Решение по дело №1249/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./ 23.02.2017г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря К.М.

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1249 по описа за 2015г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени и в условията на евентуалност иск с правно основание с правно основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т.4 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г. от Н.М.П. и В.П.П., в качеството им на съпрузи срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗАД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 159196.81лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството” между „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици №3407097501R000031/08.09.2009г. и №3407097501R000030/08.09.2009г. за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 047“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., изразяващи се в претърпени загуби от сторени разходи, както следва:

545.68лв., представляваща такса за издаване на разрешение за строеж, платена на община А. на 09.02.2010г.;

144 920 лв., платено възнаграждение по сключен договор за строителство №5/27.05.2010г. на „Милкос Инженеринг" ООД до етап „груб строеж"

960.00 лв., разходи за свързани със сключването на договор за кредит №ПД-4428/13.07.2010г. с „Алианц Банк България“ АД, представляващи платено възнаграждение на оценител, назначен от банката за извършване на оценка на ипотекираните имоти,

969.84лв. нотариални такси за сключване на договорна ипотека, платени по сметка/фактура №5581/13.07.2010 г. на нотариус Д.В.;

119.35лв., от които 117.35 лв. такса вписване на договорната ипотека и 2 лв. за бА. превод;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за единия ипотекиран имот;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за втория ипотекиран имот

10.00лв. за данъчна оценка на ипотекирания имот, платени на община А. с приходна квитанция №67494/08.06.2011 г.;

165.70 цена на застраховка по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г.;

162.50 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №030839 и добавък №1/26.07.2011 г. към нея за период 16.07.2010-15.07.2011г.;

122.09 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №067544 за период 11.08.2014- 11.08.2015г.,

4 617.65 лв., представляваща стойността на разходите по натоварването и извозването на отпадъците от премахнатия строеж въз основа на заповед №960/02.12.2014г. по фактура №1858/26.02.2015г. на община А. ;

6 500.00 лв., представляваща стойността на разходите по събарянето и премахването на строежа въз основа на писмо с изх. №ВН-3166-02-993/27.04.2015г. на ДНСК и по фактура, издадена от РДНСК,

ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2015г. до окончателното й изплащане.

иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от Н.М.П. и В.П.П., в качеството им на съпрузи срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗАД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 45269.99лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 159196.81лв. за периода 28.07.2012г. до 31.07.2015г.

в условие на евентуалност при отхвърляне на главните искове

иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД, вр. чл.166 и чл.168, ал.7 от ЗУТ от Н.М.П. и В.П.П., в качеството им на съпрузи срещу „Глобал Консулт 07“ ООД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 159196.81лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяни загуби от сторени разходи, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 07“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2015г. до окончателното й изплащане

иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от Н.М.П. и В.П.П., в качеството им на съпрузи срещу „Глобал Консулт - 07“ ООД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 45269.99лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 159196.81лв. за периода 28.07.2012г. до 31.07.2015г.

В исковата молба се твърди, че ищците по време на брака си, сключен на 23.03.1996г., са придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ ПИ пл. №049001, находящ се в землището на общ. А., м. „Ментешето", при граници: имоти №№ 000100, №000141, №049004. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №54, том XXVI, н.д. № 5889/2004г. Във връзка с извършването на строителство в имота са провели процедура по промяна предназначението на имота, като през 2009г. са изготвили инвестиционни проекти за застрояването.

На 02.02.2010г. между ищцата П. и вторият ответник „Глобал консулт 07“ ООД е сключен договор за консултантска дейност, по силата на който, ответното дружество се задължава да изготви комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите. Излага се, че договорът сключен от съпругата с имот съпружеска имуществена общност е действие на обикновено управление, поради което обвързва като страна по него и ищецът П..

Във връзка с реализиране на строителството е издадено разрешение за строеж №48/23.03.2010г. /влязло в законна сила на 07.04.2010г./ на главния архитект на община А. и е одобрен инвестиционният проект изграждането на автосервиз, търговски обект, офис и жилища. За издаването на разрешението за строеж е заплатена сумата от 545.68лв.

За реализирането на строежа ищцата П. е сключила договор за СМР №5/27.05.2010г. с „МИЛКОС ИНЖЕНЕРИНГ" ООД за изграждането на обекта до етап „груб строеж“, както и втори договор за консултантска дейност от 28.05.2010г. с втория ответник за упражняване на строителен надзор по време на строителството съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗУТ. Тези договори също обвързват ищецът П..

По договора за СМР е заплатено възнаграждение в размер на 144920.00лв., на няколко вноски, всичките внесени на строителя до 01.10.2010г.

За заплащане на възнаграждението по договора за СМР и финансиране на строителството, ищците са сключили договор за бА. кредит №ПД-4428/13.07.2010г. с „Алианц Банк България“ АД, като им е отпуснат такъв в размер на 60000.00евро. Във връзка със сключването на договорът за кредит са били сторени допълнителни разходи, които са били заплатени от ищците, от които 960.00 лв., платено възнаграждение на оценител, 969.84лв. нотариални такси за сключване на договорна ипотека, 119.35лв., такси за вписване на ипотеката, 52.00лв. и 52.00лв., за удостоверения за тежести, 10.00лв., такса за за данъчна оценка на ипотекирания имот, 165.70 лв., застрахователна вноска по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г., 162.50 лв., застрахователна вноска по застрахователна полица №030839 и добавък №1/26.07.2011г. към нея за период 16.07.2010-15.07.2011г., 122.09 лв., застрахователна вноска по застрахователна полица №067544 за период 11.08.2014- 11.08.2015г.

Срещу подаденото разрешение за строеж била подадена жалба от „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, в качеството на заинтересовано лице, на което не е било обявено разрешението за строеж, като със заповед №ДК-10-СИР-45/30.07.2010г. на началника на РДНСК - Североизточен район, Варна, същото е отменено.

На 29.07.2010г., вторият ответник, като консултант и строителен надзор е спрял строителството за 7 дни, като на 30.07.2010г. била извършена проверка от Община А., при която било констатирано, че строежът е в съответствие със строителните книжа. С акт обр.11 от 06.08.2010г. управителят на „Глобал Консулт 07“ ООД е въззобновил строителството на обекта.

На 28.09.2010г. строителството е било завършено до етап „груб строеж“ и е подписан акт. обр. №14 за приемане на конструкцията.

Със заповед №Дк-09-В-18/30.09.2010г. на началника на сектор Варна при РДНСК е спряно строителството на обекта.

Излага се, че с решение от 16.05.2012г. по а.д. №4380/2011г., Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на ищците срещу Заповед №ДК-10-СИР-45/30.07.2010г. за отмяна на разрешението за строеж, поради което същата е влязла в законна сила.

В исковата молба се, че сочи, че по силата на договорите за консултански услуги, ответникът осъществяващ едновременно, строителен надзор и консултант е бил задължен да следи за законосъобразното започване на строежа, както и за спазване на всички други законови изисквания при осъществяване на строителството, да изготви комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, упражняване на строителен надзор по време на строителството съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗУТ, за изготвяне на технически паспорт.

Ответникът „Глобал Консулт 07“ ООД не изпълнил добросъвестно своите задължения по чл.168 от ЗУТ и договорите за консутански услуги. Не е съгласувал инвестиционния проект с „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, в следствие на, което е било отменено разрешението за строеж на обекта. След узнаване от Живко Дуков, управител на „ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07" ООД, за подадена жалба от „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, същият не е отчел суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл. 216, ал. 4 от ЗУТ, като на 29.07.2010г. е спрял строителството с издадена от него заповед, но след това е разрешил продължаването на строителството с друга заповед от 06.08.2010г. и е подписвал всички последващи актове в хода на продължаващото строителство.

В следствие на отмененото разрешение за строеж, изграденият обект до етап „груб строеж“ е бил премахнат от ДНСК, като с писмо изх. №ВН-3166-02-993/27.04.2015г. ищцата П. е била задължена да заплати сумата от 6587.64лв., разходи по премахването на строежа, които не са заплатени.

Натоварването и извозването на отпадъците от премахването на строежа е извършено от община А. за сметка на ищците, поради което на основание заповед №960/02.12.2014г. на кмета са задължени да заплатят сумата от 4617.65лв.

Ищците твърдят, че от неизпълнението на законовите и договорните задължения от страна на ответника „Глобал Консулт 07“ ООД са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, включващи разходите по издаването на разрешение за строеж, по плащане по договора за строителство, по сключването на договор за кредит и обезпечаващата го ипотека, по премахването на строежа и отстраняването на отпадъците от него. По изложените основания претендират репариране на претърпените вреди в общ размер от 159196.81лв.

В исковата молба се твърди, че между първия ответник, в качеството му на застраховател ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" и вторият ответник са сключени застраховки „Професионална отговорност в проектирането и строителството" по полици №3407097501R000031/08.09.0009г. и №3407097501R000030/08.09.2009г., поради което се претендира ангажиране на отговорността за застрахователя, като предпочитан ответник.

Ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на 45269.99лв., за периода 28.07.2012г. до 31.07.2015г.

По изложените съображения се претендира осъждане на първия ответник, в условие на евентуалност при отхвърляне на главните искове осъждане на втория ответник „Глобал Консулт 07“ ООД.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата си молба. Моли за присъждането на разноски.

Ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК. Оспорва предявените искове по основание и размер.

По същество ответникът оспорва обстоятелството между него и „Глобал Консулт 07“ ООД да са сключени договори за застраховки „Професионална отговорност в проектиранетоистроителството" по посочените застрахователни полици за периода 2009г. – 2010г., не са заплащани застрахователни премии спрямо застрахователят по тях. Липсва настъпил покрит застрахователен риск по Общите условия за този вид застраховка. Застрахователят сочи, че не отговаря за вреди от дейности на застрахования, които са извън задълженията му по ЗУТ.

Ответникът оспорва ищците да са правоимащи по договор за застраховка, както и да са собственици на обектите на исковата претенция. Оспорва се размерът и вида на вредите, като се твърди, че същите не са реално настъпили /не са извършени плащанията посочени в исковата молба/, както и причинно следствената връзка между твърдените настъпили вреди и неизпълнение на задълженията на „Глобал Консулт 07“ ООД.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност от 5 години по отношение на вземанията на ищците, които са възникнали преди 30.07.2010г.

В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице валиден договор за застраховка се прави възражение за самоучастието на застрахования в репарирането на вредите със сумата от 1000.00лв., както и възражение по чл. 211 от КЗ /отм./, за освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение, тъй като ищците не са извършили действия, които да предпазят имуществото от вреди.

В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност, като се моли съдът да постанови определение, с което да изпрати делото на СГС.

По изложените правни и фактически съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

По делото е постъпил отговор от ответника „Глобал Консулт 07“ ООД в срока по чл.367 от ГПК.

По същество оспорва предявените искове по основание и размер.

Не се оспорва, обстоятелството, че са сключени договор за консултантска дейност от 02.02.2010г. и договор за консултантска дейност от 28.05.2010г., между ищцата Н.М.П. и ответното дружество „Глобал Консулт 07"ООД. По отношение на ищеца П. се излага, че не е страна по тези два договора. Сочи се, че по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗД, договорът поражда права и задължения само за страните по него, а за трети лица само в изрично посочените от закона случаи, като липсва законова разпоредба, която да предвижда, че по договор подписан от единия съпруг възникват права и за другия съпруг. Ето защо процесните два договора пораждат права и задължения само за подписалите ги лица, но не и за ищеца П., поради което същият не е активно легитимиран да предяви иск за обезщетение за вреди, настъпили от неизпълнение същите. По изложените съображения предявените от ищеца П. искове са изцяло неоснователни.

Излага се, че на основание договора от 02.02.2010г., ответникът се е задължил да изготви комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите на основание чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ за строеж „Автосервиз, търговски обект, офис и жилища", находящи се в УПИ 01 масив 49, местност „Ментешето" землище на гр.А.. Съгласно чл.14 от договора, същият се прекратява при издаване на разрешение за строеж /или считано от 23.03.2010г./ С издаването на този документ е приключило изпълнението на посочения договор. В пет годишен срок от приключване на договора ищците не са предявили никакви претенции към ответното дружество, поради което претенцията за вреди от неизпълнение на посочения договор за консултантска дейност е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

На следващо място се оспорва твърдението на ищците, ответното дружество да е допуснало виновно неизпълнение
на задълженията си по посочения консултантски договор. Сочи се, че в чл.142 ал.4 и ал.5 ЗУТ /редакция към 2010 г./ липсва задължение да се изследва разположението на газопроводни съоръжения, ако те не са попълнени в подробния устройствен план. Твърди се, че към момента на изготвяне на комплексния доклад, нито в подробния устройствен план, нито в кадастралния план за района, е било нанесено съоръжение –газопровод, то не е било отразено и в във визата за проектиране, поради което този факт е бил неизвестен за ответника и за Община А., когато са се одобрявали инвестиционните проекти и е издавано разрешението за строеж. Отделно от изложеното се сочи, че дружеството консултант няма задължение да съгласува инвестиционните проекти с експлоатационни дружества, а то е задължение на възложителя.

В отговора ответникът сочи, че по отношение на договора за консултанска дейност от 28.05.2010г. е имал задължението да упражнява строителен надзор по време на строителството и да изготви технически паспорт, включително част „Енергиен паспорт". Не е допуснал нито едно нарушение на задълженията си по чл.168 ал.1 ЗУТ /редакция 2010 г./ и по договора. Към датата на започване на строежа - 07.06.2010 г., разрешението за строеж не е било отменено. По време на строителството са съставени всички актове, изисквани от закона. На обекта не е констатирано строителство в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, нито пък нарушения на здравословните и безопасни условия на труд.

Не се оспорва обстоятелството, че когато ответникът е узнал за подадена жалба от „Булгартрансгаз"ЕАД е издал заповед за спиране на строежа за срок от седем дни, като е извършената проверка, приключила с констативен акт обр.№3. Доколкото в този срок разрешението за строеж не е отменено, липсват заповеди от компетентните административни органи -Община А. или РДНСК, за спиране на строителството, то ответникът не е имал право да продължава действието на заповедта си за спиране. Допълнително се сочи правният аргумент, че към 2010г. лицето, упражняващо строителен надзор /в частност ответника/ не е имало задължение да следи и да отговаря за спиране на строежа в хипотезата на чл.224 ал. 1 ЗУТ, такова задължение е въведено с изменението на чл.168 ал.1 т.З от ЗУТ през 2012 г. /ДВ бр.82/2012г. в сила 26.11.2012 г./. С оглед изложеното не е допуснато виновно неизпълнение от страна на ответника досежно това задължение и не следва да носи отговорност.

По отношение на вредите, същите се оспорват по вид и размер, както и че са реално настъпили в имуществената сфера на ищците. По отношение на разходите по събарянето и извозването на отпадъците, ответникът излага, че са в следствие на неизпълнение на административен акт.

Оспорва се автентичността, достоверността на съдържанието и на датите на съставяне на приходните касови ордери, съдържанието и датите на съставяне на актове обр.19, наименувани протокол №1 и протокол №2 за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР. Сочи се, че описаните в тези протоколи №1 и №2 СМР като количество и стойност не съответстват на действителното фактическо положение.

Ответникът твърди липсата на причинно следствена връзка, между твърдяните от ищците вреди и разходите по договора за кредит.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание и двамата ответници чрез процесуалните си представител оспорват предявените искове, молят за отхвърлянето им и за присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото нот. акт №58/30.04.2004г., нот. дело №55/2004г. се установява, че Н.М.П. по време на брака й с В.П.П. е придобила по договор за покупко – продажба имот пл. №049001, с площ 1000кв.м., в землището на гр. А., м. „Ментеше“ , ведно с изградената в него второстепенна сграда от 20.кв.м.

С разрешение за строеж №48/23.03.2010г., издадено от главния архитект на общ. А. е разрешено на Н.М. на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ да извърши СМР съгласно одобрен инвестиционен проект №53/23.03.2010г. за Автосервиз, търговски обект, офис и жилища с ЗП = 246.40кв.м. и РЗП = 496.46кв.м. в ПИ №049001, масив 49 по КВС на землище А.. За издаването на разрешение за строеж е заплатена сумата от 545.68лв., съгласно квитанция от 09.02.2010г.

Със заповед №ДК-10-СИР/30.07.2010г. на началника на ДНСК, потвърдена с решение №1002/29.04.2011г., по адм. дело №3147/2010г. по описа на Административен съд - Варна е отменено разрешението за строеж. В заповедта са изложени мотиви, че по повод друго административно производство от 2008г. с Н.М. е бил изследван въпросът за наличието на газопроводно отклонение и сервитутно право от „Булгартрансгаз“ ЕАД върху ПИ №049001, като съгласно писмо от 15.06.2009г. обектът „Газопроводно отклонение за гр. Варна, преминаващо през землищата от общ. А. е нанесен с нужната документация в КВС. Посочено е още, че разрешението за строеж и оценката за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията към строежите са в нарушение на чл.67, ал.2 от ЗУТ, във вр. с изискванията за сервитутните ивици, определени в Закона за енергетиката, Наредба №6/25.11.2004г. и Наредба №16/09.06.2004гг. за сервитутите на енергийните обекти.

Между Н.М.П., в качеството й на възложител и „Милкокс инженеринг“ ООД, като изпълнител е сключен договор №5/27.05.2010г. за строителство, по силата, на който изпълнителят е следвало да изпълни СМР съобразно приложение №1 на обща стойност 134237.58лв. без ДДС.

По делото са приети квитанции към приходни касови ордери №31/20.08.2010г., №18/11.06.2010г., №43/01.10.2010г., №23/20.07.2010г., от които се установява, че Н.М. е заплатила на „Милкокс Инженеринг“ ООД сумите от 39100.00лв., 30270.00лв., 27950.00лв., 47600.00лв.

Между Н.М.П. и „Глобал Консулт 07“ ООД е сключен договор за консултантска дейност от 02.02.2010г., по силата, на който дружеството се е задължило да изготви комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите на основание чл.142, ал.1, т.2 от ЗУТ за строеж Автосервиз, търговски обект, офис и жилища в ПИ №049001, масив 49 по КВС на землище А.. В изпълнение на договора е изготвен комплексен доклад рег. №4-2010/05.02.2010г. със заключение, че представената проектна документация за строежа отговаря на изискванията на чл.142, ал.5 и чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

С договор за консултанска дейност от 28.05.2010г. с възложител Н.М., „Глобал Консулт 07“ ООД се е задължил да упражнява строителен надзор по време на строителството и изготвяне на технически паспорт, включително „Енергиен паспорт“ на строеж Автосервиз, търговски обект, офис и жилища в ПИ №049001, масив 49 по КВС на землище А.. Срокът на действие на договора е 12 месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж.

По силата на договор за ипотечен кредит „жилище“ №ПД-4428/13.07.2010г. на Н.П. и В.П. е предоставен кредит в размер на 60000.00 евро от „Алианц Банк България“ АД за строителството на автосервиз, търговски обект, офис и жилища, който ще бъде построен в ПИ №049001 в землището на гр. А., м. „Ментеше.

За сключването и вписването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 175/13.07.2010г., нот. дело №175/2010г. са заплатени 119.35лв., от които 117.35 лв. такса вписване на договорната ипотека и 2 лв. за бА. превод; 52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за единия ипотекиран имот; 52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за втория ипотекиран имот, 10.00лв. за данъчна оценка на ипотекирания имот, платени на община А. с приходна квитанция №67494/08.06.2011г., съгласно квитанции на л.48,49, 50 от делото.

Сумата от 165.70 цена на застраховка по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г. е заплатена с преводно нареждане от В.П. – л.52 от делото.

Сумата от 71.50лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №030839 и добавък №1/26.07.2011г. към нея за период 16.07.2010-15.07.2011г. е заплатена от Н.М..

Със заповед от 29.07.2010г. на управителя на „Глобал Консулт 07“ ООД на основание чл.168, ал.4 и ал.5 от ЗУТ е спряно строителството за срок от седем дни, поради подадена жалба от „Булгартрансгаз“ ЕАД до РДНСК – Варна до изясняване на обстоятелството за местоположението на газопровод и предоставяне на строителни книжа за изграждането му.

От съобщение №17/20.11.2014г. от ДНСК, покана за доброволно изпълнение от 29.05.2013г., писмо от 29.05.2013г. и писмо от 27.04.2015г. от ДНСК се установява, че е издадена заповед №ДК-02-СИР105/14.06.2011г. на Началника на РДНСК за принудително премахване на незаконен строеж „автосервиз, търговски обект, офис и жилища, който ще бъде построен в ПИ №049001 в землището на гр. А., м. „Ментеше“, като при липса доброволно изпълнение стойността на премахването е 6587.64лв.

Със заповед №960/02.12.2014г. на кмета на Община А. е наредено отстраняването на отпадъците от премахването на незаконен строеж за сметка на Н.М.П., по фактура №1858/26.02.2015г. за сумата от 4617.65лв.

С протоколно определение е прието за безспорно, че между „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗАД и „Глобал Консулт 07“ ООД е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството" по застрахователен сертификат № 1 към договор за застраховка № 3407097501R00030/08.09.2009г. с период на действие 13.09.2009г. до 12.09.2010г. и сертификат № 1 към договор за застраховка № 3407097501R00031/08.09.2009г. със срок на действие 14.09.2009г. до 13.09.2010г. приложени на лист 221 и лист 223 по делото, с обекти „строеж първа категория“.

Съгласно удостоверение изх. №АУ-09-052/02.11.2012г. от Общинска служба земеделие обект „Газопроводно отклонение за Варна, преминаващо през землищата от община А.: с. П., гр. И., гр. А.“ е нанесен в КВС на тези землища във връзка с подадено заявление вх.№1605/27.05.2009г., подадено от „Булгартрансгаз“ Ад и е издадена служебна бележка за издаване на удостоверение по ЗКИР. За ПИ №049001 няма вписано ограничение за сервитутна зона на нанесения в КВС газопровод.

Съгласно заключенията по допусната съдебно техническа експертиза за местност „Ментешето“, землище гр. А. има одобрен план за земеразделяне, обявен на 10.06.1999г., в последствие наименован Карта на възстановената собственост, както и ПУП – ПЗ, одобрен със заповед №344/18.09.2003г. на Кмета на Община А.. Газопроводното отклонение на „Булгартрансгаз“ АД е нанесено в КВС на землището на с. Осеново, общ. А., във връзка със заявление №1605/27.05.2009г. на 27.05.2009г. Издадената скица №0658/27.05.2009г. газопроводът е нанесен в графичната й част. Газопроводът не бил нанесен в ПУП – ПЗ и няма нанесен сервитут през процесния имот №049001. Вещото лице е посочило, че ПИ №049001 частично попада в сервитутната зона по 15м. от двете страни на оста и изцяло попада в зоната за превантивна устройствена защита /максимален размер от 150м. от двете страни на оста/ на съществуващия газопровод. В сервитутната зона е забранено всякакъв вид строителство, а в охранителната зона съществува ограничителен режим.

По делото са изготвени заключения по допуснати съдебно счетоводна, съдебно техническа – допълнителна задача и съдебно почеркова експертиза.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иск с правно основание с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т.4 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г.

Съгласно нормата на чл.171 от ЗУТ проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Обхватът на този вид задължителна застраховка е уреден НАРЕДБА за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството.

В хода на съдебното дирене бе установено, че между предпочитания ответник и евентуалния са сключени два договора застраховка по чл.171 от ЗУТ, вр.чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата, които покрива вреди, причинени от дейността му като консултант, във връзка с извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и от дейността му, като лице, упражняващо строителен надзор. И двата вида застраховка покриват застрахователни рискове от дейността на евентуалния ответник във връзка със строежи от първа и по – ниска категория.

Между ищцата М. и евентуалния ответник са били сключени на основание чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ договор за консултантска дейност от 02.02.2010г., с предмет изготвяне на комплексна оценка по чл.142, ал.2 от ЗУТ и договор за консултанска дейност от 28.05.2010г. за упражняване на строителен надзор върху за строеж Автосервиз, търговски обект, офис и жилища в ПИ №049001, масив 49 по КВС на землище А..

Следователно застрахователят следва да отговаря за вредите причинени от страна на евентуалния ответник при или по повод извършване на своята дейност във връзка с изпълнението на договора за консултански услуги причинени на ищцата П., в качеството й на възложител и участник в строителството.

У ищеца П. обаче липсва надлежна материално правна легитимация да претендира обезщетяване на същите вреди, заявени на основание неизпълнението на договорното задължение на евентуалния ответник в условията на активна солидарност с ищцата П..

В действителност договорът по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ има за предмет облигационно правоотношение и не произвежда вещноправен ефект. Той създава правна връзка само между страните по него, съгласно нормата на чл.21 от ЗЗД. Съпругът на възложителя по този договор, който не е посочен, също като възложител, наред със съпруга си, не е страна в това облигационно правоотношение и не разполага с възможността да се разпорежда с правата и задълженията по него, доколкото за него такива не се възникнали, независимо от обстоятелството, че при построяването на сградата върху имот собственост в режим на СИО ще придобие права върху построеното.

Не е налице твърдяната от ищците активна солидарност не само защото ищецът П. не е страна по договора за консултански услуги, но и липсва подобна уговорка между кредиторите, а такава солидарност възниква само по силата на съглашение между тях, но не и на законовата презумция за общност на вещите, придобити по време на брака.

Отделно от това, когато се касае за вещи в режим на СИО, упражняването на правата във връзка с тях е акт на обикновено управление, поради което и действията на единия съпруг ползват другия, по тази причина ищецът П. не се явява по смисъла на чл.2, ал.2 от НАРЕДБА за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, трето лице, на което да са причинени вреди. Това е така защото третото лице следва претендира свои собствени вреди, различни от тези на другите участници в строителството. Отговорността на консултанта спрямо третите лица е на деликтно основание – чл.49 от ЗЗД, доколкото те не са страни по договорите за строителство, за консултанска дейност и пр. В случая се претендират едни и същи вреди възникнали за СИО - то, които обаче не могат при твърдяна активна солидарност да се претендират на договорна и деликтна отговорност едновременно. С оглед на което, само ищцата на основание договорната връзка може да иска тяхното репариране, като акт на обикновено управление.

По изложените съображения искът на ищеца П. срещу главния ответник подлежи на отхвърляне в неговата цялост.

Предвид неоснователност на предявения главен иск на ищеца П., неоснователен е и обусловения от него иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, който също подлежи на отхвърляне.

Разгледан по същество искът на ищцата П. срещу застрахователя се явява частично основателен.

Няма спор, че въз основа издадено разрешение за строеж №48/23.03.2010г. е било извършено строителството от „Милкокс инженеринг“ ООД, въз основа на договор №5/27.05.2010г. на „автосервиз, търговски обект, офис и жилища, в имот, съставляващ ПИ №049001 в землището на гр. А., м. „Ментеше“, собственост на двамата ищци, придобит в режим на СИО. Към 29.09.2010г. автосервизът е бил изграден на фаза „груб стоеж“, съгласно заключението по съдебно – техническата експертиза. Със заповед на началника на ДНСК, потвърдена с решение №1002/29.04.2011г., по адм. дело №3147/2010г. по описа на Административен съд - Варна е било отменено разрешението за строеж, на поради това, че не е било съобразено, че през имота минава газопроводно отклонение и сервитутното право на „Булгартрансгаз“ ЕАД.

Съгласно нормата на чл.142, ал.2 от ЗУТ (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г., в сила от 14.11.2008г.) предпоставка за издаването на разрешението за строеж е изготвянето на предварителна оценка от консултант за съответствие на инвестиционния проект. В ал.5 от същата разпоредба е предвидено, че оценката обхваща проверка за съответствие с: предвижданията на подробния устройствен план, правилата и нормативите за устройство на територията, изискванията по чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, взаимната съгласуваност между частите на проекта, пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления, изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръженията с повишена опасност, ако в проекта има такива и други специфични изискванията.

Констатирането на съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормативите за устройство на територията, включва и съобразяването на чл.67, ал.2 от ЗУТ. Съобразно цитираната норма, в поземлените имоти, които се намират върху или в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура. От своя страна според нормата на чл.64 от Закона за енергетиката за собствениците на такива обекта възниква сервитутно право по закон.

Следователно към датата на сключване на договора от 02.02.2010г. консултантът, в лицето на евентуалния ответник е имал задължението да изследва наличието на подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и да вземе становище в доклада – оценка дали застрояването не влияе неблагоприятно върху техническата инфраструктура.

В случая докладът, в който е посочено, че строежът съответства на чл.142, ал.5 и чл. чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, консултантът е извършил оценка в противоречие с нормата на чл.67, ал.2 от ЗУТ и нормата на чл.64 от Закона за енергетиката.

Следователно в случай, че консултантът беше спазил тези изисквания, разрешението за строеж би било законосъобразно и не би подлежало на отмяна на това основание, а то е отменено само поради тази причина.

Съдът намира, че газопроводът е бил надлежно отразен, поради което консултантът е бил длъжен да го съобрази при изготвянето на доклада си, предпоставка за издаването на разрешението за строеж.

Събраните доказателства установяват, че процесният газопровод е бил нанесен само в Карта на възстановената собственост, но не и в изготвения ПУП – ПЗ. За това свидетелства издадените удостоверения от ОСЗ – гр.А., скица №Ф03345/27.03.2008г, скица №0658/27.05.2009г., че към 27.05.2009г. е отразен обекта. Консултантът за да установи съответствието на инвестиционния проект с всички правила и норми на застрояване е следвало да извърши задълбочен анализ и проверка на имота, където ще се извършва строителството. Това включва и запознаване с всички планове, в които е отразен имота и проучване за наличието на ограничения по всеки един от тях. При такива предприети действия, консултантът би установил, наличието на газопровод, в това число би определил сервитутната и охранителната зона, с оглед професионалната си ориентираност, които са установени по закон и би констатирал, че е налице разликата в площта на процесния имот ПИ №049001 по КВС /1000кв.м/ и по ПУП – ПЗ/1300кв.м./. Последното обстоятелство също е от значение за извършването на оценката за съответствие, както е посочено в заповед №ДК-10-СИР-45/–30.07.2010г. на началника на РДНСК – Варна. Съобразявайки това обстоятелството, той би следвало да откаже да издаде, такъв доклад за съответствие. Като следва да се отбележи, че именно защото е бил отразен газопровода в КВС, но не е съобразен към датата на издаване на разрешението за строеж е отменено последното, като незаконосъобразен административен акт.

Следователно е налице неизпълнение на договорното задължение от страна на евентуалния ответник извършено по повод неговата дейност, като консултант, която е предмет на застраховане, за което съдът изложи вече мотиви.

За да бъдат обезщетени вредите, същите следва да са пряка последица от това неизпълнението и да са установени по размер.

С влязло в сила решение №1604/01.07.2014г., постановено по адм. дело №3988/2013г. на Административен съд – Варна е отречено, процесните вреди да са в причинна връзка с отменения административен акт – разрешението за строеж, като е посочено, че той е положителен такъв за ищцата П., от който черпи права, поради което и от него не могат да възникнат неблагоприятни последици, въпреки материалната му незаконосъобразност. Т.е вредите не са възникнали по повод действия и бездействия на администрацията във връзка с издаването на разрешението за строеж.

Съдът намира, че пряка последица от отмененото разрешение за строеж са всички разходи – претърпяна загуба, които са свързани със строителството на сградата, в това число и тези, касаещи нейното събаряне. Същите нямаше да настъпят, ако не беше отменено разрешението за строеж. Отмяната му се дължи, както съдът посочи по горе единствено на обстоятелството, че не е съобразен газопровода и учредения по закон сервитут, което извършено от консултанта при изготвяне на оценката. Вредите нямат друг генезис, тъй като не са следствие на отменения административен акт.

За извършването на строежа безспорно е следвало да бъде издадено разрешение за строеж, поради което заплащането на такса за неговото издаване към Община А. е необходим разход, реално заплатен на 09.02.2010г. С оглед изложеното сумата от 545.68лв. подлежи на репариране.

Заплатеното възнаграждение по сключения договор за строителство №5/27.05.2010г. на „Милкос Инженеринг" ООД до етап „груб строеж" е разход във връзка със строителството на сградата, като след нейното събаряне, то се явява също загуба за ищцата. Съгласно договора, уговореното възнаграждение възлиза на 134237.58лв. без ДДС, а по актове обр. 19 от 15.07.2010г. и от 20.07.2010г. стойността на извършените работи е в общ размер 121963.30лв. без ДДС и 146355.96лв. с ДДС.

Строително монтажните работи по договора е били реално извършени, при това в пълен обем към датата на спиране на строителството със заповед №ДК-09-В-18/30.09.2010г. на началника на ДНСК. Това се установява и от заключението на вещото по лице по съдебно техническата експертиза.

За периода 08.07.2010г. до датата на спиране на строителството евентуалния ответник, в качеството му на консултант и строителен надзор не е имал правомощия по ЗУТ да спира извършването на строителство по невлязъл административен акт, съобразно редакцията на чл.168, ал.1 от ЗУТ (ДВ, бр. 76 от 2005 г.) при условията на чл.224 от ЗУТ. Такова правомощие е имал само началникът на РДНСК по силата на чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ. Едва с изменението на нормата на чл.168, ал.1 от ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012г./ е предвидено задължение за строителния надзор за спира строежите при условията на чл.224 от ЗУТ.

Въпреки това обаче евентуалният ответник, е могъл да спре строителството, както го е сторил само за 7 дни, за период, достатъчен за изясняване на въпроса за законосъобразността на разрешението за строеж. Това свое правомощие е могъл упражни на основание чл.168, ал.4 от ЗУТ, съгласно която норма предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. Възражения срещу предписанията на лицето, упражняващо строителния надзор, могат да се правят в 3-дневен срок пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Спирайки строежа, евентуалният ответник би изпълни своето законово и договорно задължение, в качеството си на строителен надзор да следи за законосъобразното протичане на процеса на строителство. По този начин биха се ограничили вредите до етап на строежа, предхождащ този на „груб строеж“, респективно по – малък би бил обема на извозени отпадъци.

Или неизпълнението на това задължение по втория договор също е допринесло за възникването на общия вредоносен резултат.

Сумата от 14490.00лв., възнаграждение по договора за строителство съдът приема, че е заплатена, като за това свидетелстват представените по делото приходни касови ордери и квитанции към тях, приложени на л.19, 20 и 21 по делото, които съгласно заключението по допусната съдебно почеркова експертиза са подписани от управителя на дружеството/строител. Този извод на съда не се опровергава от констатираното от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, че няма отразено в счетоводството на „Милкокс Инженеринг“ ООД на плащането по приходните касови ордери. Тази констатация означава, че не са водени редовно от дружеството счетоводни книги и не са правени записвания, съобразно първичните счетоводни документи, но това може да се отрази на факта, че е налице реално плащане на уговореното възнаграждение.

Досежно разходите по събарянето и извозването на отпадъците в размер на 6587.64лв. и 4617.65лв., съдът приема следното:

На основание чл.225 от ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол е издал заповед за премахване на незаконния строеж. Доказатествата по делото сочат, този административен акт не е изпълнен доброволно от страна на ищцата Н.П., която е негов адресат. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както е извършено и в настоящия случай. Въз основа на влязлата в сила заповед за премахване на строежа и протокола за извършените разходи по премахването е издаден изпълнителен лист за събиране на вземането от задължените лица по реда на Гражданския процесуален кодекс – ч.гр. дело №7952/2015г. по описа на ВРС с длъжник ищцата. Съгласно чл.14 от НАРЕДБА № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, окончателното почистване на строителната площадка от строителните отпадъци, получени при премахването на незаконен строеж, и възстановяването на терена се извършва от общината/района по местонахождение на строежа за сметка на адресата/адресатите на заповедта. Със заповед на кмета на Община А. е разпоредено почистване на строителната площадка, като разходите са за сметка на Н.П., а за принудителното събиране са издадени и заповеди за изпълнение по ч.гр.дело №671/2016г. и №3473/2016г. по описа на ВРС, обстоятелства служебно констатирани от съда.

Размерът на разходите по събаряне и почистване на строителната площадка, установен по административен ред, също се явяват претърпяна загуба за ищцата П., която не би настъпила, ако не беше отменено разрешението за строеж, на основание несъобразяването на газопровода и сервитутната зона. Този вид разходите щяха да възникнат за ищцата без значение дали тя доброволно е премахнала строежа, като е заплатила сама или това е извършено по принудителен ред, като дължи плащането им. Т.е с факта на възникването им, същите рефлектират в имуществената сфера на ищцата.

По изложените съображения исковете са доказани по своето основание и размер.

В договорите за застраховка е уговорено самоучастие на застрахованото лице до 10% от сумата, но не по – малко от 1000.00лв. от всяка имуществена вреда. По силата на чл.194, ал.1 от КЗ /отм./ страните по застрахователния договор са имали право да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. Самоучастието може да бъде безусловно или условно. В чл.192, ал.2 от КЗ /отм./ е дефинирано, че при безусловното самоучастие застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при всяка вреда.

В случая е уговорено безусловно самоучастие, като съгласно чл. 10 от общите условия на застрахователя /л.451-454/, ако се определи обезщетение по – малко от размера на самоучастието, такова не се заплаща.

Следователно за сумата от 545.68лв., застрахователят не дължи заплащане, същата следва да се понесе от застрахования.

За разходите за сторено възнаграждение по договора за строителство, застрахователят дължи обезщетение в размер на 130428.00лв. след приспадане на самоучастието от 14492.00лв.

Разходите за събаряне следва да бъдат заплатени от застрахователят в размер на 4155.88лв., при приспадане на сумата от 461.77лв. самоучастие. От своя страна разходите по извозване на отпадъците подлежат на обезщететяване от застрахователя в размер на 5850.00лв., при самоучастие 650.00лв.

Нито една от вредите не е причинена умишлено, нито е налице нарушение на задължение застрахователните договори, с оглед на което възражението на застрахователя по чл.211 от КЗ/отм./ е неоснователно.

С оглед основателност на исковете в тези им размери, съдът следва да се произнесе по възражението за давност.

Според нормата на чл. 20 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството правата по договора за застраховка се погасяват в срок 5 години от датата на изтичането му.

Договорите за застраховка изтичат на 12.09.2010г., а пет годишният срок би изтекъл на 12.09.2015г., ако не беше прекъснат с подаването на исковата молба на 31.07.2015г.

Следователно предявените искове са основателни срещу застрахователя за сумите 130428.00лв., 4155.88лв. и 5850.00лв.

По отношение на останалите претендирани суми / сумите 960.00 лв., платено възнаграждение на оценител, 969.84лв. нотариални такси за сключване на договорна ипотека, 119.35лв., 52.00лв., такса за удостоверение за тежести, 52.00лв., такса за удостоверение за тежести, 10.00лв. за данъчна оценка, 165.70 застрахователна вноска, 162.50 лв., застрахователна вноска, 122.09 лв./ като вреди, съдът намира, че същите не са в пряка причинна връзка с поведението на евентуалния ответник. Тези разходи нямат връзка с извършването на строителството на сградата, както и за събарянето на незаконния строеж, като отношението им е само косвено. Избор на ищците е било да обезпечат договора за кредит №ПД-4428/13.07.2010г. с „Алианц Банк България“ АД чрез учредяване на договорна ипотека върху друг техен имот, както и техен е избора да го застраховат по имуществена застраховка и той не зависи от изпълнението или не на договорното задължение на консултанта. Предвид това искът в тази му част подлежи на отхвърляне.

Допълнително основание за отхвърляне на претенцията за сумата от 960.00 лв., разходи за свързани със сключването на договор за кредит №ПД-4428/13.07.2010г. с „Алианц Банк България“ АД, представляващи платено възнаграждение на оценител, назначен от банката за извършване на оценка на ипотекираните имоти е липсата на доказаност за сторването на тези разходи.

Предвид неоснователността на главния иск на ищеца П. за всички суми, както и на главния иск на ищцата П. в частта за сумите 545.68лв., 14920.00лв., 461.77лв., 650.00лв., 960.00 лв., платено възнаграждение на оценител, 969.84лв. нотариални такси за сключване на договорна ипотека, 119.35лв., 52.00лв., такса за удостоверение за тежести, 52.00лв., такса за удостоверение за тетески, 10.00лв. за данъчна оценка, 165.70 застрахователна вноска, 162.50 лв., застрахователна вноска, 122.09 лв., застрахователна вноска срещу предпочитания ответник, съдът пристъпва към разглеждане на евентуалния иск срещу „Глобал Консулт 07“ ООД с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД.

На обезщетяване по този ред подлежат всички вреди, изразяващи се в претърпяна загуба и пропусната полза, стига те да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, съгласно нормата на чл.82 от ЗЗД.

Такива вреди може да претендира само страна по договора, поради което и исковете на ищеца П. са изначално неоснователни, в това число и акцесорните за лихви.

По отношение на ищцата П. съдът формира мотиви за наличието на неизпълнение на договорното задължение /несъобразяването на газопровода и неспирането на строежа/, възникнали вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за разрешение за строеж, за построяването и събарянето на сградата, както и за причинната връзка с поведението на евентуалния ответник. Вредите са били предвидими, тъй като консултантът и строителен надзор, с оглед дейността, като осъществява е знаел последиците от погрешно изготвен доклад и неспирането на строежа. С оглед, на което евентуалния ответник следва да понесе 10% - то си самоучастие, като заплати на ищцата сумите от 545.68лв., 14920.00лв., 461.77лв. и 650.00лв.

Възражението за давност съдът намира за неоснователно. По отношение на претенции за възникнали вреди от неизпълнен договор се прилага три годишна давност на основание чл.111, б.“б“, пр.2 от ЗЗД.

Давността по правилата на чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. Вземанията, изразяващи се в претърпени загуби, възникват с тяхното реално настъпване в патримониума на лицето, от когато могат да бъдат претендирани. В случая съдът намира, че загубите са възникнали с факта на събаряне на сградата, изградена до етап „груб строеж“. Данните по делото сочат, че сградата е съборена през периода от 02.12.2014г. /поканата за доброволно изпълнение на заповедта за премахване/ до 20.11.2014г. /датата на заповедта за заплащане на разходите по извозване на отпадъците/. От този момент са възникнали вредите и са могли да бъдат поискани. Три годишната давност не е изтекла, тъй като е била прекъсната с подаването на исковата молба през 2015г.

Следователно исковете в тези части следва да бъдат уважени в посочените от съда размери.

Досежно останалите вреди съд посочи, че разходите по сключването на договорната ипотека за обезпечаване на договора за кредит не са в пряка и причинна връзка с неизпълнението на това му задължение, още повече не биха могли да бъдат предвидени към датата на сключване на двата договора от 02.02.2010г. и от договор за консултанска дейност от 28.05.2010г. По изложените доводи искове в тази част подлежат на отхвърляне.

По исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По отношение на ищцата П. застрахователят не е изпаднал в забава, поради което и не дължи обезщетение по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на задължението на застрахователя да плати на застрахования застрахователно обезщетение по имуществена застраховка се дължи по правилата на чл. 84, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД. Ако в договора е уговорен срок за изпълнение, застрахователят изпада в забава след изтичането му, ако такъв не е уговорен - след покана.

Съгласно чл.24 от Общите условия, изплащането на застрахователното събитие се извършва в 15 дневен срок, след представяне на всички изискуеми документи, необходими за определянето му, като на основание чл.17 е необходимо за заплащането, предявяване на писмена претенция към застрахователя.

Няма доказателства застрахователят да е бил уведомяван за настъпило застрахователно събитие и спрямо него не са предявявани претенции от страна на ищците. Следователно няма как да започне да тече срокът по чл.24 от Общите условия, като предпочитания ответник е уведомен за претенциите едва с исковата молба.

С оглед изложеното искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен срещу предпочитания ответник.

По отношение на репарирането на вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът ще изпадне в забава от датата на поканата Такава към евентуалния ответник не е отправена, поради което същият не дължи претендираната мораторна лихва.

По разноските:

Предвид изходът от спора на основание чл.78, ал.6 ответникът „Бурстрад Виена Иншурънс Груп“ Ад следва да бъде осъден да заплати сумата от 6555.46лв. разноски по делото, представляващи 5617.36 държавна такса и 938.10лв. възнаграждение за вещо лице, съобразно правилата на чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и чл.72, ал.1 от ГПК. От своя страна ответника „Глобал Консулт 07“ ООД дължи заплащане на разноски към бюджета на съда в общ размер от 645.98лв., държавна такса и 121.89лв., възнаграждение за вещи лица.

По делото е направена искане за разноски от ищцата П., като бъде присъдена на адв. К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В случая се касае за безплатна адвокатка правна помощ. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът определя възнаграждение от 6664.00лв., което съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в минималния размер от Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. То следва да бъде поето съразмерно уважената част от исковете от главния ответник в размер на 4577.03лв. и от евентуалния в размер на 526.34лв.

Предвид частичното отхвърляне на предявените искове на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на предпочитания ответник се следват разноски в размер на 109.03лв., съразмерно от 450.00лв., юрисконсултско възнаграждение, съобразено с фактическата и правна сложност на делото и определено на основание чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на евентуалния ответник се следват разноски, доколкото част от исковете не са разгледани, а останалата част отхвърлени по същество, в размер на 7045.77лв., от които 440.00лв., възнаграждение за вещо лице, 10.00лв. за съдебни удостоверения и 7200.00лв., адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че възражението на ищците за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 9000.00лв. е направено своевременно и разгледано по същество е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение определен Наредба №1 от 09.04.2004г.е 6664.00лв., като съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените множество процесуални действия, съдът намира, че съответстващото адвокатско възнаграждение е в размер на 7200.00лв.

Воден от изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Р.Я. К.Р. Н.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. П., ЕГН **********,*** сумата от 140433.88лв. /сто и четиридесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството” между „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици №3407097501R000031/08.09.2009г. и №3407097501R000030/08.09.2009г. за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 047“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., изразяващи се в претърпени загуби от сторени разходи, както следва:

130428.00 лв., платено възнаграждение по сключен договор за строителство №5/27.05.2010г. на „Милкос Инженеринг" ООД до етап „груб строеж"

4155.88 лв., представляваща стойността на разходите по натоварването и извозването на отпадъците от премахнатия строеж въз основа на заповед №960/02.12.2014г. по фактура №1858/26.02.2015г. на община А. ;

5850.00 лв., представляваща стойността на разходите по събарянето и премахването на строежа въз основа на писмо с изх. №ВН-3166-02-993/27.04.2015г. на ДНСК и по фактура, издадена от РДНСК,

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. П., ЕГН **********,*** срещу ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Р.Я. К.Р. Н.Ч. иск с правно основание с правно основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т.4 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г. да бъде осъден ответникът да заплати сумата за разликата над 140433.88лв. /сто и четиридесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ до пълно предявения размер 159196.81лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството” между „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици №3407097501R000031/08.09.2009г. и №3407097501R000030/08.09.2009г. за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 047“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., изразяващи се в претърпяни загуби от сторени разходи, както следва:

545.68лв., представляваща такса за издаване на разрешение за строеж, платена на община А. на 09.02.2010г.;

14492.00лв., платено възнаграждение по сключен договор за строителство №5/27.05.2010г. на „Милкос Инженеринг" ООД до етап „груб строеж"

461.71 лв., представляваща стойността на разходите по натоварването и извозването на отпадъците от премахнатия строеж въз основа на заповед №960/02.12.2014г. по фактура №1858/26.02.2015г. на община А. ;

650.00 лв., представляваща стойността на разходите по събарянето и премахването на строежа въз основа на писмо с изх. №ВН-3166-02-993/27.04.2015г. на ДНСК и по фактура, издадена от РДНСК

119.35лв., от които 117.35 лв. такса вписване на договорната ипотека и 2 лв. за бА. превод;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за единия ипотекиран имот;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за втория ипотекиран имот

10.00лв. за данъчна оценка на ипотекирания имот, платени на община А. с приходна квитанция №67494/08.06.2011г.;

165.70 цена на застраховка по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г.;

122.09 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №067544 за период 11.08.2014- 11.08.2015г.,

И иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 45269.99лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 159196.81лв. за периода 28.07.2012г. до 31.07.2015г.

ОСЪЖДА ”ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. П., ЕГН **********,*** общо сумата от 16149.45 /шестнадесет хиляди сто четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, сбор от сумата от 545.68лв./петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща такса за издаване на разрешение за строеж, платена на община А. на 09.02.2010г.; сумата от 14492.00лв./четиринадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева/, платено възнаграждение по сключен договор за строителство №5/27.05.2010г. на „Милкос Инженеринг" ООД до етап „груб строеж", сумата от 461.71 лв./четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща стойността на разходите по натоварването и извозването на отпадъците от премахнатия строеж въз основа на заповед №960/02.12.2014г. по фактура №1858/26.02.2015г. на община А., сумата от 650.00 лв./шестстотин и петдесет лева/, всичките суми претендирани като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяни загуби от сторени разходи, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 07“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2015г. до окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД, вр. чл.166 и чл.168, ал.7 от ЗУТ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. П., ЕГН **********,*** срещу ”ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД, вр. чл.166 и чл.168, ал.7 от ЗУТ да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяни загуби от сторени разходи, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 07“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., както следва:

960.00 лв., разходи за свързани със сключването на договор за кредит №ПД-4428/13.07.2010г. с „Алианц Банк България“ АД, представляващи платено възнаграждение на оценител, назначен от банката за извършване на оценка на ипотекираните имоти,

969.84лв. нотариални такси за сключване на договорна ипотека, платени по сметка/фактура №5581/13.07.2010 г. на нотариус Д.В.;

119.35лв., от които 117.35 лв. такса вписване на договорната ипотека и 2 лв. за бА. превод;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за единия ипотекиран имот;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за втория ипотекиран имот

10.00лв. за данъчна оценка на ипотекирания имот, платени на община А. с приходна квитанция №67494/08.06.2011 г.;

165.70 цена на застраховка по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г.;

162.50 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №030839 и добавък №1/26.07.2011 г. към нея за период 16.07.2010-15.07.2011г.;

122.09 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №067544 за период 11.08.2014- 11.08.2015г.,

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.П., ЕГН **********,*** срещу ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Р.Я. К.Р. Н.Ч. иск с правно основание с правно основание чл. 249, т. 3 КЗ /отм./, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т.4 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г. да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 159196.81лв./сто петдесет и девет хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството” между „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици №3407097501R000031/08.09.2009г. и №3407097501R000030/08.09.2009г. за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 047“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., изразяващи се в претърпяни загуби от сторени разходи, както следва:

545.68лв., представляваща такса за издаване на разрешение за строеж, платена на община А. на 09.02.2010г.;

119.35лв., от които 117.35 лв. такса вписване на договорната ипотека и 2 лв. за бА. превод;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за единия ипотекиран имот;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за втория ипотекиран имот

10.00лв. за данъчна оценка на ипотекирания имот, платени на община А. с приходна квитанция №67494/08.06.2011 г.;

165.70 цена на застраховка по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г.;

122.09 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №067544 за период 11.08.2014- 11.08.2015г.,

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.П., ЕГН **********,*** срещу ”ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 159196.81лв./сто петдесет и девет хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяни загуби от сторени разходи, причинени в следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 07“ ООД, в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2015г. до окончателното й изплащане, както следва:

545.68лв., представляваща такса за издаване на разрешение за строеж, платена на община А. на 09.02.2010г.;

119.35лв., от които 117.35 лв. такса вписване на договорната ипотека и 2 лв. за бА. превод;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за единия ипотекиран имот;

52.00лв., от които 50 лв. за удостоверение за тежести и 2 лв. за бА. превод за втория ипотекиран имот

10.00лв. за данъчна оценка на ипотекирания имот, платени на община А. с приходна квитанция №67494/08.06.2011 г.;

165.70 цена на застраховка по застрахователна полица №043220 със ЗАД „Алианц", за период 02.08.2011 - 01.08.2012г.;

122.09 лв., вноска по договор за застраховка по застрахователна полица №067544 за период 11.08.2014- 11.08.2015г.,

И иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 45269.99лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 159196.81лв. за периода 28.07.2012г. до 31.07.2015г.

ОСЪЖДА ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Р.Я. К.Р. Н.Ч. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 6555.46лв./шест хиляди петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА ”ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 767.87лв./седемстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Р.Я. К.Р. Н.Ч. ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К.К.К. *** сумата 4577.03лв. /четири хиляди петстотин седемдесет и седем лева и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ”ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К.К.К. ***6.34лв. /петстотин двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН **********,*** и В.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Р.Я. К.Р. Н.Ч. сумата от 109.03лв./сто и девет лева и три стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН **********,*** и В.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ”ГЛОБАЛ КОНСУЛТ 07” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 сумата от 7045.78лв./седем хиляди четиридесет и пет лева седемдесет и осем стотинки /, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския апелативен съд.

Решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

/ДИАНА СТОЯНОВА

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	23 февруари 2017 г. (в сила от 2 април 2018 г.)
Съдия:	Диана Стоянова

Дело:	20153100901249
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	31 юли 2015 г.

Решение по дело №1249/2015 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта