№ 63
гр. гр.Велинград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. ЕМ. ГЬ. против електронен фиш серия К
№ 4230435 на ОДМВР Пазарджик, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, на
жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4 ,вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДВП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850,00 лв.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
допуснати при съставянето му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон-не бил
съставен протокол за мястото на разположение на автоматизираното
техническо средство на пътя, не била приложена снимка, респективно
снимката не отговаряла на изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 15.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Не било установено точното място на извършване на нарушението,
а оттам дали превозното средство се е движило в участъка с въведено
ограничението на скоростта на движение с пътен знак В 26. Не било
установено дали техническото средство за измерване на скоростта е
преминало последваща проверка, от кого е проверено, кога и имал ли е
проверяващия орган правомощие за това. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени електронния фиш. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител
адв. С. АК Пазарджик, поддържа жалбата.
1
Органът, издал обжалвания електронен фиш, счита че е издаден в
съответствие със закона и следва да се потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, във вр. чл. 59, ал. 2
ЗАНН /екземпляр обжалваният акт е връчен на жалбоподателката на
04.03.2021 г., а жалбата е подадена на 18.03.2021 г. по пощата/ от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2020 г., в 08,07 часа, на път II-84, км. 33+860 м.,
/Хмелосушилна/, в посока от Велинград за Пазарджик, при максимално
разрешена скорост от 60 км./ч., въведено с пътен знак В 26, с мобилна
радарна система ТFR1-M с номер 564 било заснето движение на лек
автомобил „Мерцедес ЦДИ, с рег. № РА5866 КК със скорост 135 км./ч., при
отчетен толеранс от – 3 км./ч.. След като се установило, че собственик на
лекият автомобил е СТ. ЕМ. ГЬ., на същата бил издаден електронен фиш
серия К № 4230435 за налагане на „глоба“ за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. С него за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, във вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 850,00 лв. Електронният
фиш е връчен на лицето на 04.03.2021 год.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства:
представените по делото Протокол № 3-26-19 от 05.12.2019 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 10.07.2019 г.,
снимков материал от клип № 2612 от техническо средство TFR1-M №
564/25.04.2020 г., с което е заснето движението на лек автомобил „Мерцедес
Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189, ал. 5, във вр. ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на
съдържанието му. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пазарджик; мястото-път II-84, км. 33+860 м.
/Хмелосушилна/, датата – 25.04.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 08,07 ч.; регистрационният номер на МПС – РВ5866КК;
описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена
скорост 75 км/ч при максимално разрешена 60 км/ч; нарушената разпоредба –
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 850 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по
указаната банкова сметка.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
2
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на мобилно техническо– прикрепено към
превозно средство за видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR-1M 564 № 4835, представляващо мобилна система за
видеоконтрол, което е от одобрен тип, вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложения по делото
протокол за последваща проверка.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка
№ 3-26-19/05.12.2019 г.. Според резултата от проверката процесната мобилна
система за видеоконтрол няма механични дефекти и съответства на стандарта
за одобрения тип.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който съгласно трайната съдебна практика с
представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ мястото,
времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Представеният протокол съдържа всички изискуеми реквизити,
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.- вписани са видът и номерът на автоматизираното
техническо средство, мястото на контрол, посоката на движение,
ограничението на скоростта, че ограничението на скоростта от 60 км/ч. е
въведено с пътен знак В 26, разстоянието от пътния знак с въведеното
ограничение до АТСС в метри, режимът на движение-стационарен, номерът
на служебния автомобил, в което е поставено мобилното АТСС, начало и
край на работа. В тази връзка следва не са налице пропуски, свързани със
самия протокол.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че описанието на
мястото на нарушението е непълно и неясно. При използване на мобилна
система за контрол, притежаваща техническа възможност чрез външна антена
да определя автоматично разположението на уреда посредством
GPS координати, които се отразяват на всяка една изготвена снимка при
работа на системата, мястото на нарушението се индивидуализира
посредством тези координати. Видно е от приложените снимки към ЕФ, че на
две от тях са посочени тези GPS координати, които, ведно с изготвения
протокол за използване на АТСС сочат къде точно е било позиционирано
мобилното АТСС и къде е извършено нарушението, а именно на път II-84, км.
33+860.
Неоснователно е възражението, че удостоверението за последваща
проверка за изправността на АТСС е издадено от некомпетентен орган.
Съгласно чл.38 Закона за измерванията, първоначалните и последващите
проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по
3
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Представеният по преписката
протокол № 3-26-19 за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол от 05.12.2019 г. действително е издаден от ГД “Национална
полиция“, Сектор “Управление на собствеността“-полицейска техника,
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в кръвта и радар
скоростомери. В самото обаче е посочено, че лабораторията е оправомощена
със заповед № 2050-4/11.02.2019 г. от ДАМНТ, валидна до 11.02.2024 г. В
глава IV „Оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване“ от
Закона за измерванията е описан специалния ред, по който става
оправомощаването от страна на ДАМНТ. Доколкото в случая се е стигнало до
издаване на заповед №2050-4/11.02.2019 г. в полза на лабораторията при ГД
“Национална полиция“, то не са налице несъответствия с изискванията по чл.
47 от ЗИ.
Неоснователни са възраженията за липсата на приложен към протокола
снимков материал, евентуално за липса на приложена снимка на
разположение на АТСС. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, снимка на разположението на АТСС се изисква
единствено, когато то е разположено временно на участък от пътя. В случая,
видно от надлежно попълнения протокол по чл. 10 от Наредбата,
техническото средство е било разположено в патрулен автомобил, а не на
пътя, каквато възможност е предвидена в чл. 9, ал. 1 от Наредбата. В този
случай не е налице задължение за изготвяне снимка на АТСС, когато същото
е в патрулен автомобил.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, на който ясно се
вижда моторното превозно средство и неговия регистрационен номер, като
същите са годни веществени доказателствени средства. Съдът намира, че
установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно
разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и
приложения към него снимков материал. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е заснето мобилно техническото
средство от съответния одобрен тип, заснемащо движението на автомобили
на път II 84, км. 33+860. Съдът приема, че описанието на нарушението
отговаря на стандарта по чл.189, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Техническото средство
отговаря на одобрения тип, което се доказва от постъпилия протокол от
проверка № 3-26-19/05.12.2019 г. Периодичността на извършваните проверки
на видео-радарните системи е една година, поради което при използването си
на 25.04.2020 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка. По правилността на електронния фиш
настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото доказателствен
4
материал се установи, че на 25.04.2020 г. в 08:07 часа на път II-84, км. 33+860
м. жалбоподателката е управлявала превозно средство-лек автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ********, принадлежащо към категория В,
като се е движила, извън населено място със скорост от 139 км/ч, при
въведено ограничение с пътен знак В 26, указващ максимално допустимата
скорост на движение от 60 км.. С това е осъществила от обективна страна
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗДвП. Дадената от
административнонаказващия орган неправилна правна квалификация на
деянието, като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не представлява съществено
процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания акт. Съгласно т. 1 от ТР № 8/ 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020
г. на ОСС от I и II колегия на ВАС и чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН в правомощията
на въззивната инстанция е да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, какъвто е настоящия случай.
Доколкото по делото не се установиха нови фактически обстоятелства,
различни от описаните в електронния фиш, допуснатият порок при
неправилно подвеждане на релевантните факти под нарушената
материалноправна разпоредба, може да бъде саниран от настоящата
инстанция чрез даване на правилната правна квалификация на нарушението.
По този начин не се влошава положението на жалбоподателката, доколкото
при определяне на санкцията за извършеното нарушение, превишението на
скоростта е съобразено с въведеното ограничение извън населено място с
поставения пътен знак.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че управлява
моторно превозно средство, скоростта, с която се движи, както и какво е
действащото ограничение при движение на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване на ограничението на скоростта на движение. Правилно е
определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1,
пр. 2 ЗДвП. Не се оспорва по делото, че процесният лек автомобил е
собственост на СТ. ЕМ. ГЬ., която не твърди да го е давала за ползване на
трето лице на 25.04.2020 г..
За така извършеното административно нарушение, съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е предвидено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лева за превишение на максимално
допустимата скорост над 50 км./ч., като за всеки следващи 5 км./ч.
превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лв. Съдът счита, че в
случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба.
Превишаването на разрешената максимална скорост е със 75 км/ч, поради
което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Съдът намира
и че правилно е била установена превишената стойност на скоростта от 75
5
км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая по делото се установи да е 139 км/ч, се
извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението
се получава и установената стойност на скоростта, а именно 135 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Максимално допустимата скорост
за движение извън населено място за превозни средства, в участъка от пътя,
по който се е движила жалбопадателката е ограничена до 60 км./ч. с поставен
пътен знак В 26, поради което правилно е установено превишаване със 75
км/ч. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая
наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът
приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице
основания за неговото изменение в тази част.
По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление
следва да се измени в частта относно дадена квалификация на нарушението
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като деянието се преквалифицира в нарушение по чл.
21, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗДвП и да се потвърди в останалата част.
При този изход на делото, приключващ с неоснователност на жалбата за
отмяна на обжалвания акт, на жалбоподателката не се дължат разноски за
процесуални представителство.
Такива не се дължат и на административнонаказващия орган, предвид
че обжалваният електронен фиш е изменен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш серия К № 4230435 на ОДМВР
Пазарджик, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП в нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4230435 на ОДМВР
Пазарджик, в частта с която на СТ. ЕМ. ГЬ., ЕГН ********** от гр.
Костандово, ул. ****** № 61, е наложено административно наказание глоба в
размер 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, на осн. чл. 182, ал. 2, т. 6
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6
7