес, който е еднозначно установим в случаите, когато
насрещната престация е парична (покупко-продажба, наем,
заем и др.), но не и в хипотезите, при които тя няма паричен
характер – договор за замяна или за даване, вместо
изпълнение - datio in solutum, както и когато тя е
безвъзмездна (заем за послужване), доколкото възможността
за сключване на такива сделки от търговец не е изключена от
закона.
На следващо място, настоящият състав намира, че при
определяне обема на представителната власт на лицата, които
осъществяват органното представителство на дружеството с
ограничена отговорност, законът не допуска ограничаване на
представителната им власт, като резултат от разпределение
6
на материалната компетентност между тях съобразно вида,
предмета или материалния интерес на сделките, които те са
легитимирани да сключват. В случая, в полза на единия от
управителите - И. Г. е предвидено изключително
правомощие да представлява дружеството при сключване на
договори над 50 000 лв., с всеки един от другите двама
управители (ако клаузата се тълкува в този смисъл), каквото
правомощие не е предвидено в полза на останалите двама
управители, които не са овластени, макар и съвместно, да
сключват от името на дружеството сделки с такъв материален
интерес. Т. е. регламентираното в клаузата на чл. 33, ал. 3 от
устава колективно представителство, не е установено с оглед
броя на управителите, които са легитимирани да формират
пред третите лица волята на дружеството за сключване на
сделка с такъв материален интерес, а intuitu personae, с оглед
личността на един от тримата управители, с което по
същество в негова полза е предвидено изключително
правомощие, упражнимо съвместно с един от другите двама
управители, каквото последните в комбинация помежду си не
притежават. Това създава неравнопоставеност между
отделните управители, каквато законът не предвижда. Освен
това, след като всеки от другите двама управители може да
сключи сделка с материален интерес над 50 000 лв. само
заедно с управителя И. Г., от редакцията на споменатата
клауза не може да се направи еднозначен извод, вкл. по
аргумент a contrario, дали последният може самостоятелно
да сключи такава сделка, или следва да стори това само
7
съвместно с някой от останалите управители. В този смисъл
следва да бъде споделено становището на състава на
първоинстанционния съд, кореспондиращо и на
граматическата редакция на чл. 33, ал. 3 от устава, че по
същество тя регламентира ограничаване на
представителната власт на двама от вписаните
управители, изразяващо се в липсата на правомощие сами
(или в комбинация помежду си) да сключват сделки, чиито
материален интерес надхвърля 50 000 лв., а не правило за
съвместно представителство, осъществявано от тримата
вписани управители, което дерогира общия принцип на чл.
141, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Правилно е и разбирането, че на
вписване в търговския регистър подлежат само такива
обстоятелства, които могат да бъдат противопоставени на
третите лица (аргумент от чл. 7, ал. 1, изр. второ от
ЗТРРЮЛНЦ). Независимо дали действието на вписването е
чисто оповестително, или то представлява conditio juris за
пораждане правните последици на възникналото от решение
на дружествен орган обстоятелства, или най-сетне- когато то
се счита настъпило с вписването му в търговския регистър
(конститутивен ефект на вписването), целта на регистърната
процедура е в противопоставянето му на третите лица, които
черпят права срещу дружеството от неговото
несъществуване. Ето защо, вписването е недопустимо, когато
по силата на закона изрична законова норма заявеното
обстоятелство не може да бъде противопоставено на третите
лица, независимо дали е вписано. В случая, извън
8
самостоятелното или колективно представителство на
дружеството от вписаните в търговския регистър трима
управители, по силата на изричната норма на чл. 141, ал. 2,
изр. трето от ТЗ, други ограничения на представителната
власт на част от тях, в частност ограничаването на
представителната им власт при определена категория сделки,
нямат действие по отношение на третите лица, дори и да
бъдат вписани. Макар да са предвидени в устава, те засягат
вътрешните отношения между управителите и между тях и
представляваното от тях дружество, а не между дружеството
и третите лица.
По горните съображения, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският
апелативен съд, търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260604/09.04.2021 г. по т.д № 420/2021
г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 17 състав.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9