РЕШЕНИЕ
№ 01.11.2021 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На първи октомври, две хиляди двадесет
и първа година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №1799 по описа
за 2020 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България”, ЕИК -*********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам.управител , чрез юрисконсулт Н.М.,
срещу Т.Г.П., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1086.61 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че при сключване на договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15930799 от 05.05.2018г., на Т.Г.П., ЕГН-********** е отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта „МАСТЕРКАРД“. Твърди се, че
ответникът е активирал на 25.05.2018г. , предоставената му от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България кредитната карта с максимален кредитен лимит в размер 1000.00
лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, конто
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл. 14 от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.12.2018г. , поради което същата е била блокирана.
Твърди се, че към
датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по
кредитната карта е в размер на 1041.98 лв., представляващо използваната
главница в размер на 860.40, договорна
лихва в размер на 181.58лв. за периода от 01.12.2018г. до 09.05.2019г. и 44.63лв. – обезщетение за забава за периода от 09.05.2019г. - 11.11.2019г.
Сочи се, че за
събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към
Районен съд - гр. Пазарджик. По частно гражданско дело №4681/2019 г., е
издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си. На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Ищецът моли, въз
основа на чл. 238 от ГПК, за разглеждане на делото и постановяване на решение в
тяхно отсъствие.
Претендират се разноски
в заповедното производство. Сочат се доказателства. Прави се доказателствено
искане.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който оспорва по основание и по размер предявения срещу ответника
иск. Излага съображения за неспазен срок за обявяване на предсрочна изискуемост
.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от представените с исковата молба и приети от съда
доказателства, между страните в настоящото производство-„БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция,рег.№********* и Т.Г.П., ЕГН-********** ***
е бил сключен на
05.05.2018г. Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта CARD-15930799. По силата на сключеният между
страните договор, на ответника П. е бил отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта.
От приетите доказателства се
установява, че на 25.05.2018 г. е била
активирана кредитната карта, с максимален кредитен лимит в размер 1 000.00 лв.
В хода на производството по делото се
установява, че е било преустановено редовното обслужване на кредитната карта на
01.12.2018г., когато е последното плащане по нея, поради което картата била
блокирана от кредитора.
Тъй като
ответникът не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, /видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №4681/2019г. по описа
на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело
№4681/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2586 от 28.11.2019г.
Тъй като издадената заповед за
изпълнение е била връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото
дружество е била указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
В хода на
производството по делото е било допуснато изслушването на съдебно счетоводна
експертиза.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният установителен иск:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето
на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича
от наличие на издадена заповед за
изпълнение; връчване на издадената заповед при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет
на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в
Заповед за изпълнение на парично задължение №2586 от 28.11.2019г ., издадена по
ч.гр.д. №4681/2019г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване
на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в
сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният установителен иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването
на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД
с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е
реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума. Не се
представиха доказателства, че сумата е реално усвоена именно от ответника. Предвид
реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума,
ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице,
не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване
на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по
него, в случая на ищеца, която твърди, че
ответникът не му е върнал съответната сума. От представените по делото
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора
кредитна карта е била получена конкретно от ответника, както и че именно
последният е извършвал транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен
лимит. Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на
ответника и последният да е изтеглил суми от нея. Ето защо с оглед реалния
характер на договора на заем, съдът намира за недоказано наличието на сключен
между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните
в исковата молба параметри. Гореизложеното представлява самостоятелно основание
за отхвърлянето на исковата претенция.
Представената към исковата
молба обратна разписка не представлява
доказателство за предаване на кредитната карта на ответника П.. Видно от
същата, до ответника е изпратена пратка, с отбелязване относно съдържание
919051815930799. Видно от приложението по делото документи, ответникът е
получил пратката на 18.05.2018 г.
Тъй като договорът за кредит е
реален договор, задължение на ищеца е да
докаже, че е доставил кредитната карта на кредитополучателя съгласно договора. В
обратната разписка, с която се твърди, че кредитната карта е доставена на
кредитополучателя, е записан само номер
919051815930799. Частичното съвпадение на номера на товаритеницата с
номера на договора не може да обоснове безспорен извод, че именно процесната
кредитна карта е била доставена на ответника. Безспорно е, че кредитната карта
е активирана и от нея са извършвани тегления, но липсват доказателства, че тези
действия са извършени от ответника. Не може да се приеме като признание на иска
от страна на ответника и фактът на извършеното частично погасяване, тъй като
такова може да бъде извършено по сметката на ответника от всяко трето лице,
вкл. от лицето, активирало картата.
При липсата на категорични
доказателства за изпълнение на задължението на кредитора да достави кредитната
карта на кредитополучателя, следва да се приеме, че както установителният, така
и осъдителният иск е недоказан, поради което те следва да бъдат отхвърлени.В
тази насока е и установената съдебна практика /в този смисъл Решение от
18.03.2020г. на ОС-Пазарджик, постановено по в.гр.дело №83/2020г. по описа на
съда/.
Следва да се посочи, че
твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба писмени
доказателства договор за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит
по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност
намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай
след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Така, в процесния договор са посочени като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Не е налице ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 44,90 % /. Следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема,
но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва
да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Не е ясно определено какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи.
Предвид изложеното, съдът приема,
че са останали неясни за потребителя
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното, дори да беше установено, че е налице сключен
договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна
карта, то кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Ищецът
претендира вземане по договор, който с оглед на това че ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, съставлява договор за потребителски кредит.
Предвид на това за него важат всички императивни изисквания по този нормативен
акт, заедно с правилата на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.10 от ЗПК този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от
12, в два екземпляра-по един за всяка една от страните. Ал.3 на чл.10 изрично
определя, че ал.1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на
случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения
процент едностранно от кредитора. Съгласно чл.11, ал.1, т.27 договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на
страните.
Тъй като съдът е длъжен служебно
да провери действителността на договора, доколкото се касае за нищожност, която
се извежда от неговия вид и съдържание, то и без позоваване на такива от страна
на потребителя ще следва да бъде проверено дали не са нарушени тези
норми. В този смисъл е решение № 23/07.07.2016год. постановено по т.д. №
3686/2014год. на ВКС.
В случая
е видно, че в подписания между страните договор, в частта относно
отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, липсва конкретно
посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. В т.5
от подписания между страните договор е предвидено, че чрез
въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на
трансакции, но не се следва да се тълкува като съгласие за приемане на
неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на кредит.
Изследвайки съдържанието на
договора сключен между страните по делото, съдът намира, че потребителският
договор е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като
абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, първият 35 %, а вторият
44.90 %, без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен
процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на последните за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит такава
липсва яснота относно посочените по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен
процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. По този начин, съставните елементи, както
бе посочено по-горе, стават неизвестни и на практика се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за
администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за
теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
Предвид на това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато
договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то
същият е недействителен. В този случай потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК. В случая
чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на действителен договор
за револвиращ потребителски кредит, какъвто не се доказва по делото. Ето защо,
предявеният иск за установяване на съществуването на парични вземания,
произтичащи от договорна връзка между страните, породена от договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Не на последно място, основателно се явява и инвокираното от ответника в отговора на
исковата молба изрично възражение касаещо уведомяването на ответника за
настъпване на предсрочната изискуемост. По делото не са били представени и
съотв. приети каквито и да е доказателства, от които би могло да се направи
извод, че ответникът П. е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.Представена е единствено покана от 13.05.2019г. , която не е ясно
дали е била изпратена за връчване на ответника и ако да, на какъв адрес.
Предсрочната изискуемост на кредита не
настъпва автоматично при спиране на
плащанията. Наличието на обективна предпоставка е необходимо, но не е
достатъчно условие за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем.
Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два
юридически факта- неизпълнение на длъжника по отношение на една погасителна
вноска и нарочно волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока му.
При липсата на категорични
доказателства за изпълнение на задължението на кредитора да достави кредитната
карта на кредитополучателя, следва да се приеме, че както установителният, така
и осъдителният иск е недоказан, поради което те следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения за липса на
доказателства за предаване на заемна
сума и допълнителните такива за недействителност на договора и при липсата на
доказателства за обявяването на предсрочната изискуемост, предявеният
установителен иск се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По сходни съображения, следва да
бъде отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск с
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество посочените в
петитума на исковата молба суми, като неоснователен и недоказан. Отхвърлянето на главния иск
предпоставя произнасяне по евентуално предявения иск, който по идентични на
вече изложените по-горе съображения, също се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските: При
този изход на делото, искането на ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани
такива, под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното,
Районен съд- Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Д.- заместник управител, чрез юрисконсулт Н.М., срещу Т.Г.П.,
ЕГН-********** ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за
установено между страните съществуването на парично вземане в размер на: 860.40
лв., представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-15930799 от 05.05.2018г.; 181.58 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита за периода от
01.12.2018г. до 09.05.2019г.; 44.63 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима сума в размер на 1086.61 лв. , ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението в съда /26.11.2019г./ до окончателното
изплащане на дължимите суми, за което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед №2586/28.11.2019 г., по ЧГД
№4681/2019 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение на парично задължение,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д.- заместник управител,
чрез юрисконсулт Н.М., срещу Т.Г.П., ЕГН-********** ***, в условията на
евентуалност иск за осъждането на ответника Т.Г.П., ЕГН-********** да заплати на ищеца сумите от 860.40 лв.,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-15930799 от 05.05.2018г.; 181.58 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2018г. до
09.05.2019г.; 44.63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима сума в размер на 1086.61 лв., ведно със законната лихва от 26.11.2019г.
до окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: