Решение по дело №2372/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260022

 

гр.Бургас, 11.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2372 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *,  ул. „*“ № 116, ет. 1, ап. 1, чрез представляващия – *, против Наказателно постановление № */28.11.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на пар. 21, ал.2 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради допуснати множество процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Обобщава, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 19.05.2020г., а жалбата е депозирана по пощата на 26.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 28.10.2019г. в 13.00 часа М.М. – старши инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – склад, находящ се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ №47, стопанисван от дружеството– жалбоподател. По време на проверката свидетелят констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT779864. М. проверил дневните финансови отчети в обекта, при което констатирал, че за дата 15.10.2019 г. не е бил изведен дневен финансов отчет. М. преценил, че с това си поведение дружеството не е изпълнило задължението си за всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0338847/28.10.2019г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.

На 06.11.2019г. в ТД на НАП-Бургас се явил управителят, като в негово присъствие свидетелят съставил АУАН № */06.11.2019г., извършеното като нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие от него.

         Въз основа на АУАН, на 28.11.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на пар. 21, ал. 2 от ПЗР от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Териториалната компетентност се определя от мястото на извършване на нарушението. В случая се твърди да не е отпечатан дневен отчет, като мястото на нарушението е мястото, където е следвало да се осъществи правно дължимото действие, а именно- съответния търговски обект, който се намира в гр. Бургас. Датата на нарушението е именно датата, когато не е осъществено действието, респ. не е бил отпечатан отчетът- 15.10.2019 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.

На първо място, съдът споделя довода на жалбоподателя, че в НП не е коректно посочена нарушената разпоредба, като е посочено единствено параграф 21, ал. 2 от ПЗР на Наредбата. В преходните и заключителните разпоредби на акта има два параграфа с номер „21“, поради което следва да бъде пояснено за кой от двата става въпрос с оглед ясно очертаване на обвинението от правна страна. Това става именно с посочване на съответния брой от Държавен вестник, с който е приет съответния параграф. По мнение на съда това нарушение е съществено, тъй като е възможно да се стигне до разминаване между правно и фактическо обвинение, при положение, че и двата параграфа предвиждат задължение за субектите.

На следващо място, съдът споделя доводът за допуснато нарушение във връзка с разминаването на посочените в АУАН и НП нарушение разпоредби. В акта е посочена разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата съгласно който към момента на проверката всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. В посочения в НП текст  на пар. 21, ал .2 от ПЗР, ДВ, бр. 52 от 02.07.2019 г., в сила от 02.07.2019 г., (ако се приеме, че се касае за този текст, имайки предвид гореизложеното) пък се предвижда (отново към 28.10.2019 г.), че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Видно е, че двете разпоредби имат различно съдържание, като след като в АУАН е посочена една правна разпоредба, то това означава, че обвиненото лице организира защитата си с оглед нея. При посочването на различна разпоредба в НП се получава въвеждане на нови признаци, които не са били оценени като правнорелевантни от актосъставителя, което на практика обезсмисля защитата на субекта между издаването на АУАН и издаването на НП. По мнение на съда това представлява съществено нарушение, тъй като се отнема възможността за организиране на адекватна защита на цял един етап от административнонаказателното производство.

Изложеното по мнение на състава е достатъчно за отмяна на обжалваното НП, като не следва да се обсъждат доводи по същество на спора.

 При така установените обстоятелства следва извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като процесуално незаконосъобразно.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */28.11.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *,  ул. „*“ № 116, ет. 1, ап. 1, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на пар. 21, ал.2 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.