№ 17799
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110170099 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Н. А. М. за сумата 3 755,67 лева ,, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 808,30 ,лв, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 14.09.2023
г., кИщецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът, на когото препис от исковата молба е връчена, на основание чл.41,ал.2
ГПК, на адреса, посочен във възражението, подадено по заповедното производство, не е
подал отговор на исковата молба.
Във възражението, подадено по бланка, не са посочени конкретни доводи против
дължимостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
1
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представените справка за родствени връзки е видно, че Н. М. е
единствен син на починалия преди исковия период, вдовец, Александър Георгиев М..
Александър Георгиев М. фигурира в рамките на приложението към протокол от
2002г., в който се съдържа решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово
разпределение и сключване на договор с третото лице - - помагач на страната на ищеца,
както и в списъка на собственици в блок 36, за проведено ОС на ЕС през 2019г.- и в двата
списъка, като собственик.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът –
единствен наследник по закон на лицето, с което правоотношението е възникнало, е имал
качеството на потребител на такава.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през
процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ищецът е доставил в процесния имот
топлинна енергия, като реално дължимата и незаплатена такава е на стойност 3 755,67 лева ,
като видно от представените от третото лице доказателства, в имота липсват присъединени
към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, налице е една щранг –
2
лира в банята, налице са два индивидуални водомера за топла вода, които не са узаконени по
реда, предвиден в нормативните документи. Начислени са суми за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, количество ТЕ, отдадено от щранг – лира без уред за дялово разпределение,
както и ТЕ за подгряване на вода. Начислената ТЕ се изчислява по два начина - за период от
м.5.2019г. до м.4.2020г. за сградна инсталация, ТЕ е начислена в съответствие с т.6.9. от
техническото приложение на посочената по – горе Наредба, ТЕ за подгряване на вода е
начислена на основание чл.69,ал.2 от Наредбата, на база брой потребители, поради липса на
осигурен достъп за отчет. За следващия отоплителен сезон, ЕС е взело решение клиентите да
бъдат отчитани и дялово разпределение да се извършва ежемесечно, като за него делът за
топла вода на имота, при липса на осигурен достъп, е начисляван в съответствие с чл.69,ал.2
от Наредбата.
С оглед изложеното, при липса на представени от ответника доказателства, които да
оборват горните изводи, исковете за главница са основателни.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
По разноските.
3
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер
141,28 лева, от които 91,28 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер; за исковото производство – в общ размер 208,95 лева, от които 108,95
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** дължи на
*** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична,
обл. София (столица) сумата 3 755,67 лева (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и 67
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл.36, вх.А, ет.4, ап.29,
аб.№264372 за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
27.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 808,30 лева (осемстотин и осем лева и 30
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., за
които суми по ч. гр.д.№52908/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл.36, вх.А,
ет.4, ап.29, да заплати на *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените
разноски: сумата 141,28 лева по ч. гр.д. №52908/2023 г. на СРС, 125 състав и сумата
208,95 лева. по гр.д.№ 70098/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Нелбо” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4