№ 146
гр. Велико Търново, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно
административно наказателно дело № 20224000600285 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по чл.83д от ЗАНН.
Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна
прокуратура-Плевен, срещу Решение № 172/26.09.2022год., постановено по
АНД № 580/2022год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което на
основание чл.83г ал.7 т.1 от ЗАНН, на юридическото лице „МИЗИЯ ТРАНС“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, бл.50, вх. „В“, ет.2, ап.40, с управител и едноличен собственик
на капитала M. В. П., с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в
размер на 59 868,81 лева, представляваща равностойността на неправомерната
имуществена облага, получена от юридическото лице, в резултат на
извършено от Л. Ю. С. от гр.Плевен, ЕГН **********, управител, едноличен
собственик на капитала и представляващ до 15.08.2014гоД. „С.“ ЕООД с ЕИК
*********, от 21.08.2014год. „МИЗИЯ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********,
1
престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Със същото решение е оставено без уважение искането на прокурора,
на основание чл.83а ал.6 от ЗАНН, да бъде отнета в полза на държавата
сумата от 59 868,81 лева, представляваща равностойността на неправомерно
получената от „МИЗИЯ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ********* имуществена
облага в резултат на извършено от Л. Ю. С. от гр.Плевен престъпление, тъй
като ОС-Плевен е приел, че облагата подлежи на отнемане по реда на чл.53
ал.2, б. „б“ от НК.
В протеста е заявено оплакване, че атакуваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която съдът е
отказал да отнеме в полза на държавата равностойността на придобитата от
„Мизия транс“ ЕООД облага в размер на 59 861,81 лева. Във връзка с това
оплакване се навеждат доводи, че действително разпоредбата на чл.53 ал.2 б.
„б“ от НК предвижда отнемане в полза на държавата на пряката и непряка
облага, придобита чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или
възстановяване, а ако облагата липсва или е отчуждена, се присъжда нейната
равностойност, но автора на протеста счита, че в случая е налице основание
за отнемане на облагата в наказателното производство по реда на чл.53 ал.2 б.
„б“ от НК , тъй като отнемане по този ред може да се постанови само по
отношение на физическо лице, с оглед разпоредбата на чл.35 ал.1 от НК,
съгласно която наказателната отговорност е лична. Освен това се излага
съображение, че за да бъде отнета по реда на чл.53 ал.2 б. „б“ от НК, облагата
трябва да е настъпила в имуществото на физическото лице, а в случая
облагата е придобита от юридическото лице МИЗИЯ ТРАНС“ ЕООД, поради
което същата не може да бъде отнета по реда на НК и законодателят е приел
разпоредбата на чл.83а от ЗАНН.
Иска се въззивният съд да отмени Решение № 172/26.09.2022год.,
постановено по АНД № 580/2022год. по описа на Плевенски окръжен съд в
частта, с която е отказано да бъде отнета в полза на държавата, на основание
чл.83а ал.6 от ЗАНН, равностойността на придобитата от „Мизия транс“
ЕООД облага в размер на 59 861,81 лева и вместо това да постанови друго, с
което да отнеме в полза на държавата равностойността на придобитата от
„Мизия транс“ ЕООД облага в размер на 59 861,81 лева.
В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на
2
Апелативна прокуратура-Велико Търново поддържа протеста, но по
съображения различни от изложените в него. На съдебните прения излага
доводи, че предвид влязлото в сила Решение на Съда на ЕС от 10.11.2022 г. по
дело С-203/2021 година във връзка с преюдициално запитване, отправено на
основание чл. 267 ДФЕС от ОС- Бургас, което е разгледано от съда,
практически се налага промяна в практиката на съдилищата до настъпването
на законодателна такава, тъй като съдът приема, че не е възможно да се търси
имуществена отговорност по този ред от юридическо лице, по отношение на
което управителят или представляващият го не е понесъл наказателна
отговорност. Прокурорът цитира т. 57-60 от Решението на СЕС.
Прокурорът излага становище, че при това положение, макар делото
да е разгледано от Окръжен съд-Плевен преди влизане в сила на това решение
на СЕС, Окръжен съд -Плевен е следвало да върне делото на прокурора на
основание чл. 83г ЗАНН. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което се констатира в момента, тъй като предложението по чл.83б
ал.1 от ЗАНН не е отговаряло на изискванията на закона, защото е трябвало е
да има влязла в сила присъда.
Представителят на ВТАП предлага въззивния съд да се отмени
решението и да върне делото на ОС-Плевен, поради констатирани
съществени процесуални нарушения.
Юридическото лице „МИЗИЯ ТРАНС“ ЕООД- гр.Плевен е редовно
призовано за проведеното открито заседание във въззивната инстанция, чрез
неговия управител и представляващ М. В. П., но в заседанието не се е явил
представител на юридическото лице. „МИЗИЯ ТРАНС“ ЕООД- гр.Плевен не
е изразило становище по протеста, чрез свой представител.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните изложени в съдебно заседание във
въззивната инстанция, доказателствата по делото и като на основание чл.83ж
от ЗАНН вр. с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
решението на първоинстанционния съд, включително и в непротестираната
част, намира за установено следното:
Протеста е подаден в срока по чл.83д ал.1 от ЗАНН от лице, което
притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание
отговаря на изискванията на закона съгласно чл.83ж от ЗАНН вр. с чл.320
3
ал.1 и ал.3 от НПК и е допустим.
Разгледана по същество, протеста е основателен, но по съображения
различни от изложените в него.
От доказателствените материали по делото се установява от
фактическа страна следното:
На 30.07.2009 г. било регистрирано „С.“ ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 4А и
предмет на дейност вътрешно и външно търговска дейност, реекспорт,
транспортна дейност, продажба на автомобили, търговско представителство
на български и чуждестранни ЮЛ и ФЛ, строителство, производство,
изкупуване, преработка, съхранение и реализация на селскостопанска
продукция, консултантска дейност, рекламна, продуцентска и импресарска
дейност, туристическа дейност, счетоводна дейност, както и всяка друга
дейност незабранена от закона. Едноличен собственик на капитала,
управляващ и представляващ дружеството бил Л. Ю. С., ЕГН - **********.
На16.02.2012 г. била вписана промяна в седалището на дружеството
- гр. Плевен, ул. „Панайот Волов“ № 53.
На 27.02.2012 г. търговското дружество било регистрирано по
ЗДДС.
С договор за прехвърляне на дружествените дялове от 15.08.2014 г.,
Л. С. прехвърлил дяловете си в дружеството на М. В. П., ЕГН - ***********.
На 21.08.2014 г. била вписана промяна в наименованието и
седалището на търговското дружество - „Мизия Транс“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл. 50, вх. „В“, ет. 2, ап.
40.
На 03.08.2022 г. Окръжна прокуратура-Плевен внесла в Плевенския
окръжен съд обвинителен акт срещу Л. Ю. С. затова, че през периода
12.04.2012 г. - 11.06.2014 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, с 14 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като управляващ и представляващ „С.“ ЕООД-Плевен, ЕИК
*********, чрез посредственото извършителство на T. M. K. от гр. Плевен -
4
пълномощник и счетоводител на дружеството, избягнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери на „С.“ ЕООД-
Плевен - ДДС в размер на 59 868,81 лв., като потвърдил неистина в СД за
ДДС, подадени на основание чл. 125 ЗДДС в офис на НАП-Плевен -
престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1
НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт в Окръжен съд-Плевен е
образувано НОХД № 573/2022 г. Няма данни производството по това дело да
е приключило с влязла в сила присъда.
На 04.08.2022год. Окръжна прокуратура-гр.Плевен внесла в
Окръжен съд-гр. Плевен предложение по реда на чл.83б ал.1 т.1 пр.1 от ЗАНН
за образуване на производство по чл.83а от ЗАНН срещу „Мизия транст“-
ЕООД, с ЕИК *********, за това, че се е обогатило от престъпление по чл.
255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК извършено от
лице, овластено да формира волята и представляващо юридическото лице- а
именно Л. Ю. С. с ЕГН **********, като на основание чл.83а ал.1 от ЗАНН се
предлага да бъде наложена имуществена санкция на юридическото лице
„Мизия транс“ ЕООД, с ЕИК ********* в размер на получената имуществена
облага, възлизаща на 59 868,81 лв. Освен това на основание чл.83а ал.6 от
ЗАНН се предлага съдът да отнеме в полза на държавата равнойстойността на
придобитата от „Мизия транс“-ЕООД с ЕИК ********* облага в размер на 59
868,81 лв.
Към предложението са приложени и се моли да бъдат приети като
доказателства: екземпляр от обвинителен акт по досъдебното производство №
С-44/2017год. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен; справка за актуално
състояние на от „Мизия транс“-ЕООД с ЕИК *********; копие от заключение
за извършена съдебно-счетоводна експертиза; копие от заключение за
извършена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза;копие от 2 бр.
протоколи за разпит на свидетеля Ц. М.; копие от разпит на свидетеля Диян
Златев; копия от постановления за назначаване на съдебно-икономически
експертизи, справки-декларации и постановления за назначаване на
възнаграждения; заключение по назначена съдебно-икономическа
експертиза; заключение по назначена допълнителна съдебно-икономическа
експертиза;справка от регистъра на банковите сметки по ЕИК *********;
5
копие за продажба на дружествени дялове от 15.08.2014г.; копие от протокол
за решенията на едноличния собственик на ЕООД „Мизия транс“ /бивше „С.-
ЕООД/.
Въз основа на внесеното предложение от ОП-Плевен е образувано
АНД № 580/2022год. по описа на Плевенски окръжен съд, по което е
постановено Решение № 172/26.09.2022год., което е предмет на настоящата
въззивна проверка.
В мотивите на решението ОС-Плевен приел, че по време на
разследването по досъдебното производство № С-44/2017год. по описа на
Окръжна прокуратура-Плевен е установена фактическа обстановка,
идентична с тази изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, въз
основа на който е образувано НОХД № 573/2022 г. по описа на Плевенски
окръжен съд.
При тази приета за установена фактическа обстановка
първоинстанционният съд приел, че от внесения в Плевенския окръжен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № С-44/2017 г., както и от
приложените към настоящото административно-наказателно производство
писмени доказателства, може да се направи обоснован правен извод, че
едноличният собственик на капитала и представляващ „С.“ ЕООД - Л. Ю. С.,
през периода 12.04.2012 г. - 11.06.2014 г., в град Плевен, при условията на
продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на T. M.
K. от град Плевен - пълномощник и счетоводител на „С.“ ЕООД, избягнал
установяването и плащането на данъчни задължения от търговското
дружество в особено големи размери - 59 868,81 лв. ДДС, като потвърдил
неистина в подадени пред ТД на НАП-Плевен СД по ЗДДС - престъпление по
чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
Приел, че деянието попада в кръга от престъпления по чл. 83а, ал. 1
ЗАНН, осъществяването на които от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 83а, ал. 1, т. 1 - т. 4 ЗАНН и са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на юридическото лице, тъй
като в конкретния случай „С.“ ЕООД /от 21.08.2014 „Мизия транс“ ЕООД/ се
е обогатило от престъпление по чл. 255 НК, извършено от лице,
представляващо юридическото лице,
Въз основа на приетата за установена и доказана фактическа
6
обстановка ОС-Плевен приел, че на основание чл. 83г, ал. 7, т. 1 ЗАНН,
следва да наложи на юридическото лице „Мизия транс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, с управител и
едноличен собственик на капитала М. В. П., имуществена санкция в размер на
59 868,81 лв., представляваща равностойността на имуществената облага,
получена от юридическото лице, в резултат от извършеното от Л. Ю. С.
престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл.26, ал.1
от НК.
Съдът приел, че следва да се остави без уважение искането на
прокурора за отнемане в полза на държавата на сумата от 59 868,81 лв.,
представляваща равностойността на получената от „Мизия транс“ ЕООД
имуществена облага като изложил съображения, че същата подлежи на
отнемане по реда на член 53, ал. 2, буква „б“ НК.
С Решение на Съда Европейския съюз от 10.11.2022год. по дело С-
203/2021 година, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
чл. 267 ДФЕС от ОС- Бургас във връзка с казус идентичен с казуса по
настоящото дело, СЕС е посочил, че чл.48 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, съгласно която националния съд може да наложи на
юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е
отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо
лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена
възможност да оспори действителното извършване на престъплението. В т.66
от мотивите на решението изрично е посочено, че производство, като
предвиденото в чл.83а и сл. от ЗАНН, очевидно прекомерно засяга
закрепените в чл.48 от Хартата права.
Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, като
съобрази горните обстоятелства, намира следното:
Производството по чл. 83а ЗАНН разкрива белезите на
„наказателно“ производство, развиващо се пред наказателен съд и със
съответно препращане към правилата в НПК (чл. 83ж ЗАНН). Целта на
санкцията е с наказателен и възпиращ ефект по отношение на извършването
на престъпления, а не възстановяването на вреди. За последното се отсъжда
въз основа и на предвидената възможност санкционирането да се реализира и
7
в случаи, в които облага реално не е настъпила, но би могла да настъпи, а
също и когато облагата няма имуществен характер. С решението се налага
имуществена санкция на юридическо лице, което се е обогатило или би могло
да се обогати от престъпление (сред посочените изчерпателно в чл.83а ал.1 от
ЗАНН), извършено от лицата, изброени в т. 1 – т. 4 от чл. 83а ЗАНН (лице,
овластено да формира волята на юридическото лице; лице, представляващо
юридическото лице; лице, избрано в контролен или надзорен орган на
юридическото лице, или работник или служител, на който юридическото
лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при
или по повод изпълнението на тази работа). Размерът на санкцията се
определя в зависимост от равностойността на облагата, когато е имуществена
(може да е до 1 000 000 лева, но не трябва да е по-малка от равностойността
й) и до 1 000 000 лева, когато е неимуществена или не може да се установи
размера на облагата. Алинея пета на същата норма предвижда, че при
определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта на
извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице,
съдействието за разкриване на престъплението и за възстановяване на
вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства.
Както от разпоредбата на чл.83а ал.1 от ЗАНН, така и от
разпоредбата на чл. 83 г, ал. 6 ЗАНН се извежда извод, че за да прецени дали
да наложи имуществена санкция на юридическото лице, съдът следва да
изясни въз основа на доказателствата по делото следните съществени
въпроси: на първо място има ли извършено престъпление и то от някое от
посочените в чл. 83а, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗАНН лица; на следващо - получило ли
е юридическото лице неправомерна облага; има ли връзка между извършителя
на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между
престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на
облагата и размерът й, ако е имуществена.
Изясняването на изброените обстоятелства е принципно възможно
само ако съдът, разглеждащ искането по чл. 83а ЗАНН, разполага с влязъл в
сила съдебен акт по отношение на твърдяното престъпление. Единственият
начин, по който може да се установи извършването на престъпление от
определено лице е с присъда /или друг съдебен акт със същите последици/,
издадена от наказателен съд в производство по НПК. Недопустимо е в
производството, протичащо по реда на чл.83а и сл. от ЗАНН, съдът да
8
установява инцидентно извършването на престъпление от лице, което не е
осъдено от наказателен съд в производство по НПК.
Внесеният обвинителен акт установява единствено и само факта на
повдигнатото обвинение спрямо определено лице, но не и този, че то е
извършило престъпление.
Нормата на чл. 83б, ал. 1 т.1 пр.1 ЗАНН, която предвижда
възможност за започването на производството след внасянето на обвинителен
акт, е с чисто процесуален характер и не може да дерогира презумпцията за
невинност, прокламирана в чл.31 ал.3 от Конституцията на РБ, чл.48 от
Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.6 ал.2 от ЕКПЧОС.
Недопустимо е предварителното санкциониране на юридическо лице
въз основа на презумпция, че физическо лице имащо връзка с него е
извършило престъпление от кръга на визираните в чл.83а ал.1 от НК, тъй като
това очевидно би засегнало несъразмерно закрепения в чл.48 параграф 1 от
Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на презумпцията
за невиновност. Имуществената санкция, като израз на наказателна репресия,
не може да се налага без да са установени по несъмнен и категоричен начин
материалноправните предпоставки за реализирането на обуславящата я
отговорност, една от които е да има извършено престъпление от някое от
посочените в чл. 83а, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗАНН лица.
От доказателствата по делото и с оглед спецификата на настоящото
производство, не може да се направи обоснован, а още по-малко несъмнен
извод, че Л. Ю. С. е извършил престъплението по чл. 255, ал. 3, във връзка с
ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение с
обвинителния акт на ОП-Плевен, въз основа на който е образувано НОХД №
573/2022 г. по описа на Певенския окръжен съд. Такъв извод може да бъде
направен само, ако има влязла в сила присъда или друг съдебен акт, със
същите последици, с който вината на Л. Ю. С. да е доказана по несъмнен
начин, а такъв в конкретния случай липсва.
По изложените съображения първоинстанционният съд
незаконосъобразно е приел, че в настоящия случай са налице всички
материалноправните предпоставки по чл.83а ал.1 от ЗАНН за ангажиране на
отговорност на „Мизия транс“-ЕООД гр.Плевен по този законов текст. В
настоящият случай липсва материалноправната предпоставка, визирана в чл.
9
83а, ал. 1 ЗАНН – да е извършено престъпление от някое от лицата по т. 1 и т.
4 от същия текст.
Настоящият състав не споделя доводите на прокурора от Апелативна
прокуратура-Велико Търново, че предвид решението на Съда Европейския
съюз от 10.11.2022год. по дело С-203/2021 година следва да се приеме,
предложението по чл.83б ал.1 от ЗАНН, въз основа на което е образувано
производството, не е отговаряло на изискванията на закона, защото е трябвало
е да има влязла в сила присъда и ОС-Плевен е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като е следвало да върне предложението на
прокурора на основание чл.83г т.1 от ЗАНН. Въпросът дали са налице
материалноправните предпоставки по чл.83а ал.1 от НК е свързан с
основателността, а не с допустимостта на предложението и по него съдът
може да се произнесе само с акта си по същество. В конкретния случай ОС-
Плевен не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е върнал
предложението на прокурора на основание чл.83г ал.1 т.1 от ЗАНН, тъй като
предложението е внесено при наличието на условието по чл.83б ал.1 т.1 пр.1
от ЗАНН и е допустимо, но по същество е неоснователно. Ето защо искането
на представителя на Апелативна прокуратура-Велико Търново за отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане на ОС-Плевен е
неоснователно и не следва да се уважава.
Предвид горното, въззивният съд следва да упражни правомощието
си по чл.83д ал.1 т.3 от ЗАНН, като отмени решението на ОС-Плевен и откаже
да наложи имуществена санкция.
При този изход на делото е безпредметно да бъдат обсъждани
доводите в протеста, които са навадени в подкрепа на оплакването, че ОС-
Плевен неправилно е отказал да приложи чл.83а ал.6 от ЗАНН, въпреки че
решението следва да се отмени и в тази част, тъй като тази разпоредба е
приложима само, ако са налице материалноправните предпоставки за
приложение на чл.83а ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.83д ал.4 т.3 от ЗАНН,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 172/26.09.2022год., постановено по АНД №
10
580/2022год. по описа на Плевенски окръжен съд, като вместо него
постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Окръжна
прокуратура-гр.Плевен за налагане на юридическото лице „МИЗИЯ ТРАНС“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, бл.50, вх. „В“, ет.2, ап.40, с управител и едноличен собственик
на капитала M. В. П., с ЕГН **********, на имуществена санкция в размер на
59 868,81 лева, представляваща равностойността на неправомерна
имуществена облага, получена от юридическото лице, в резултат на
извършено от Л. Ю. С. от гр.Плевен, ЕГН **********, управител, едноличен
собственик на капитала и представляващ до 15.08.2014год. „С.“ ЕООД с ЕИК
*********, от 21.08.2014год. „МИЗИЯ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********,
престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, и ОТКАЗВА
да наложи имуществена санкция на юридическото лице „МИЗИЯ ТРАНС“
ЕООД с ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11