№ 13380
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. Й. КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110158202 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците В.
Х. Й. с ЕГН **********, гр. София, ул. Ф.Ж. Кюри №2, ет.3, ап.5 и Х. Т. С. с ЕГН
**********, гр. София, ул. 105-та №1, че ищцата Р. Т. М. с ЕГН **********, гр. София, кв.
Горна баня, ул. Св. Крал №6 е собственик на ½ ид.ч. от следните недвижим имоти: дворно
място в гр. София, ул. Виница №1, представляващо имот с пл. № 822 в кв.26 по плана на гр.
София, м. Гео Милев – Подуене – Редута с площ 456кв.м. при съседи: ул. Виница, имоти с
пл. №№ 821 и 823, заедно с построената в това място едноетажна жилищна сграда с площ
75кв.м. , заедно с изба от две помещения и гараж, а по КККР, одобрени със заповед № РД-
18-138/24.7.2017г. на ИД на АГКК: поземлен имот с ид. № 68134.702.822 в гр. София, ул.
105-та №1, с площ 456 кв.м., при съседи ПИ с ид. №№ 68134.702.1745, 68134.702.823,
68134.702.818, 68134.702.819, 68134.702.1820, 68134.702.821; жилищна сграда с ид. №.
68134.702.822.1, с площ 78 кв.м. , заедно с изба, при граници от три страни ПИ с ид. №
68134.702.822 и от четвърта страна – сграда с ид. № 68134.702.822.2; сграда допълващо
застрояване с ид. №. 68134.702.822.3, с площ 25кв.м., при граници от три страни ПИ с ид. №
68134.702.822 и от четвърта страна –ПИ с ид. № 68134.702.823, както и за осъждане на
ответницата В. Х. Й. да предаде владението на имотите на ищцата.
Ищцата твърди, че тя и ответникът Х. Т. С. са брат и сестра и се легитимират като
собственици на по ½ от посочените имоти по договор за дарение от майка им Райна Х. С.а,
обективиран в нотариален акт № 53/28.1.1986г., том втори, д. № 249/1986г. на нотариус А.
Петрова при СРС.
Ответникът Х. Т. С. се разпоредил с всички имоти, включително с идеалната част на
1
ищцата, като сключил договор за дарение, обективиран в нотариален акт №34/26.6.2018г., т.
трети, рег. № 7617, д. № 400/2018г. на нотариус Манчев в полза на ответницата В. Х. Й.,
негова съпруга.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че ответникът Х. Т. С. се легитимира като собственик
на целите имоти въз основа на договора за дарение и въз основа на нотариален акт за
собственост на идеална част от недвижим имот на основание давностно владение № 125, т.
четвърти, рег. № 15016, д. № 563/2017г. по описа на нотариус Манчев, с рег. №53 от НК.
Ответникът Х. Т. С. твърди, че е владял имотите изцяло за себе си от смъртта на неговата
майка 12.7.2005г. до 26.6.2018г., когато ги е дарил на съпругата си. Твърди, че се е позовал
на давността на 22.11.2017г., като се е снабдил с КНА, като давността е била изтекла към
12.7.2015г. Бил демонстрирал владението си спрямо сестра си, тъй като живеел в имотите,
направил основен ремонт, грижил се е за тях, ремонтирал ги е след пожар, заплащал изцяло
данъците, сключил договор за охрана от 2008г. Твърди, че сестра му никога не се е
интересувала от имотите и не е участвала в разходи за тях.
Ответницата В. Х. Й. твърди, че се легитимира като собственик на основание нотариален
акт за дарение на недвижими имот №34/26.6.2018г., т. трети, рег. № 7617, д. № 400/2018г. на
нотариус Манчев.
Ответницата В. Х. Й. прави евентуално възражение, че е придобила имота по давност с
начало на владението 26.6.2018г., към което присъединява и владението на праводателя си,
а именно от 2005г. до момента.
Като безспорни следва да се отделят фактите: Ищцата Р. М. и ответникът Х. Т. С. са брат и
сестра и с договор за дарение от майка им Райна Х. С.а, обективиран в нотариален акт №
53/28.1.1986г., т втори, д. № 249/1986г. на нотариус А. Петрова при СРС са придобили по ½
от следните недвижим имоти: дворно място в гр. София, ул. „Виница“ №1, представляващо
имот с пл. № 822 в кв.26 по плана на гр. София, м. „Гео Милев – Подуене – Редута“ с площ
456кв.м. при съседи: ул. „Виница“, имоти с пл. №№ 821 и 823, заедно с построената в това
място едноетажна жилищна сграда с площ 75кв.м. , заедно с изба от две помещения и гараж,
а по КККР, одобрени със заповед № РД-18-138/24.7.2017г. на ИД на АГКК: поземлен имот с
ид. № 68134.702.822 в гр. София, ул. „105-та“ №1, с площ 456 кв.м., при съседи ПИ с ид.
№№ 68134.702.1745, 68134.702.823, 68134.702.818, 68134.702.819, 68134.702.1820,
68134.702.821; жилищна сграда с ид. №. 68134.702.822.1, с площ 78 кв.м. , заедно с изба, при
граници от три страни ПИ с ид. № 68134.702.822 и от четвърта страна – сграда с ид. №
68134.702.822.2; сграда допълващо застрояване с ид. № 68134.702.822.3, с площ 25кв.м., при
граници от три страни ПИ с ид. № 68134.702.822 и от четвърта страна –ПИ с ид. №
68134.702.823.
Х. Т. С. се е снабдил с нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот на
основание давностно владение № 125, т. четвърти, рег. № 15016, д. № 563/2017г. по описа на
нотариус Манчев, с рег. №53 от НК – по реда на обстоятелствената проверка.
По силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №34/26.6.2018г., т. трети,
2
рег. № 7617, д. № 400/2018г. на нотариус Манчев ответникът Х. Т. С. дарил целите имоти в
полза на ответницата В. Х. Й., негова съпруга.
Спори се дали ответниците са упражнявали владение или държане върху идеалната част на
ищцата.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че притежава право на собственост върху
½ от описаните имоти и че ответницата В. Х. Й. владее целите имоти.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са владели целите имоти като
свои /явно, спокойно, непрекъснато в продължение на повече от десет години/.
От представените писмени доказателства и приетите за безспорни факти с
окончателния доклад се установява следната фактическа обстановка:
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том II, нот. дело
№ 249/1986 г. от 28.01.1986 г. (л.8 по делото), видно от който Райна Х. С.а дарява на дъщеря
си Р. Т. С.а и на сина си Х. Т. С. собствения си недвижим имот, представляващ дворно
място в гр. София, ул. „Виница“ №1, съставляващо имот с планоснимачен номер 822 в кв. 26
по плана на гр. София, местността „Гео Милев-Подуене-Редута“, с площ 456 кв.м. при
съседи: ул. „Виница“, имоти с пл.№ 821 и 823, заедно с построената в това място
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и баня с площ от 75 кв.м.,
заедно с изба от две помещения и гараж.
Видно от представените доказателства по делото, се установява, че дареното от Райна Х. С.а
на Р. Т. С.а и на Х. Т. С. дворно място в гр. София, ул. „Виница“ №1, съставляващо имот с
планоснимачен номер 822 в кв. 26 по плана на гр. София, местността „Гео Милев-Подуене-
Редута“, с площ 456 кв.м. отговаря на поземлен имот с идентификатор 68134.702.822 по
КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, дарената едноетажна жилищна сграда е означена в КККР като жилищна
сграда с идентификатор 68134.702.822.1, а гаражът е означен в КККР като сграда с
идентификатор 68134.702.822.3.
По делото като писмено доказателство е представен и Нотариален акт за собственост на
идеална част на основание давностно владение № 125, том IV, дело №563/2017 г. по описа
на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК (л.44-46 по делото), видно от който Х. С. е признат
от нотариус за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с построените върху него
сграда и гараж, въз основа на давностно владение.
Видно от представен като доказателство Нотариален акт за дарения на недвижими имоти
№34, том III, рег.№ 7617, дело №400/2018 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на
НК Х. С. е дарил на съпругата си В. Х. Й. следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор 68134.702.822 с площ 456 кв.м., жилищна сграда с идентификатор
68134.702.822.1 и сграда с идентификатор 68134.702.822.3.
От свидетелските показания на допуснатият като свидетел по делото Георги Будаков се
установява, че след смъртта на майката на Р. М. и Х. С., в процесната къща в ж.к. „Редута“ е
заживял Х. С. със съгласието на ищцата Р. М.. Свидетелят посочва, че между Р. и Х. е имало
3
устна договорка Х. временно да ползва къщата без заплащане на наем, като останалото
наследство е било поделено между двамата. Посочва, че Р. е посещавала имота поне един
път месечно и често, докато Х. е бил в чужбина, е проверявала покрива, ВиК системите и е
плащала сметките за имота. Посочва, че често като минава покрай имота вижда автомобила
на ответника пред къщата.
От свидетелските показания на допуснатия като свидетел по делото Стефан Драганов се
установява, че в процесната къща е живял ответникът Х. С. заедно с първата си жена Деси
Ризова. Посочва, че в къщата е станал пожар, вследствие на повреда в инсталацията.
Свидетелят посочва, че втората съпруга на Х. – В. Й. – е заплатила ремонта и е подменила
дограмата, входната врата и инсталацията. Посочва, че към настоящия момент никой не
живее в къщата, като понякога е виждал В. Й. в къщата, последната се занимава да
поддържа двора и да сади цветя.
Въз основа на установените факти по делото съдът достигна до следните правни
изводи:
От представените доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор
68134.702.822 по КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените върху него жилищна сграда с
идентификатор 68134.702.822.1 и гараж, означен в КККР като сграда с идентификатор
68134.702.822.3, са били собственост на Райна Х. С.а, която ги е дарила с нотариален акт за
дарение №53, том II, нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. на дъщеря си Р. М. и на сина
си Х. С. при квоти по ½ ид.ч. за всеки.
През период 1986-2017 г. в недвижимия имот е живял ответника Х. С..
През 2017 г. ответникът Х. С. е инициирал производство по издаване на нотариален акт въз
основа на обстоятелствена проверка, при което му е бил издаден нотариален акт № 125, том
IV, дело №563/2017 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК, с който Х. С. е
признат от нотариус за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с построените
върху него сграда и гараж, въз основа на давностно владение.
През 2018 г. с нотариален акт №34, том III, рег.№ 7617, дело №400/2018 г. по описа на нот.
Валери Манчев, рег.№ 053 на НК Х. С. е дарил на съпругата си В. Х. Й. поземлен имот с
идентификатор 68134.702.822 с площ 456 кв.м., жилищна сграда с идентификатор
68134.702.822.1 и сграда с идентификатор 68134.702.822.3. Прехвърлителят Х. С. се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от прехвърлените имоти, която е придобил чрез
дарение от майка си, а останалата ½ ид.ч. – въз основа на давностно владение, за което е бил
признат за собственик с констативен нотариален акт от 2018 г.
Според тълкуването, дадено с ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. №11/2012 г., ОСГК на ВКС,
констативният нотариален акт за право на собственост не притежава материална
доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, но притежава обвързваща доказателствена сила за
съда и за третите лица, като ги задължава да приемат, че посоченото в нотариалния акт лице
е собственик на имота до доказване на противното. Издаването на констативен нотариален
4
акт за собственост легитимира неговия титуляр като собственик и задължава страната, която
оспорва удостовереното в нотариалния акт право и не разполага с документ за собственост
да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случай обаче, че всяка
страна разполага с нотариален акт за собственост върху имота (констативен или
удостоверяващ правна сделка), доказателствената тежест ще се разпредели по реда на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна ще следва да докаже своето придобивно основание при
условията на пълно и главно доказване.
В процесния случай ответникът Х. С. се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том II,
нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. (за ½ ид.ч. от недвижимите имоти) и с констативен
нотариален акт № 125, том IV, дело №563/2017 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№
053 на НК (за другата ½ ид.ч. от недвижимите имоти). През 2018 г. Х. С. е дарил на В. Й.
дворното място, заедно с построените в него едноетажна сграда и гараж, в това число и
спорната ½ ид.ч. от недвижимите имоти, за която ответникът Х. С. твърди, че е придобил
въз основа на давностно владение. Ищцата Р. М. се легитимира като собственик на ½ ид.ч.
от процесните недвижими имоти (поземлен имот, заедно с построените в него едноетажна
сграда и гараж) въз основа на нотариален акт за дарение №53, том II, нот. дело № 249/1986 г.
от 28.01.1986 г. Следователно в процесния случай всяка една от страните по делото се
легитимира като собственик с нотариален акт, поради което всяка страна следва да докаже
придобивното си основание, въз основа на която се твърди, че е собственик.
Относно правото на собственост: От представените доказателства се установява, че ищцата
Р. М. е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти – дворно
място, заедно с построените върху него жилищна сграда и гараж, въз основа на дарение от
своята майка Райна Х., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №53,
том II, нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да
се установи дали ищцата не е загубила своето право на собственост следва да се разгледат
предявените от ответника възражения за давностно владение.
Относно възражението на ответника за придобиване по давност: От показанията на
изслушания по делото свидетел Стефан Драганов се установява, че през периода 1986-2017
г. в недвижимия имот е живял ответника Х. С., като не се установява през този период в
имота да е живяла ищцата Р. М..
Съгласно задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение
№1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК при наследяване основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на
останалите съсобственици, поради което наследникът е владелец на своите идеални части и
е държател на идеални части на другите сънаследници, което е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тъй като упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, на които се
5
явява само държател, собственикът следва да превърне с едностранни действия държането
си във владение. Тези действия следва да са такива, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане на владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите на другите съсобственици
и промяната в намерението поначало следва да се манифестира пред тях и да се осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен в случаите, когато
това е обективно невъзможно.
В процесния случай ответниците не доказват да са осъществили действия, с които да са
манифестирали намерение за своене на ½ идеална част на Р. М. от процесните недвижими
имоти. Заплащането на сметки, данъци, поддържането и ремонтирането на имота, както и
живеенето в имота от страна на ответника Х. С. са все действия, които се характеризират
като действия на управление върху съсобствената вещ. Доколкото дяловете на
съсобствениците са равни следва да се приеме, че всеки съсобственик разполага с право да
управлява общите имоти (арг. чл.32, ал.1 ЗС), поради което действията на ответника Х. С. не
са упражняване на фактическа власт без основание, а напротив – представляват правомерно
упражняване на фактическа власт въз основа на съсобственост върху имотите. Ползването
на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС,
също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе
си на частите на другия съсобственик. В настоящия случай не се установява ответникът Х.
С. да е извършил действия, с които да е осъществил владение на идеалните части,
собственост на ищцата Р. М.. В случая не може да се приеме, че ответникът Х. С. е бил в
обективна невъзможност да доведе до знанието на другия съсобственик Р. М. действията, с
които демонстрира намерението за своене. Според задължителната съдебна практика на
ВКС, изразена в Решение № 17 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о. на ВКС,
състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде
прилагано разширително: „То се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо
не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна
отдалеченост във времето и разстоянието. Ето защо, когато съсобствениците се познават, но
живеят в различни населени места в страната, то непосещаването на населеното място,
където е имотът, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с
които пряко се упражнява правото на собственост, още повече когато имотът е земеделски,
не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене
от страна на владеещия съсобственик, който желае да се ползва от придобивната давност.“ В
случая ответниците не са доказали обективна невъзможност да демонстрират намерението
за своене. Ответникът Х. С. е прехвърлил процесните недвижими имоти на В. Й. с дарение,
обективирано в нотариален акт №34, том III, рег.№ 7617, дело №400/2018 г. по описа на нот.
Валери Манчев, рег.№ 053 на НК, като прехвърлителят й към датата на дарението се е
легитимирал като собственик на целия недвижим имот и поради това следва да се приеме,
6
че началната дата, от която В. Й. е започнала да осъществява владение върху идеалните
части от недвижимите имоти, собственост на ищцата, е 26.06.2018 г. – датата на сключване
на нотариален договор за дарение №34, нот. дело №400/2018 г., с които Х. С. е дарил на В.
Й. процесните недвижими имоти. В. Й. е придобила владението върху идеалните части,
собственост на ищцата, въз основа на валидна правна сделка, която е годна да прехвърли
собствеността и доколкото няма представени доказателства, които да оборват презумпцията
за добросъвестност по чл.70, ал.2 ЗС, следва да се приеме, че ответницата е осъществявала
добросъвестно владение върху идеалните части, собственост на ищцата. С предявяване на
исковата молба на 27.10.2022 г. давността е спряна. Доколкото от установяване на
владението до предявяване на иска е изтекъл давностен срок от 4 години и 4 месеца и 1 ден,
което е по-малко от минимално изискуемия 5-годишен давностен срок за придобиване на
собствеността (чл.79, ал.2 ЗС), следва да се приеме, че ответницата В. Й. не е придобила
собствеността върху ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти въз основа на давностно
владение. Възражението на ответниците за придобиване на идеалната част на ищцата от
процесните недвижими имоти въз основа на давностно владение се явява неоснователно.
След като ответникът Х. С. не е придобил собствеността върху идеалната част от
недвижимите имоти на ищцата въз основа на давностно владение, той не е прехвърлил тези
идеални части на В. Й. с дарение, обективирано в нотариален акт №34, том III, рег.№ 7617,
дело №400/2018 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК, тъй като никой не
може да прехвърля и въобще да се разпорежда с материални права, които не притежава към
момента на разпоредителната сделка. Както вече беше посочено, ответницата В. Й. също
така не е придобила идеалните части от процесните недвижими имоти, собственост на
ищцата, на основание давностно владение. Следователно собственик на процесните ½ ид.ч.
от процесните недвижими имоти е ищцата Р. М.. Следователно по иска по чл. 108, ал. 1 ЗС
ищцата доказа първата необходима предпоставка за уважаване на иска – че е собственик.
Относно владението на процесните идеални части: От свидетелските показания на
свидетеля Стефан Драганов се установява, че ответницата В. Й. владее процесния недвижим
имот – последната в момента живее в къщата, поддържа двора и сади цветя, коси градината
и поставя нови насаждения. От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел
Георги Будаков се установява, че макар и да не е собственик към настоящия момент Х. С.
също осъществява фактическа власт върху процесния имот – свидетелят посочва, че често е
виждал колата на ответника пред къщата. Следователно налице е и втората предпоставка за
уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС.
Предвид посоченото съдът намира, че предявеният иск по чл. 108 ЗС, е основателен и следва
да се уважи, като ищцата Р. М. се признае за собственик на ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти и ответниците В. Й. и Х. С. бъдат осъдени да предадат на ищцата
владението върху нейните идеални части от процесните имоти.
Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ищеца на осн. чл.78,
ал.1 ГПК. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 460,98 лв, от които
455,98 лв. – държавна такса, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение.
7
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответниците В.
Х. Й. с ЕГН **********, гр. София, ул. Ф.Ж. Кюри №2, ет.3, ап.5 и Х. Т. С. с ЕГН
**********, гр. София, ул. 105-та №1, че ищцата Р. Т. М. с ЕГН **********, гр. София, кв.
Горна баня, ул. Св. Крал №6 е собственик на ½ ид.ч. от следните недвижим имоти:
поземлен имот с ид. № 68134.702.822, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, Столична община, област София (столица), одобрени със № РД-18-
138/24.7.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес:в гр. София, ул. 105-та №1, с
площ 456 кв.м., представляващо имот с пл. № 822 в кв.26 по плана на гр. София, м. „Гео
Милев – Подуене – Редута“, с площ 456кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи по
скица на АГКК: ПИ с ид. №№ 68134.702.1745, 68134.702.823, 68134.702.818, 68134.702.819,
68134.702.1820, 68134.702.821, а по стар план при съседи: ул. „Виница“ (сегашно
наименование ул. „105-та“), имоти с пл. №№ 821 и 823, заедно с построената в това място
жилищна сграда с ид. №. 68134.702.822.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, Столична община, област София (столица), одобрени със № РД-18-
138/24.7.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Слатина, ул.
105-та №1, , представляваща по документ за собственост: жилищна сграда, състояща се от
две стаи, кухня, баня, с площ 75 кв.м., заедно с изба, състояща се от две помещения, със
застроена площ по кадастрална карта: 78 кв.м., а по документ за собственост: 75 кв.м., с
брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при граници от три страни
ПИ с ид. № 68134.702.822 и от четвърта страна – сграда с ид. № 68134.702.822.2, както и
построена в поземления имот сграда с идентификатор 68134.702.822.3 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, област
София (столица), одобрени със № РД-18-138/24.7.2017г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. София, район Слатина, ул. 105-та №1, представляваща гараж, със
застроена площ по кадастрална карта: 25 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: постройка
на допълващото застрояване, при граници от три страни ПИ с ид. № 68134.702.822 и от
четвърта страна –ПИ с ид. № 68134.702.823.
ОСЪЖДА В. Х. Й. с ЕГН **********, гр. София, ул. Ф.Ж. Кюри №2, ет.3, ап.5 и Х. Т. С. с
ЕГН **********, гр. София, ул. 105-та №1, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на Р. Т. М.
с ЕГН **********, гр. София, кв. Горна баня, ул. Св. Крал №6, владението върху ½ ид.ч. от
8
описаните по – горе недвижими имоти.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на
идеална част от недвижим имот на основание давностно владение №125, том IV, рег.№
15016, нот.дело №563/2017 г. по описа на нотариус Валери Манчев, рег.№ 053 на НК, район
на действие: района на СРС, вписан в Служба по вписванията: вх. рег.№ 78812/22.11.2017 г.,
акт №57, т.CLXXX, д.56545/2017г., им. партида №518095.
ОСЪЖДА В. Х. Й. с ЕГН **********, гр. София, ул. Ф.Ж. Кюри №2, ет.3, ап.5 да заплати
на Р. Т. М. с ЕГН **********, гр. София, кв. Горна баня, ул. Св. Крал №6 сумата от 230,49
лв., представляващи съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Х. Т. С. с ЕГН **********, гр. София, ул. 105-та №1 да заплати на Р. Т. М. с
ЕГН **********, гр. София, кв. Горна баня, ул. Св. Крал №6 сумата от 230,49 лв.,
представляващи съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9