Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение срещу подсъдимите В.С.А. *** за престъпление по чл. 196
ал.1 т.2 вр.
чл. 195 ал.1 т.5 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“и „б“ НК; срещу Б.Б.М. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.5 вр. чл. 194 ал.1 НК и срещу Р.В.М. *** за престъпление по
чл. 195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението срещу тримата подсъдими така както е
предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа
на самопризнанията на подсъдимите на фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимите да се
определят наказания при условията на чл. 58а НК което за подсъдимият А. да е в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, а за М. и М. от по осем месеца лишаване от свобода с приложение на разпоредбата на чл. 66 НК.
Подсъдимият
В.А. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение. Признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за верни и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Чрез защитата си
изразява становище за доказаност на обвинението. Моли
за извършеното деяние да му бъде наложено наказание с прилагане на редукцията
по чл. 58а НК.
Подсъдимата
Б.М. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава фактите, изложени в обвинителния акт за верни и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. За извършеното моли,
чрез защитата си, да и бъде наложено
наказание в минималния, предвиден в текста на закона размер, което да се
редуцира с една трета и да се приложи
института на условното осъждане.
Подсъдимата
Р.М. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновна и признава фактическата обстановка по
обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират доказателства във връзка с
нея.Чрез защитника си моли за налагане на най-лекото предвидено в текста на
закона наказание с приложение на чл. 66 НК.
Съдът,
след като обсъди самопризнанието на подсъдимите на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
30.04.2017г около 23.00ч. подсъдимите В.А.,
Б.М. и Р.М. се намирали в ромската махала на гр. С. В разговор помежду си М.
предложила, а останалите се съгласили да отидат до ул.Х. в гр. С. и да извършат
кражба на вещи от някой от домовете, намиращи се на тази улица.
В
изпълнение на намисленото същата вечер тримата подсъдими отишли до ул. Х. в гр.
С. В периода 0.00ч- 1.00ч. на 1.05.2017г подсъдимите влезли в двора на дом № ***
като за целта развързали телта на дворната врата, с помощта на която последната
била затворена. След това тримата подсъдими се придвижили до къщата. М.
проверила входната врата на къщата и установила, че същата не е заключена. През
това време собственика на къщата св. С.Г. заедно със семейството си се намирал
в постройка в същия двор, където живеели
родителите му. След като установили, че входната врата на къщата на Г.
не е заключена тримата подсъдими влезли вътре. Огледали помещенията като
харесали и взели със себе си лед телевизор „Панасоник
Виера ДХ “,49 инча, 10 щафети шпеков салам „Веслец“,
10бр. мини сушеница, , 2 кг. Кренвирши „Кен“, 1,7 кг.
Варенан аденица „Кен“. М.
сложила хранителните продукти в найлонова торба , след което подсъдимите
напуснали къщата , като М. носила торбата с хранителните продукти, а А. и М. –
телевизора.
Вещите
занесли в дома на М., където скрили телевизора на тавана на къщата , с
намерение да го продадат през следващите дни. Хранителните продукти поделили по
между си и изконсумирали.
След
установяване на авторите на кражбата на 3.05.2017г М. предала с протокол за
доброволно предаване отнетия телевизор, който срещу разписка бил върнат на
собственика му.
От
заключението на изслушаната по делото стоково оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимите вещи възлиза на
1254.99лв.
От
заключението на изслушаната по делото дактилоскопна
експертиза се установява, че намерената и иззета по време на огледа дактилоскопна следа е оставена от среден пръст на дясна
ръка на Р.М.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост подсъд. А.
е осъждан многократно като с присъда по НОХД № 1711/12 на ЯРС е осъден на осн. Чл. 196 НК на две години лишаване от свобода, с
Определение по НОХД № *** на ЯРС е одобрено споразумение по силата на
което му е наложено наказание от една
година лишаване от свобода за престъпление по чл. 196 НК.
Подсъдимата
М. е осъдена с присъда по НОХД № *** на ЯРС, влязла в законна сила на 9.02.10
на осн. Чл.
197 т.3 НК три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Подсъдимата
М. е с чисто съдебно минало.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на
подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
които се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно: обясненията на подсъд. М., посдъ. М., показанията а свидетелите Г., И., Й., писменото
заключение на изслушаните по делото стоково-оценителна и дактилоскопна
експертизи, въз основа на приложените
писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към
него фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост – 3 бр.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите
с деянието си са осъществили както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.5, вр. чл.194
ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК за подс. В. А.; по
чл.195 ал.1 т.5, вр. чл.194 ал.1 НК, за подс. Б. М. и по чл.195 ал.1 т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28
ал.1 от НК за подс.
Р.М., тъй като за времето от 00.00ч до 01.00ч. на 1.05.2017г от частен дом, находящ
се на ул.Х. № ***, след предварителен сговор помежду си, действайки в съучастие
като съизвършители са отнели чужди движими вещи на
обща стойност 1254.99лв. от владението на собственика им С.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като А. е действал в условията на опасен рецидив, а М. – в
условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочените
текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по
безспорен начин както от направените самопризнания от страна на подсъдимите,
така и от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства .
Предмет на престъплението са чужди движими вещи, които към датата на отнемането
им са имали определена парична стойност. При определяне конкретния размер на
същата съдът даде вяра на заключението на изслушаната по делото стоково
оценителна експертиза като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от
страните. Фактическата власт върху вещите се е упражнявала от техния собственик
– св.Г.. С отнемане на вещите от неговото владение подсъдимите са прекъснали
така упражняваната фактическа власт и са установили своя такава. Не е било
налице предварително съгласие на собственика на вещите за извършването на това своене.
При
осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимите са действали в условията на
предварителен сговор. Видно от самопризнанията на подсъдимите на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадените в досъдебното
производство обяснения от подсъдимите М.
и М. същите са взели предварително решение
за извършване на кражба на вещи
от къща на ул.Х. в гр.С. Касае се за предварително обмислена и добре планирана
престъпна дейност. Съдът прие, че при осъществяване на горното деяние
подсъдимите са действали като съизвършители, тъй като
всеки един от тях е взел участие в осъществяване на изпълнителното деяние. И
тримата се действали с умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпление, като всеки от тях е съзнавал,
че участва в осъществяването му заедно с другия. Общността на умисъла между тях
се е явявала както в резултат на предварителното им сговаряне за извършването
на престъплението, така и в резултат на мълчаливото координиране на проявите на
всеки един от тях.
Съдът
прие, че извършеното не представлява маловажен случай на престъплението кражба
по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи както от стойността на отнетото
имущество, така и от времето и начина на осъществяването му, а именно късно през нощта, когато
собствениците не са в състояние да осъществят необходимия контрол на
имуществото си, всичко това свидетелства за една повишена степен на обществена
опасност на деянията в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
Изложеното
по-горе определя съставомерността на
извършеното по квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.5 от НК.
При осъществяване на горното деяние М. е действала в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществила, след като е била осъждана с
влязла в сила присъда (присъда по НОХД *** на ЯРС )
за друго такова престъпление (кражба) и
преди изтичането на предвидения в чл. 30 НК 5-годишен срок.
Подсъд.
А. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“а“ и
„б“ НК тъй като е осъществил деянието по настоящата присъда след като е
многократно осъждан за кражби в това число и на
лишаване от свобода не по-малко от 1 година, което е постановено да
изтърпи ефективно и преди изтичане на преклузивния 5
годишен срок по чл. 30 НК. Всичко това определя цялостната квалификация на
извършеното от А. деяние по чл. 196 ал.1
т.2 от НК.
От
субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Същите са съзнавали,
че лишават от фактическа власт досегашния собственик на вещите , предвиждали са
преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са целели нейното
установяване. На лице е била користна цел, тъй като непосредствено след
осъществяване на деянието са се разпоредили с отнетите вещи в личен интерес, изконсумирайки хранителните продукти и скривайки
телевизора, с намерение за бъдещата му продажба. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
участва в осъществяване на деянието заедно с останалите подсъдими.
При
определяне вида и размера на наложените на подсъдимите наказания съдът съобрази
следното:
От
една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното ,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната. От сравнително високата стойност на вещите, предмет на
посегателството. От обстоятелството, че деянието е извършено в съучастие, които
факт сам по себе си разкрива една по-висока степен на обществена опасност,
високата лична обществена опасност на А., който е многократно осъждан за кражби.
От друга страна съдът взе предвид чистото съдебно минало на М., направените
самопризнания в хода на досъдебното производство от М. и М., с които са
способствали за установяване на обективната истина по делото, възстановяването
на по-голяма част от вещите, предмет на престъплението. С оглед на всичко това
съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
в минималния и около минималния, предвиден в текста на закона размер , а именно
1 година лишаване от свобода за М. , 1
година и 6 мес.
лишаване от свобода за М. и три години лишаване от свобода за А..
Същевременно съдът прецени, че така изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона наказание от 1 година
лишаване от свобода за М. и М. и три години лишаване от свобода за А. не е
несъразмерно тежко за извършеното, поради което не приложи разпоредбата на чл.
55 НК.
Тъй
като производството по делото приключи по реда на чл. 371 т.2 НПК съдът на осн. Чл. 58 а НК редуцира с една трета така наложените на
подсъдимите наказания, а именно : на В.А. от три години „Лишаване от свобода”
на две години „Лишаване от свобода”, на Б.М. от една година „Лишаване от
свобода” на осем месеца „Лишаване от свобода” и на Р.М. от една година и шест
месеца „Лишаване от свобода” на една година „Лишаване от свобода”.
Тъй
като на подсъдимите М. и М. бяха наложени наказания лишаване от свобода за срок
под 3 години, същите са с чисто съдебно минало (за М. е настъпила реабилитация по право за
предходното и осъждане) и изразяват съжаление за извършеното съдът прецени, че
за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо същите да изтърпят
ефективно определените им наказания. С оглед на това и на осн.
чл. 66 НК съдът отложи изтърпяването им за изпитателен срок от три години ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй
като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплатят направените по
делото разноски в размер на по 53.72 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР – Ямбол, М. и М. да заплатят по 200лв. на НБПП, а А. – 230лв.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: