№ 1288
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20225300900665 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.
Настоящото търговско дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Първа инвестиционна банка“ АД, действаща в качеството й на универсален правоприемник
на „МКБ Юнионбанк“ АД против физическото лице Х. П., гражданин на ***. С нея са
предявени обективно съединени искове за присъждане на вземания, произтичащи от
сключен между страните договор за ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот,
сключен на 14.05.2008 год., в общ размер на 32 747,46 евро, включваща главница в размер
на 24 132,66 евро, ведно с договорни лихви, обезщетение за забава за просрочени плащания,
разноски за подновяване на ипотека.
В исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответника Х. П. в гр. Пловдив
чрез физическо лице - пълномощник на ответника, както и адрес за призоваване в ***.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІ с., като разгледа молбата и приложените към нея
писмени доказателства, намира за установено следното:
Ответник по делото е физическото лице Х. П., гражданин на ***, която е член на
Европейския съюз.
Не се сочи личен адрес на ответника в Република България. От служебно
направената справка в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Миграция“ се установява, че
ответникът няма издадено разрешение за пребиваване в границите на Република България и
съответно няма адресна регистрация в страната.
Според договора за кредит банката предоставя на кредитополучателя ипотечен
1
кредит в размер на 27 600 евро за покупка на недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда, находяща се в гр. Н., с предназначение жилище. Според чл. 11 кредитът подлежи на
издължаване на 240 равни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съобразно
погасителен план.
При сключването на договора за кредит през 2008 год., в чл. 18.3. е предвидено, че
кредитополучателят следва да предостави на банката документ, с който е упълномощил
лицето Г.Х.Т. да получава от негово име всякакви съобщения, изходящи от кредитора, от
съд, съдебен изпълнител или друг орган в България, като получаването на съобщението от
Г.Т. кредитополучателят ще се счита редовно уведомен. Такова пълномощно е представено.
Същото е с нотариална заверка на подписа на Х. П. от 16.05.2008 год. С него
кредитополучателят е упълномощил Г.Х.Т. да получава от негово име всякакви изходящи от
банката и свързани с обслужването на кредита писма; да получава призовки от негово име и
когато се налага, да упълномощава адвокат.
В чл. 24 от договора са посочени адресите на страните по договора, на които ще се
осъществява кореспонденцията, като за кредитополучателя адресът за кореспонденция е в
гр.Т, Е.; посочен е адрес в гр. Пловдив и на упълномощеното по чл. 18.3 лице.
Ищецът се позовава на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, за да обоснове подсъдност пред
българските съдилища. Според тази разпоредба международната компетентност на
българските съдилища е налице, когато ищецът е юридическо лице, регистрирано в
Република България.
Тази норма от българското право е приложима доколкото не противоречи на норми,
съдържащи се в международни актове; нормите на международното право имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат – чл. 5, ал. 4 от
Конституцията.
РБ е член на ЕС и за нея са приложими правилата на Регламент /ЕС/ № 1215 / 2012 на
Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Същото се отнася и до
Естония, чийто гражданин е ответника.
За съда е несъмнено, че кредитополучателят по процесния договор за кредит има
качеството потребител. Спорът, с който е сезиран българския съд е потребителски по
смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2, предл. първо от Регламент /ЕС/ № 1215 / 2012 на Европейския
парламент и на съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела.
Това е така, тъй като процесният договор е за кредит /заем/, изплатим на вноски.
Целта, за която е сключен, е посочена в текста му, в съответствие с изискването на чл. 430,
ал. 1 ТЗ. Договорът е сключен, за да осигури финансирането за придобиване на жилище.
Поради това е несъмнено, че е сключен от физическото лице-кредитополучател за цел, която
може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия.
В определение № 171/11.05.2021 год. на ВКС по ч.гр.д. № 678/2021 год. на четвърто
2
г.о. ясно е направено разграничение на двете хипотези по посочената разпоредба на чл. 17,
ал. 1, т. 2 от Регламента и е обоснован извод, че липсва нормативно изискване договорът за
заем, изплатим на вноски, да е предоставен само за финансиране на продажба на стоки, тъй
като уредените в разпоредбата хипотези са две и имат самостоятелен характер.
Според чл. 18, ал. 2 от Регламент № 1215/2012 год., който систематически се намира в
Раздел 4 – „Потребителски спорове“, другата страна по договора може да предяви иск срещу
потребител САМО в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят. Употребеният термин „само“ сочи на извод за изключителна компетентност
на съда по местоживеенето на потребителя.
В чл. 19 е посочено, че разпоредбите на раздел 4 могат да се дерогират само със
споразумение, което е сключено след възникване на спора. Подобно споразумение в случая
не се твърди да е постигано и не се представя.
Предвид така установената уредба на Регламент № 1215/2012 год., се налага извода,
че спорът, с който съдът е сезиран, е потребителски и подлежи на разглеждане само от съда
по местоживеенето на потребителя, което, както се сочи и от ищеца, е в ***.
Посоченият адрес в РБ е на пълномощник, който е упълномощен в момента на
сключването на договора за кредит да получава изявления на кредитора, свързани с
упражняването на правата му по договора. Но наличието на упълномощен от
кредитополучателя пълномощник, който да го представлява пред насрещната страна по
договора, не води до извод за учредяване на надлежна представителна власт, с която
упълномощеното лице да представлява кредитополучателя пред съда. Според чл. 34 КМЧП
когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител
в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е
образувано производството. В случая процесната сделка е сключена лично от самия
ответник, а не от пълномощника му Г.Т.. Така, единственото обстоятелство, което е от
значение за настоящия потребителски спор, свързан с подсъдността, е че ответникът-
потребител няма местоживеене в РБ.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за спазването на подсъдността на
споровете по искове на и срещу потребители.
Така, имайки предвид, че ответникът има качеството потребител и към момента на
завеждането на делото същият няма обичайно местопребиваване в пределите на Република
България, то с оглед цитираната уредба спорът е неподведомствен на българските
съдилища. Компетентен да го разгледа е съдът в Естония.
При тези данни, съдът, сезиран с исковата молба на „Първа инвестиционна банка“
АД приема, че не разполага с национална компетентност да разгледа спора.
Поради липсата на национална компетентност, производството по делото пред
Окръжен съд - Пловдив следва да бъде прекратено.
Следва за яснота да се посочи, че съдът намери за необходимо да се произнесе по
3
въпроса за международната компетентност преди предприемането на опити за връчване на
искова молба на ответника на посочения в исковата молба адрес, тъй като към процедура по
чл. 131 ГПК се пристъпва при наличие на редовна искова молба, по която е внесена
дължимата държавна такса. А е безпредметно ищецът да бъде приканван да внесе държавна
такса, при наличие на предварителна яснота, че делото ще бъде прекратено поради липсата
на национална компетентност.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П Р Е К Р А Т Я В А производството по търговско дело № 665 / 2022
год. по описа на Окръжен съд – Пловдив поради липса на международна
компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
Същото подлежи на връчване на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4